Р Е
Ш Е Н
И Е № 500
07.04.2016г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на седми април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове: Велина Дублекова
Божидар Кърпачев
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
гр.д.№ 594/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.435,ал.2 ГПК.
Делото е образувано по
жалба на „Енко Пластикс” ЕООД , със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.
***, представлявано от управителя на дружеството А. Д. Н. чрез адв. М. М.М.-М.,
като пълномощник с посочен съдебен адрес:*** против Постановление за разноски
/във връзка с решение № 962/ 01.06.2015г. по гр.д.№ 1440/ по описа на ПОС и
Решение № 1512/28.09.2015г. по гр.д.№ 2010/ 2015г. по описа на ПОС, с дата от
08.02.2016г., издадено по изп.д.№ 20158280400476 на ЧСИ Д. М., с рег.№ 828,
район на действие ПОС. Формулирани са доводи и оплаквания против обжалваното
постановление във връзка с начина на определяне на посочените като дължими
такси, както и включения размер на адвокатския хонорар за процесуалния
представител на взискателя като прекомерен. Иска се отмяна на обжалваното
постановление за разноски като неправилно и незаконосъобразно и указване на
съдебния изпълнител за съобразяване с постановените решения при издаване на
постановлението за разноски, претендира се присъждане на разноски за съдебната
инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Постъпило е възражение
от „Гамапласт Бг” ООД- гр.С., с посочен адрес за контакти: с.Ц., Пловдивска
област, представлявано от управителя С. М. Х., с посочен съдебен адрес:***П., с
който отговор се оспорва депозираната жалба като се иска да се остави без
разглеждане жалбата и се счита, че с последно постановеното решение на ПОС не
са били дадени никакви указания във връзка с оспорвания размер, както на
представеното адвокатско възнаграждение, така и на този на определените от ЧСИ
такси. Алтернативно се иска оставянето на жалбата без уважение по изложени
съображения.
Постъпили са
мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Др.М., с които се заявява становище
за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Оспорва се заявената
от жалбоподателя теза, че се касае за „родово определени вещи”, като се счита,
че същите са „точно определени” , а по реда на чл.521, ал.2 ГПК определянето на
равностойността е когато равностойността
не е определена в ИЛ. От съдебния изпълнител е формулирано искане съдът да се
произнесе конкретно по чл.78, ал.5 ГПК и
да определи полагащия се адвокатски хонорар на взискателя предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
От представеното по
комплектованото изп.дело съобщение изх.№ 4336/ 15.02.2016г. се установява , че
жалбоподателят е получил уведомление за обжалваното постановление на
16.02.2016г. , поради което депозираната чрез съдебния изпълнител на
18.02.2016г. жалба се явява в преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок,
същата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство,
поради което жалбата се явява допустима в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК /
съобразно изрично приетото с Определение № 667/ 09.08.2015г. по в.гр.д.№ 683/
2015г. на ПАС/ , вкл. доколкото се касае до постановено ново постановление за
разноски.
Изпълнителното производство е
инициирано от взискателя „Гамапласт Бг” ООД- гр.София, с посочен адрес за
контакти: с.Ц., П***, представлявано от управителя С. М. Х. против „Енко
Пластикс” ЕООД , със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.”***, представлявано
от управителя на дружеството А. Д. Н. за събиране на вземане по издаден срещу
последния изпълнителен лист от 20.01.2012г. по ч.гр.д.№ 6793/ 2010г. по описа
на ПРС – ХV гр.с., с което е разпоредено длъжникът да предаде 47 280 броя касетки с рег.№ 4725 „каса
за плодове”, на обща стойност от 42 507 лева.
Действително настоящото
обжалвано постановление за разноски от 08.02.2016г се явява издадено след
отменителното Решение № 1512/
28.09.2015г. по гр.д.№ 2010/ 2015г. на ПОС – ІХ гр.с., с което е отменено предходно постановление за
разноски от 24.06.2015г.
Видно от настоящото
обжалвано постановление за разноски е мотивирано от съдебния изпълнител, че „
на дата 03.06.2015г., след като не са предадени следните вещи: 47 280 броя
касетки с рег.№ 4725 „каса за плодове”, произведени от „Гама пласт бг” ООД –
нови и неупотребявани, тъй като не се
намират у длъжника, на основание чл.521, ал.2 ГПК е преминато към събиране на
левовата им равностойност, посочена в изп.лист от 20.01.2012г. по ч.гр.д.№
6793/2010г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, а именно 42 507 лв, за
което вземане на същата дата е приета за събиране пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ в размер на 3 324,50 лв с ДДС”. Разликата в обосноваването на настоящото
обжалвано постановление за разноски с предходното отменено постановление за
разноски се изразява в допълнително мотивиране на обжалвания акт на съдебния
изпълнител с приетото обстоятелство, че процесните вещи „не се намират у длъжника” , което е послужило за мотивиране на
правното основание по чл.521, ал.2 ГПК да се приеме базата за изчисление
на дължимите такси – посочената в
изпълнителния лист от 20.01.2012г. стойност на движимите вещи - 42 507 лв.
Следователно по същество не е налице
съществена разлика в обосновката на настоящото обжалвано постановление от
08.02.2015г. и предходно постановеното и отменено постановление за разноски от
24.06.2015г. по отношение на начина на формиране и определяне на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ, както и съответния размер на адвокатското възнаграждение при
направено възражение за прекомерност. С
оглед на това следва да се отбележи, че решаващите мотиви в предходно
постановеното решение на състава на съда се поддържат и понастоящем, както
следва:
Методът на изчисление на дължимите такси по
ТТРЗЧСИ, както и определяне наличието на прекомерност или не на договорения
размер на адвокатското възнаграждение е обусловено, вкл. от изпълнителния
способ, определящ механизма на определяне на дължимите такси и разноски в
изпълнителния процес. Така именно определянето на таксите по ТТРЗЧСИ в
зависимост от това дали се касае за принудително отнемане и предаване на
движими вещи е по т.21 от тарифата, съответно 2% върху цената на вещите. При
трансформиране на задължението в парично вземане се следва прилагане на т.26 от
същата тарифа при определяне на пропорционалната такса като за парично вземане.
Аналогично преценката за наличие на
прекомерност или не на адв.възнаграждение е в зависимост от условието за
приложение на чл.10, т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от наредбата като при
удовлетворявания на парични вземания или респ. по чл.10, т.4 от наредбата – за
извършване на действия извън посочените случаи.
Предмет на принудителното
изпълнение по цитирания изп.лист е
предаване на посочени в същия движими вещи, като за предаването им е пристъпено
на 03.06.2015г., видно от Протокол за предаване на движимо имущество. / л.157 по делото/ С цитирания
протокол е удостоверена констатацията на съдебния изпълнител, че длъжникът не
присъства за предаване на движимите вещи , поради което е прието, че вещите не се намират у длъжника и на
основание чл.521, ал.2 ГПК се пристъпва към
събиране на равностойността, която е определена в ИЛ на стойност
42 507 лева.
Последвало е писмо изх.№
15 428/ 03.06.2015г., изпратено до длъжника и получено на 09.06.2015г./ л.158/, с което
последният е уведомен, че дължи сумата в размер на 42 507 лева.
Последващият акт на
съдебния изпълнител, в който е третирана равностойността на движимите вещи,
предмет на принудителното изпълнение, е
предходно обжалваното и отменено от съда постановление за разноски от
24.06.2015г., вкл. в частта относно размера на адв.възнаграждение, както и
настоящият обжалван акт – постановлението за разноски от 08.02.2016г.
С настоящата жалба на длъжника в
изп.процес отново освен формулираното възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, са формулирани оплаквания за
неправилност относно определените такси за ЧСИ, така именно с основен довод
определените в постановлението разноски да са прекомерно високи и несъобразени
с начина на определянето им.
Следователно отново основният спор, който се формира с жалбата, касае
най-вече поставения въпрос относно това налице ли е основание за определяне на
таксите и разноските с обжалвания акт на база цитираната сума от 42 507
лева – равностойност на процесните движими вещи - като трансформирано парично задължение,
посочена в изпълнителния лист, предмет на принудителното изпълнение.
Безспорно изпълнителното
производство е образувано за принудително отнемане на движими вещи по гл.48
ГПК, съобразно изпълнителния титул, обективиран в представения изп.лист от
20.01.2012г. и съответно на основание чл.521, ал.1 ГПК.
Действително по аргумент
от противното основание на разпоредбата на чл.521, ал.2, пр.ІІ ГПК когато
равностойността на вещта е посочена в
изпълнителния лист, се пристъпва към събирането й, в който случай същата не се
определя от съдебния изпълнител по реда,
посочен в същата разпоредба – след изслушване на страните, а при необходимост
на свидетели и вещо лице. Предпоставките за преминаване към този ред на
определяне на равностойността обаче, съобразно изричната разпоредба на чл.521,
ал.1, пр.І ГПК, е вещта да не се намира у длъжника или да е развалена. В случая решаващото фактическо основание за преминаване събиране
на равностойността на процесните вещи се основава на посочено в мотивите на
обжалвания акт предположение, изведено от
обстоятелството, че длъжникът не се явил на посочената дата - 03.06.2015г. В тази връзка не се споделя
възражението на съдебния изпълнител, че „ още към дата 27.02.2012г. между
страните в заседание на ПОС / л.75 от делото гръб/ било
установено, че вещите са унищожени, което сочи към мотивите на решение №
534/18.11.2013г. постановено по т.д.№ 856/ 2012г. на ПОС, тъй като впоследствие
посоченото решение е отменено
с Решение № 188/ 26.03.2014г. по
в.т.д.№ 20/ 2014г на ПАС. Аргумент в противна насока се налага и от приложеното
към делото Решение № 623/ 25.02.2011г. постановено по гр.д.№ 10752/2010г на ПРС
– VІІ гр.с.
На следващо място не се
възприема за основателно и възражението, че не се касае за родово определени
вещи, а за точно определени вещи, доколкото същите са определени предимно по
вид, без данни за друга детайлна индивидуализация на всяка от процесните вещи.
По така
изложените по – горе съображения следователно
необосновано и при липса на предпоставките по чл.521, ал.2, пр.І ГПК ,
без налично и установено конкретно фактическо и правно основание в обжалвания
акт, е преминаването от съдебния изпълнител за събиране равностойността на
процесните вещи, резултатно на което е и определянето на таксите по ТТРЗЧСИ и обуславящо преценката за размера на
адв.възнаграждение на база на тази равностойност, поради което и
незаконосъобразно.
Без наличие на процесуално основание
е и депозираното от съдебния изпълнител искане към съда за първоначално
произнасяне по възражението за прекомерност на адв.хонорар по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, което първоначално произнасяне се дължи от съдебния изпълнител, при
законосъобразно приложение на механизма за определяне на таксите и разноските
предвид изпълнителния способ по чл.521, ал.1 ГПК.
Следователно обжалваното
настоящо постановление за разноски от 08.02.2016г. отново следва да се отмени,
като делото се върне на съдебния изпълнител за определяне на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ и произнасяне по
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение,
изхождайки от изпълнителния способ съобразно изпълнителния титул по изпълнителния
лист от 20.01.2012г. по чл.521, ал.1 ГПК
- предаване на движими вещи.
С оглед изхода от правния
спор пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените за настоящото производство разноски за адв.възнаграждение по
представения ДПЗС от 18.02.2016г. в размер на 300 лева.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Постановление за разноски от 08.02.2016г. /във връзка с решение № 962/
01.06.2015г. по гр.д.№ 1440/ по описа на ПОС и Решение № 1512/28.09.2015г. по
гр.д.№ 2010/ 2015г. по описа на ПОС, с дата от 08.02.2016г., издадено по
изп.д.№ 20158280400476 на ЧСИ Д. М., с рег.№ 828, район на действие ПОС, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Д. М.,
с рег.№ 828, район на действие ПОС за издаване на постановление за разноски
чрез определяне на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, както и произнасяне по
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение
за процесуалния представител на взискателя „Гама пласт бг” ООД, съобразявайки
изпълнителния способ съобразно изпълнителния титул по изпълнителния лист от
20.01.2012г. по ч.гр.д. № 6793/ 2010г. на ПРС- ХV гр.с. , с правно основание чл.521,
ал.1 ГПК - предаване на движими вещи.
ОСЪЖДА „Гама пласт бг”
ООД, ЕИК :*********, седалище/адрес на управление: гр.С. **, р-н „***”, ул.”***,
представлявано от управителя С. М. Х. да заплати на „Енко пластикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.”****, представлявано
от управителя на дружеството А. Д. Н. чрез адв.М. М.М.-М., като пълномощник с
посочен съдебен адрес:*** сумата 300
лева / триста лева/ разноски за съдебната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: