РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500105 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 105/2022г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Х. А. И., представлявана от
адв.С.Д., против решение №356/23.11.2021г. по гр.дело№ 98/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на А. А. М. сумата от
28 579,14 лв., припадаща се част от задължението и като солидарен длъжник
по договор за жилищен кредит от 06.11.2006г., сключен с банка „ДСК „ЕАД и
по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016г., сключен с
„ОББ“ АД, за периода от м.януари 2014г. до м.декември 2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и сумата от 10 708,54 лв. – законна лихва за забава, считано от по
– късната дата измежду датата на падежа на всяка от вноските и датата на
плащане на всяка от тях съобразно припадащата се част до 18.01.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново,
с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен..
В отговор на въззивната жалба, подаден от А. А. М., чрез
пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна,
а обжалваното решение, като постановено при съобразяване с доказателствата
и закона, бъде потвърдено.
Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено след
1
правилно установяване на фактическата обстановка, в съответствие със
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и по
повод възраженията на страните. Относно твърденията, че законовата
презумпция за съвместен принос не е оборена, се сочи, че такъв не е
възможен през установената фактическа раздяла между страните съгласно
ТП№35/14.06.1971г. на ОСГК на ВС. Оспорват се твърденията във въззивната
жалба, че А.М. не е погасявал процесните вноски сам, предвид внасяните
суми от трети лица. Според страната, те са преклудирани, тъй като не са
изложени в първоинстанционното производство като основание за
недължимост. При условията на евентуалност,ги счита за неоснователни, тъй
като произходът на средствата е ирелевантен за изпълнението на
задължението по отпуснатия кредит. Въззиваемият е направил необходимото
за да осигури в сметката средства за погасяване на кредита. От представените
банкови извлечения, отговори на получени запитвания и назначената по
делото експертиза е видно, че той сам е погасявал задълженията по
кредитите. Моли да бъде потвърдено решението и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Бургаският апелативен съд след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в рамките на въззивните оплаквания приема следното:
С обжалваното решение въззивницата е осъдена да заплати на
въззиваемия сумите:
28 579,14 лева, приспадащата и се част в качеството на солидарен
длъжник, по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година, сключен
с „БАНКА ДСК“ ЕАД, град Н., и по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 09.03.2016 година, сключен с „Обединена българска
банка“ АД за периода от месец януари 2014 година до месец декември
2020 година, включително, заедно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
сума в размер на 10 708,54 лева, представляваща законна лихва за забава,
считано от по-късната дата из между датата на падежа на всяка от
вноските и датата на плащане на всяка от тях, съобразно приспадащата
се част на солидарния длъжник, до 18.01.2021 година., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба – 03.12.2020 година и разноски по делото в размер на
6779,87 лв.
За да постанови решението си съдът приел за установени по делото въз
основа на събраните доказателства, че страните са бивши съпрузи, като преди
развода са били във фактическа раздяла от 2014г. Въз основа на заключение
на вещо лице установил действително платените по двата заема суми,
определил припадащата се част на всеки от солидарните длъжници по двата
договора и съобразно равенството на дяловете уважил иска до този размер.
Предявените искове за вземанията по двата договора за кредит са с
правно основание чл.127, ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл.32, ал.2 от Семейния кодекс, уреждащ
възникването на солидарната отговорност между съпрузите по силата на
закона, тъй както се изисква по чл.121 ЗЗД.
2
Не се спори, че страните са бивши съпрузи, страни по посочените
договори с банката.
Спорен, според въззивницата, е моментът на фактическата раздяла
между тях, основателността на исковете предвид предвид представените по
делото доказателства и приложението на възражението и за изтекла в нейна
полза погасителна давност.
Моментът, от който страните преди развода са били във фактическа
раздяла е посочен в мотивите на решение №45/27.03.2018г. по гр.дело
№91/2018г. на РС-Несебър, с което е одобрено постигнатото между съпрузите
споразумение по чл.50 СК и е прекратен бракът между тях. В решението си
НРС се позовава на общото изявление на страните по брачното дело за начало
на фактическата раздяла от 2014г.
По настоящото дело е разпитана и свидетелка, която в значителна
степен на конкретност описва не само факта на разделното им живеене, но и
обстоятелствата, въз основа на които свързва този момент със събития от своя
живот, за да поясни ясния спомен. Показанията на свидетелката, писменото
доказателство, съдържащо възпроизвеждане на предходно безпротиворечиво
изявление на страните в същия смисъл и останалите писмени доказателства
относно притежаваните от бившите съпрузи имоти, в които те са установили
разделно живеене (косвено свидетелство за същия факт), мотивират
настоящия състав да приеме, че фактическата раздяла е установена към
началото на 2014г.
Този извод не се разколебава от оспорването във въззивната жалба за
липса на интерес от сключения през 2016г. втори договор за кредит у
въззивницата. Това е така, защото интересът на въззивницата да се
рефинансира предходния договор за ипотечен кредит е несъмнен с оглед
правата и на собственост в имота, за строителството и довършителните
работи на който е изтеглен, а е и потвърден с нейния подпис за задължено
лице.
Неоснователно е оплакването, че в противоречие с доказателствата по
делото съдът е приел, че задълженията по кредитите са погасявани
единствено от ищеца, вместо да приеме, че по нея са постъпвали средства на
трети лица. По специалната му сметка са внасяни суми и от трети лица,
подробно описани в приложение 3 на приетата съдебно – счетоводна
експертиза. Част от лицата са индивидуализирани, но има и такива, които не
са и платеното възлиза на сумата от 41 834,50 лв.
Този довод на страната е без правно значение.
Посочени са две банкови сметки с титуляр ищеца, по които са
обслужвани и двата кредита. Дали сумите, постъпили по сметките са от
титуляра или от трети лица не променя факта, че плащанията към банките –
кредитори не са правени от въззивницата, която е солидарен длъжник и по
двата кредита. Ако в резултат на тези плащания от трети лица, за
въззивницата са възникнали задължения, които да обосноват неин принос
поради тяхното погасяване от нейна страна, то тя е следвало да ги докаже.
Доказателства в тази насока не са представени, още повече, че не се и твърди
подобно обстоятелство.
3
Установените факти с правно значение по делото са: страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен през 2018г. с влязло в сила съдебно решение;
сключили са договор за кредит от 2016г., по който им е отпуснат кредит за
потребителски нужди в размер на 72 300 лева, усвоен за погасяването на
предходен кредит на семейството по договор от 2006г.; че страните са били
във фактическа раздяла от 2014г.; че в периода от изпадането във фактическа
раздяла до м.декември 2020г. въззиваемият М. сам е погасявал цялата
дължима месечна вноска по договора за кредит, като по този начин,
съобразно заключението на вещото, лице той е внесъл общо сумата 57
158,27лв.
По силата на пар.4 ПЗР СК правилата на СК в сила от 2009г. са
приложими в имуществените отношения на страните и съобразно
разпоредбата на чл.32., ал.2 СК те отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване на нужди на семейството, като съгласно чл.127 ЗЗД това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници
по равно, освен ако от отношенията помежду им не следва друго, но по
делото не са представени доказателства за неравенства в дяловете.
Следователно частта на всеки от солидарните съдлъжници в случая е по
1/2 от всяка платена месечна вноска.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че
изтегленият кредит е послужил за покриване на нужди на семейството –
довършване на строителството на недвижим имот, придобит по време на
брака от двамата съпрузи с кредит от 2006г. и рефинансиране на дълга по
първия с кредита от 2016г., поради което съпрузите отговарят солидарно на
основание чл. 32, ал.2 СК.
Съгласно практиката на ВКС–ТР №35 от 14.06.1971г. на ОСГК,
решение №533 от 30.06.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о.,
решение №1372 от 28.01.2009г. по гр.д.5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о.и
решение по т.д.№2693 по описа за 2014г. на ВКС,ТК, фактическата раздяла е
обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира
с липса на всякаква включително и икономическа връзка между тях и
наличието и е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос
е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са
техни лични. Въз основа на тази практика, отнесена към спора по настоящото
дело, следва да се направи извод, че погасените от ищеца за периода след
фактическата раздяла вноски по договора за кредит, платени от личната му
сметка, следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи
средства на двамата съпрузи.
Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита след
м.януари 2014г. следва да се счита оборен, поради безспорно установения по
делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо
домакинство и установеното плащане на вноските от лични средства на
ищеца.
С прекратяването на брака през 2018г. имуществената общност между
страните е прекратена, поради което в отношенията между бившите вече
съпрузи е налице имуществена разделност.
4
Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, тази част от платеното на кредитора –
вноските от 2014г. до м.декември 2020г., следва да се понесе от тях по равно,
така както е изчислено от вещо лице по приложеното заключение. Затова
въззивницата дължи една втора от общо платените от ищеца на кредитора
суми за месечните вноски по дълга, представляващи главница по кредита,
уговорени възнаградителни лихви и разноски по кредита.
Неоснователно е направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Давността между съпрузи започва да тече от прекратяване на брака –
м.март 2018г., а не както твърди ответницата от датата на плащането на всяка
вноска. В този смисъл, при предявяване на иска през 2021г. давността за
вземането не е изтекла.
Вземането по регресния иск по чл.127, ал.2 ЗЗД в структурно
отношение може да включва главница по кредита, акцесорни вземания, като
възнаградителна, мораторна и наказателна лихва, различни такси и разноски,
но от значение за превръщането му в еднородно парично вземане е
направеното от солидарния длъжник плащане към общия кредитор. Едва с
плащането на частта и на другия солидарен длъжник, за платилия възниква
основание да предяви регресното си притезание.
Основателно е оплакването по въззивната жалба против онази част от
обжалваното решение, в която е уважен иск за заплащане на мораторна лихва
в размер на законната лихва общо до 10 780лв. Решението на окръжния съд е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл.84, ал.2
ЗЗД.
Претенцията на платилия солидарен длъжник е за обезщетение за
забавено плащане на всяка закъсняла ½ от месечната вноска по кредита от
падежа до датата на завеждане на исковата молба, а по размер е поискана като
законната лихва върху тези отделни суми. За да уважи иска в пълен размер,
окръжният съд е приел, че в случая е налице плащане при изначална липса на
основание и в този случай длъжникът е в забава и без покана от кредитора по
смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. От своя страна, ищецът в исковата молба (л.9) се е
позовал на отправената до ответницата покана от м.ноември 2020г. (л.122-
124), връчена и по пощата.
Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, а
дължимостта на лихвите е последица от забавата на длъжника да изпълни
задължението си на падежа. За да възникне основание въззивницата да
изпадне в забава, е необходимо преди това солидарният длъжник, платил и
нейната припадаща част от дълга, да е отправил покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, в
която да е поискал изпълнение на това задължение, като го е посочил по
размер. Това е така, защото плащането към кредитора по договора за кредит е
задължение на всеки от солидарните длъжници и не представлява плащане
при изначална липса на основание. В случая са от значение вътрешните
отношения между солидарните длъжници. По време на брака и докато трае
съпружеската имуществена общност такова основание за забава не възниква.
Вземането на платилия солидарен длъжник към другия, в случая неговата
бивша съпруга, става изискуемо от прекратяване на брака (респективно
5
прекратяване на имуществената общност), но за да изпадне в забава, тя трябва
да е поканена да плати в срок конкретно определено по размер вземане.
В поканата, която ищецът е приложил към доказателствата не е
поискано заплащане на задължение на това основание и в този размер. Ето
защо, върху присъдената сума от 28 579,14 лева, лихва за забава се дължи от
исковата молба, която има правното значение на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД,
така както съдът е присъдил с решението.
На обезсилване подлежи решението в частта, в която върху сумата от
10 780лв. са присъдени законни лихви до пълното изплащане.
От съдържанието на петитума по исковата молба такова искане не е
направено, най-вероятно, защото страната е отчела забраната по закон да се
присъждат лихви върху вземания за лихви. Произнасяне по непредявено
искане прави постановеното решение процесуално недопустимо.
Поради частично несъвпадение на крайните изводи с изложените в
обжалваното решение, съдът го отмени по отношение на уважаващата иска за
присъждане на мораторни лихви в размер на 10 780лв. и постанови ново, с
което отхвърли така предявената претенция. В останалата обжалвана част,
решението като правилно съдът потвърждава.
Разноските са понесени общо за двата предявени по делото иска,
поради което според изхода на делото такива не се присъждат на страните.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас, граждански състав:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 356/23.11.2021г. по гр.дело № 98/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта в която върху сума в размер на 10
708,54 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от по-късната
дата из между датата на падежа на всяка от вноските и датата на плащане на
всяка от тях, съобразно приспадащата се част на солидарния длъжник до
18.01.2021г. е присъдена законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 03.12.2020г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯВА решение № 356/23.11.2021г. по гр.дело № 98/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта в която Х. А. И. е осъдена да
заплати на А. А. М. сума в размер на 10 708,54 лева, представляваща законна
лихва за забава, считано от по-късната дата из между датата на падежа на
всяка от вноските и датата на плащане на всяка от тях, съобразно
приспадащата се част на солидарния длъжник до 18.01.2021г. и за
разноските, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. М. против Х. АЛ. ИСМ. да му заплати сума
от 10 708,54 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от по-
късната дата из между датата на падежа на всяка от вноските и датата на
плащане на всяка от тях, съобразно приспадащата се част на солидарния
длъжник до 18.01.2021г.
ОСЪЖДА Х. А. И. да заплати на А. А. М. разноски по делото в първата
инстанция в размер на 3 780лв., съобразно уважената част от иска
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
6
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7