Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 18.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18695 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.К.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 8163,02лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от о.с.з от 09.03.2020г./, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на мотоциклет «Хонда ГЛ 1500Ц
Валкирия», с рег. № В 1928 К, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
04.07.2019г. около 18ч. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Фолскваген» с
рег. № СВ 1801 МТ, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/02/00083408, със срок на валидност до
14.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 13.11.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба ищецът
твърди, че е собственик на мотоциклет
«Хонда“ модел “ГЛ 1500Ц Валкирия», с рег. № В 1928 К. На
04.07.2019г. около 18ч. при управление на мотоциклета си в посока на дясно от
кръговото кръстовище след Пикадили парк към крайбрежната алея в гр. Варна,
настъпило ПТП с участието и по вина на водача на л.а
«Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ. Твърди, че ПТП е настъпило в
момент, когато при движение в първото кръгово до втора буна се е изравнил с
другия участник и подал ляв мигач. В този момент, другият водач предприел
маневра в ляво, за да паркира, при което настъпил и удара между двете ППС. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът
на л.а «Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ
Димитър Благоев признал вината си. Като причина за ПТП било посочено, че
водачът при внезапно предприемане на маневра за паркиране не се е съобразил с
движещия се в непосредствена близост друг участник, вкл. е предприел маневра
без светлинен сигнал, с което е допуснал нарушение на чл. 5, ал.2, т. 4, чл.25
и чл. 26 ЗДвП. Мястото не е било посетено от органите на пътна полиция, предвид
последиците от инцидента и на основание чл. 123, ал.1 вр. чл. 125 ЗДвП.
Виновният водач е застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/02/00083408. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен
от ищеца за настъпилото събитие на 05.07.2019г. Образувал щета №
**********/05.07.2019г., в опис заключението, по която били вписани следните
увреждания: спойлер, горен трипътник, предна дясна степенка + стойка, преден
ролбар, предна лява степенка +стойка, каска, ляво стъпало, корпус резервоар,
ляво стъкло на странично огледало, дясно стъкло на странично огледало, фар,
оборотомер +комплект +корпус, корпус + километраж, лява степенка на мотора. С
писмо от 05.08.2019г. ответното дружество уведомило ищеца, че обявява щетата за
тотална, като за да премине към процедура по изплащане на обезщетение е поискал
документ за прекратена регистрация от органите на КАТ. След проведено собствено
проучване, ищецът е уведомил ответното дружество, че оспорва да е налице
тотална щета, поради което и е отказал представяне на документ за прекратена
регистрация. Твърди, че до настоящия момент не е получил дължимото му се
застрахователно обезщетение, срокът за определяне на което е изтекъл. Ето защо,
претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по мотоциклета, който иск заявява в
частичен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва на първо място
като недопустим. В тази връзка се сочи, че понастоящем не е изтекъл срока по
чл. 498 КЗ, тъй като липсва писмена застрахователна претенция към него заявена
по реда на чл. 380 КЗ. Още повече, че ответното дружество е уведомило ищеца, че
за определяне на застрахователното обезщетение е необходимо представяне на
доказателства за прекратена регистрация на ППС, което не е било сторено от него.
На следващо място, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че към
датата на застрахователното събитие е бил застраховател по договор за Гражданка
отговорност на водача на л.а
«Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ, както и че по повод настъпилото
застрахователно събитие е бил уведомен от ищеца и е образувал щета № **********/05.07.2019г.
Оспорва обаче вредите да са резултат на противоправно поведение на
застрахования от него водач, в т.ч. механизма на ПТП, както и да е налице
причинно следствена връзка между вредите и поведението на застрахования. Твърди
да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва иска по размер като твърди, че
исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на
вредите. Твърди да е налице тотална щета, доколкото по негови изчисления
стойността на щетите е 2598,15лева, а пазарната стойност на автомобила
2345,47лева. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Искането е за
отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване; настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът пък следва да установи наведените от
него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е изпълнил
задължението си да плати дължимото застрахователно обезщетение, както и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на л.а
«Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ и ответника е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», №
BG/02/00083408, със срок на валидност до 14.08.2019г.;
-
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 04.07.2019г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и мотоциклета собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на
05.07.2019г. и за което е изготвил опис по щета №
**********/05.07.2019г.;
-
че по щетата застрахователят се е произнесъл със
становище, че е налице „тотална щета“.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е собственик на мотоциклет «Хонда
ГЛ 1500Ц Валкирия», с рег. № В 1928 К, което обуславя извод за материалната му
легитимация по така предявения иск.
Ответникът като
застраховател на увреждащото МПС по полица „Гражданска отговорност“ валидна към
датата на ПТП- 16.07.2019г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така
заявения иск.
На първо място,
ответникът е оспорил иска като недопустим. С определението си по чл. 140 ГПК,
съдът е взел отношение по този въпрос приемайки възражението за неоснователно. Изложени
са съображения свеждащи се до това, че към исковата молба е наличен препис от
уведомление от 05.07.2019г. подадено ищеца до ответника за завеждане и
изплащане на застрахователно обезщетение. С него са представени и съответните
документи. Нормата на чл. 498 КЗ регламентира, че увреденото лице преди да
заяви претенцията си за обезщетение по съдебен ред следва да я заявило пред
застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване правото на иск е предходно
развило се пред застрахователя производство за доброволно уреждане на
отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение. Правото на иск
възниква само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ,
т.е три месеца от заявяването на претенцията, или е отказал да плати
застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на
определеното или изплатено обезщетение. Факт е, че срокът по чл. 496 КЗ към
датата на подаване на исковата молба- 13.11.2019г. е изтекъл. Факт е, че
изричен отказ от застрахователя предхождащ подаване на исковата молба няма.
Факт е, че с отговора на исковата молба, по същество застрахователят е застъпил
позиция по оспорване на претенцията в т.ч. и по размер. Срокът по чл. 498, ал. 3 КЗ е изтекъл,
доколкото липсват твърдения и от двете страни да е извършвано плащане на
застрахователно обезщетение. Застрахователят е взел становище по претенцията,
че тя касае „тотална щета“, по повод на което и за изплащане на застрахователно
обезщетение е поискал от ищеца представяне на доказателства за прекратена
регистрация на МПС. Ищецът го е уведомил, че не е съгласен да е налице „тотална
щета“, поради което и следва да се приеме, че е налице спор между страните
относно размера на дължимото обезщетение.
На следващо място, ответникът
е оспорил механизма на ПТП. От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че на 04.07.2019г. е настъпило ПТП с участието на собствения на
ищеца мотоциклет и л.а «Фолскваген»
с рег. № СВ 1801 МТ. За ПТП е съставен от участниците двустранен
протокол, в който е документирано, че след предприета от водача на мотоциклета
маневра изпреварване, застрахованият автомобил е предприел внезапна такава за
завой на ляво за паркиране, при което е настъпил сблъсък между двете ППС. Протоколът е подписан от двамата
участници, като за Участник 1 /виновният/ от водача на застрахования от
ответника автомобил. Описани са видими щети по предната част на мотоциклета и
автомобила. Ответникът е бил уведомен за уврежданията по мотоциклета на 05.07.2019г.
