№ 1346
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
СъдебниИВАНА Й. РУСЕНОВА
заседатели:ВЕЛИЧКА СТ. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20221110214386 по описа за 2022 година
След проведеното съвещание, като прецени въпросите, визирани в чл.
248, ал. 1 НПК, СЪДЪТ прие следното:
Делото е подсъдно на СРС, съгласно правилата за местната и родова
подсъдност. По отношение направените от адв. Ч., адв. К. и адв. А. искания в
насока прекратяване на наказателното производство спрямо техните
доверители, съответно подсъдимите В. П., М. Е. и Р. К., съдът прецени
исканията за неоснователни по съображения, аналогични с изложените в
съдебно заседание, проведено на 13.04.2022 г. Настоящият съдебен състав
споделя изложената от тримата защитници фактология относно
прекратяването на съдебното производство по НОХД № 7884/2016 г. по описа
на СРС, НО, 13-ти състав с протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 23.05.2017 г. Констатира се и фактът на
подаване от тримата защитници на молбите със съответното искане за
прекратяване на производството, депозирани на 23.05.2017 г. от адв. К., и на
25.05.2017 г. от адв. Ч. и от адв. А.. Наред с това, видно от материалите по
делото се констатира, че по така депозираните молби не е налице произнасяне
нито от съдебния състав, на когото е било разпределено делото, нито същите
са докладвани за образуване на НЧД, които да бъдат разгледани от други
съдии-докладчици, в случай, че бъде възприета тезата, че след постановяване
на протоколното определение от 23.05.2017 г., в което произнасяне в
съответната насока не е направено, съответният съдебен състав вече не е
разполагал с процесуалната възможност да се произнесе по депозираните
молби. Предвид това и с оглед констатираното безспорно бездействие на
съда, евентуалната възможност за прекратяване на производството спрямо
тези трима подсъдими се е явила преклудирана с внасянето на последващия
1
обвинителен акт, който е бил предмет на разглеждане в съдебното
производство по НОХД № 20434/2019 г. по описа на СРС, НО, първоначално
13-ти състав, а след отвод на съдия-докладчика, делото е било
преразпределено на настоящия 95-ти състав. Доколкото цитираният § 66 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНПК от 2010 г. касае
изменението на ЗИДНПК, който е в сила от 28.05.2010 г., настоящият състав
намира, че не е относим към процесуалния момент, в който са направени
съответните искания, с оглед на което приложение намира общото правило,
че процесуалните норми действат занапред. Поради това, макар не по вина на
подсъдимите и техните защитници, настоящият съдебен състав приема, че
възможността за прекратяване на наказателното производство спрямо
посочените трима подсъдими е преклудирана, и предвид това исканията за
прекратяване на наказателното производство следва да бъдат оставени без
уважение.
По въпросите, визирани в т. 3 на чл. 248, ал. 1 НПК, по отношение на
част от наведените от защитниците доводи, настоящият съдебен състав
намира, че не следва да бъдат споделени, а именно относно сочената неяснота
на мястото на извършване на деянието, като в тази връзка следва да се отчете,
че твърденията на Прокуратурата, обективирани в предходните обвинителни
актове, към настоящия момент са ирелевантни, а меродавни са единствено
фактическите твърдения, наведени в настоящия обвинителен акт, според
който се твърди, че инкриминираните действия на подсъдимите са се
осъществили изцяло в трамвайната мотриса на трамвай № 20.
Настоящият съдебен състав не прие за основателни и възраженията,
касаещи наличието на хулигански подбуди, доколкото наличието или липсата
на такива е въпрос по същество. На следващо място, доказателствата по
делото на настоящия етап също не могат да бъдат обсъждани, както и
основанията, довели до вземане по отношение на част от подсъдимите на
мерки за неотклонение „задържане по стража“ в досъдебната фаза на процеса.
Същевременно, настоящият съдебен състав намира за основателни
останалите релевирани от защитниците доводи, а именно досежно неяснотата
на обвинителния акт. Предвид лаконичното описание на изпълнителното
деяние на твърдяното престъпление, за подсъдимите и техните защитници е
невъзможно да организират адекватна защитна теза, като не става ясно
именно в какво са обвинени. В този смисъл съдебният състав намира, че не са
изпълнени дадените указания за отстраняване на констатираните в
предходния обвинителен акт съществени и отстраними процесуални
нарушения, изразяващи се, на първо място в механизма на извършване на
деянието, както и в липсата на конкретика по отношение на действията,
осъществени от всеки от подсъдимите, за които се твърди, че са допринесли
за настъпването на общия противоправен резултат. По-конкретно, отново
липсва посочване на механизма, по който се твърди да са нанесени ударите от
всеки от подсъдимите, с коя част на тялото, с или без спомагателни средства,
за каквито се твърди, че са държали в ръцете нападателите, нахлувайки в
2
трамвайната мотриса, като изобщо не става ясно дали в това число са
визирани или не някои или всички подсъдими лица. На следващо място,
отново в обвинителния акт се твърди, че шестимата подсъдими, заедно и с
неустановени по делото лица, едновременно нанесли и на петимата
пострадали инкриминираните телесни увреждания, като е използван изразът,
че им нанасяли удари навсякъде. Същевременно в същия абзац на
обвинителния акт на неговата страница 2 се твърди, че пострадалите са били
разделени на две групи, като част от подсъдимите нанасяли удари на едната
група, а друга част от подсъдимите - на другата група, което на практика
прави невъзможен посочения механизъм на нанасяне на телесните
увреждания едновременно от всички подсъдими на всички пострадали.
Съдът споделя и възраженията за неяснота и наличието на
противоречие в правната квалификация на деянията както в обвинителния
акт, така и в постановленията за привличане на подсъдимите в процесуалното
качество на обвиняеми, както и констатира неяснота, респективно
затруднение на защитата на подсъдимите, която изхожда от твърдените в
обвинителния акт обстоятелства относно наличието на предходно познанство
на част от подсъдимите с част от пострадалите, като не става ясно дали
всички подсъдими са визирани в тази връзка, или само част от тях.
Предвид изложените съображения по-горе, настоящият състав на СРС
намира, че обвинителният акт не отговаря на основните изисквания,
залегнали в чл. 246 НПК, както и на задължителните указания, дадени на
съдилищата с ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, което не е изгубило своята
актуалност и по конкретно на неговата т. 4.2., съгласно която „непосочването
в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите, съставлява основание за връщане на
делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи от
престъпния състав“. В настоящия случай начинът на извършване на деянието,
неговият механизъм, категорично представляват елемент на престъпния
състав, като конкретизирането на действията, с които се твърди, че всеки един
от подсъдимите е допринесъл за настъпването на противоправния резултат, се
явява изискване към законосъобразността на обвинителния акт, с оглед
осигуряване на възможност за гарантиране и пълноценно упражняване на
правото на защита. Визираните противоречия са съществени и същевременно
отстраними, като начинът за отстраняването им е прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в предходната процесуална фаза за
отстраняването им.
По т. 6 на чл. 248, ал. 1 НПК съдът намира, че не са налице основания за
вземане на мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимите, предвид
надлежното им процесуално поведение.
С оглед направените констатации по т. 3 на чл. 248, ал. 1 НПК,
подлагането на обсъждане на останалите въпроси, визирани в чл. 248, ал. 1
НПК, се явява безпредметно.
3
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на
наказателното производство по отношение подсъдимите В. П., М. Е. и Р. К..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 14386/2022 г. по
описа на СРС, НО, 95-ти състав поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
Определението в частта, в която са обсъдени въпросите по чл. 248, ал.
1, т. 3 и т. 6 НПК, подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд по реда на Глава Двадесет и втора от НПК, а
в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4