Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№6443 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът “Г.Т.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***
партер, чрез адв.А.Т., твърди, че на 11.06.2008 година праводателят на „Г.Т.“
ЕООД, ЕИК ********, „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК********, е подписал нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, в качество на длъжник и ипотекарен длъжник с“Х.А.А.Л.“ЕООД
.Съгласно договора е посочено, че “Х.А.А.Л.“ЕООД,
с настоящето наименование „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********, е сключило с
праводателя на ищеца договор за финансов лизинг№******** с размер на вземането
на лизингодателя 2 666 000 евро, при срок за изпълнение 72 месеца с
3-месечен гратисен период и годишна лихва в размер на 3-месичен EURIBOR плюс надбавка от 5%. Съгласно пункт втори от
договора, обетивиран в нотариалния акт за обезпечение на изпълнението по
договора за финансов лизинг, до размер от 982 300 евро, заедно с всички
лихви, неустойки, такси и разноски до пълното им изплащане, праводателят на
ищеца, учредява в полза на ответника договорна ипотека върху описания в
исковата молба недвижим имот, а именно ПИ№250 с площ от 5 000 кв.м от
които в улица – 5-9 кв.м между улици о.т. 45 – о.т. 46- 0.т.47 – о.т. 51 – о.т.
52 – о.т. 53 – о.т.54 по плана на гр.София, местността „Ломско шосе“, идентичен
с имот №016051 с начин на трайно ползване-нива, четвърта категория, с площ от
5 000 кв.м, находящ се в Столична община, район „Връбница“, местността
„Кюшето“, представлява имот с идентификатор 68134.2813.51, при съседи: имот с
идентификатор 68134.2813.52; имот с идентификатор № 68134.2814.188 и имот с
идентификатор № 68134.2813.279.
Ищецът твърди, че договорът
за финансов лизинг е сключен и подписан на 03.06.3 008година; съгласно този
договор и предварителния погасителен план, сумата на финансиране е
2 527 000 евро; описаното в договорната ипотека вземане на
лизингодателя е в размер на 2 666 000евро; налице е разлика в
лихвения процент, който според договора е 9, 95%, а според договора за ипотека
– годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 5%;- липсва тъждество на
обезпеченото вземане между главната и акцесорната сделка.
Ищецът твърди, че в деня на
подписване на договорната ипотека- 11.06.2008 година, е било подписано
тристранно споразумение, между страните по договора за финансов лизинг и още
един правен субект – „БМС Б.“ ЕООД. По силата на това споразумение, страните са
се съгласили преведената от лизингополучателя на доставчика сума, съгласно
договор за покупко- продажба на 19 броя нови градски автобуси /от описаната
марка/, в размер на 338 163,60лв и 67 632,60лв ДДС, да бъде
прехвърлена в полза на лизингодателя, като авансово плащане по договора за
продажба с доставчика на автобусите.Страните по това тристранно споразумение,
са се съгласили лизингодателят да изпълни задължението си за плащане на
остатъка от цената със съответен начислен ДДС. Ищецът твърди, че тази остатъчна
цена представлява разлика между
уговорената цена на стоката и прехвърлената в полза на лизингодателя сума,
която сочи като нейн размер сумата от 4 864 344, 79лв и 972 868,96лв
ДДС; ищецът твърди, че страните са се съгласили лизингополучателят да изпълни
задължението си за плащане на остатъчната стойност по първоначалната вноска и
такса управление, със съответния ДДС, дължим според договора за финансов
лизинг; твърди, че остатъчната сума е равна на разликата между предвидената в
договора първоначална вноска и такса управление и сумата по т.1, прехвърлена в
полза на доставчика.
При така изложените
обстоятелства ищецът твърди, че към датата на сключван на договора за ипотека-
11.06.2008 година, договорът за финансов лизинг е бил съществено изменен с
подписване на тристранното споразумение, включително и по отношение на
финансиране и дължимо ДДС, поради което е налице новиране по смисъла на чл.107 ЗЗД, а това води до отпадане на обезпеченията, гарантиращи първоначалния дълг,
тъй като ипотекарният длъжник не е дал съгласие.
Липсата на тъждество на
главница и обезпечено вземане ; липса на тъждество на годишна лихва; липса на
отразяване на ДДС в договорната ипотека, води да извод за нейната
недействителност.Другото основание за липсата на ипотечно право е новацията,
обективирана в споразумение от 11.06.2008г., довело до „отпадане“ на
обезпеченията, поради наличие на Х.теза по чл.107 ЗЗД.
Моли съда, след като се убеди
в основателността на изложеното, да признание за установено по отношение на
ответниците, че ипотечното право на кредитора по договора за финансов лизинг е
недействително и не съществува.Претендираразноски.
В срока за отговор ответникът
„Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, заема
следното становище:
Нередовност на исковата
молба- липса на твърдение от ищеца кое е основанието за нищожност на
нотариалния акт – липсват конкретни твърдения в тази насока и поради това
ответникът е затруднен в защитата си; липса на приложени препис- скица на
имота; непредставен в цялост нотариален акт, легитимиращ ищеца като
правоприемник на съдоговорителя на ответника по договора за финансов лизинг.
По основателността на
претенцията: 1/. оспорва твърдението на ищеца за липса на тъждество касателно
сумите, които са предмет на задължение и обезпечение с договора за ипотека
–твърди, че ищецът не прави разлика между финансирана сума по договора за
финансов лизинг, представляваща сумата, платена от лизингополучателя за
закупуване на лизинговата вещ и вземането от договора за финансов лизинг,
формирано като сбор от финансираната сума и другите плащания; при условие на
евентуалност твърди, че дори и да е налице твърдяната липса на тъждество, то
това не води до недействителност на целия договор, тъй като се касае за
нищожност на отделни негови части и тези, които са засегнати от порока не водят
по необходимост до нищожност на останалите му част – Х.теза на чл.26, ал.4 ЗЗД ; 2/. оспорва твърдението, че
тристранното споразумение е имало погасителен ефект по отношение на вземането
на лизингодателя, тъй като е налице новация и поради това ипотеката е
отпаднала; твърди, че тристранното споразумение урежда начина на изпълнение на
насрещните задължения, без това да повлияе като изменение на тези задължения;
промяната в размера на първоначалното вземане, което ответникът не признава, не
води до формиране на нов дълг; сочи кои са предпоставките, за да е налице
новация- излага доводи в подкрепа на тезата си; 3/твърди, че не е налице Х.теза
по чл.170 ЗЗД за недействителност на ипотеката, налице са белезите, които я
определят като специална, съобразно чл.166 ЗЗД.Моли претенциите да бъдат
отхвърлени.Претендира разноски.
Искането е за прогласяване
недействителност на договор- едностранен, консенсуален, формален, каузален и
акцесорен по своя характер.
Страни по този договор са
правни субекти, различни от ищеца, намиращи се в Х.теза на необходимо и в
частност на задължително другарство, поради това пасивната процесуалноправна
легитимация на страните по сделката е въпрос относно редовността на исковата
молба.
Във връзка с редовността на
исковата молба, касателно ответниците, с Определение от 17.03.2016г. съдът е
конституирал като ответник в производството „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК******** и се е
разпоредил препис от исковата молба да бъде връчен на страната за отговор в 1-
месечен срок от съобщението.
В дадения му от съда срок „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК******** признава допустимост на иска и признава фактите като
съществуващи, на които ищецът гради тезата си.Твърди, че е налице твърдяното
съществено изменение на договор за финансов лизинг№********/03.06.2008г. с
подписаното споразумение от 11.06.2008г., което по виждане на този ответник
„води до недействителност“ на договорната ипотека, защото е налице липса на
тъждество на главница на обезпеченото вземане на лизингодателя-кредитор; липса
на тъждество на годишната лихва по договора за финансов лизинг и договорната
ипотека; в договорната ипотека не е посочен ДДС върху вземането; липса на
тъждество на наказателната лихва и такса управление в договор за финансов
лизинг и договорната ипотека.Твърди, че е налице новация, който последващ
договор води до отпадане на обезпеченията, дадени по предходната сделка, тъй
като липсва изричното съгласие на ипотекарния длъжник.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че на 03.06.2008година
ответникът „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********, с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ООД
и „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК********, са сключили
договор за финансов лизинг№********, по силата на който „Х.А.Р.Б.“ ООД, в качество
на лизингодател, се съгласява да предостави на „Т.Т. ЕООД, в качество на
лизингополучател, за възмездно временно
ползване 19 броя нови градски пътнически автобуси, марка ВМС Belde 250 SLF, подробно описани в Приложение 1,
представляващо неразделна част от този
договор, като доставчик на лизинговите вещи е посоченото ЮЛ – „БМС Б.“ ЕООД,
гр.София.Страните са се съгласили, че договорът има срок на действие 72 месеца,
с 3 месеца гратисен период, считано от датата на първата лизингова вноска,
съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора.Уговорили
са възможност лизингополучателят да придобие собствеността по отношение на
лизинговите вещи, чрез едностранно изявление до лизингодателя в срок от 30 дни
от датата на изтичане срока на този договор.
Страните са се съгласили, че
покупната цена на лизинговите вещи е сумата от 2 660 000 евро; че
първоначалната вноска е от 133 000евро; че таксата за управление е
39 900 евро; че месечната вноска е 46 366,65 евро; уговореният лихвен
процент е 9,95% / съставни величини на който са 3- месечен юрибор+5%/;
уговорена е наказателна лихва от 4,5%месечно; че общата стойност е
3 533 104,70 евро.
По делото е представен
предварителен погасителен план от 04.06.2008г., с който е посочен размер на
главница, размер на лихва, общият размер на вноската – без и с ДДС и остатък от
главницата, съобразен с броя на лизинговите вноски- 72.Съгласно този
предварителен погасителен план размерът на гланицата е 2 527 000,
евро, размерът на лихвата е 873 104,72 евро, вноските / главница+лихва/,
без ДДС, имат обща стойност от 3 400 104,70 евро, а с ДДС –
4 080 125,67 евро.
В предварителния погасителен
план е посочено, че броят на месечните вноски е 72; че първоначалната вноска е
в размер на 133 000евро; че таксата за управление е 39 900евро; че
сумата на финансиране е 2 527 000евро; че общата стойност е
3 533 104,70евро и лихвеният процент е 9,95%.
Страните по договора са се
съгласили / на 03.06.2008г./, че ОУ на лизингодателя обвързват страните по този
договор за финансов лизинг, допълват споразумението и представляват неразделна
част от него, като определят и понятията, използвани в този договор.
Съгласно действащите към
момента на сключване ОУ на лизингодателя – т.3.2 първоначалната вноска, в
размера, посочен в договора следва да бъде платена от лизингополучателя на
лизингодателя, в срок до 30дни след подписване на договора.Плащането на
първоначалната вноска и таксата за управление се счита за предварително условие
за влизане в сила на задълженията на лизингодателя, произтичащи от
договора.Първоначалната вноска се взема предвид при изчисляване на лизинговите
вноски.
Лизинговите вноски са дължими
и платими в съответствие с уговореното в договора за финансов лизинг, а база за
тяхното изчисляване е покупната цена на лизинговото имущество и всички
допълнителни разходи, първоначалната вноска и остатъчната стойност, посочени в
договора за финансов лизинг.Сумите, посочени в предварителния погасителен план
се базират на лизинговата оферта на лизингодателя, приета от лизингополучателя
– т.3.3.1 от ОУ.С разпоредбата на т.3.3.3 от ОУ е предвидена възможност за
коригиране на лизинговите вноски в зависимост от промените в базата за
изчисляване, посочена в т.3.3.1, както и в зависимост от промени в условията на
паричния/капиталовия пазар /база за
рефинансиране, съгласно договора за финансов лизинг/, валидно по време на срока
на договора.При корекция на лизинговите вноски лизингодателят преизчислява всички лизингови вноски и информира
лизингополучателя чрез актуален погасителен план, който замества предходния и
става неразделна част от договора.
Предвидена е възможност погасителния
план да се актуалилизира при промяна в базата за рефинансиране, посочена т.3 от
ОУ с повече от 0,25% като за всеки период е валидна базата за рефинансиране,
определена от „Х.А.А.- банк интернешънъл“АГ.
С т.3.4 от ОУ са посочени
специалните плащания към лизингодателя: 1/. такса управление- посочено е, че
такса управление в размера, определен с т.3 от договора за финансов лизинг / в
този случай в размер на 39 900евро/, се дължи от лизингополучателя за
разглеждане на документи, преценка на кредитоспособността, изготвяне на
договора, мониторинг на плащанията, тази такса се дължи еднократно до 30 дни от
подписване на договора; 2/.такса ангажимент- изчислява се в случай, че срокът
на доставката надхвърля срока, посочен в договора за финансов лизинг и се
изчислява от размера на отпуснатите от лизингодателя средства и се заплаща на
месечна база от месеца, следващ изтичане на посочения срок за доставка до
подписване на приемо-предавателния протокол, а лихвата за определяне на такса
ангажимент е еквивалентна на лихвата по договора за финансов лизинг.
С т.3.5 от ОУ е уговорена
начин на плащане.С тази разпоредба от ОУ е посочено, че лизингодателят
начислява ДДС върху всички облагаеми плащания от лизингополучателя, който данък
лизингополучателят заплаща допълнително и заедно с тези суми.
С ОУ са уговорени последици
от неизпълнение на договора за финансов лизинг, дължимите обезпечения от
лизингополучателя и др. въпроса.
Не се спори по делото, че на 11.06.2008
година ответникът „Х.А.Р.“ ЕООД е сключил договор за продажба с „БМС- Б.“ ЕООД
с предмет 19 броя нови нископодови автобуси марка ВМС Belde 250 SLF, с единична цена от
140 000 евро или на обща стойност 2 660 000евро.На 30.06.2008
година страните по продажбеното правоотношение са изготвили приложение, с което
са индивидуализирали вещите, предмет на договора, чрез посочване на номер на
рама и двигател на 15 броя от закупените автобуси, а на 01.07.2008година е
изготвено ново приложение.
На 11.06.2008година е
сключено споразумение между лизингодателя, доставчика на лизинговите вещи и
лизингополучателя.
Страните по това споразумение
са се съгласили, че преведената от лизингополучателя на доставчика сума от 338 163,60лв и ДДС от 67 632,60лв
да бъде прехвърлена в полза на лизингодателя като авансово плащане съгласно
договора за продажба на лизинговите вещи.Посочени са причините за това- отказ
на лизингополучателя от договор за поръчка на 19 броя нови градски пътнически
автобуси; сключен договор за финансов лизинг; сключен договор за продажба между
лизингодателя и доставчика.
Страните са се съгласили
лизингодателят да изпълни задължението си за заплащане на остатъчната цена по
договора за покупко- продажба със съответния ДДС.Приели са, че остатъчната цена
е равна на разликата между покупната цена по договора за продажба и
прехвърлената в полза на лизингодателя сума по т.1 от това споразумение.Приели
са, че задължението ще се счита изпълнено след като лизингодателят преведе
дължимите суми на доставчика, както следва – 4 864 344,79 лв+
972 868,96 лв ДДС по разплащателната сметка.
Страните са се съгласили
лизингополучателят да изпълни задължението си за заплащане на остатъчната
стойност по първоначалната вноска и таксата управление със съответния начислен
ДДС, дължими според договора за финансов лизинг.Приели са, че остатъчната сума
представлява разлика между предвидената в договора за първоначална вноска и
такса управление и сумата по т.1, прехвърлена в полза на доставчика.Приели са,
че задължениетоще бъде изпълнено след като лизингополучателят преведе дължимите
суми, както следва – 0,00лв и 0,00 ДДС по разплащателна сметка.
На същата дата – 11.06.2008
година - между двата ответници е сключен договор за учредяване на договорна
ипотека, обективиран в нотариален акт №122, том първи, дело №106/2008г. по
описа на нотариус А.Б.., рег.№391 на НК, с район на действие този на СРС.По
силата на постигнатото съгласие „Т.Т.“ ЕООД , за обезпечение на изпълнение на
договора за финансов лизинг, сключен между него и „Х.А.А.Л.“ ЕООД, под №********/2008г.
с размер на вземането на лизингодателя от 2 660 000 евро, със срок на
изпълнение 72 месеца и 3-месечен гратисен период и годишна лихва в размер на
3-месечен юрибор плюс надбавка от 5%, ДО РАЗМЕР от 982 300 евро, заедно с
всички лихви, неустойки и такси и разноски до пълното им плащане, учредява в
полза на лизингодателя договорна ипотека върху описания недвижим имот.Страните
са се съгласили, че срокът на действие на ипотечния договор е до пълно
изплащане на главница, лихви, неустойки и разходи по описания договор за
финансов лизинг.
На 02.0662015 година имотът,
обременен с договорна ипотека, е продаден от неговия собственик-
лизингополучател на настоящия ищец, като сделката е обективирана в нотариален
акт №27, том втори, дело №205/2015г.по описа на нотариус Ц.Д.с рег.№350 на НК и
район на действие- този на СРС.
По делото е допусната и
изслушана ССчЕ, заключението по която е изготвено от вещото лице П.Д..Заключението
е прието като годно доказателствена средство, дадено компетентно е
незаинтересовано и възприето безкритично от страните по делото.
Вещото лице е направило
констатици и е стигнало до следните изводи :
По задачата на
ответника: 1/.„Да изчисли какъв е
размерът на дължимите суми от лизингополучателя по Договора за фининсов лизинг
и погасителния план към него (по пера – главница, лихви, разноски) към датата
на сключване на Договора за лизинг, като направи изчисление на сумите с ДДС и
без ДДС и като вземе предвид, че първоначалната вноска е платима еднократно, а
останалата част от главницата е разсрочена, съгласно погасителния план“:
1.Съгласно Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. „Х.
– А.-А.-Л.“ЕООД (сега „Х. А.Р. Б.“ООД) се е задължило да предостави на лизингополучател„Т.Т.“ЕООД (праводател на
ищеца) лизингов обект, представляващ 19 броя нови градски
пътнически автобуси BMC Belde 250 SLF.
Договорена е покупна
цена от 2 660 000 EUR,
първоначална вноска 133 000 EUR, такса управление 39 900 EUR ,
месечна вноска от 46 366,65 EUR и
обща стойност за плащане в размер 3 533 104,70
EUR.
2.Съгласно т.3.5.
от Общите условия, всички дължими суми
по Договора за финансов лизинг следва да се преизчисляват и заплащат в BGN, като лизингодателят начислява ДДС
върху всички облагаеми плащания и лизингополучателят го заплаща допълнително и заедно с тези суми.
От горепосоченото е видно,
че изчислените в т.1 суми са без ДДС. Съгласно поставената задача, експертизата
извършва изчисление на сумите с включен
ДДС по Договор за финансов лизинг № ******** , както следва: 
Забележка: Сумата
3 533 104,72 EUR без ДДС, посочена като „обща стойност“ в
Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
и предварителен погасителен план към него, включва първоначалната вноска и
разсрочените вноски. В нея не е включена
„такса управление“.
2/„Съответства
ли дължимата се по Договора за финансов лизинг и погасителния план към него
главница на сумата, посочена в т.I от
ипотечния акт?“
Съгласно т. I на Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека
от 11.06.2008г., вписан в Службата по
вписванията с вх.№ 41535, акт № 176, том XXXIX, дело № 2844/2008г. е посочено,
че Х. – А.-А.-Л.“ЕООД е сключило с „Т.Т.“ЕООД
Договор за финансов лизинг № ********/2008г. с размер на вземането на
лизингодателя 2 660 000 EUR,
със срок на изпълнение 72 месеца и с 3 – месечен гратисен период.
Ø Има пълно
съответствие между посочената в
Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
„покупна цена“ от 2 660 000 EUR и сумата,
посочена в т. I на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2008г.;
Ø Има пълно съответствие между сумата,
посочена в т. I на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2008г. и определената, съгласно
предварителен погасителен план главница 2 660 000
EUR
без ДДС.
3/.
„Съответства ли лихвеният процент, посочен на стр.2 от Договора за финансов
лизинг, на лихвения процент, посочен в т.I от
ипотечния акт?“
На страница 2 от Договор за
финансов лизинг № ********/2008г. в графа
„Лихвен процент / съставни величини“
е посочено, че годишният лихвен процент (ГЛП) се равнява на сбор от стойностите
на 3М Юрибор и % надбавка, като към датата на сключване на Договора ГЛП = 9,95%.
Забележка: В
т.3.3.3. от Общите условия е потвърдено,
че ГЛП не е фиксиран, а е плаващ и се променя в съответствие с промените на 3М
Юрибор.
В т. I на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2008г. е посочена годишна лихва в
размер на 3М Юрибор и надбавка от 5%, което напълно съответства
на описаното на страница 2 от Договор за финансов лизинг № ********/2008г. в графа „Лихвен процент / съставни величини“.
4/.„По какъв начин е
отразено счетоводно в счетоводството на „Х.А.Р.Б.“ООД плащането на
първоначалната вноска от 133 000
евро без ДДС и таксата за управление от
39 900 евро без ДДС по Договора за финансов лизинг (като изчисли
двете суми и с дължимото ДДС) и кога е извършена тази операция?“
Видно от Таблица 1 на стр.3 стойностите на първоначалната
вноска и таксата за управлeние
са, както следва:
Ø Стойност
първоначална вноска в BGN с включен
ДДС: 312 150,47лв.
Ø Стойност такса за управление в BGN с включен ДДС: 93 645,14лв.
Общо: 405 795,61лв.
В списък на постъпилите суми по Договор
за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. е отразено, че на
11.06.2008г. е постъпила сума в размер 405 795,61лв. на основание
„Тристранно споразумение“.
Издадена е фактура № **********/11.06.2008г.
за 93 645,14лв., с която по
сметка „Вземания от клиенти“ е осчетоводено задължението на лизингополучателя
за такса за управление. Във фактурата е вписано основание: „Такса управление /
встъпване по договор“. На основание
постъплението на 11.06.2008г. в
счетоводството на ответника е осчетоводено плащане на такса за управление в
размер 93 645,14лв. В счетоводството на ответника изцяло е
погасено задължението за такса за управление.
Издадена е фактура №
**********/11.06.2008г. за 312 150,47лв.,
с която по сметка „Вземания от клиенти“ е осчетоводено задължението на
лизингополучателя за първоначална вноска. На основание постъплението на 11.06.2008г. в счетоводството на ответника е осчетоводено
плащане на първоначална вноска в размер 312 150,47лв. В счетоводството на
ответника изцяло е погасено задължението за първоначална вноска.
По
задачите на ищеца: 1/.„Какъв е бил
размерът на финансирането по Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
и предварителен погасителен план към него ?“
Съгласно предварителен погасителен
план към Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
сумата на финансиране е 2 527 000 EUR.
Видно от Таблица 1 на стр.3, горепосочената сума е
равна на разсрочената главница в EUR
без ДДС.
2/„Какви счетоводни операции
са били извършени по Договор за финансов лизинг № ********/2008г. на датата на
подписване на тристранното споразумение – 11.06.2008г?“
С тристранно споразумение от
11.06.2008г. сключено между „Х. – А.-А.-Л.“ЕООД
(лизингодател), „БМС Б.“ЕООД (доставчик) и „Т.Т.“ ЕООД (лизингополучател) е
констатирано, че лизингополучателят е
заплатил на доставчика сума в общ размер
405 796,20лв. по договор за поръчка, от
който се отказва, на 19 бр.
градски пътнически автобуси BMC Belde 250 SLF.
Сключени са следните нови договори:
Договор № 008/ 11/06/2008г. за
покупко – продажба между лизингодателя и доставчика 19 бр. BMC Belde 250 SLF на
обща стойност 2 660 000 EUR без ДДС (6243009,36лв.с
ДДС). По договора са издадени следните фактури:
Ø Фактура №
267/11.06.2008г. за авансово плащане: 1 779 257, 67лв.
Ø Фактура № 279/17.06.2008г.
доплащане за 3 бр.автобуси: 49 286,92лв.
Ø Фактура №
285/01.07.2008г. доплащане за 16 бр. автобуси: 4 414 464,78лв.
ОБЩО: 6 243 009, 37лв.
С тристранно споразумение от
11.06.2008г. е договорено внесената сума от лизингополучателя към доставчика в
размер на 405 796,20лв. да остане като част от авасовото плащане, което лизингодателят
следва да заплати към доставчика по договора за покупко – продажба.
Лизингодателят се е задължил да доплати
на доставчика останалата сума в общ размер 5 837 213,75лв.
В изпълнение на договореното с тристранно
споразумение от 11.06.2008г. на 11.06.2008г. лизингодателят е следвало да заплати към доставчика по
договор за покупко – продажба аванс в размер 1 779 257, 67лв. , което
е извършено по следния начин:
Ø прехвърлен аванс
от лизингополучателя към лизингодателя:
405 796,20лв.
Ø реално плащане
от лизингодателя на част аванс на
11.06.2008г.: 1 373 461,47лв.
Общо аванс: 1 779 257,67лв.
Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.,
сключен между лизингодателя и лизингополучателя
за лизингов обект, представляващ
19 броя нови градски пътнически автобуси BMC Belde 250 SLF. С тристранно споразумение от 11.06.2008г. е
договорено внесената сума от лизингополучателя към доставчика в размер на
405 796,20лв. да послужи за погасяване първоначална вноска и такса за
управление, дължими към лизингодателя по
Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
Видно от таблица 1 на стр.3, стойностите на първоначалната
вноска и таксата за управление са, както следва:
Ø стойност
първоначална вноска в BGN с включен
ДДС: 312 150,47лв.
Ø стойност такса за управление в BGN с включен ДДС: 93 645,14лв.
Общо: 405 795,61лв.
В изпълнение на договореното с Тристранно
споразумение от 11.06.2008г. на същата
дата в счетоводството на лизингодателя е отразено следното:
Ø издадена е
фактура № **********/11.06.2008г. за 93 645,14лв.,
с която по сметка „Вземания от клиенти“ е осчетоводено задължението на
лизингополучателя за такса за управление. На основание Тристранно споразумение на 11.06.2008г. в счетоводството на ответника е осчетоводено
плащане на такса за управление в размер 93 645,14лв.
В счетоводството на ответника изцяло
е погасено задължението за такса за управление.
Ø издадена е
фактура № **********/11.06.2008г. за 312 150,47лв.,
с която по сметка „Вземания от клиенти“ е осчетоводено задължението на
лизингополучателя за първоначална вноска. На основание Тристранно споразумение на 11.06.2008г. в счетоводството на ответника е осчетоводено
плащане на първоначална вноска в размер 312 150,47лв. В счетоводството на
ответника изцяло е погасено задължението за първоначална вноска.
Обобщение на извършените
счетоводни операции по силата на Тристранно споразумение от 11.06.2008г.:
Ø погасено
задължение на лизингополучателя към лизингодателя по Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
за първоначална вноска и такса за управление в общ размер: 405 796,20лв
Ø погасено
задължение на лизингодателя към доставчика по Договор № 008/ 11/06/2008г. за
покупко – продажба за заплащане на част от авансовата вноска в размер: 405 796,20лв.
3/„Какъв е бил размерът на финансиране по Договор за
финансов лизинг № ********/03.06.2008г. след подписаното тристранно
споразумение на 11.06.2008г?“
Съгласно предварителен
погасителен план към Договор за финансов
лизинг № ********/03.06.2008г. сумата на финансиране е 2 527 000
EUR, което представлява разсрочената
на 72 броя месечни вноски главница в
EUR без ДДС.
Видно от погасеното в т.2.2.1. на
ССЕ, с
Тристранно споразумение от 11.06.2008г. е договорено внесената сума от
лизингополучателя към доставчика в размер на 405 796,20лв. да послужи за
погасяване първоначална вноска и такса за управление. Тези суми не са част от
разсрочената главница, поради което не се променя размерът на финансираната
главница, а остава 2 527 000
EUR.
4/.„Налице ли е тъждество на
обезпеченото вземане за главница, годишна лихва, наказателна лихва, ДДС и такса
за управление, описано в Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. и
описаното вземане в Нотариален акт за договорна ипотека, вписан в Службата по
вписванията с вх.№ 41535, акт № 176, том XXXIX, дело № 2844/2008г?“
Съгласно поставената задача,
експертизата е извършила сравнение между параметрите, посочени в горепосочените
документи и установила следното:
Разлика 1:В
Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. е посочена главница
2 660 000 EUR, но не е уточнено дали сумата е с включен ДДС.
Видно от
Общите условия и предварителен погасителен план, че сумите по Договора
са без ДДС и върху тях следва да бъде начислен такъв. В Нотариален акт за
договорна ипотека от 11.06.2008г. е посочена същата главница в размер
2 660 000 EUR, но никъде не е направено уточнение дали сумата е с
включен ДДС и дали допълнително следва да се начисли такъв.
Разлика 2:
В Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. е посочен размер на наказателна лихва и на такса управление.
Последните липсват в Нотариален акт за договорна ипотека от 11.06.2008г.
5/.„Налице ли е идентичност на
задълженията на лизингополучателя по вид и размер, описани: в Договора за
финансов лизинг, в тристранното споразумение от
11.06.2008г. и в Договора за ипотека?“
Съгласно поставената задача да
се установи съществува ли идентичност между задълженията, посочени в процесните
документи, експертизата установява следното: Съществува идентичност между
задълженията, посочени в Тристранно споразумение от 11.06.2008г. и Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
Ø в Договор за
финансов лизинг № ********/03.06.2008г. са посочени задължения за първоначална
вноска 133 000 EUR, такса управление 39 900 EUR. Съгласно Общите условия сумите следва да се
превърнат в BGN
и
върху тях да се начисли ДДС – т.е. първоначална вноска в BGN с включен ДДС е в размер 312 150,47лв., а такса за управление в BGN с включен ДДС е 93 645,14лв. (Общо: 405 795,61лв.)
Ø в Тристранно
споразумение от 11.06.2008г. е договорено внесената сума от лизингополучателя
към доставчика в размер на 405 796,20лв.
да послужи за погасяване първоначална вноска и такса за управление,
дължими към лизингодателя по Договор за
финансов лизинг № ********/03.06.2008г. при пълното им погасяване (няма сума за
доплащане за тях).
При сравнение
между задълженията, посочени в Нотариален акт за договорна ипотека от 11.06.2008г. и Договор за финансов лизинг № ********/03.06.2008г.
се установяват следните разлики:
Ø в Договор за
финансов лизинг № ********/03.06.2008г. е посочена главница 2 660 000
EUR, но не е
уточнено дали сумата е с включен ДДС. Видно от
Общите условия и предварителен погасителен план, че сумите по Договора
са без ДДС и върху тях следва да бъде начислен такъв. В Нотариален акт за
договорна ипотека от 11.06.2008г. е посочена същата главница в размер
2 660 000 EUR, но никъде не е направено уточнение дали сумата е с включен ДДС и дали
допълнително следва да се начисли такъв.
Ø в Договор за
финансов лизинг № ********/03.06.2008г. е посочен размер на наказателна лихва и на такса управление.
Последните липсват в Нотариален акт за договорна ипотека от 11.06.2008г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Ищецът
е предявил две претенции, с които на основание чл.170 ЗЗД иска съдът да
прогласи нищожност на ипотечния договор, обективиран в нот. Акт.№ 122, том
първи, нот.дело №106/2008г. по описа на нотариус А.Б.. с район на действие –
този на СРС.
Първото
основание за прогласяване на нищожност на ипотечното право ищецът дири в
разпоредбата на чл.170 ЗЗД във връзка с чл.167, във връзка с чл.166, ал.2 ЗЗД-
твърди липса на идентичност на посочените вземания в ипотечния договор, с тези,
произтичащи от договора на финансов лизинг. И това е така, тъй като съгласно
последния и предварителния погасителен план сумата на финансиране е
2 527 000евро, а в договора за ипотека е посочена сумата от 2 660 000евро,
без да е уточнено дали тази сума включва ДДС.По отношение на лихвата- също е
налице разлика.
Преценявайки
тази твърдения с изводите на вещото лице, че е налице пълно съответствие между посочената в Договор
за финансов лизинг № ********/03.06.2008г. „покупна цена“ от 2 660 000 EUR и сумата,
посочена в т. I на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2008г., както и пълно съответствие между сумата,
посочена в т. I на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2008г. и определената, съгласно
предварителен погасителен план главница 2 660 000 EUR без ДДС.Съдът
преценява да няма твърдяното несъответствие между вземането, произтичащо от
договора за финансов лизинг и посоченото в т.1 от нотариалния акт, като
главница.Смисълът на обезпечението чрез ипотека е правото на кредитора да се удолветвори предпочитително
от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той -
чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Това право съществува
от учредяването и вписване на ипотеката, независимо дали са предприети
действия на принудително изпълнение. Неговото съдържание е потенциалната
възможност за предприемане действия за принудително изпълнение независимо от
последващи /след вписване на ипотеката/ прехвърляния, но не се изчерпва само с
това. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на ипотекарния
кредитора на последващите разпореждания с ипотекирания имот. 3атова при
ипотеката, вписването е част от фактическия състав на учредяването, т.е. то има
коститутивно действие - чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Редът на
вписване осигурява права, както относно противопоставимостта, така и при реда
на удовлетворяване - чл. 169 и чл. 136 ЗЗД.
По делото безспорно е установено от
вещото лице, че вземанията на кредитора- лизингодател, произтичащи от договора
за финансов лизинг са в размер на 4 239 725,66 евро –
8 292 182,65лв с ДДС, като в тази сума не е включена такса
управление.Сумата е формирана като сбор от първоначална вноска от 133 000
евро+ лихва за гратисния период от 61 705,92евро+ 72 броя лизингови вноски
от 811 398,80 евро+ главница по 72
броя лизингови вноски от 2 527 000евро/ общият размер на тази сума
без ДДС е 3 533 104,72евро/, а с ДДС върху всеки от елементите,
посочени по- горе дава обща сума от 4 239 725, 66 евро.
В
изготвената обобщителна таблица вещото лице е посочило, че сумата от
2 660 000евро представляваща сбор от дължимата главница от лизинговите
вноски + първоначална вноска / 2 527 000евро+ 133 000евро/- без
ДДС.
Тези
изводи на вещото лице, съотнесени към постигнатото съгласие в договора за
финансов лизинг от 03.06.2008година, са
определени като покупна цена- т.3 от договора.В ОУ на лизингодателя – т.3.3 е
дефинирана базата въз основа на която се определят лизинговите вноски, а именно
чрез покупната цена на лизинговия обект и всички допълнителни разходи,
първоначална вноска и остатъчна стойност, посочени в договора за финансов
лизинг.
Ето
защо не може да бъде споделена тезата на ищеца, че е налице „разминаване“
касателно сумите, посочени в т.1 на нотариалния акт и договора за финансов
лизинг, тъй като в последния и приложения към него погасителен план е посочена
сума от 2 527 000 евро, като сума на финансиране, а в нотариалния акт
– 2 660 000 евро. Разликата в тези суми се предопределя от
естеството на договора за финансов лизинг и това е така, тъй като този договор
е начин на кредитиране.Това е така, тъй като с него лизингодателят, финансирайки със свои средства
покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика
отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си
осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово
възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали
от време.В настоящия случай сумата от 2 527 000евро
е сумата, с която страните са се съгласили, че е сумата на финансиране, а
сумата от 2 660 000 евро е цената на лизинговите вещи, който факт се
удостоверява и от представения договор за продажба сключен от лизингодателя и
достачки на автобусите. За разлика от
оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото
възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв
начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на
лизингодателя и неговата печалба. При оперативния лизинг не е налице мандатен
елемент - поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице.
При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски,
плащани през установения в договора срок и затова лизингодателят има интерес от остатъчната
стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за
повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при
оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната
лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото
лизингово възнаграждение.А сумата от 2 660 000
евро е част от това възнаграждение.Ето защо настоящият състав приема, че липсва
несъответствие между разпоредбите на договора за финансов лизинг и нотариалния
акт, касателно размер и произход на вземането на лизингодателя, произтичащо от
конкретния договор за финансов лизинг, изрично обозначен в договора за
учредяване на ипотека.Фактът, че лизингодателят има вземане, чийто глобален
размер надхвърля посочения в нотариалния акт, не води до извод за нищожност на
ипотечния договор и липса на съществуване на ипотечното право.В преценката на
кредитора е дали ще обезпечи целия размер на вземането си или само част от
него, чрез уговорените обезпечения, но при всички случаи, ако прецени, че
ипотеката ще обезпечи само част от вземането му, ако то е достатъчно
индивидуализирано, това няма да доведе до нищожност на ипотечния договор, респ.
неговото ипотечно право.
Доводът, че в нотариалния акт
не е посочено дали сумата от 2 660 000евро включва или не ДДС, не
обосновава нищожност на сделката, тъй като, както е посочено по- горе тази сума
е резултативна величина от дължимата главница / сбор от лизинговите вноски и
първоначалната вноска/ без ДДС, поради което и твърдение за данъка в
нотариалния акт не се съдържа, а няма и законово изискване за това.
По отношение на лихвата – в
договора за финансов лизинг и нотариалния акт същата е обозначена и
определяема, чрез посочване на критериите, служещи за база на определянето и –
3-месечния юрибор + 5% надбавка.
Следва да бъде отбелязано, че
в писмената защита ищецът навежда твърдение за нищожност на договора за
учредяване на ипотека и поради това, че липсва тъждество на наказателната лихва
и таксата за управление, дължими по договора за финансов лизинг.Твърди, че е
направено такова твърдение в допълнителната искова молба.
Действително е налице такова
твърдение в допълнителната искова молба, по която липсва произнасяне / това е
така, тъй като съдът е постановил разглеждане на делото по общия искове ред/, но
по виждане на състава това “допълване“ на фактите, представлява нововъведено
основание за прогласяване на нищожността на договора за ипотека, представляващо
нова претенция, която не е приета за разглеждане в този процес.Този нов иск се
третира и в писмената защита на ищеца.По реда на ГПК от 2007 г., след
приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните
излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на
производството, без да могат да въвеждат нови искания, да се
изтъкват нови факти или да
представят нови
доказателства - чл. 147 ГПК, поради което и нови основания за уважаване на исконето,
обективирано в първоначалната искова молба не могат да бъдат въвеждани нито с устните състезания, нито в писмена защита,
представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл.149,
ал.3 ГПК. Позоваването на друго „разминаване“
между договора за ипотека и договора за финансов лизинг, при запазване на
искането за прогласяване на договора за ипотека за недействителен, не
представлява допълване на исковата молба, дори и по смисъла на чл.143, ал.2 ГПК, а предявяване на нов иск, което е допустимо само по предвидения за това
ред по ГПК – чрез подаване на нова искова молба, доколкото по реда на чл.214 ГПК изменение на иска, чрез въвеждане на нова претенция, наред с първоначално
въведената не е възможно.Предявяването на нов иск, наред с първоначално
предявения е недопустимо и поради това настоящият състав на дължи произнасяне
по искането за прогласяване нищожността на договора за ипотека на това
основание, касателно т.2 от договора за учредяване на договорна ипотека.
При изложеното настоящият
състав на съда приема, че предявеният иск с правно основание чл.170 във връзка
с чл.166, ал.2 ЗЗД- че ипотечното право на първия ответник не съществува,
поради липса на тъждество между вземането произтичащо от договора за финансов
лизинг и вземането, посочено в нотариална акт за учредяване на ипотеката, се явява
неснователен.
По иска с правно основание
чл.170 ЗЗД поради извършена новация, обективирана в тристранното споразумение
от 11.06.2008година и нейния погасителен
ефект.
Основният въпрос в този
случай е дали това споразумение представлява новация.
За да е налице подновяване или
новация, по чл. 107 ЗЗД, трябва да са налице посочените от закона
предпоставки.По въпроса за ФС на новацията е постановена задължителна съдебна
практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Р № 110/17.07.2015 по т.д. № 1568/2014 г. на Първо т.о. на ВКС, Р № 136 от 96.11.20`15 по т.д. №
2483/14 на Второ т.о. на ВКС Р № 138 от 22.08.2013 по т.д. № 27/2012 г. на Второ
т.о. на ВКС. Съгласно
тази практика, за да е налице обективна новация,
е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно
възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,
като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за
новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството
си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.
Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг
са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и
не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Преструктурирането
на дълга по отношение на промяната в размера на дължимите вноски и срокът са
несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася никакво
съществено изменение в старото облигационно отношение. Новационното намерение
/animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се
установява от договора, а не да се предполага.
В процесното
споразумение от 11.06.2008 година е обективирано съгласие преведената от
лизингополучателя сума да бъде прехвърена в полза на лизингодателя и това
съгласие е предпоставено от това, че лизингополучателят се е отказа от договор
за продажба с доставчика, неправилно обозначен като договор за поръчка, поради
което е сключил договор за финансов лизинг № ********, както и поради сключен от последния договор за
продажба с доставчика на автобусите.
В резултат
на това страните са се съгласили, че платената от лизингополучателя сума на
доставчика ще се приспадне от уговорената продажна цена на автобусите, като
лизингодателят ще заплати остатъка от тази цена, намерила изражение в
посочените цифри.
Лизингополучателят
се е съгласил че дължи изпълнение на задължението си за заплащане на
остатъчната стойност по първоначалната вноска и таксата за управление, със съответния начислен ДДС, според договора за
финансов лизинг под №********, като страните са приели, че остатъчната сума е
равна на разликата между предвидената в договора първоначална вноска и такса
управление и сумата по т.1 от този договор.
В резултат
на така изразената съгласие са настъпили промени в размера на дълга на
купувача- лизингодател и на длъжника по договора за лизинг –
лизингополучателя.Тази промяна, водеща до частичен погасителен ефект от
споразумението, не представлява постигнато съгласие за обективна новация.Единственият
резултат от това споразумение е редукцията на дълга на купувача по договора за
покупко-продажба и на лизингополучателя по договора за финансов лизинг.Но
осъществяване в кумулативност на елементите от състава на новацията и в
частност на: валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; разлика между
погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат
различен предмет; намерение за новиране не са
налице.Ето защо настоящият състав на съда намира, че и второто основание за
прогласяване нищожност на договорната ипотека не е налице и поради това и този
иск подлежи на отхвърляне.
Поради извод
на съда за неоснователност на предявените при условие на кумулативност
отрицателни установителни искове, разноските по делото следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца.Ответникът е представил списък на разноски по чл.80 ГПК, в общ размер от 5 193,99лв, включващ 500лв депозит за вещо лице и
4 693,99лв адвокатско възнаграждение, за които са представени
доказателства по делото, че са реално извършени от страната.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес *** партер, чрез адв.А.Т.,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.170 ЗЗД във връзка с
чл.162, ал.2 ЗЗД и чл.170 от същия закон, срещу „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** ********.2, ЧРЕЗ
АДВ.Д.Ц. и „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Д.,
отрицателни установителни искове да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ипотечното право на „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, учредено по силата на сключен договор за учредяване
на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт №122, том първи, дело
№106/2008г. по описа на нотариус А.Б.., рег.№391 на НК, с район на действие
този на СРС, не съществува поради липса на тъждество на обезпеченото вземане,
договорено и описано в т.1 на нотариалния акт и договор за финансов лизинг№ ********,
сключен между ответниците на 03.06.2008година и поради новиране на
задължението, което обезпечава с тристранно споразумение от 11.06.2008година,
поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА
“Г.Т.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 5 193,99лв, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: