№ 253
гр. Асеновград, 03.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
СъдебниВеличка Андонова Тръпкова
заседатели:Таня Паскалева Демерджиева
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
и прокурора Ангел Николов Ангелов (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Пашова Частно
наказателно дело № 20215310200319 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Молителят А.М.К., редовно уведомен, се явява лично.
За Районна Прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, редовно
уведомен, се явява прокурор А.А..
Адв. Г.К., редовно уведомен, не се явява.
Съдебните заседатели на лице.
Докладват се постъпили документи както следва:
Писмо от ТД на НАП – Пловдив, ведно и разпореждане от 12.08.2020 г.
и разпореждане за погасяване по давност на суми подлежащи на публично
изпълнение.
Справка от П.И.- Частен съдебен изпълнител под № 821.
От РС – Пловдив е постъпил отговор, че до този момент в служба
„Бюро съдимост“ при РС – Пловдив не е постъпвала вносна бележка за
внесена глоба по присъда №51/10.06.2014г. по НОХД №815/2013 г.
МОЛИТЕЛЯТ: Сам ще се защитавам, не държа на присъствието на адв.
К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът не намери пречка за даване ход на делото, мотивиран от което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания, няма да представям нови
доказателства.
1
МОЛИТЕЛЯТ: Нямам нови искания, няма да представям нови
доказателства.
Предвид изразените от страните становища, че нямат нови
доказателствени искания, съдът счете, че следва да бъдат прочетени и приети
приложените по молбата и по делото писмени доказателства, след което
следва да бъде обявен края на съдебното следствие и да бъде даден ход на
съдебните прения, мотивиран от което и на основание чл. 283 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
На основание чл. 286 от НПК ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 291, ал. 1 от НПК ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели.
По отношение на А.М.К. са налице пет осъждания.
По отношение на първите три осъждания, същият е реабилитиран по
право.
При четвъртото му осъждане – с присъда на ВС-Пловдив от 18.03.2010
г., в сила от 20.12.2010 г., за извършено от него престъпление по чл. 129 от
НК му е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три
години.
При петото му осъждане – с присъда на РС-Асеновград от 10.06.2014 г.
за извършено от него престъпление по чл. 213а от НК му е наложено
наказание девет месеца „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да
изтърпи при строг режим, както и глоба в размер на 4000 лв. Със същата
присъда е постановено К. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от 9
месеца по предходната присъда.
С решение на ОС-Пловдив от 03.11.2014 г. присъдата на РС-Асеновград
е изменена, като наказанието на К. е намалено на 3 години „лишаване от
свобода“, глобата му е намалена на 3000 лв.
К. е условно предсрочно освободен на 01.03.2016 г. с изпитателен срок от 9
месеца и 18 дни.
По отношение на четвъртото и петото осъждане на К. считам, че са
налице предпоставките за съдебна реабилитация, визирани в разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от НК. По делото липсват данни за образувани неприключили
наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер срещу него след изтърпяване на последното упоменато по-горе
наказание "Лишаване от свобода" и към настоящия момент.
С посочените две престъпления не са причинени съставомерни вреди.
По отношение на наложената му по петото осъждане глоба в размер на
3000 лв. намирам следното:
Въпросът за допустимостта на реабилитацията при наложено наказание
"Глоба", за чието събиране е образувано изпълнително производство, но
въпреки това тя не е платена, както и за условията, при които реабилитация е
2
възможна в тези случаи, е подробно изследван и разяснен в Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС. Конкретно, в т. 4 от решението е
прието, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба,
когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл.
82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по от чл. 86 до чл. 88а от НК, като в
тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство не тече само абсолютна давност, но може да тече обикновена
давност. В случая следва да се отбележи, че наказанието глоба в размер на
3000 лева, наложено на К. по НОХД № 815/2013 г. по описа на Районен съд
Асеновград е включено в предмета на изпълнително дело № ИД 16070002840/
2007 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, образувано през 2007 г. и
прекратено с разпореждане през 2020 г. Според предоставената справка от ТД
на НАП-Пловдив наложеното наказание „глоба“ на К. в размер на 3000 лв. е
предадена за принудително събиране в дирекция „Събиране“, където на
30.01.2015 г. е присъединена към изпълнителното дело, след която дата не са
осъществени никакви действия за събиране на вземанията. Считам, че
изпълнителната давност за изпълнение на наказанието "Глоба" в размер на
3000 лева е започнала да тече от 30.01.2015 г.
При съблюдаване продължителността на обикновената изпълнителска
давност – 2 години за наказанието "Глоба" и фактът, че тази давност не е била
спирана, нито прекъсвана с действия от кръга на чл. 82, ал. 3 и ал. 4 от НК
считам, че обикновената давност за изпълнение на глобата от 3000 лева е
изтекла на 30.01.2017 г. След тази дата за посочената по-горе глоба е
започнал да тече предвидения в чл. 87, ал. 1 от НК 3 годишен срок, нужен за
съдебна реабилитация, който в случая е изтекъл към 30.01.2020 г.
По този начин, съгласно задължителното тълкуване на върховната
съдебна инстанция, считам, че е удовлетворено изискването за целите на
съдебната реабилитация наказанието "Глоба" да е изпълнено, макар в случая
то всъщност да е била погасено поради неизпълнението му в указания от
закона срок.
Считам, че са налице предпоставките на чл. 87 от НК и молбата на К. за
постановяване на съдебна реабилитация следва да бъде уважена.
МОЛИТЕЛЯТ: Съгласен съм с прокурора.
МОЛИТЕЛЯТ А.М.К. за лична защита: Моля за съдебна реабилитация.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ
ОСЪДЕНИЯТ А.М.К. – със снета по делото самоличност: Моля да бъда
реабилитиран.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на своето
определение, след което обяви същото на страните в залата.
Съдът счита, че по НОХД №348/2001г. по описа на Районен съд –
Пловдив, няма как да бъде постановена съдебна реабилитация, тъй като там е
наложено изпълнението да е в интернат и е освободен от наказание. Когато
няма наложено наказание не може да изтече срока от неговото изтърпяване,
за да бъде решаван въпросът с реабилитация. В този случай е взета мярка по
закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, която е
3
изцяло с административен характер и за не я няма как да настъпи
реабилитация, тъй като реално погледнато такава може да настъпи само при
налагане на наказание по системата от наказания по НК, поради което и в
тази част искането се явява неоснователно.
По отношение на искането за реабилитация по НОХД №1894/2002г. по
описа на Районен съд – Пловдив от 20.03.2003 г. тук е настъпила
реабилитация на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК - по право. Деецът е бил
непълнолетен, наложено му е наказание три месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от една година. Реално
погледнато за това осъждане в изпитателния срок той не е извършил ново
престъпление, което да се наложи да бъде изтърпяно и предходното му
осъждане.
По отношение на НОХД №1456/2004 г.
Настъпила е реабилитация по чл. 88а от НК, но и в молбата не се иска
постановяване на реабилитация по този текст.
По НОХД №440/2009г. по описа на Военен съд – Пловдив, влязло в сила
на 20.12.2010 г. е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“, в
случая е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, тъй като видно от
справката за изтърпени наказания, това наказание е било изтърпяно на
28.02.2014 г. и пет годишния срок е изтекъл 2019 г., поради което и е
настъпила реабилитация по чл.88а от НК и няма как да бъда постановена
съдебна реабилитация, тъй като е настъпила реабилитация по право.
Поисканата реабилитация по НХОД № 815/2013г. по описа на Районен
съд – Асеновград със съдебен акт влязъл в сила на 03.11.2014 г. с постановено
наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“, впоследствие наказанието
„лишаване от свобода“ е изменено от четири години на три години и „глоба“
от 4 000лв. на 3 000лв.
Съдът счита, че са налице основание за постановяване на съдебна
реабилитация по мотиви изложени от представителя на прокуратурата, които
съдът изцяло споделя, а именно:
По отношение на А.М.К. са налице пет осъждания.
По отношение на първите три осъждания, същият е реабилитиран по
право.
При четвъртото му осъждане – с присъда на ВС-Пловдив от 18.03.2010
г., в сила от 20.12.2010 г., за извършено от него престъпление по чл. 129 от
НК му е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три
години.
При петото му осъждане – с присъда на РС-Асеновград от 10.06.2014 г.
за извършено от него престъпление по чл. 213а от НК му е наложено
наказание девет месеца „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да
изтърпи при строг режим, както и глоба в размер на 4000 лв. Със същата
присъда е постановено К. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от 9
месеца по предходната присъда.
С решение на ОС-Пловдив от 03.11.2014 г. присъдата на РС-Асеновград
е изменена, като наказанието на К. е намалено на 3 години „лишаване от
свобода“, глобата му е намалена на 3000 лв.
К. е условно предсрочно освободен на 01.03.2016 г. с изпитателен срок от 9
4
месеца и 18 дни.
По отношение на четвъртото и петото осъждане на К., съдът счита, че са
налице предпоставките за съдебна реабилитация, визирани в разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от НК. По делото липсват данни за образувани неприключили
наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер срещу него след изтърпяване на последното упоменато по-горе
наказание "Лишаване от свобода" и към настоящия момент.
С посочените две престъпления не са причинени съставомерни вреди.
По отношение на наложената му по петото осъждане глоба в размер на
3000 лв. съдът намери следното:
Въпросът за допустимостта на реабилитацията при наложено наказание
"Глоба", за чието събиране е образувано изпълнително производство, но
въпреки това тя не е платена, както и за условията, при които реабилитация е
възможна в тези случаи, е подробно изследван и разяснен в Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС. Конкретно, в т. 4 от решението е
прието, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба,
когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл.
82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по от чл. 86 до чл. 88а от НК, като в
тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство не тече само абсолютна давност, но може да тече обикновена
давност. В случая следва да се отбележи, че наказанието глоба в размер на
3000 лева, наложено на К. по НОХД № 815/2013 г. по описа на Районен съд
Асеновград е включено в предмета на изпълнително дело № ИД 16070002840/
2007 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, образувано през 2007 г. и
прекратено с разпореждане през 2020 г. Според предоставената справка от ТД
на НАП-Пловдив наложеното наказание „глоба“ на К. в размер на 3000 лв. е
предадена за принудително събиране в дирекция „Събиране“, където на
30.01.2015 г. е присъединена към изпълнителното дело, след която дата не са
осъществени никакви действия за събиране на вземанията, поради което и
изпълнителната давност за изпълнение на наказанието "Глоба" в размер на
3000 лева е започнала да тече от 30.01.2015 г.
При съблюдаване продължителността на обикновената изпълнителска
давност – 2 години за наказанието "Глоба" и фактът, че тази давност не е била
спирана, нито прекъсвана с действия от кръга на чл. 82, ал. 3 и ал. 4 от НК,
съдът счита, че обикновената давност за изпълнение на глобата от 3000 лева е
изтекла на 30.01.2017 г. След тази дата за посочената по-горе глоба е
започнал да тече предвидения в чл. 87, ал. 1 от НК 3 годишен срок, нужен за
съдебна реабилитация, който в случая е изтекъл към 30.01.2020 г.
По този начин, съгласно задължителното тълкуване на върховната
съдебна инстанция, съдът счита, че е удовлетворено изискването за целите на
съдебната реабилитация наказанието "Глоба" да е изпълнено, макар в случая
то всъщност да е била погасено поради неизпълнението му в указания от
закона срок.
Поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за постановяване на съдебна
5
реабилитация, поради настъпила реабилитация по право, за осъждането по
НОХД №348/2001г. ; НОХД №1894/2002г. на РС – Пловдив; НОХД
№440/2009г. по описа на Военен съд – Пловдив.
ПОСТАНОВЯВА настъпила съдебна реабилитация по отношение на
осъждането на осъденият А.М.К. ЕГН ********** по НОХД № 815/2013г.
влязло в сила със съдебен акт от 03.11.2014 г. по описа на РС – Асеновград.
Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС – Пловдив в
7-дневен срок от днес, като делото ще се разглежда по реда на глава ХХІ от
НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11:28 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6