№ 89
гр. И., 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. Р. срещу наказателно постановление №
**-****-******/13.12.2021г., издадено от Ф. В. Б. – началник на РУ на И. към
ОДМВ-С., с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
В депозираната жалба се съдържа декларативно несъгласие с оспореното
наказателно постановление. Отправена е молба за цялостната му отмяна като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и се представлява от адв. А.. Процесуалният представител поддържа
жалбата. В хода на съдебните прения развива доводи за недоказаност на
нарушението. Оспорва достоверността на част от доказателствените
източници. Твърди, че жалбоподателят е подписал депозираното от него
сведение, за да може по-бързо да си тръгне от районното управление.
Релевира доводи за наличието на здравословен проблем у семейството на
въззивника, като повод за използването на превозното средство.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който
да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд-И., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, като намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка. На 22.10.2021г. около 21:35 часа в гр. И. на кръговото
кръстовище между ул. „Ц. О.“ с ул. „П.“, жалбоподателят Р. при управление
на лек автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК № Х****ВТ „дрифтирал“ –
преднамерено и умишлено извел моторното превозно средство чрез
презавиване, така довел до загуба на сцепление на гумите. По време на
„дрифта“ моторното превозно средство било напречно на осовата линия,
осъществено под въздействие на тежестта му и инерционния момент в
образуващи се кръгови движения.
По същото време в близост били свидетелите Г.Г. и С.К. – полицейски
служители при РУ на МВР – И., които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на автомобилния транспорт, като извършвали обход.
Те възприели „дрифта“ на лекия автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК №
Х****ВТ. Подали незабавно светлинен и звуков сигнал от патрулния
автомобил. Свидетелят К. подал и сигнал за спиране със стоп-палка. Водачът
на лекия автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК № Х****ВТ спрял на
подадените сигнали. Свид. К. слязъл от патрулния автомобил, за да изиска
документи от водача. В този момент възприел зад волана на автомобила
жалбоподателя Р., когото познавал визуално, като съгражданин. Въззивникът
Р. обаче потеглил бързо с управлявания от него автомобил в посока към ул.
„П.“. Свидетелите Г. и К. предприели преследване с патрулния автомобил, но
2
на ул. „П.“ изгубили от поглед управлявания от жалбоподателя лек
автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК № Х****ВТ. След около 10 минути
полицейските служители установили автомобила в спряно положение на
съседна улица, като вътре нямало водач. Свид. Г. изготвил докладна записка
за случилото се до началника на РУ – И., която била разпределена на свид.
Г.М. в качеството на служител, който ръководи действия по контрол на
автомобилния транспорт към РУ – И.. След извършени оперативно-
издирвателни действия той установил и призовал жалбоподателя Р..
Последният подал в РУ – И. сведение за случилото се, в което излага, че
опитал да завърти колата в кръг.
При тези данни свидетелят Г. Д. М. – в качеството на полицейски
инспектор при РУ-И. и в присъствието на свидетелите Г. С. Г. и Светослав Г.
К. съставил срещу жалбоподателя Акт № **** от 29.10.2021 г. за нарушение
на чл. 104, т. 2 от ЗДвП за това, че на 22.10.2021г. около 21:35 часа в гр. И. на
кръгово кръстовище между ул. „Ц. О.“ с ул. „П.“ жалбоподателят Р.
управлявал лек автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК № Х **** ВТ, като
използвал пътищата за обществено ползване не по предназначение за превоз
на пътници и товари, като преднамерено и умишлено извеждал МПС чрез
презавиване, така довел до загуба на сцепление на гумите „дрифт“. По време
на дрифта МПС е напречно на осовата линия осъществено под въздействие на
тежестта му и инерционния момент в образуващи се кръгови движения. След
съставянето му препис от същия е връчен на Р..
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление №
**-****-******/13.12.2021 г. от Ф. В. Б. – началник на РУ И., ОД МВР С., с
което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
жалбоподателят Р. е наказан на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП с
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на въззивника на 04.01.2022 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г.М., Г.Г. и С.К., 2
броя докладни записки, сведение от В.Р., АУАН, който съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и справка за
нарушител/водач.
Показанията на свидетелите Г.Г. и С.К. са логични и непротиворечиви.
3
Те са преки очевидци на деянието и установяват по несъмнен начин
установитените в акта фактически положения, както и цялата детелност на
жалбоподателя. С присъщата на утвърден спомен логична последователност
двамата полицейски служители споделят непосредствените си лични
възприятия. Показанията им са последователни и вътрешно балансирани,
поради което следва да се кредитират без резерви, имайки предвид, че същите
намират пълна подкрепа в сведението, дадено то жалбоподателя, в АУАН, 2
броя докладни записки, както и в показанията на свид. М., които в тази част
имат производен характер, но могат да служат за проверка на достоверността
на първичните източници.
Не следва да се кредитират показанията на свидетелите Г. и А. Р.а. Чрез
тях се прави опит да снемат отговорността от сина сина им – жалбоподателя
В.Р., като изграждат защитна версия. Тя е недостоверна. Изложеното от
двамата свидетели е в противоречие с показанията на полицейските
служители Г., К. – очевидци на деянието и даденото от жалбоподателя
сведение. Показанията на свид. Р.и са вътрешно противоречиви и нелогични.
Чрез тях се изгражда версия, че свид. Г. Р. имал сърдечен проблем, помолил
сина му – жалб. В.Р. да го закара до болницата. Жалбоподателят Р. го закарал,
но в крайна сметка пред входа на болничното заведение свидетелят Р. решил
да не посещава лекар – според него, защото го „поотпуснало малко“ преди да
стигне до болницата, а и го било страх от заразяване с Ковид-19, а според
свид. Р.а, за да не се притесняват близките му. Очевиден е дисонансът както
между показанията на двамата свидетели, така и в житейската им
несъстоятелност. Напълно противоречи на формалната логика подобно
поведение, като твърдяното от тях – при здравословен проблем да не бъде
подаден сигнал до 112, страдащият от проблема да бъде транспортиран по
собствено желание с частен автомобил до болнично заведение, но пред входа
му се отказва да бъде прегледан без разумна причина, макар че продължава
да изпитва болки. Всичко това сочи на недостоверност на показанията им,
поради което не може да се приеме за доказано, че синът им-жалбоподателят
В.Р. не е извършил процесното деяние, като не дрифтирал на път, отворен за
обществено ползване, както твърдят. Напротив, досежно тези обстоятелства
показанията на свид. Г. и К. са изключително логични, последователни,
двамата имат спомен за множество детайли, намират подкрепа и в
изготвеното от жалбоподателя сведение, поради което трябва да бъдат
кредитирани в цялост.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото
доказателствен материал, по изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че фактът на извършеното административно нарушение и
неговото авторство е доказано по несъмнен начин.
Развитите от защитника съображения в съдебно заседание за
недоказаност, както и твърденията, че полицейските служители не са имали
възможност да възприемат водача на автомобила, са несъответни на
доказателствените източници. Напротив, двамата свидетели очевидци
подробно изясняват, че жалбоподателят първоначално е спрял автомобила на
4
подадения сигнал със стоп-палка, което позволило на двамата полицаи да го
идентифицират, тъй като го познавали визуално.
Необосновано е и твърдението, че жалбоподателят не е разбирал какво
подписва, депозирайки процесното сведение и е действал под страх. Същият е
пълнолетно лице и дееспособно лице. Няма никакви данни да е бил
заплашван или принуждаван да изготви писменото сведение. Ето защо няма
основание да не се даде вяра на собственоръчното му сведение, особено
когато намира подкрепа и в други доказателствени източници, което беше
подробно обсъдено. Поради това възражението на защитата в този смисъл е
неоснователно.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
5
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника В. Г. Р. е
ангажирана на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 22.10.2021 г. около 21:35
часа в гр. И. на кръгово кръстовище на ул. „Ц. О.“ и ул. „П.“ жалбоподателят
Р. е управлявал лек автомобил марка „Б.“, модел „***“ с ДК № Х **** ВТ,
като използвал пътищата за обществено ползване, за да „дрифтира“, като
преднамерено и умишлено извежда МПС чрез презавиване, така довежда до
загуба на сцепление на гумите „дрифт“. По време на дрифта МПС е напречно
на осовата линия осъществено под въздействие на тежестта му и инерционния
момент в образуващи се кръгови движения.
Законосъобразно така очертаната деятелност е квалифицирана като
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, в която разпоредба се
съдържа правно задължение за водачите на моторно превозно средство, като
им е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Установеният начин на управление не може да се приеме за
съответен на нормативното изискване (вж. Решение № 422 от 19.05.2021 г. на
АдмС - П. по к. а. н. д. № 182/2021 г. и Решение № 386 от 22.02.2021 г. на
АдмС - П. по к. а. н. д. № 3031/2020 г.).
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, където е
предвидена отговорност за водач, който не изпълнява задължението си за
6
използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът,
намира че материалният закон е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волево
отношение пряко е целял и е искал неговото извършване.
По отношение на наложеното административно наказание глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
съдът, намира че съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП санкцията е
абсолютно определена, поради което не съществува юридическа възможност
същата да бъде намалена /арг. от чл. 27, ал.5 ЗАНН/.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид опасността
създадена за останалите участници в движението и цялата деятелност на
жалбоподателя, който с изключителна дързост е опитал да осуети
административнонаказателно преследване срещу себе си, като е избягал на
полицейските служители след преследване.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал.
9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - И.
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-****-
******/13.12.2021 г., издадено от началника на РУ на И. към ОДМВР- С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
8