Решение по дело №2335/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 59
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20194430202335
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

4.02.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на десети януари

Шести наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2335 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №4655 от 25.09.2019г. ***на Държавна агенция „Д.р.и в.з. е наложил на основание чл.8, ал.2, т.15, и чл.69, ал.1, предложение трето от ЗЗНН, във връзка с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН на Х.Л.В., с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес:***, в качеството му на ***на „***“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, глоба в размер на 6000 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Х.Л.В., ***на „***“ АД, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Навежда правни доводи, че е изтекъл срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

         За въззиваемата страна Държавна агенция „Д.р.и в.з.“, се явява гл.юрк. З.К.-П., която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1596 от 14.03.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че до 28.02.2019г. (крайният срок за изпълнение на предписанието), г-н Х.Л.В., в качеството му на ***и определен за отговорник, не е изпълнил дадено задължително предписание, а именно:

–       Х.Л.В. и Л.В.В. в

качеството им на управители на „***“ АД да изготвят и предоставят в Т.д. „Д.р.“ гр. Плевен цялата необходима документация, съгласно „Общите изисквания, на които трябва да отговарят складовете за съхраняване на запаси по закона за запасите от нефт и нефтопродукти“. Нарушението е извършено на 01.03.2019г. - денят, следващ срока за изпълнение на даденото задължително предписание. Място на извършване на нарушението: *** гр. Плевен с адрес: гр Плевен, улица ***. „***“ АД, в качеството си на съхранител по смисъла на пар. 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗНН, фигурира под регистрационен номер 14 в Регистъра на регистрираните по чл. 38 складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти. При извършена проверка на 29.01.2019 г. от служители на ТД ДР гр. Плевен в ТД „Държавен резерв” гр. Плевен - гр. Плевен, улица *** в отсъствието на представители на дружеството „***“ АД гр. Русе е съставен Констативен протокол №1596/29.01. 2019г.,като е дадено задължително предписание със срок на изпълнение 28.02.2019г.

На 01.03.2019 г. на основание Заповед РД-10-47/27.02.2019 г. на ***на ТД ДР гр. Плевен е извършена проверка от служители на ТД ДР гр. Плевен за изпълнението на дадено задължително предписание в КП № 1596/29.01.2019 г., относно общите изисквания, утвърдени със Заповед №РД-10-313/25.09.2013 г. на ***на ДА ДРВВЗ гр. София, на които трябва да отговарят складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН в „***“ АД, съхранител по смисъла на пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗНН. Проверката е извършена в *** гр. Плевен - гр. Плевен, улица ***в отсъствието на представител на „***“ АД гр. Русе. За констатациите от проверката е съставен Констативен протокол №1596/01.03.2019 г. Във връзка с даденото предписание в КП №1596/29.01.2019г. е направена справка в деловодната система на *** гр. Плевен (АИС „е-ДОКУМЕНТООБОРОТ”) и е констатирано, че до 28.02.2019г. (срока за изпълнение на даденото задължително предписание) и до 01.03.2019 г. (датата на извършване на проверката) не са постъпили документи от „***” АД гр.Русе, доказващи изпълнението на даденото задължително предписание.

С писмо изх.№1596/6.03.2019г. на жалбоподателя В. е изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН в сградата на ТД ДР Плевен, в срок до 15.03.2019г., съгласно изискванията на чл.40 от ЗАНН.

Актът е съставен в отсъствието на нарушителя Х.Л.В. или упълномощен негов представител на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Съставеният АУАН №1596/14.03.2019г. е изпратен с писмо изх.№1383/22.03.2019г. на ТД ДР „Държавен резерв“ Велико Търново за предприемане на действия по връчването му.

С писмо изх.№11-05-13.06.2019г. двата еднообразни екземпляра на АУАН са върнати на *** Плевен, тъй като нарушителят Х.Л.В. не е открит на нито един от известните му адреси. Служители на ТД ДР „държавен резерв“ Велико Търново са посетили четири адреса в гр.Русе, като са съставени съответни протоколи.

С писмо изх.№1596/31.05.2019г. съставеният АУАН№1596/14.03.2019г. е изпратен на ***на Община Русе за предявяване и подписване съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН.

С писмо изх.№536/7.06.2019г. двата еднообразни екземпляра на АУАН №1596/14.03.2019г. са върнати от Община Русе, Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност“ в ТД ДР Плевен с приложен Протокол за връчване от 5.06.2019г., според който В. не е открит.

Админстративнонаказателното производство  било спряно на 27.06.2019г. с резолюция на П.П., поставена на гърба на АУАН, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН до откриване на нарушителя В..

Поискано е съдействие от органите на МВР и АУАН №1596/14.03.2019г. е връчен на 16.08.2019г. от служител Първо РУ-Русе  на Б.В.Ж.– пълномощник на нарушителя.

На 25.09.2019г. било издадено обжалваното наказателно постановление №4655  от ***на Държавна агенция „Д.р.и в.з. с което е наложено на основание чл.8, ал.2, т.15, и чл.69, ал.1, предложение трето от ЗЗНН, във връзка с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН на Х.Л.В., с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес:***, в качеството му на ***на „***“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, глоба в размер на 6000 лв.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител А.Г.Н. и свидетелите В.Л.Й. и В.Ц.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и които се явяват самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. От събраните по делото доказателства е видно, че не е спазена императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Не е била налице и някоя от предпоставките, предвидени в  чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство в негово отсъствие. Алтернативите, при които законът допуска това, са: нарушителят да е известен, но да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил за съставяне на акта. В конкретния случай нито едно от визираните условия не е изпълнено. Нарушителят не е търсен, за да бъде поканен да присъства при съставянето на АУАН. Няма надлежни доказателства по делото, че изготвената покана е връчена на жалбоподателя Б.. Липсва обратна разписка, с подпис на Б. или друг писмен документ, удостоверяващ по категоричен начин, че поканата е стигнало до знанието на последния. Отбелязването върху поръчка от 7.03.2019г. на  T POST, че на 7.03.2019г. връчител с лично име Б.в 12,12ч. е посетил адреса на нарушителя в гр.Русе, ***, но адресът е неточен,  не може да удостовери по категоричен начин, че  поканата за съставяне на АУАН е станала известна за адресата, още повече, че чл. 180 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН предвижда "... разписка, подписана от лицето, за което са предназначени". Независимо от това и в нарушение на императивите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано в негово отсъствие. А след като АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, при липсата на която и да е от предпоставките на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на чл. 40, ал.1 от същия закон. Нарушението е съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по чл. 40, т.8 от ЗАНН да даде непосредствени обяснения и да направи възражения при съставянето на акта. Ето защо, предвид изначалния неотстраним порок при образуване на административнонаказателното производство, наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество.

Съдът констатира и друго нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което определя като съществено, а именно незаконосъобразното спиране на производството. Според чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно ал. 6 на чл. 43 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Описаният в цитираните правни норми ред има своята логическа и процесуална последователност и преди всичко, за да бъде спряно производството, оправомощените длъжностни лица следва да извършат всички възможни и процесуално допустими действия за намиране на нарушителя, включително и чрез съдействието на съответните служби, в това число общинските и полицейски органи. Определящо за законосъобразността на посоченото процесуално действие е да се осигури присъствието на нарушителя, за да бъде редовно предявяването и подписването, а не надлежното отправяне на съобщения. В тази насока неслучайно законодателят е предвидил възможността да се поиска съдействие от полицейските органи и от общинската администрация по местоживеене на нарушителя, които разполагат със законоустановени правомощия и механизми за издирването и намирането на съответно лице, за разлика от пощенския оператор или длъжностните лица от администрацията. Едва след установяването на обективната невъзможност нарушителят да бъде намерен, за административнонаказващия орган възниква възможността да спре производството, за да не тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В конкретния случай липсват доказателства след съставянето на АУАН №1596/14.03.2019г. да е поискано съдействие от органите на МВР преди спиране на административнонаказателното производство. Вместо съставеният в отсъствието на нарушителя АУАН да бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН – да се изпрати на съответната служба на МВР по местоживеенето на нарушителя (изискване, което не случайно е въведено от законодателя и е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя включвайки трета страна, която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акт съставен в негово отсъствие) на 22.03.2019г. е изпратен с писмо изх.№1383 на ТД ДР „Държавен резерв“ Велико Търново за предприемане на действия по връчването му. Съставени са 12 бр. протоколи, в които е посочено, че нарушителят В. не е намерен на посочените адреси за връчване на АУАН. За посочените протоколи се твърди, че удостоверявали липсата (неоткриването) на нарушителя на адреса. Посочените протоколи са налични към административнонаказателната преписка, същите обаче сами по себе си не представляват нито фактическо, нито правно основание за спиране на производството, доколкото не водят до извод за проведено щателно издирване на жалбоподателя по смисъла на чл.  чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. Нещо което няма спор, че е било сторено в случая, но едва след незаконосъобразното спиране на административнонаказателното производство. Действително съставеният АУАН№1596/14.03.2019г. бил изпратен на ***на Община Русе изх.№1596/31.05.2019г. за предявяване и подписване съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, като с писмо изх.№536/7.06.2019г. двата еднообразни екземпляра на АУАН №1596/14.03.2019г. са върнати от Община Русе, Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност“ в ТД ДР Плевен с приложен Протокол за връчване от 5.06.2019г., според който В. не е открит, но и това действие по връчването не покрива критериите на "щателно издирване". В теорията липсва дефиниция на понятието "щателно издирване", но според трайно установената практика това са извършени действия от наказващия орган, с които е направено всичко възможно за издирване на нарушителя. За административнонаказателните производства е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. " В горната насока е и налице достатъчно константна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД № 159/2016 г.; КНАХД № 3462/2016 г.; КНАХД № 130/2005 год. и ред др. И след като изобщо не е било пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на  чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горния смисъл са налице редица решения на АС Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г., Решение по КНАХД № 1958/2017 год.; Решение по КНАХД № 2158/2019 год. и ред други. Следователно, не е било проведено щателно издирване преди да се спре производството. В административнонаказателната преписка няма доказателства за това, а отделно от това дори не се твърди, че след съставянето на АУАН и преди спирането на производството, актът да е бил изпращан на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че наказващият орган не е изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди резолюцията за спиране на производството от 27.06.2019г. Спирането на административнонаказателното производство е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, поради което правилото следва да бъде спазвано. В случая не може да се приеме, че на 27.06.2019г. е било извършено законосъобразно спиране на производството по реда на  чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Фактическият резултат, проявил се в обективната действителност, е липса на спиране на административнонаказателното производство, съответно не е било налице и основание срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН да не тече. Поради това положение, предвид съставяне на АУАН №1596/14.03.2019г. и издаване въз основа на него на наказателно постановление №4655 от 25.09.2019г., шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява изтекъл, което е станало още на 14.09.2019г. С това е погасена възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва и възможността за налагане на санкция. Нарушаването на изискването на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е съществено и представлява абсолютно основание за отмяна на НП. Освен това административнонаказателното производство е било спряно на 27.06.2019г. с резолюция на П.П., поставена на гърба на АУАН, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН до откриване на нарушителя В..В ЗАНН липсва детайлна уредба за това, кой и как следва да спре производството преди връчване на акта за установяване на административно нарушение и предвид това и тълкувайки систематично цитираната правна норма/чл.43, ал.6 от ЗАНН/ и нейното мястото между разпоредбите в ЗАНН, следва да се приеме, че спирането става от актосъставителя, тъй като мястото на тази норма е в Раздел I - „Общи положения” от Глава ІІІ – „Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания”. В конкретния случай административнонаказателното производство е било спряно на 27.06.2019г. с резолюция на П.П., а не на актосъставителя А.Г.Н., което прави спирането незаконосъобразно.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.8, ал.2, т.15, и чл.69, ал.1, предложение трето от ЗЗНН, във връзка с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №4655 от 25.09.2019г. на  ***на Държавна агенция „Д.р.и в.з. с което е наложено на основание чл.8, ал.2, т.15, и чл.69, ал.1, предложение трето от ЗЗНН, във връзка с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН на Х.Л.В., с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес:***, в качеството му на ***на „***“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, глоба в размер на 6000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: