РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. ХАСКОВО , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 и чл.437 ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Петрол“АД-гр.Ловеч ЕИК *********
чрез адв. К.А.- пълномощник против определените със Съобщение изх.№14636/22.03.2021г.
и Съобщение изх.№16324/30.03.2021г. на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на КЧСИ, с
район на действие ХОС разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20219290400356 по описа на съдебния изпълнител.
Жалбоподателят твърди, че възложените в негова тежест от съдебния изпълнител
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева са прекомерни и завишени с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършеното от
страна на процесуалния представител на взискателя, доколкото действията му се изразяват
единствено в изготвяне и подаване на молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело.
Базира твърденията си на обстоятелството, че дългът е бил заплатен преди получаване на
Поканата за доброволно изпълнение от длъжника по делото, макар в един и същи ден. В
тази връзка обжалва произнасянето на ЧСИ от 22.03.2021г. по отношение на разноските,
включително и тези за адвокатско възнаграждение, имплицитно съдържащо се в Съобщение
изх.№16324/30.03.2021г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяването на
изпълнителното производство. Едновременно с това поддържа, че определените със
Съобщение изх.№16324/30.03.2021г. разноски за дължима пропорционална такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ, са изчислени неправилно и незаконосъобразно и следва да бъдат намалени.
Твърди, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя не
следва да бъде включвано в материалния интерес, въз основа на който се изчислява
посочената такса. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали
разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело до размера на 200 лева,
регламентиран в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, както и да
намали определената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, като същата бъде
1
изчислена само въз основа присъдената сума по изпълнителния лист.
Взискателят по изпълнителното дело Д. Б. Д. ЕГН ********** депозира чрез
процесуалния си представител адв. В.Ч.- при АК-Хасково възражение, с което взема
становище за неоснователност на подадената жалба по отношение твърдението за
прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Твърди, че длъжникът не следва да
черпи права от собственото си противоправно поведение дотолкова, доколкото същият е
бездействал след получаване на съобщението за постановяване на осъдителното решение и
не е предприел действия по изпълнение на дълга до образуването на изпълнителното дело.
Намира акта на ЧСИ Кавакова, с който на длъжника са възложени разноски за
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя в размер на 400 лева, за
правилен. Аргументира се с обема на предоставената правна помощ, изразяваща се в
извършването на конкретни действия по образуване и движение на изпълнителното дело.
ЧСИ Николета Кавакова излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл.436
ал.3 ГПК. Поддържа, че е определила законосъобразно отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.
Хасковският окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20219290400356 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.
№929 на КЧСИ, с район на действие ХОС е образувано по молба на Д. Б. Д. ЕГН
********** против „Петрол“АД-гр.Ловеч ЕИК ********* за събиране на сумите по
изпълнителен лист, издаден на 26.02.2021г., във връзка с влязло в сила Решение
№260067/04.02.2021г. по гр.д. № 2520/2020 година по описа на РС-Хасково. С подадената
молба взискателят е направил искане за събиране от длъжника на направените от него в
изпълнителното производство деловодни разноски, в това число адвокатски хонорар,
съобразно приложения към молбата договор за правна защита и съдействие, в размер на 400
лева. Сумата била посочена в Покана за доброволно изпълнение изх.№11312/04.03.2021г.,
получена на 05.03.2021г. от длъжника. В същата били включени и останалите разноски по
изпълнението, в това число и таксата на ЧСИ по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ.
Във връзка с поисканото от визкателя с молбата за образуване на изпълнителното
производство проучване на длъжника за притежавани от него банкови сметки, още на
04.03.2021г. съдебният изпълнител извършил съответните справки в БНБ- Регистър на
Банковите сметки и сейфове и изпратил уведомление по ДОПК и искане за справка до ТД
на НАП. На същата дата изготвил и изпратил и Покана за доброволно изпълнение до
длъжника. На 05.03.2021г. в 10:36ч. с преводно нареждане длъжникът „Петрол“АД превел
по банкова сметка на визкателя Д. Б. Д. в „ПИБ“ АД сумата от 729.78 лева. На същата дата
получил и изпратената му от съдебния изпълнител Покана за доброволно изпълнение. С
молба до ЧСИ с вх.№10719/18.03.2021г. длъжникът поискал прекратяване на
изпълнителното дело поради изплащане на дълга, както и намаляване определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева до минимално предвидения в
Наредба №1/09.07.2004г. размер от 200 лева. Със Съобщение изх.№16324/30.03.2021г.,
съдебният изпълнител отказал прекратяването на изпълнителното производство, като
посочил актуалния размер на задължението, вкл. и дължимите разноски. С уточняващо на
горното Съобщение изх.№16324/30.03.2021г. съдебният изпълнител уведомил длъжникът,
че общият размер на задължението към 30.03.2021г. възлиза на 600.84 лева, формирани от
дължимия адвокатски хонорар в размер на 400 лева, пропорционална такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 132.44 лева и други такси.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Жалба вх. № 13772/08.04.2021г. е подадена против подлежащ на обжалване, на
основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК, акт на съдебния изпълнител. Изхожда от страна, която има
право на такава жалба, правен интерес от обжалването и е подадена в законоустановения
срок. Поради това съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 02.03.2021г. въз основа молба на Д. Б. Д.
ЕГН ********** против „Петрол“АД-гр.Ловеч ЕИК ********* за събиране на сумите по
изпълнителен лист, издаден на 26.02.2021г., във връзка с влязло в сила Решение
№260067/04.02.2021г. по гр.д. № 2520/2020 година по описа на РС-Хасково, с което
длъжникът е осъден да заплати на взискателя 512.14 лева дължимо трудово възнаграждение
за м.08.2020г., ведно със законната лихва считано от 02.11.2020г. до окончателното й
изплащане, както 200 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Отново на 02.03.2021г. е подписано пълномощно и сключен договор
за правна защита и съдействие между взискателя и упълномощения адвокат В.Ч. при АК-
Хасково, с отбелязано като договорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лева.
Няма спор в съдебната практика, че така извършеното вписване в договора за правна помощ
има характера на разписка и е достатъчно доказателство за действително заплатения от
страната адвокатски хонорар (ТР № 6/06.11.2013 година на ВКС по тълк.дело № 6/2012
година, ОСГТК). В договора изрично е отбелязано, че предметът на оказване на правната
защита и съдействие се изразява в процесуално представителство по изпълнително дело.
Отделно от това, като възложени правомощия в текста на пълномощното е посочено
образуването и воденето на изпълнително дело срещу „Петрол“АД. В чл.10, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева. Отделно в т.2 от същата
нормативна разпоредба е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева, на адвоката се полага възнаграждение в
размер на 200 лева. От тук следва, че договореното между взискателя и адв.Ч. адвокатско
възнаграждение би било съобразено с минималните размери на Наредбата, но само при
положение, че изпълнителното производство се беше развило в пълна степен и
задължението не беше заплатено преди реално да са били извършени действия по
изпълнение. В случая оказаната от процесуалния представител на взискателя помощ и
съдействие се изразява единствено в подаването на молба до ЧСИ за образуване на
изпълнително производство, макар в текста на същата да се съдържа стандартно искане за
предприемане на съответните действия по проучване банковите сметки на длъжника и
налагане на запор върху сумите по тях. Предвид липсата на други извършени от страна на
процесуалния представител на взискателя действия с цел удовлетворяване на процесното
парично вземане, то възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело в
размер на 400 лева се явяват прекомерни. С оглед направеното възражение от страна на
жалбоподателя в тази насока и предвид гореизложените съображения, същите следва да
бъдат намалени до 200 лева, какъвто е нормативно предвидения минимален размер в
Наредба № 1/09.07.2004г., отнасящ се до действията на процесуалниия представител на
страната по образуването на изпълнителното дело в.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези
за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
3
принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника,
освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Тази норма е специална по
отношение на нормата на чл.78 ГПК, която урежда общите правила за това кога се дължат
разноски в съдебните производства, каквото безспорно е и изпълнителното, поради което и
доколкото в нея по изричен начин са уредени случаите, при които отговорността на
длъжника за заплащане на разноски отпада. При тълкуване разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК
се налага изводът, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на
изпълнителното производство, отпада само в два случая: 1/ при прекратяване на
изпълнителното дело съгласно чл. 433 ГПК, като тук изрично е изключена хипотезата на
прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство,
както и 2/ за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са
отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно
извършени. В решение № 640/04.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о. също е
прието, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Т.е., дори и да плати в
срока, указан в покана за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното
производство, длъжникът няма да бъде освободен от понасяне на деловодните разноски.
Това се отнася както за разноските за адвокатско възнаграждение, така и за разноските по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Според настоящата съдебна инстанция при определяне на паричното вземане и
събраната сума, въз основа на която се изчислява размера на прпопорционалната такса по
т.26, следва да се включат и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т.26 израз
„парично вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото
на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на
изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат на
принудително изпълнение, каквито именно са разноските по изпълнителното производство.
Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите
правила. Следователно за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се
дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане
по изпълнителен лист и за събирането на които е образувано принудителното изпълнение. В
подкрепа на този извод е и редакцията на т.26, т.4 от Тарифата, с която при определяне
основата за изчисляване на пропорционалната такса изрично са изключени определени
разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски
за адвокат. В този смисъл и доколкото длъжникът оспорва изцяло включването на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя в основата при
изчисляването размера на дължимата такса по т.26 от Тарифата, жалбата му в тази част се
явява неоснователна. Предвид основателността на жалбата относно размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, то базата за изчисляване на дължимата пропорционална такса
по т.26 от Тарифата също следва да бъде коригирана. След провеждане на съответните
математически изчисления и като се вземе предвид, че адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено поради гореизложените
съображения до размера от 200 лева, дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
следва да бъде намалена от определената в размер на 132.44 лева на 112 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на отвевтника за присъждане на деловодни
разноски за това производство се явява неоснователна.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на КЧСИ, с район на
действие ХОС, да намали разноските за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20219290400356, обективиран в Съобщение изх.
№14636/22.03.2021г. и Съобщение изх.№16324/30.03.2021г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯ приетите в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 400 лв. на 200 лв., както и определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер от 132.44 лв. на 112 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5