Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
гр.Горна Оряховица, 11.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№2042/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по
чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищeцът Н.И.К.(чрез
адв.Р. Ст.Т. от САК) твърди в исковата молба, че е потребител на ел.енергия в
недвижим имот, находящ се в с.К.Общ.Л.(по партида на „Енерго-Про Продажби”АД -
клиентски№**** за абонатен№****). Н.И.К. е потребител на ел.енергия за битови
нужди по смисъла на чл.4 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД. Захранването с
ел.енергия до недвижимия имот е било прекъснато, поради забавеното плащане на
месечната сметка за ток. На потребителя било обяснено, че за да бъде
възстановено захранването с ел.енергия до недвижимия имот е необходимо да бъдат
заплатени просрочените задължения, както и такса за възстановяване преноса на
ел.енергия. При тези обстоятелства, за да му бъде възстановено захранването с
ел.енергия, ищецът практически е бил задължен от „Енерго-Про Продажби”АД да заплати такса за възстановяване на
захранването в размер на 19.00лв., за която сума е издадена
Фактура №**********/03.06.2019г. На 03.06.2019г. били
заплатени дължимите от ищеца на „Енерго-Про Продажби”АД просрочени задължения(станали повод за
прекъсване на захранването), както и едностранно определената и начислена такса
за възстановяване на захранването в размер на 19.00лв., по издадената фактура№**********/03.06.2019г.(системен
бон с баркод 5100031848734). Ищецът счита, че
не дължи сумата 19.00лв., начислена му като такса за възстановяване на
захранването с ел.енергия и същата е заплатена без основание. Приложение
намирали ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, одобрени с
Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. В посочените общи условия изначално
липсва текст, който да дава право на „Енерго-Про Продажби”АД да начислява и да
изисква плащане на такси, като предпоставка за възстановяване на доставката на
електричество. Условията и редът за възстановяване на прекъснато електрическо
захранване са посочени в чл. 21 от ОУ. В чл.21 ал.1 от ОУ е посочено, че „
когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след
като последния заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и „Електроразпределение
Север”АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването. Липсвали причини едностранно начислената такса в размер на
19.00лв. за възстановяване на електрическото захранване да бъде схващана като
разход по смисъла на чл.21 ал.1 от действащите ОУПДЕЕ, тъй като тази такса е
предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните
разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на
електрическото захранване. Практически „Енерго-Про Продажби”АД въвело една
наказателна такса, чието заплащане противозаконно се вменява като задължение в
тежест на потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да
получават доставка на електрическа енергия. Клаузата на чл.21 от действащите
ОУПДЕЕ противоречала на чл.122-124 от ЗЕ и била неравноправна по смисъла на
чл.143 т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя» произтичащи от
закон. Предвиденото изискване в чл.21 от ОУДПЕЕ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването е в противоречие с
нормите на ЗЕ. В Раздел IX „Преустановяване на присъединяването и снабдяването
с ел.енергия“ чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване
снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123 ал.1 от
ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на ел.енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на ел.енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването
с ел.енергия. Според разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването. Липсвала законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или
възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би
направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за
възстановяване на електрическото захранването. Единственото условие, поставено
от закона относно възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините
наложили неговото прекъсване. Дори
действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването с ел.енергия, неплащането на същите не можело да
бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия.
Счита, че каузата на чл.21 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД поставя
електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя,
поради което същата е неравноправна и на основание чл.143 т.18 от ЗЗП,
доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването - без
същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. „Енерго-Про Продажби”АД
нямало каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва(в чл.20 ал.1 от ОУДПЕЕ е
посочено, че „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия, при аналогичен текст с чл.14 т.2 от от ОУДПЕЕ където се посочва, че от „Енерго-Про
Продажби”АД може да поиска от „Електроразпределение Север”АД прекъсване или
ограничаване снабдяването с ел.енергия). Съгласно чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ „Енерго-Про Продажби”АД
изисква от „Електроразпределение Север”АД възстановяване на снабдяването с
ел.енергия след отпадане на основанията за прекъсването. „Енерго-Про
Продажби”АД изначално по никакъв начин небило ангажирано с фактическото
прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия
обичайно се извършват от друго дружество - „Електроразпределение Север”АД.
Таксата за възстановяване преноса на ел.енергия в размер на 19.00лв. -
съответно таксата за експресно възстановяване преноса на електрическа енергия в
размер на 38.00лв., са посочени в Ценоразпис на услуги предлагани от „Електроразпределение
Север”АД. „Енерго-Про Продажби”АД изначално не е извършило никакви разходи във
връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с ел.енергия до процесния
недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице,
а именно „Електроразпределение Север”АД. При тези обстоятелства, сума от
19.00лв. е начислена и събрана от „Енерго-Про Продажби”АД неоснователно.
Осъществен бил фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. По депозирано заявление е образувано
ч.гр.дело№13924/2019г. на ВРС, по което
е издадена Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение в полза
на Н.И.К. против „Енерго-Про Продажби”АД
за: сумата 19.00лв., представляваща
недължимо изискана и заплатена такса на 03.06.2019г. за възстановяване преноса
на ел.енергия на обект с абонатен№****,
с адрес на потребление: с.Козаревец ул.“Опълченска“№2 Общ.Л., за което е
издадена фактура№**********/03.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№13924/2019г. на
РС-Варна - 30.08.2019г. до окончателното
и изплащане. Предявен е иск по реда на
чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по издадената Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна за: сумата 19.00лв., представляваща недължимо
изискана и заплатена такса на 03.06.2019г. за възстановяване преноса на
ел.енергия на обект с абонатен№****, с
адрес на потребление: с.Козаревец ул.“Опълченска“№2 Общ.Л., за което е издадена
фактура№**********/03.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№13924/2019г. на
РС-Варна - 30.08.2019г. до окончателното
и изплащане. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД с
ЕИК****(чрез адв.А.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. От ответното
дружество била издадена фактура№********** на стойност 61.26лв. за ползвана,
измерена с годно средство за измерване и отчетена ел.енергия в обекта на ищеца.
Стойността на фактурата не била платена в срок от страна на ищеца. Ответното
дружество е изпратило предупреждение изх.№ППEPRS-1131/16.05.2019г. за
прекъсване на захранването на обекта на ищеца по email-Адрес(посочен като
средство за кореспонденция лично от абоната в заявление№5043313/06.02.2019г. за
продажба на ел.енергия от „Енерго Про Продажби“ АД при общи условия. С
предупреждението бил даден срок за плащане на просрочената фактура до
27.05.2019г.(до тази дата сумата по фактурата не била заплатена), като обектът на ищеца бил включен в списък за
прекъсване на захранването на 03.06.2019г.(снабдяването било прекъснато).
Сумата по просрочената фактура била заплатена от ищеца на 03.06.2019г., който
заплатил и такса от 19.00лв. за възстановяване на подаването на ел.енергия.
Абонатът бил включен в списък за възстановяване на електрозахранването на
04.06.2019г., което било извършено и в същия ден. Правото на ответното
дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на
крайните клиенти произтичало от чл.123 от ЗЕ(доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
електрическа енергия, каквото се явявало и „Енерго-Про Продажби“АД, имали право
да преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел.енергия, включително
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими
суми във връзка със снабдяването с ел.енергия). Сроковете на предизвестията и
другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в
договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия -
чл.123 ал.4 от ЗЕ. В чл.123 ал.5 от ЗЕ е посочено, че в тези случаи операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните
клиенти по искане на съответния доставчик. Според чл.124 от ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Съгласно чл.20 от
ОУДПЕЕ че „Енерго-Про Продажби“АД има право да поиска от „Електроразпределение
Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия, в случай че битов
потребител в срок от 10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни
което и да е свое задължение, произтичащо от тези ОУ или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на
дължимите суми. В тези случаи „Енерго-Про Продажби“АД следва да изпрати до
потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в
определения срок в тези Общи условия не последва изпълнение или допуснатото
нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване
снабдяването с ел.енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след
изтичане на дадения срок, „Енерго-Про Продажби“АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел.енергия. Според чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ „Електроразпределение Север”АД изисква
от „Електроразпределение Север”АД възстановяване на снабдяването с ел.енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати на
„Енерго-Про Продажби“АД и „Електроразпределение Север”АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Твърди, че ищецът е във виновно неизпълнение на
задължението му за своевременно заплащане на дължими суми във връзка със
снабдяването му с ел.енергия, като дължимата цена била заплатена едва на
03.06.2019г. Това обуславило правото именно на ответното дружество да прекъсне
снабдяването на процесния обект с ел.енергия след като отправи до абоната
предизвестие. Виновното неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно
заплащане на консумираната от него ел.енергия обусловило и правото на
„Енерго-Про Продажби“АД да възстанови прекъснатото електроснабдяване на ищеца
едва след заплащане на всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване
на снабдяването. Цената на въпросната услуга била определена в обявения
ценоразпис на дружеството и възлиза на сума в размер на 19.00лв. Така,
заплащането и от страна на ищеца не е лишено от основание. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Н.И.К. е потребител на ел.енергия в
недвижим имот, находящ се в с.К.Общ.Л.(по партида на „Енерго-Про Продажби”АД -
клиентски№**** за абонатен№****).
От ответното дружество била издадена
фактура№********** на стойност 61.26лв. за ползвана, измерена с годно средство
за измерване и отчетена ел.енергия в обекта на ищеца. Стойността на фактурата
не била платена в срок от страна на ищеца.
С Нареждане№6/03.06.2019г. на Началник
Отдел „Управление на вземания на малки клиенти“ при „Енерго-Про Продажби“АД, на
основание чл.123 от ЗЕ и чл.48 от Наредба№6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, е разпоредил на „Електроразпределение Север”АД, поради
забава в плащането на дължимите суми за консумирана ел.енергия да се
преустанови снабдяването с ел.енергия на потребители, съгласно приложени
списъци, като преустановяването на снабдяването да бъде извършено в периода:
03.06.2019г.-30.06.2019г. Снабдяването да бъде възстановено след заплащане на
всички дължими суми и след възстановяване на всички разходи по преустановяването
и възстановяването на снабдяването.
Обектът
на ищеца(в с.К.Общ.Л.) бил включен в списък за прекъсване на захранването на
03.06.2019г.(снабдяването било прекъснато). Сумата по просрочената
фактура№********** на стойност 61.26лв. била заплатена от ищеца на 03.06.2019г., който
заплатил и такса от 19.00лв. за възстановяване на подаването на ел.енергия.
Абонатът бил включен в списък за възстановяване на електрозахранването на
04.06.2019г., което било извършено и в същия ден. По делото е приложена от ответното дружество
фактура№**********/03.06.2019г. за сумата 15.83лв.(цена за възстановяване на
захранването) и ДДС – 3.17лв. – общо 19.00лв.(с дата на дан.събитие – на
плащане – 03.06.2019г.) с получател Н.И.К. ***.
Според изготвената справка с
изх.№5314304/27.01.2020г. от „Електроразпределение Север”АД, за всички заявени
от „Енерго-Про Продажби”АД искания за възстановяване на снабдяването с
ел.енергия за м.юни2020г., „Електроразпределение Север”АД издало обща
фактура№**********/30.06.2019г., която е заплатена на 30.09.2019г. „Енерго-Про
Продажби”АД. В посоченото плащане било включено и това за обект с абонатен№****,
находящ се с.Козаревец ул.Опълченска№2, Общ.Л..
По депозирано
заявление е образувано ч.гр.дело№13924/2019г.
на ВРС, по което е издадена Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение в полза на Н.И.К.
против „Енерго-Про Продажби”АД за: сумата 19.00лв., представляваща
недължимо изискана и заплатена такса на 03.06.2019г. за възстановяване преноса
на ел.енергия на обект с абонатен№****,
с адрес на потребление: с.Козаревец ул.“Опълченска“№2 Общ.Л., за което е
издадена фактура№ТП-**********/03.06.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна -
30.08.2019г. до окончателното и изплащане.
Ноторен
факт са приетите и одобрени от ДКЕВР: Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про
Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България
Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР; Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север”АД, приети на
основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на „Е.ОН България
Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и
одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с
Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Не се установи по делото(не се ангажираха
преки и косвени доказателства) ответното дружество да е изпратило предупреждение(за плащане на
просрочената фактура до 27.05.2019г.) с изх.№ППEPRS-1131/16.05.2019г. за
прекъсване на захранването на обекта на ищеца по email-Адрес(посочен като
средство за кореспонденция лично от абоната в заявление№5043313/06.02.2019г. за
продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби“АД при Общи условия.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество ел.енергия за битови нужди по
смисъла на §.1 т.42 от ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесното СТИ/електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради
което ищецът има задължение да заплаща използваната ел.енергия. По делото не е
представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между
страните, но не се оспорва, че същите се намират в договорни отношения през
периода на проверката и на корекцията е факт, който не се оспорва от страните.
Основни предпоставки, които се срещат при
всички състави на неоснователното обогатяване, са получаването на нещо от едно
лице и отсъствието на основание за това получаване. При специалните състави на
неоснователното обогатяване, за да възникне право на вземане, не е нужно
установяване наличието на обогатяване от страна на ответника или обедняване на
ищеца по съгласно чл.59 от ЗЗД. В
конкретния случай претенцията на ищеца е обоснована във връзка с извършено плащане
на начислена ел.енергия, която не била консумирана/потребена/ от него. В тази връзка съдът квалифицира претенцията
на ищеца - иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването, съответно за задържане на полученото от него/и според
установената съдебна практика, изразена в ППВС№1/1979г./.С други думи
ответникът следва да установи, че прекъсването на захранването на абоната е
следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на последния за
заплащане на потребена ел.енергия, което е обусловило наличие на правно
основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на ел.енергия.
Всеизвестно
е, че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми,
действат за напред(ex nunc). В съвременните правни системи това принципно
положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като
елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е ясна – адресатите на
новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето
поведението с моделите на поведение, които те установяват. У нас, както е
известно, Конституцията на Р.България е уредила тази материя в разпоредбата на
чл.5 ал.5, според която всички нормативни актове подлежат нa обнародване и
влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях е определен друг
срок. Така, съгласно новоприетата разпоредба - чл.7 ал.3 от ГПК(ДВ
бр.100/2019г.), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В този смисъл, задължение на съда е да прецени
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори - наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или
не(в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП). Освен това, нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им съдът следи служебно, когато страна се позовава на договор, и е също задължение на съда да провери
неговата действителност от гледна точка на формалните основания за
нищожност(форма, предмет) и без да има позоваване на нищожност(т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение№1/09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК на ВКС; Решение№489/28.06.2007г.
по т.дело№240/2007г. – ВКС; Решение№198/19.11.2010г. по т.дело№473/2010г. –
ВКС; Решение№384/02.11.2011г. по гр.дело№1450/2010г. - Iг.о. ВКС; Определение№751/17.08.2010г. по
гр.дело№2022/2009г. - Iг.о. ВКС).
Съгласно
чл.20 ал.1 ОУДПЕЕ „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север“АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия,
в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След
отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ
„Енерго-Про Продажби”АД изисква от „Електроразпределение Север“АД
възстановяване на снабдяването с ел.енергия. В случай, че прекъсването е по
вина на потребителя, в чл.21 ал.1 изр.II oт ОУДПЕЕ се предвижда, че снабдяването се възстановява,
след като потребителят заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и „Електроразпределение Север“АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Съдът
намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение
на договорните задължения на потребителя, както и от извършването на разходи от
страна на доставчика на ел.енергия за прекъсване, респ. възстановяване на
захранването. Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства
за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за
извършването на разходи от страна на ответното дружество. Следва да се
отбележи, че облигационните отношения между потребителите и доставчика на ел.енергия
попадат в предметния обхват на ЗЗП, поради което и абонатите се ползват със
специалната закрила по този закон. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената
разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност
на клаузите в потребителския договор, като в чл.143 т.2 от ЗЗП се визират клаузи, които изключват или
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. В ГлаваIX РазделXI oт
ЗЕ са уредени правилата за прекъсване снабдяването с ел.енергия. Съгласно чл.123
ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на ел.енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел.енергия, вкл. при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с ел.енергия. В тези случаи законът обвързва
задължението на енергийното предприятие за възстановяването на снабдяването
единствено с отстраняване на причините, довели до преустановяването му, според
чл.124 от ЗЕ. В този смисъл, законът не поставя други условия като заплащането
на такса и др. за възстановяване на захранването. По този начин, цитираният
чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.2 от ЗЗП. Не
могат да бъдат споделени съображенията в отговора, че въведената такса
представлявала цената на разходите за извършване на услугата. На първо място,
ответникът въобще не посочва какви или на стойност възлизат направените от него
разходи по възобновяване на захранването. На второ място, дори и действително да
се извършват някакви разходи за доставчика по възстановяване на захранването,
неплащането им не може да бъде условие за отказ да се възобнови снабдяването.
Това е така, защото между доставчика и абоната има договорни отношения, а при
наличие на договор доставчикът трябва да докаже неизпълнение на задълженията на
клиента, виновното му поведение, както и вредите, които възникват за
дружеството. В този смисъл потребителят пак е поставен в неравноправно
положение. Като
позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата на чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по смисъла на чл.143 т.18,
т.19 от ЗЗП(Решение№125/07.08.2015г. по т.дело№990/2015г. - Iт.о. ВКС). Макар
включването, респ. и изключване на снабдяването да е постановено по повод ОУ на
друго енергийно предприятие, в него е обсъждана клауза с аналогично съдържание
на процесната. Освен това, ответното дружество няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му
се следва. Предвид гореизложеното и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП посочената клауза е нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по облигационното отношение. В този
смисъл и извършеното от ищеца плащане се явява лишено от правно основание, като
заплатената сума подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Това
обуславя основателността на предявения установителен иск, като се
приеме за установено, че „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:**** дължи на Н.И.К. по Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна: сумата 19.00лв., представляваща недължимо изискана
и заплатена такса на 03.06.2019г. за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№****, с адрес на
потребление: с.Козаревец ул.“Опълченска“№2 Общ.Л., за което е издадена
фактура№**********/03.06.2019г.
Задължението е парично и съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, се дължи и
обезщетение за неизпълнение на това задължение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД, само когато денят на изпълнение
на възникналото задължение е определен, длъжникът изпада в забава от този ден. В
конкретния случай, след като такъв ден не е определен/фиксиран и с оглед претенцията на ищеца-заявител, следва
да се присъди и законната лихва върху главницата 19.00лв., считано от датата на завеждане на заявлението
по
ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна -
30.08.2019г. до окончателното
и изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. В настоящия случай
разноските са в размер на 385.00лв.(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 25.00лв.; адвокатско възнаграждение – 360.00лв.),
които да бъдат за платени от страна на ответното дружество на ищцовата страна.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна в размер на 385.00лв.(ДТ и адвокатско възнаграждение), съразмерно на
уважените претенции.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на
Н.И.К. с ЕГН**********,
с адрес: ***,
против „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав
Варненчик” Варна Тауърс-Г,
бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния му съвет, а именно: Б.Г.М., Б.Д.П., П. Ст.С. и Я.М.Д., че „Енерго-Про
Продажби”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: Б.Г.М., Б.Д.П., П. Ст.С. и Я.М.Д., дължи
на Н.И.К. с ЕГН**********, с адрес: ***, по Заповед№262/01.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№13924/2019г. на
РС-Варна: сумата 19.00лв., представляваща
недължимо изискана и заплатена такса на 03.06.2019г. за възстановяване преноса
на ел.енергия на обект с абонатен№****,
с адрес на потребление: с.Козаревец ул.“Опълченска“№2 Общ.Л., за което е
издадена фактура№**********/03.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№13924/2019г. на
РС-Варна - 30.08.2019г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: Б.Г.М., Б.Д.П., П. Ст.С. и Я.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К.
с ЕГН**********, с адрес: ***: сумата 385.00лв./триста осемдесет и пет лева/,
представляваща направените разноски по
гр.дело№2042/2019г. на ГОРС; сумата 385.00лв./триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените
разноски по ч.гр.дело№13924/2019г. на РС-Варна.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Районен съдия: