Решение по дело №791/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1152
Дата: 28 септември 2015 г. (в сила от 20 ноември 2015 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20154520100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1152

                                 

гр.Русе, 28.09.2015 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 23-ти септември през две хиляди и петнадеста година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш.С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 791 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ.

 

Ишецът А.И.Ф. твърди, че се намирал в трудови правоотношения с ответника. На 10.11.2014 г. претърпял трудова злополука, призната за такава с Разпореждане №17299/17.12.2014 г. на НОИ. В резултат на злополуката му били  причинено телесно увреждане в областта на левия крак, подробно описано в исковата молба. Лечението било продължително и тежко, вкл. и оперативно. Възстановявал се трудно. Не можел да се движи нормално. Изпитал и продължавал да изпитва силни болки. Бил повлиян и психически. Притеснявал се как и дали ще се възстанови, ще може ли да работи пълноценно, да издържа детето си и да контактува с него. Освен това претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечението и разлика между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и заплатата, която получавал докато работел. Работодателят му прекратил трудовото правоотношение с него като не му изплатил в пълен размер дължимите трудови възнаграждения. Въз основа на изложените твърдения и след допуснато изменение на иска ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, 2 283,06 лв. – лихва за забава върху него от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г.; обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и заплатата, която получавал докато работел – 150 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 25.04.2014 г. и 450 лв. – за периода от 05.08.2014 г. до 05.01.2015 г. и лихва за забава върху същото от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г. – 68,49 лв.; обезщетение за имуществени вреди  за направени разходи за лечение – 2 581,16 лв. и лихва за забава върху същото от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г. – 294,62 лв.; неплатени трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2014 г. - общо 1200 лв. – брутен размер и лихва за забава върху същото  до 23.02.2015 г. – общо 124,62 лв.; неплатени трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2015 г. – общо 770 лв. – брутен размер; неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд през месеците януари, февруари, май и юни 2014 г. в размер на 1521 лв. /брутен размер/ за работа в работни дни; в размер на 2041 лв. /брутен размер/ за работа в почивни дни; неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд в размер на 181,24 лв. /брутен размер/ за работа в празнични дни.

          Ответникът „ДУНАВ КАРГО”ЕООД-гр.София, ЕИК *********, не взема становище по исковете.

          Съдът, за да се произнесе  съобрази следното:

От представените по делото преписи от трудов договор и предизвестие от 06.01.2015 г. е видно, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността „капитан на кораб”. По делото е представен препис от разпореждане №17299/17.12.2014 г. на НОИ-ТП София град, с което на осн. чл.60, ал.1 от КСО настъпилата на 10.01.2014 г. злополука с ищеца се приема за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като внезапното увреждане на здравето му е станало през време и във връзка с извършваната работа. По този начин се ангажира отговорността на ответника в качеството му на работодател да обезщети претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Предвид това основателността на исковете за заплащане на такива обезщетения е безспорна. От събраните по делото доказателства следва извода, че тези искове са доказани и по размер и следва да се уважат изцяло. За претърпените имуществени вреди са представени писмени доказателства, които потвърждават претендираните размери. По отношение на искът за неимуществени вреди съдът съобрази, че същите следва да се определят по справедливост, като се вземе предвид вида и степента на увреждането на здравето на ищеца и претърпяните от него болки и страдания, в това число не само физически, но и душевни. От представената медицинска документация, от заключението на приетата по делото СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че непосредствено след злополуката ищецът е останал на кораба, тъй като бил на рейс извън България, като преди завръщането си в страната е търсил медицинска помощ от сръбски и унгарски лекари. След завръщането си в страната за периода от 25-ти януари до 10-ти март 2014 г. му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност с диагноза „Дисторзио Артикулацио. Талокруралис декстри. Контрактура”. Разрешен му бил и нов отпуск от ЛКК с нови два болнични листо до 25-ти април 2014 . Впоследствие се върнал на работа, но независимо от проведеното лечение не се бил възстановил напълно. Впоследствие му била поставена нова диагноза „Травма на Ахилесово сухожилие” и постъпил на болнично лечение в гр. Плевен, след което ползвал болничен за домашно лечение  до 07.09.2014 г . От болницата бил изписан с гипсиран крак изцяло до таза. Така престоял в продължени ена 48 дни, през който период бил силно затруднен в движението си и самостоятелното си обслужване и бил подпоматан от приятели и съседи. Изпитвал различни болки и други неприятни изживявания и бил приет за ново болнично лечение от 25-ти септември до 2-ри октомври 2014. Впоследствие му била назначена рехабилитация. Отново бил на болнично лечение от 9-ти октомври до 14ти октомври 2014 г. поради усложнение на травмата - флебит и тромбофлебит. Впоследствие ползвал болнични листи за домашно лечение до 6-ти януари 2015 г. След постоперативното сваляне на гипса за около два месеца се придвижвал трудно с патерици, наново се учил да ходи, а впоследствие до края почти до края на 2014 г. ползвал бастун. Дълго време не можел да шофира. Непосредствено след злополуката изпитвал силни болки. След това те намалели, но изпитвал значително неудобство в придвижването и обслужването си. Чувствал се непълноценен. Психически бил в много тежко състояние като изпитвал големи и основателни притеснения дали и доколко ще се възстанови работоспособността му, как ще издържа близките си, ще може ли изобщо да работи т.к. бил тясно специализиран. Причинените увреждания го затруднявали в изпълнението и на служебните му задължения и станали причан да откаже изгодни предложения за нова работа. Проведеното оперативно лечение също било свързано с болки и тежък възстановителен период. Манипулацията била рискова. Прогнозите за възстановяването на ищеца са несигурни към настоящия момент като не ясно ще се наложи ли нова оперативна интервенция. Всичко изложено сочи на изключително тежко увреждане на здравето на ищеца, което е дало сериозно отражение и на психическото и емоционалното му състояние. Увреждането е довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник и следва да се квалифицира като средна телесна повреда, причинена е временна нетрудоспособност за период по-дълъг от една година и е налице риск от настъпването на трайна нетрудоспособност, през този период, а и понастоящем за е ищеца е невъзможно да води пълноценен живот при неясни перспективи за възстановяването му, претърпяната психична травма, изпитаните тревоги и опасения, вкл. И за това как ищецът ще издържа себе си и близките си и ще може ли да контактува пълноценно с детето си, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението е 20 000 лв., с оглед на което искът едоказан и по размер и следва да бъде уважен изцяло. По делото са предявени и искове за лихва за забава, които са акцесорни и следват основателността на главните искове и следва да се уважат изцяло. По отношение на предявените искове за трудови възнаграждения и лихви за забава върху тях е приета съдебна-икономическа е-за, която установява размерите на дължимите суми. Заключението на вещото лице е прието по делото и не се оспорва от страните, поради което съдът счита, че тези искове следва да се уважат до установените от вещото лице размери.

Мотивиран така, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА „ДУНАВ КАРГО”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на А.И.Ф., ЕГН:**********

- сумата в размер на 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.01.2014 г.;

- 2 283,06 лв. – лихва за забава върху него от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г.;

- обезщетение за имуществени вреди от злополуката, представляващи разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и заплатата, която получавал докато работел – 150 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 25.04.2014 г. и 450 лв. – за периода от 05.08.2014 г. до 05.01.2015 г., лихва за забава върху същото от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г. – 68,49 лв.;

- обезщетение за имуществени вреди  за направени разходи за лечение – 2 581,16 лв. и лихва за забава върху същото от 10.01.2014 г. до 23.02.2015 г. – 294,62 лв.

,ведно със законната лихва главниците от 24.02. 2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ДУНАВ КАРГО”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на А.И.Ф., ЕГН:********** сумата в размер на 1970 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2014 г. и януари и февруари 2015 г., 98,54 лв. /нетна сума/ лихва за забава върху главницата до 23.02.2015 г., както и неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд през месеците януари, февруари, май и юни 2014 г. в размер на 1521 лв. /брутен размер/ за работа в работни дни; в размер на 2041 лв. /брутен размер/ за работа в почивни дни; неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд в размер на 181,24 лв. /брутен размер/ за работа в празнични дни, ведно със законната лихва за забава върху главниците от 24.02.2015 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва в останалата му част – за горницата над 98,54 лв. до 124,62 лв.

ОСЪЖДА „ДУНАВ КАРГО”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на А.И.Ф., ЕГН:********** сумата в размер на 500 лв. – разноски по делото за адв. възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „ДУНАВ КАРГО”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на  1565,85 лв. и 400 лв. – разноски за експертизи.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

Районен съдия: