Решение по дело №1240/2008 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 283
Дата: 9 април 2009 г. (в сила от 30 април 2009 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20084110101240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2008 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 09.04.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, гражданска колегия, тринадесети състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                                                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

 

при секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора…….......…, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1240 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 2 от Семейния кодекс, иск с правно основание чл. 82, ал. 1 от СК и иск с правно основание чл. 87 от СК

 

Ищцата – С.Д.Т. *** Търново, чрез  пълномощника си – адв. С.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника А.С.Р. са живели на съпружески начала и от това съвместно съжителство на 02.08.2005 г. им се родило детето А. АЛЕКСАНДРОВ Р.. Сочи, че до шестмесечната възраст на детето грижи за него са полагали и двамата родители, но от м. Януари 2006 г., когато ответникът заминал за чужбина и до настоящия момент грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетния А. полага единствено тя. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което упражняването на родителските права спрямо детето А. да се предоставят на нея, като се определи служебно от съда режим на лични отношения на бащата с детето, както и ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на малолетното дете А. месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 01.09.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа предявените искове.

Ответникът – А.С.Р. *** Търново, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител –  адв. М.Я. от ВТАК, моли съда да постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 71, ал. 2 от СК, както и искът за издръжка, но след като се вземе предвид, че не са събрани доказателства за изключителни нужди на детето или ниски доходи на майката, с цел излизане на месечната издръжка извън параметрите на нормативно определения размер от 80,00 лева.

СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищцата С.Д.Т. и ответникът А.С.Р. са живели на съпружески начала в дома на родителите на ответника от 2003 г. Двамата са родители на малолетното дете А. Александров Р., роден на 02.08.2005 година, което обстоятелство се установява от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане от 05.08.2005 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 468 от същата дата на Община -  Велико Търново. В края на  м. Януари 2006 г. ответникът заминал за чужбина, оставяйки ищцата с детето сами, като след няколко краткотрайни прибирания в България, от края на 2007 г. трайно се установил да живее и работи в Кралство Испания. Не се спори, че до м. Септември 2007 г., макар и епизодично, ответникът, лично и чрез родителите си е изпращал средства за издръжка на детето си. Понастоящем ищцата, заедно с малолетния А. *** Търново в жилище на нейния съжител – Питър Фенъл. Детето посещава ОДЗ „Пролет” – гр. Велико Търново, като месечната такса, съгласно приложената по делото приходна квитанция от 05.11.2008 г. е от 44,50 лева.

Съгласно Закона за закрила на детето е уведомен Отдел “Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Велико Търново. Депозиран е Социален доклад, от който се установява, че ищцата и детето живеят в жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Максим Райкович” № 13, собственост на съжителя й Питър Фенъл, състоящо се от шест стаи и кухня, предлагащо отлични в хигиенно-битово отношения условия за живот и където за детето има обособена самостоятелна детска стая. Майката на детето е трудово ангажирана по граждански договор при „ДСК Гаранция” – гр. Велико Търново, като гласно декларира месечен доход от около 450,00 – 500,00 лева. В издръжката и отглеждането на детето е подпомагана финансово от съжителя си. Според социалните работници при ДСП – Велико Търново ищцата разполага с необходимите средства и възможности за обезпечаване и адекватно задоволяване ежедневните потребности на детето в семейната си среда.

По делото бяха ангажирани и гласни доказателства. От свидетелските показания на Нина Стефанова Нешева, кредитирани от съда като обективни, последователни, кореспондиращи и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установиха гореизложените обстоятелства, а именно, че от заминаването на ответника в чужбина грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетното дете се полагат само от ищцата С.Т..

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 71, ал. 2 от СК е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

Родителите на малолетния А. Александров Р. – ищцата С.Т. и ответникът А.Р. не са в законен брак и живеят разделени. Установи се, че преките грижи по отглеждане и възпитание на малолетния А. от навършването му на шестмесечна възраст се полагат единствено от ищцата, негова майка. При решаване при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно - битови и други материални условия на живот, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление № 1/12.11.1974 г. по  Гр. дело № 3/1974 г., Пленум на ВС/.

В процесния случай, преценявайки посочените по-горе обстоятелства с оглед интереса на малолетния А. и съобразявайки факта, че бащата трайно пребивава в чужбина, съдът намира, че следва да постанови детето да живее при своята майка, ищца по делото, каквото е и нейното желание. Съдът е мотивиран да достигне до горния извод, съобразявайки желанието на С.Т. да се грижи за детето си; полагането от нейна страна на текущите грижи по отглеждане и възпитание на детето, подпомагана от мъжа, с когото понастоящем живее; умението й за възпитание; привързаността и създалата се връзка: майка – дете; доброто социално обкръжение и изключително добри, според констатациите в социалния доклад, жилищно – битови и други материални условия на живот. Домът, в който живее малолетният А. има обособена за него детска стая, обзаведена според неговите нужди, където той е свикнал с обстановката и съществуващата атмосфера е благоприятна и в негов интерес. От всичко изложено се налага извода, че майката е в състояние да осигури нормалните и необходими условия за отглеждане и възпитание на малолетния А. и да създаде добра социално – битова и психологична атмосфера за него. Мотивиран от горните съображения, съдът приема искането по чл. 71, ал. 2 от СК за основателно и следва да постанови детето А. Александров Р. да живее при своята майка С.Д.Т.. В настоящия казус родителите на малолетния А. не са съпрузи и предявеният иск по своята правна същност е не само иск за решаване спора при кого от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, но и относно упражняването на родителските права спрямо него. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. С оглед това, настоящата съдебна инстанция следва да постанови майката С.Т. да упражнява родителските права спрямо малолетния А., като за бащата А.С.Р. се определи подходящ режим на лични контакти, а именно: да вижда и взема детето при себе си за по два дни при всяко свое завръщане в Р България: от 09,00 часа първия ден до 18,00 часа втория ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск. Посоченият режим на лични отношения съдът намира за подходящ, с оглед конкретния случай и най -вече факта, че бащата трайно живее и работи в чужбина.

С главния иск ищцата е съединила и искове по чл. 82, ал. 1 и чл. 87 от СК за изплащане на месечна издръжка на детето, в размер на 150,00 лева, считано от 01.09.2007 г. Доколкото съдът постановява местоживеенето на малолетния А. да бъде при майката и предоставя на нея упражняването на родителската власт спрямо него, ответникът, негов баща, следва да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка, чрез неговата майка и законен представител. Родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът й, съобразно разпоредбата на чл. 84 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава, като с оглед чл. 85, ал. 1 от СК присъжда издръжка в границите, установени в чл. 1 от Постановление № 38 на МС от 01.07.1985 г., изм. с ДВ, бр. 117 от  2002 г., а именно: от 30,00 лева до 80,00 лева. Съгласно изложеното от ищцата С.Т. по реда на чл. 176 от ГПК, получаваните от нея средномесечни доходи възлизат на сумата от 450,00 – 500,00 лева. По делото няма данни за получавания в чужбина месечен доход от ответника. Съобразявайки нуждите на детето А. /предвид възрастта му, физическото и психическото му израстване, нуждата от средства за облекло, хранителни продукти, лекарства, учебни пособия за посещаваното от него детско заведение/, както и отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, изразяващи се в тяхното имотно състояние, съдът намира, че следва да определи обща месечна издръжка за детето от 150,00 лева, от която ответникът като баща да заплаща 80,00 лева. Останалата част от издръжката на малолетния А., ведно с ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието му, следва да се поеме от майката. Съдът намира, че така определения размер на издръжката, дължима от ответника, няма да го постави в затруднение при осъществяването на своето задължение /по закон и морал/ за плащане на издръжка, както и да задоволява собствените си нужди, отчитайки обстоятелството, че последният е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи по трудово правоотношение, от което да реализира доходи. При определянето размера на издръжката настоящата съдебна инстанция съобрази и обстоятелството, че няма данни ответникът да има задължение за издръжка към други лица, данни да страда от някакво заболяване, както и това, че работи в чужбина, където се презюмира, че получава трудово възнаграждение по-високо от средната работна заплата за страната ни. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за детето е: 01.09.2007 г., доколкото не се спори от страните, че от тази дата ответникът не е престирал средства за издръжка, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. В останалата част искането за присъждане на издръжка от 150,00 лева за ненавършилото пълнолетие дете А. е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено като такова, а именно за разликата от 70,00 лева. По делото не бяха наведени доводи, както и не бяха представени доказателства относно изключителни нужди на детето, които да бъдат задоволени с издръжка в претендирания размер над нормативно установения максимален такъв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 130,00 лева, от които 100,00 лева платено адвокатско възнаграждение и 30,00 лева възнаграждение за назначения по реда на чл. 47,  ал. 6 от ГПК особен представител.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Великотърновски районен съд сумата от 195,20 лева, представляваща дължимата държавна такса при предявяване на иска - 50,00 лева; държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 115,20 лева и 30,00 лева - възнаграждение за назначения му особен представител.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 71, ал. 2 от СК, детето А. АЛЕКСАНДРОВ Р., ЕГН **********, роден на 02.08.2005 год. в гр. Велико Търново ДА ЖИВЕЕ при своята майка С.Д.Т., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, адв. С.К. от ВТАК.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете А. АЛЕКСАНДРОВ Р., ЕГН ********** на  майката С.Д.Т., ЕГН **********, като за бащата А.С.Р., ЕГН ********** ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения и контакти: да вижда и взема детето при себе си за по два дни при всяко свое завръщане в Р България: от 09,00 часа първия ден до 18,00 часа втория ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.            

ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН **********,***„Максим Райкович” № 7, ет. 2 ДА ЗАПЛАЩА на А. АЛЕКСАНДРОВ Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.Т., ЕГН **********,***   № 13, месечна издръжка в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, считано от 01.09.2007 г., до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 80,00 лева до пълния му предявен размер от 150,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН **********,***„Максим Райкович” № 7, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Т., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, адв. С.К. от ВТАК, сумата от 130,00 /сто и тридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН **********,***„Максим Райкович” № 7, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВЕЛИКОТЪРНОвски районен съд сумата 195,20 лева /сто деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса при предявяване на иска; държавна такса върху определения размер на издръжката и възнаграждение за назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на

изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: