Номер 4324.09.2020 г.Град Крумовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Крумовград
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20205130200084 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 14 от 22.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Н. А. Ч. ,
с ЕГН *********, за извършено нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването.
Жалбоподателят Н. А. Ч. сочи, че към датата на издаване на
наказателното постановление Заповед РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването е била изменена. Към 22.06.2020г. била в сила Заповед
№ РД-01-332/12.06.2020 г., която заповед в т. I , подт. 4 позволявала
провеждане на колективни индивидуални спортни мероприятия с
тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи, на открито
и закрито. Заповедта, която на по-ранен етап в епидемичната обстановка
допускала практикуване на спорт на открито с участие до 10 човека била
Заповед № РД-01-259/11.05.2020 г., в т. 3. Сочи, че на спортната площадка
липсвали обозначителни табели, забраняващи влизането или даващи
информация, че не трябва да се използва площадката по предназначение,
както и една от четирите врати била отключена. Не е заела, че с действията си
нарушава въведените противоепидемични мерки . Нямала навика да гледа
телевизия и не била информирана, че към оня момент са били ограничени
обществени места за посещения, включително спортната площадка в гр.
Крумовград.
Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Ч. се явява лично и поддържа
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се
представлява от юрк. Петрова, която оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в
които излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2020 г. жалбоподателят Н. Ч. около 16.40 ч. посетила
спортната площадка в гр. Крумовград , между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“,
където се срещнала със свой познат – О.Ю. да разговарят. Впоследствие на
спортната площадка дошли още три лица- А.И., Д.Ч. и В.О. като петте лица,
започнали да си подават футболни пасове с топка. След подаден сигнал до
дежурния в РУ – Крумовград били изпратени на место полицаите Б.К и П.С..
Впоследствие на място пристигнал и полицая О.П.. Било констатирано, че
посочените на спортната площадка лица не спазват забраната въведена със
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването , с
която в т. I , подт. 1 се забранява посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Р. България било обявено извънредно положение заради
усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били
въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в
т. I , подт. 1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. Полицейските служители установили, че жалбоподателят
Н. Ч. била посетила спортната площадка между бл. 3 и бл. 4 в квартал „
Запад“ в гр. Крумовград. По този повод на 03.04.2020 г. на жалбоподателя
бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който тя подписала и записала „ имам възражения“, без да
посочи конкретно какви. На 22.06.2020 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр.
чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. на Н. Ч. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I
, подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от обясненията
на жалбоподателката Ч., дадени в с.з., които съдът кредитира изцяло, от
показанията на свидетелите О.П. и Б.К , кредитирани изцяло като
достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства по делото; АУАН № 14 от 03.04.2020г.; заверено копие на
2
Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването;
заверено копие от Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, заверено копие от писмо рег. № 289р-8650/23.06.2020г.;
заверено копие от справка рег. № 289р-5826/29.04.2020г.; заверено копие от
Доклад относно посетен сигнал; заверено копие от Справка за съдимост на
О.Ю., А.И.; Д.Ч. и Н. Ч. и В.О.; заверено копие от писмо вх.№ 289000-
2050/04.05.2020г., заверено копие от Постановление за отказ за образуване на
ДП от 30.04.2020г. на районен прокурор – Чотрова.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-
01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата
на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при
повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ,
действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй
като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т. I ,
подт. 1 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се забранява
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места.
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не
е изпълнил. На 03.04.2020 г. тя се е намирала на спортна площадка и е
подавала футболни пасове със свои познати, с което е осъществила състав на
вмененото й нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-
01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Затова правилно е
реализирана административнонаказателната й отговорност. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Действително в акта за установяване на административно нарушение е
3
посочено , че със Заповед № РД-01-154/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването са взети посочените противоепидемиологични мерки да не
се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, а в Наказателното
постановление е посочено, че със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. са взети
посочените противоепидемиологични мерки. Съгласно разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
настоящото производство е допусната нередовност в акта, но по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта
и в наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателката, тя може да разбере в какво
е обвинена и адекватно да организира защитата си в настоящото
производство. Изложеното води до извода, че посоченото нарушение на
административнопроизводствените правила не е от категорията на
съществените и не се нарушава правото на защита на жалбоподателката.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени
са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от
показанията на разпитаните свидетели Петров и Красев, както и от писмените
доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй
като констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението
на жалбоподателя за това, че в цитираната Заповед впоследствие е била
отменена. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила по време
на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от
жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното
наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от
4
ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен
случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено
значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен
кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14 от 22.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Н. А. Ч. ,
с ЕГН *********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването.
ОСЪЖДА Н. А. Ч. , с ЕГН *********, с адрес гр. ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата в размер на 80 /
осемдесет / лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6