и е образувал щета № **********. Изготвил е опис на уврежданията и е определил
застрахователно обезщетение от 2431,79лева. Определил е щетата като тотална, за
което е изпратил уведомление до ОДМВР Варна, както и до ищеца. В уведомлението
до ищеца е поискал от него представяне на доказателства за дерегистрация на
ППС, като условие за изплащане на определеното застрахователно обезщетение. Със
заявление от 24.09.2019г. ищецът е уведомил застрахователя, че е информиран за
решението му, че обявява щетата за тотална, но е посочил, че желае да
отремонтира мотоциклета си.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което ведно с разясненията дадени при изслушването му, съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз
основа събраните по делото доказателства, оглед на увредената вещ и мястото на
настъпилото произшествие, проучване на пазара и действащи нормативни актове в
областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че ПТП е
настъпило на крайбрежната алея 1 зад заведение „Фенера” на първото кръгово
кръстовище до втора буна. Мотоциклетът след предприемане на маневра заобикаляне
и когато се изравнява със застрахования автомобил, последният предприема
маневра завой в ляво с цел да паркира, при което и настъпва сблъсъка между
двете ППС, като мотоциклетът пада на лявата си страна. Уврежданията по
автомобила са в предна лява странична част, а за мотоциклета в странична предна
дясна част. Съпоставката на получените увреждания по двете ППС обосновават
извода на в.лице, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между
двете ППС под ъгъл спрямо надлежните им оси със сравнително ниска скорост на
движение предвид получените увреждания. В
чл. 125 ЗДвП са изчерпателно посочени хипотезите, при които органите на МВР
задължително посещават настъпило пътно- транспортно произшествие. В случая от
събраните доказателства, а и с оглед характера на увреждането очевидно е, че не
се касае за такава хипотеза, както и е безспорно, че спор между участниците
относно обстоятелствата на настъпване не е имало. Така че, анализът на
събраните доказателства обуславя извод, че вината на водача на л. автомобил за настъпване на процесното ПТП
категорично е доказана. Установява се от изготвения протокол за
ПТП, че водачът неправомерно се е отклонил от посоката си на движение в
нарушение на чл. 25 ЗДвП регламентиращ задължение за водача на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В резултат на това си виновно поведение е блъснал странично минаващия
покрай него мотоциклет собственост на ищеца. В съставения между участниците
двустранен протокол за ПТП, опис по щета от застрахователя са документирани
установените увреждания по ППС и от заключението на в.л. по изготвената САТЕ се
установи, че тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП. Исковата претенция се явява доказана в своето основание.
Съдът приема за недоказано
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на увредения автомобил. Всъщност, то е останало и нередовно, тъй като въпреки
указанията дадени от съда и в предоставения срок, ответникът не е навел
конкретни твърдения по повод това си възражение. Доказателствената тежест е
била на ответника, който въпреки указанията на съда, не е ангажирал
доказателства по установяването му. За да е налице хипотезата на съпричиняване
по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с
ПТП и поведението на водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. В случая, липсват конкретни твърдения
или доказателства за неправомерно поведение на собственика на увреденото ППС. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките
даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите.
Стойността на труда и
материалите нужна за отстраняване на уврежданията в. лице сочи да е по средни
пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на събитието от 8163,04лева.
Към датата на събитието в.лице дава заключение, че действителната средна пазарна
стойност на мотоциклета е била 17500лева с намаляване на офертна цена или
18000лева без това намаляване. Последната стойност бива възприета от съда като
меродавна, а не посочената от 17500лева след намаляването й с офертната цена с
5%, защото този извод в.лице сочи да е базиран на обичайна практика, чието
прилагане обаче е въпрос на воля на конкретно договарящи страни. В.лице е разяснило
при изслушване на заключението му, че за този вид мотоциклет на пазара се
предлагат само оригинални части, поради което и няма как да даде стойност на
алтернативни такива. Посочената стойност на резервните части е тази, на която
те биха могли да се закупят и монтират на превозното средство.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. В случая ответникът е твърдял настъпила тотална щета.
Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70% от неговата действителна стойност. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди
изплащане на обезщетение определено като тотална щета на МПС регистрирано в
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга,
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпила тотална щета. Според заключението на в.л. сумата нужна за
ремонта на увредената вещ по средни пазарни цени е 8163,04лева, а
действителната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие е 18000лева.
Следователно, стойността на ремонта не надвишава със 70 % стойността необходима
за извършване на ремонт и следва да се приеме, че в случая не е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Така исковата претенция се явява доказана
до размера от 8163,04лева. При спазване диспозитивното начало, същата следва да
бъде уважена в целия й заявен размер от 8163,02лева.
Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 336,52лева - платена
ДТ, 100лева- депозит на вещо лице и 740лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно,
тъй като минималният му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба №
1/2004г. е 738,15лева. Представени са доказателства за платена за
производството ДТ от 336,52лева. Дължимата такава съобразно цената на иска е 326,52лева
и в този й размер следва да се вземе предвид при разпределяне отговорността за
разноски, защото недължимо платената подлежи на връщане. Така, на основание чл.
78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1166,52лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.К.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8163,02лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на мотоциклет «Хонда ГЛ 1500Ц Валкирия», с рег.
№ В 1928 К, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.07.2019г. около 18ч.
в гр. Варна по вина на водача на л.а «Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/02/00083408, със срок на валидност до 14.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.А., ЕГН ********** сумата от 1166,52лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: