№ 1868
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110162573 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Й., с ЕГН ********** и с
адрес: гр. С....., чрез адв. В. Ч.-М. срещу Д. Л. АД, държава на регистрация: **********град
по седалище: ......, действащо на територията на Република България чрез Търговско
представителство с БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. С....., с представител - З. И. З.,
чрез адвокат А. Т., с която моли по отношение на ответника да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33
стотинки), представляваща главница за oбезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за
отмяна на полет lh1704/18.12.2022 г. от летище Мюнхен до летище София (част от пътуване
с 2 свързващи полет lh2435/18.2.2022 г. от Билунд, Дания до Мюнхен, Германия и lh1704 от
летище Мюнхен до летище София), резервация № oq4r5/pkcbtn, ведно със законна лихва за
период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр..д. № 31357/2024г. по описа на СРС
168 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество с
ответното дружество. По силата на сключения договор ответникът се е задължил да превози
ищеца с два последваши директно свързани полета съответно полет LH2435/18.12.2022г. от
Билунд, Дания до Мюнхен, Германия и полет LH 1704, излитащ по разписание на
18.12.2022г. в 15:25 ч. от летище Мюнхен, Германия и кацащ по разписание на 18.12.2022г. в
18:20 ч. на Летище София, България. Aвиокомпанията е потвърдила резервацията на
пътника за полета под номер OQ4R5/PKCBTN. Полетът от Мюнхен за София бил отменен
като това не било съобщено минимум 14 дни предварително. В действителност Р. не е
изпълнило точно договорните си задължения и полетът е закъснял с повече от три часа. Ето
защо намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която
счита че предявените искове са неоснователни. Не оспорва, че между страните е налице
договор за въздушен превоз на пътници, че ищцата е изпълнила точно задълженията си по
1
договора и се е явила навреме за полета. Не оспорва, че полетът е отменен. В отговора на
исковата молба се твърди, че отмяната се дължи на обстоятелства извън контрола на
ответника. Сочи че настъпили извънредни обстоятелства, а именно лоши метеорологични
условия. Ето защо намира, че доколкото обстоятелствата са извън неговия контрол той не
носи отговорност за закъснението. Моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение
заизтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО)
261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със
закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач
от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава-
член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети
урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на
време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично
обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с разстояние до
1500 км, какъвто е настоящият случай.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни с приетия по делото
доклад по чл. 140 ГПК, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл.
2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава
до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че
ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил
е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа,
тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е бил над 1 500км. но до 3500 км.,
поради което и размер на обезщетението е 400 евро.
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл.
5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият
поддържа, че такива обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия по
маршрута на полета.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да
бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които
2
се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че
макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може
да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни
обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава
ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни
обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач - ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет,
както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него - чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
3
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил писмени
доказателства.
В разглеждания случай съдът приема, не е налице основание за изключване на
отговорността на ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
Следва да се държи сметка, че въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите
си при условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни, дори екстремни /виж Решение на
СЕС по дело С-257/14/. При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с
различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните
полети. Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване /ратифицирана от
НС на Република България/, както самолетите на ответното дружество, така и операторите
на летищата могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните
условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се предпазят от
инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите, поради което не може да бъде
възприета тезата на ответника, че наличието на лоши метеорологични условия е
обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане на дължимата грижа. А и
такава грижа е дължима от превозвача, като същият получава и допълнителна
специализирана подкрепа от органите на държавата по приземяване съгласно наложените
стандарти за безопасност по смисъла на чл. 37 от Конвенцията (в този смисъл РЕШЕНИЕ №
262668 ОТ 23.04.2021 Г. ПО В. ГР. Д. № 6601/2020 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД).
При наличието на всички предпоставки за уважаване на иска на разглеждане подлежи
своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.„
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
4
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Регламентът не урежда със специални норми сроковете за погасителна давност спрямо
исковете за обезщетение при закъснял или отменен полет. 3атова и предвид задължителната
тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г., дело № С -
139/11, приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда
конкретния спор.
Разпоредбата на чл. 135 от Закона на гражданското въздухоплаване (редакция след изм.
ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален едногодишен давностен срок. Систематичното
място на нормата в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност"
предпоставя приложимост на този срок единствено към случаите, за които ЗГВ предвижда
рекламационно производство, а именно при липси и повреди на багажи или товари, какъвто
не е настоящия казус.
Същото може да се извлече и от мотивите за изменение на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ
според които превозните документи (билет, багажен етикет, електронен билет) са
необходими за удостоверяване статута на лицата, че са били пътници на даден полет и
съответно да предявят правата си като такива. При загубата им доказването е затруднено.
При разглеждане на жалбите от специализирания орган при срокове, по-дълги от една
година, се стига до невъзможност за удостоверяване на обстоятелства при изпълнението на
даден полет, което от своя страна може да доведе до неефективно упражняване на
контролните действия на органа по гражданско въздухоплаване. Пример за това са
различните срокове за съхранение на полетната информация (PNR, PNL и др.).
Именно за улеснение на специализирания орган по рекламационното производство е
предвиден едногодишния давностен срок. В случая такова производство не се предвижда и
следва че за вземането се прилагат общите правила на ЗЗД, според които давността за
вземането не е изтекла към датата на подаване на заявлението – 23.05.2024г.
При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, който е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 25 лева за исковото производство и 25 лева за
заповедното.
На адв. В. В. Ч.-М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, което възлиза на 480 лева с
ДДС за двете производства.
По изложените съображения Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
„Д. Л.“ АД, държава на регистрация: **********град по седалище: ......, действащо на
територията на Република България чрез Търговско представителство с БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр. С....., с представител - З. И. З., чрез адвокат А. Т. ДЪЛЖИ на
Й. К. Й., с ЕГН ********** и с адрес: гр. С....., чрез адв. В. Ч.-М. на основание чл. 7,
параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, сумата от 400 евро, с левова равностойност на
сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща
главница за oбезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет
lh1704/18.12.2022 г. от летище Мюнхен до летище София (част от пътуване с 2 свързващи
5
полет lh2435/18.2.2022 г. от Билунд, Дания до Мюнхен, Германия и lh1704 от летище
Мюнхен до летище София), резервация № oq4r5/pkcbtn, ведно със законна лихва за период от
23.05.2024 г. до изплащане на вземането до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр..д. № 31357/2024г. по описа на СРС 168
състав.
ОСЪЖДА „Д. Л.“ АД, държава на регистрация: **********град по седалище: ......,
действащо на територията на Република България чрез Търговско представителство с
БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. С....., с представител - З. И. З. ДА ЗАПЛАТИ на Й.
К. Й., с ЕГН ********** и с адрес: гр. С..... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25 лева
разноски настоящото производство и 25 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Д. Л.“ АД, държава на регистрация: **********град по седалище: ......,
действащо на територията на Република България чрез Търговско представителство с
БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. С....., с представител - З. И. З. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал.1 вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв на адвокат В. В. Ч.-М. с личен номер
*********** сумата от 480 лева с ДДС, за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
исковото и заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6