№ 411
гр. Сливен , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. В. П., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и
олигофрения и е поставено под пълно запрещение през 2003 г. като поради
необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани
грижи е в най-добър интерес на Г. П. да бъде настанен в Дом за пълнолетни
лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява
становище за основателност на молбата и моли Г. да бъде настанен в ДПЛПР
1
- Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Г. В. П. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 03.08.2021 г.
Г. П. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.06.1996 г.,
със заболявания с диагнози „Шизофренни психози /Параноидна форма/,
Шизофрения - параноидна форма. Олигофрения - тежка степен дебилност“, за
което е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Г.
П. е на 48 години, неженен, няма деца. Родителите му са починали, а сестра
му живее в Германия и няма как да се грижи за него. На 3-годишна възраст
след преболедуван енцефалит започнал да изостава в умственото си развитие.
На 15-годишна възраст, след смъртта на баща му, Г. започнал да проявява
странности и промени в поведението си: агресия и многобройни
самонаранявания, станал подозрителен. Лекуван бил многократно в
психиатрични болници с различно подобрение, като понякога бил агресивен и
посягал на майка си. От 10.11.2014 г. е настанен в ДПЛПР - Твърдица.
Г. е поставен под пълно запрещение през 2003 г. Със заповед от
20.02.2017 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на
специализираната институция.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище Г. да продължи
да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като
с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в
специализирано заведение.
Към момента Г. П. е видимо спокоен и емоционално устойчив, не
проявява агресия и автоагресия. Има висок жизнен тонус и изграден
2
приятелски кръг с група потребители от институцията. Изпитва нужда от
социални контакти и стремеж да се чувства полезен. Речта му е разбираема, с
добър речников фонд. Може да се храни самостоятелно и е усвоил умения за
извършване на ежедневни битови потребности. Същият има потребност от
непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи,
които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в
дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Г. В. П. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози „Шизофренни
психози /Параноидна форма/, Шизофрения - параноидна форма. Олигофрения
- тежка степен дебилност“, за което е определена пожизнено първа група
инвалидност с чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
3
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по
отношение на Г. П. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където Г. ще бъде
под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. В. П., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
4
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5