МОТИВИ ПО НОХД № 23**/16 Г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Обвинението е срещу
подсъдимия С.К.Н. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
чл. 20, ал. 2 от .
В съдебно заседание по реда
на чл. 287 от НПК е допуснато изменение на обвинението, а именно за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП. **** не поддържа измененото обвинение в
частта по чл. 20, ал. 1 от . Моли съда
подсъдимият да бъде признат за виновен в останалата част на обвинението като му
се наложи наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, ориентирано към минималния размер,
както и наказание по чл. 78а, ал. 4 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият С.К.Н. не дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си
моли съда за оправдателна присъда.
В съдебно заседание
пострадалият А.Н.В. е конституиран като частен обвинител. Чрез повереника си
моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен, заемайки същото становище
като **** по отношение на наказанието.
Съдът, след като обсъди и
реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият С.К.Н. живее в
гр. ***. Работи. Семеен. Осъждан е за престъпления от общ характер, но е
реабилитиран. Правоспособен водач на МПС е с налагани двукратно наказания по ЗДвП.
На 02.11.2015 г., около
17.30 – 17.40 часа, подсъдимият управлявал бял на цвят л.а. „***“ с рег. № ***,
собственост на „***“ ООД – ***. Движел се по прав участък без виражи и наклон
на път VTR 1232 в посока с. *** – гр. ***. Пътят бил двупосочен без
разделителна линия, без вертикална сигнализация от пътни знаци. Представлявал
широка и суха асфалтова настилка без недостатъци, с изградени от двете страни на пътя
неоформени и затревени с трева и храсти банкети. Времето било сумрачно, с
настъпил в 17.09 часа залез и в 17.42 часа – тъмна част на денонощието,
изискващо движение на изкуствено осветление от автомобилни фарове. Подсъдимият
се движел на къси светлини със скорост от 74.8 км/ч.
По същото време, пред лекия
автомобил, в същата пътна лента се движел пешеходец – свидетелят А.Н.В., тикащ
празна метална количка. Свидетелят бил облечен в тъмни дрехи, бос, без светлоотразителни знаци по себе си и по количката. Движел
се почти плътно вдясно на платното за движение, като дясната част от количката
застъпвала банкета на пътя. В района на км. 00+700 движението на пешеходеца и
лекия автомобил било забелязано от неустановени мъж и жена. Последната извикала
на свидетеля А. Н. В. „Пази се“. Същият се извърнал леко наляво, забелязвайки
насрещно движение на изпреварващи се автомобили и автомобила на подсъдимия. Не
могъл да се отмести и в този момент бил ударен от лекия автомобил, управляван
от подсъдимия, който не задействал спирачната система. От удара свидетелят А.
Н. В. излетял нагоре и се ударил в предното панорамно стъкло на автомобила като
го счупил, след което паднал на десния банкет на пътя, където излетяла и
ръчната количка, деформирана от удара в частта на дръжката. Подсъдимият
преустановил движението на автомобила и проверил състоянието на пострадалия
пешеходец. Свидетелят А. Н. В. лежал почти неподвижно на пътя, не говорел, не
бил контактен, панталоните му се били смъкнали до коленете. Няколко минути
по-късно свидетелите В.И.П. и А.Т.А., движещи се в същата посока с л.а. „Фиат Дукато“ с рег. № ***, забелязали махащия с ръце подсъдим,
търсещ помощ. Спрели и подсъдимият започнал да им повтаря „Оле спрете, моля ви
се, убих човек!“ „Убих човек, убих човек!“ Свидетелят А. А. не слязъл от автомобила, а само забелязал,
краката на паднал на банкета човек и металната количка. Свидетелят В. И. П. се
опитал да успокои подсъдимия и изпълнил молбата му да се обади вместо него на
тел. за спешни случаи № 112, като съобщил на оператора за настъпилото ПТП. Този
свидетел също забелязал лежащия и дишащ тежко пешеходец и металната количка. Докато разговарял по телефона при тях спрял
свидетелят М.А.М., движещ се в обратна посока с л.а. „Лада Нива“ с рег. № ***.
