РЕШЕНИЕ
гр.С., 06.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Цв.Д., като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №4279 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.01.2016 г. по гр.д. № 58041/12
г., СРС, ГО, 53 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл.
422 ГПК, че за „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С.,
ул. „********* срещу Д.К.К. с адрес ***, съществуват вземания,
отразени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16552/12 г. по описа на СРС, 88 състав, издадена на 02.08.2012 г.
както следва:
1.на основание чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката за сумата от
579,19 лв. - цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. „**** ******** за периода от м. 05.2009 г. - м. 04.2011 г., включително, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, върху сумата, считано от01.08.2012 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер в това число и като погасен по давност за периода м. 07.2006 г. - м. 04.2009 г.;
2. на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от по 180,16 лв. - законна лихва
за периода 01.08.2009 г. - 19.07.2012 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер в това число и по давност за периода 31.08.2006 г. - 31.07.2009 г., включително.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на чл. 422 ГПК искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., ул. „********* срещу Т.К.Л., че съществуват вземания, отразени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16552/12 г. по описа на СРС, 88 състав, издадена на 02.08.2012 г. съответно за 1046,32 лв. - главница и 341,96 лв. - мораторна лихва.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно
и незаконосъобразно като постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.Излага подробни съображения.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост
на сумите. С въззивната жалба не се претендират
разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответникът оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката /, т.е. ответникът за
процесния период е имал качеството на ползвател на
топлоснабдения имот-същият
е собственик . Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено от заключението
на съдебно-техническата експертиза, че количеството топлинна енергия, постъпило
в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монитран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно по електронен път. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице
помагач и е налице договор, сключен с ответника,за чиято валидност не е
необходима нотариална заверка.
При условията на сключения договор третото лице помагач е отчитало отдадената
топлинна енергия. На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление;ТЕ, отдадена от сградната инсталация ; ТЕ за подгряване на вода.
Ето защо, СГС приема, че ответникът е ползвал топлинна
енергия, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.Вещото лице от ТЕ е взело предвид
изравнителните сметки при определяне на крайното задължение.
Съдът намира за неоснователни и
недоказани доводите на ответника /въззивник
по делото/, че ищецът /въззиваема страна/ не е извършвал надлежно
отчисляване на технологични загуби от абонатната станция, тъй като
противното се установява от приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза. Съгласно цененото като компетентно изготвено заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, дела на ответника /въззивник в
настоящето производство/ за сградна инсталация и сумите
за битово горещо водоснабдяване, са изчислени точно. Ответникът не установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради
което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от
експертите начин в съответствие с нормативната уредба. Следва да се отбележи,
че ответникът не твърди и не установи да е заявил надлежно възраженията си
срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32 ал.З от Общите условия, които
имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
Основателно е възражението на ответника,че само от фактурите и извлеченията от сметки не може да се направи извод за доставената и
правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство
за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират
изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за
обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта
,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите
се ценят съобразно останалия доказателствен материал
Извлеченията
от сметки и съобщенията към фактурите не могат да се единствено доказателство за сключена сделка, но
сключването на сделката се доказва от наличието на валидно ОУ и доказателства за
реално потребена енергия в определени количество. Съобщенията съдържат прогнозни дялове и
цената по тях също е прогнозна, но от друга страна се установи, че законодателството
така е предвидило да става помесечното отчитане и заплащане на енергията (след като са
одобрени ОУ от ДКЕВР те ставата закон в отношенията между доставчика на енергията и потребителя й - чл. 20а ЗЗД). В
тази връзка след като в ОУ е предвидено заплащането
на енергията да става по указания начин и на базата на съобщенията към фактурите
всички възражения срещу този начин
на определяне на цената са неотносими към спора.
Съобщенията за дялово
разпределение и фактурите са издаванина името на жалбоподателката.
От експертизите е видно,
че ищецът не е направил приспадане на начислени от него стари задължения за имота със сумите за
възстановяваване по изравнителни сметки.
По делото има доказателства за
изправност на уредите-извършвани са периодични метрологични проверки.
По наведени за първи път с
възвината жалба възражения СГС не следва да се произнася.
По останалите
възражения СГС препраща към мотивите на СРС, съобразно чл.272 ГПК.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано
следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2016
г. по гр.д. № 58041/12 г., СРС, ГО, 53 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.