№ 3181
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507330 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7330/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.М.“ ЕООД
ЕИК **** гр.София срещу решение №20022861 от 18.03.2022 г по гр.дело №8077/2021 г на
СРС , 138 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.92 ал.1
ЗЗД на „Б.“ ЕООД ЕИК **** гр.Хасково разликата над 1820,21 лева до предявения размер
от 6483,46 лева неустойка за забава за периода 31.07.2020 г – 06.11.2020 г по чл.23 от
договор №536400-16339-1 от 17.10.2019 г за строителство на обект „Изпълнение на първи и
втори етап от обект „Разширение на СДВНЧ-гр.Любимец“ . Решението на СРС се обжалва и
в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/. Делото е разгледано по общия исков ред вместо по особените правила на
глава 32 „Търговски спорове“. СРС не е съобразил , че неустойката трябва да се определи
върху дължимата сума без ДДС . Въззивникът е дължал сума в размер на 32 417,32 лева , а е
платил 36 000 лева , което не е взето предвид от първоинстанционния съд .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Специалните правила на глава 32 „Търговски спорове“ са приложими само ако окръжният
съд действа като първа инстанция , докато районният съд правораздава само по общия исков
ред . За неустойката се издава данъчна фактура и се начислява ДДС . Действително е платена
сума в размер на 36 000 лева , но с нея са платени предходни задължения на въззивника
1
според представена справка .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.03.2022 г и
е обжалвано в срок на 07.04.2022 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират .
Чл.365 и сл ГПК на „Производство по търговски спорове“ се прилагат само в случай , че
делото се разглежда като първа инстанция от окръжен съд /СГС/ , докато в случая делото – с
оглед цената на исковете – е разгледано като първа инстанция от районен съд /СРС/ .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел , че според чл.5 ал.2 от договор
№536400-16339-1 от 17.10.2019 г за строителство на обект „Изпълнение на първи и втори
етап от обект „Разширение на СДВНЧ-гр.Любимец“ , срокът за плащане е 20 календарни
дни от получаване на фактурата . Съгласно чл.23 от договора неустойката е в размер на 0,5
% без ДДС за всеки просрочен ден , но не повече от 20 % без ДДС . Процесната фактура от
09.07.2020 г на стойност 32 417,32 лева е връчена на ответника на 09.07.2020 г , но не е била
платена своевременно . Считано от 30.07.2020 г се дължи неустойка , като забавата е повече
от 40 дни т.е. дължи се максималният размер от 20 % или 6483,46 лева . Без значение е
връчване на протокол за размера на неустойката .
Решението на СРС е частично неправилно . С оглед представената от въззиваемата страна
справка за платените от ответника суми и заключението на ССЕ прието от настоящия съд ,
не може да се приеме , че е налице надплащане от страна на въззивника .
По отношение на начисляване на ДДС върху неустойката . Според чл.23 от процесния
договор неустойката се начислява в размер на „не повече от 20 % без ДДС от стойността на
забавените суми “ . Както е посочено в решение №164 от 17.02.2015 г по т.д.№4009/13 г на
ВКС , I ТО и решение №178 от 21.12.2020 г по гр.д.№330/20 г на ВКС , IV ГО заплащането
на данък добавена стойност /ДДС/ е задължение на данъчно регистриран субект - доставчик
на стока или услуга , освен в уредените в ЗДДС изключенията . Според чл.26 ал.2 ЗДДС и
чл.84 ППЗДДС в данъчната основа не се сключват „всякакви плащания на неустойки и
лихви с обезщетителен характер“ , съответно върху тях не се начислява ДДС като част от
„цената им“. Процесната неустойка има обезщетителен характер , доколкото е уговорена за
забава и има максимален размер от 20 % , независимо от продължителността на забавата .
2
Следователно върху неустойката не следва да се начислява ДДС като част от стойността й ,
съответно същата е в размер на 5402,89 лева , а не на приетите от СРС 6483,46 лева.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и искът да се
отхвърли за разликата над 5402,89 лева до 6483,46 лв. С оглед изхода на делото
въззивникът дължи 1754,35 лева разноски пред СРС , а не 1860,05 лева . Пред СГС разноски
се дължат от въззивника по компенсация . При изчисляване на разноските адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна е намалено на 700 лева поради прекомерност .
С оглед материалния интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове
поотделно и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20022861 от 18.03.2022 г по гр.дело №8077/2021 г на СРС , 138 състав
, в частта , с която „Б.М.“ ЕООД ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на основание
чл.92 ал.1 ЗЗД на „Б.“ ЕООД ЕИК **** гр.Хасково разликата над 5402,89 лева до
предявения размер от 6483,46 лева неустойка за забава за периода 31.07.2020 г – 06.11.2020 г
по чл.23 от договор №536400-16339-1 от 17.10.2019 г за строителство на обект „Изпълнение
на първи и втори етап от обект „Разширение на СДВНЧ-гр.Любимец“; и разликата над
1754,35 до 1860,05 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.“ ЕООД ЕИК **** гр.Хасково да се осъди „Б.М.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София да заплати на основание чл.92 ал.1 ЗЗД разликата над 5402,89 лева до предявения
размер от 6483,46 лева неустойка за забава за периода 31.07.2020 г – 06.11.2020 г по чл.23 от
договор №536400-16339-1 от 17.10.2019 г за строителство на обект „Изпълнение на първи и
втори етап от обект „Разширение на СДВНЧ-гр.Любимец“.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която „Б.М.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София е осъдено да заплати на основание чл.92 ал.1 ЗЗД на „Б.“ ЕООД ЕИК ****
гр.Хасково разликата над 1820,21 лева до размера от 5402,89 лева неустойка за забава за
периода 31.07.2020 г – 06.11.2020 г по чл.23 от договор №536400-16339-1 от 17.10.2019 г за
строителство на обект „Изпълнение на първи и втори етап от обект „Разширение на
СДВНЧ-гр.Любимец“ ; както и 1754,35 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „Б.М.“ ЕООД ЕИК **** гр.София да заплати на „Б.“ ЕООД ЕИК ****
гр.Хасково сумата от 650,72 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4