Този свидетел също видял разположението на автомобила на подсъдимия, на
блъснатия пешеходец и на леката количка. На въпроса на свидетеля М. А. М. какво
се е случило подсъдимият отговорил “Блъснах човек! Не знам от къде изскочи!“
Свидетелят М. А. М. дал на разстроения подсъдим за успокоение таблетка „Валидол“ и също позвънил на тел. 112. 10-ина минути по-късно пристигнал с линейка екип на ЦСМП – ***
в състав – свидетелите С.Х.С. – медицински фелдшер и Й.И.С. – шофьор. Медицинското лице констатирало, че има
блъснат пешеходец мъж, който е в шок и безсъзнание. Подсъдимият обяснил на
свидетеля – медицински фелдшер, че не видял човека, който бил изскочил от
храстите и го блъснал. Свидетелят С. Х. С.
поставил инжекция „Диазепам" на стресирания подсъдим. Натоварил пострадалия в линейката и в
ЦСМП – *** му била оказана медицинска помощ, вследствие на която свидетелят А.
Н. В. дошъл в съзнание. Било констатирано, че пострадалият няма външни травми –
открити фрактури, кръв. Около час по-късно пострадалият бил транспортиран в
ЦСМП – *** от медицински екип, в който влизал лекар – свидетелят П.Г.З.. По
време на двете последователни транспортирания от медицинските екипи пострадалият
не бил изтърван от носилката и не бил падал на земята. След транспортирането на
пострадалия в ЦСМП – *** местопроизшествието било посетено от свидетеля А.С.К.,
полицейски служител, изпълняващ служебните си задължения. Същият установил на
място подсъдимия, изпробвал го за алкохол с техническо средство, отчело
отрицателен резултат, издал талон за медицинско изследване, запазил
местопроизшествието. На този свидетел подсъдимия обяснил, че ударил човек,
който излизал от храстите, тикащ количка и не го видял.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Видно от назначената по
делото съдебно-автотехническа и допълнителни такива
експертизи районът на местопроизшествието се характеризира с едрозърнест
асфалт, сух, без неравности, без надлъжен или напречен наклон, прав участък от
пътя, състоящ се от две платна с по една лента за движение във всяка посока с
обща широчина от 5.7 метра,
без разделителна линия, без пътни знаци. От двете страни на пътя са изградени
банкети с неоформена широчина, земни, частично обрасли с храсти и трева. Пътят
е ориентиран в посока север-юг. Лекият автомобил на подсъдимия се намирал в
дясната, източната пътна лента, с включени габаритни светлини, с деформации в
предна дясна част по преден десен калник, броня, капак, предно панорамно стъкло
– счупено, предна дясна колонка, счупен десен фар – комплект; отложено кафяво
вещество по деформирания капак и десен калник на височина 60 см. Липсват спирачни
следи, има следи от продирания, оставени от металната количка. Лекият автомобил
е бил с изправни механизми и системи, без технически неизправности. Този
автомобил се е движел със скорост от 74.8 км/ч, разстоянието на видимост/осветеност
е било 55 м,
опасната зона е била 65.2 м.
Скоростта на движение на пешеходеца е била
4.1 км/ч.
Ударът е бил челен за лекия автомобил с предна дясна част и за пешеходеца.
Мястото на удара е на 0.1 – 0.2
м от източния (десен) край на платното за движение и на 59.9 м от северно на мерната
линия от ориентир подлез/надлез. Удар е нямало да настъпи при скорост на
движение от 67.1 км/ч
и по-ниска, където разстоянието на видимост и опасната зона, а именно 55 м ще съвпаднат. В момента
на удара пешеходецът се е намирал попътно на движението на лекия автомобил, в
стационарно положение, леко извърнат наляво и е можело да бъде възприет от 55 м. Неговото разположение и
мястото на удара на количката - в предната й част изключват движение на
пешеходеца отдясно наляво, от банкета към пътя. Първо е ударен пешеходецът, а
след това количката.
Видно от назначената по
делото съдебно-химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е 0.00 промила.
Видно от назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия
са причинени разместено, закрито счупване на лявата мишнична
кост, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок
от четири месеца; дифузна травма на главния мозък с контузия и оток на мозъка
(черепно-мозъчна) травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно
за живота; оток с охлузване на лявото рамо, разкъсно-контузни рани на левия глезен и седалището, разкъсно-контузна рана на лявото
коляно с разкъсване и на мускули и фасции в
дълбочина, хирургичен шеф на раната на коляното, счупване на 3-то и 4-то ребро
вляво отзад, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота с интезивни болки и страдания за срок от
около 30 дни. Всички увреждания са получени от удар със значителна сила, не
могат да бъдат получени от легнало или приклекнало състояние на тялото. Тялото
е било с лявата си част спрямо автомобила. Уврежданията могат да бъдат получени
както при положение на обръщане наляво на тялото по посока лекия автомобил,
така и при движение на пешеходеца отдясно наляво на пътното платно, като силата
на удара позволява и извод, че разкъсно-контузната рана, счупването на мишничната
кост и двете ребра, може да бъде получено и от падане от носилка.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите М. А. М., В. И. П., А. Т. А., дадени на досъдебното производство. Във фазата на досъдебното
производство показанията им са последователни, логични, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се. Дадени са в период от време, значително по-близък в
темпорално отношение към датата на деянието, в сравнение с показанията от
съдебната фаза на процеса. В съдебната фаза на процеса част от показанията им
са недостоверни. В приетата за недостоверна част показанията им са изолирани и
голословни, в противоречие помежду си. Показанията на свидетеля М. А. М. от
съдебната фаза съдът приема за недостоверни в следната част : по отношение на
изразите, като да са изречени от подсъдимия : „Аз ударих ли нещо, някой ли ме
блъсна, не знам какво стана“; за действията на екип на ЦСМП – *** – че два пъти
изтървавали подсъдимия от носилката и същия падал на земята; че подсъдимият му
бил споделил, че бил заслепен от джип; че свидетелите В. И. П. и А. Т. А. си
тръгнали, когато той (М.А.М.) пристигнал на мястото на ПТП. Показанията на
свидетеля М. А. М. от досъдебното производство съдът
приема за недостоверни само в частта, че заварил подсъдимия сам с пострадалия
на пътя.
Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля В. И. П. от съдебната фаза на процеса в частта им : че
подсъдимият му е казал „не знам какво стана“ и отричане, че не му е казал „убих
човек“, за възпроизведеният му разговор на тел. 112 дали пострадалият е „ударен
или бит“., че не знае какво са си говорили подсъдимия и свидетеля М. А. М.; за поредността на двукратното позвъняване на тел. 112 – че
първо позвънил свидетелят М. А. М..
Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля А. Т. А. от съдебната фаза на процеса в частта им, че
не видял никой да лежи на пътя, а че само „чичо С. се върти“; че свидетелят М.
А. М. е пристигнал на място, когато А.Т. А. и В. И. П. са си тръгнали; че се
разминали с линейката; че не бил разпитван през месец юли или август, а през
месец ноември подписал протокол за разпит на свидетел и че отразената в него
реплика на подсъдимия „оле спрете, моля Ви се, убих човек“ не бил чувал.
Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля А. Н. В. от съдебната фаза на процеса само в частта
им, че ПТП е настъпило преди 17.00 часа. В тази им част показанията на този
свидетел се опровергават от всички гласни доказателства, включително и от
неговите самите, утвърждаващи, че се е движел около 17.00 часа по пътя.
Съдът не даде вяра на
показанията на свидетелката Мария Кирилова Начева – сестра на подсъдимия, че
брат й и тя са полагали няколко месечни грижи в болничното и следболничното лечение на пострадалия, както и в частта им,
че брат й е съобщил, че “нещо като земетресение станало, какво точно и той не
разбрал, но колата се ударила в една количка“; че брат й намерил пострадалия
паднал на земята и че не го е бил блъснал. В тези й части показанията на
свидетелката са изолирани, неподкрепени с каквито й
да е доказателства, в противоречие с всички доказателства, включени в
доказателствената съвкупност.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр.
1, пр. 6 от ЗДвП. От обективна страна на 02.11.2015
г., около 17.30 – 17.40 часа, подсъдимият управлявайки л.а. „***“ с рег. № ***,
собственост на „***“ ООД – *** по на път VTR 1232 в посока с. *** – гр.
***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 6 от ЗДвП – като
водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при избиране на
скоростта си на движение от 74.8
км/ч да се съобразява с конкретните условия на видимост
– движение при намалена видимост на къси светлини за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което блъснал движещият
се в близост до десния ръб на платното за движение пешеходец А.Н.В., тикащ
метална количка и му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно
затрудняване движението на ляв горен крайник и в разстройство на здравето,
временно опасно за живота. От субективна страна деянието е извършено при форма
на вина непредпазливост, изразена като небрежност – подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не прие за
основателни правните доводи на защитата за цялостна недоказаност на обвинението
по несъмнен начин; за друг механизъм на деянието – внезапно пресичане от
пешеходеца на пътното платно перпендикулярно на посоката на движение на лекия
автомобил, отдясно наляво, а оттук и за наличието на случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК.
Както бе отбелязано по-горе
обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 6 от ЗДвП се явява
доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като механизмът
на деянието се установява от показанията на пострадалия – свидетеля А. Н. В.,
от назначените по делото съдебно-автотехнически и съдебно-медицинска експертизи. Същите кореспондират като
фактически изводи помежду си. Същите обосновават правен извод, че нараняванията
на пешеходеца, които се явяват безспорни като вид установени телесни повреди,
не могат да настъпят при претендираното от защитата
движение и съвкупно, че поврежданията по количката не могат да настъпят при твърдяното перпендикулярно нейно положение, нито пък е
констатирано изпускане от носилката на
земята на пострадалия, което да е с такъв интензитет, че да причини
многобройните съставомерни и несъставомерни
увреждания. Начинът на причиняване на телесните увреждания изключва и
приклекнало положение на тялото на пострадалия. Безспорно се установява, че
деянието е извършено при условията на намалена видимост, видно от метеорологичната
справка – няколко минути преди настъпване на тъмната част от денонощието, при
условия на смрачаване, изискващо движение на изкуствени светлини – автомобилни
фарове. Посоченото в метеорологичната справка се доказва и от всички гласни
доказателства. Не е налице случайно деяние, защото подсъдимият се е движел със
скорост от 74.8 км/ч,
която се явява много близка до разрешената от 90 км/ч, но несъобразена
нито с намалената видимост, нито с разстоянието на видимост. Последното е с
величина по-малка от опасната зона на спиране при движение с инкриминираната
скорост. Ударът е настъпил в пределите на опасната зона, но движението е било със скорост, при която опасната зона на
спиране е била с по-голяма величина от разстоянието на видимост. Подсъдимият е
следвало да се движи със скорост, която има опасна зона на спиране, по малка от
разстоянието на видимост, тоест със скорост от 67.1 км/ч и по-ниска,
съответстваща на разстояние на видимост и опасна зона на спиране, равни или
по-малки от 55 м.
На следващо движещият се по пътното платно пешеходец, макар и в нарушение на
чл. 108, ал. 2, т. 1 от , въпреки липсата на светлоотразителни знаци, не представлява внезапно появило
се препятствие и опасността не е възникнала в момента на удара. Тази опасност е
възникнала в по-ранен момент, а именно при движението на пешеходеца и лекия
автомобил по платното за движение към мястото на удара. Пред подсъдимия е
съществувала възможност да вземе необходимите мерки, но движението му с
несъобразената с намалената видимост скорост е създало критичната пътна
ситуация. На последно място не е имало фактор, който да
представлява извинителна причина за непредприемане на
действия от страна на подсъдимия за избягване на удара, нито такъв, който да
определя обективна невъзможност за спасителна маневра. Следователно подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен с оглед на правоспособността си и е могъл с оглед на
опита и нормалното си състояние да ги предвиди.
Причини
за извършване на деянието - незачитане и неспазване на установените правила и
норми за движение по пътищата.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид конкретната степен на увредените
обществени отношения, свързани с безопасността на движението, както и на тези,
гарантиращи опазване на човешкото здраве. В този случай несъобразяването с
предписанието на правната норма по ЗДвП е довело
сериозно и сравнително продължително увреждане на здравето на пострадалия, при
което освен двете съставомерни средни телесни повреди,
са причинени и няколко леки такива.
Обществената
опасност на дееца е ниска с оглед на чистото му съдебно минало.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, сравнително добри характеристични
данни, упражняването на общественополезен труд, значителното съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия,
изразено в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 1 от и в движението му без светлоотазителни
знаци. Значителното съпричиняване на престъпния
резултат се е изразило в това, че при невъзможност на пешеходеца да използва
при движението си десния банкет на пътя поради неговата затревеност
с трева и храсти, е следвало да се движи в противоположното пътно платно, по
възможност в най-лявата му част. Освен това същият е бил с тъмни дрехи, без светлоотразителни знаци по себе си и по количката, което е
затруднило забелязването му.
Отегчаващи вината обстоятелства – двукратни
други нарушения по ЗДвП и допълнителният несъставомерен
престъпен резултат, изразен в комбинираните леки телесни повреди.
Налице
са основанията за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК – подсъдимият е
пълнолетен, осъждан е за престъпления от общ характер, но е реабилитиран, не е
освобождаван по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК,
от деянието няма причинени имуществени вреди, за престъплението, извършено по
непредпазливост се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Ето защо и с оглед на превеса на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства съдът призна за виновен подсъдимия за
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр.2, вр.чл. 342, ал. 1,
пр. З от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр.
1, пр. 6 от ЗДвП и
на основание чл. 78а, ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание глоба в размер на 1200 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4
от НК, вр. чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимия С.К.Н. административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на
присъдата.
Така целите най-вече на
индивидуалната превенция ще бъдат гарантирани.
На основание чл. 304 от НПК
съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по чл. 20, ал. 1
и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Това е така, защото липсва каквато и да е фактология
на казуса в частта по това обвинение. Няма каквито и да е фактически действия
от страна на подсъдимия, които да обосновават неизпълнение на съставомерното задължение по чл. 20, ал. 1 от за непрекъснато контролиране на управляваното МПС.
Няма каквото й да е отклонение на посоката на движение на лекия автомобил
поради заспиване, разсейване, отклоняване на вниманието поради заслепяване,
други обективни и субективни фактори, наличието на някакво неадекватно
състояние. Само като цифрова квалификация, но не и като словесна такава се
претендира от обвинението неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а именно водачът
да намали скоростта и да спре в случай на необходимост, когато възникне
опасност за движението. Тази цифрова квалификация не е обоснована с каквито и
да е факти, изискуеми от правната норма, не се явява доказана с каквито и да е
доказателства.
На основание чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК съдът постанови:
веществено доказателство – осветително тяло от десен фар на л.а. „***“,
марка „BOSH H4“ да бъде върнато на собственика – „***“ ООД – гр. ***, ул.„***“
№ **, вх.„Б“, ет. 1, ап. 1.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия С.К.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 854.20 лева.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :