Р Е Ш Е Н И Е
№ 230/03.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 123 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от „А.ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Р.К., чрез пълномощника юрк.З.М.. В депозираната жалба се оспорва решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/ в частта му касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на земеделски имоти и части от имоти“, както следва: поземлен имот по КККР на с.Долна Вереница имот с идентификатор 22040.592.6, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти и части от имоти, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. Прави се искане за определяне на пазарна цена на имотите и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тези имоти e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. допълнително взетия предвид нотариален акт, които е ползвал за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 07.12.2022 г.. Единствено меродавно е съобразеното със закона е по посочените пазарни аналози, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 22040.592.6 по КККР на с.Долна Вереница община Монтана, земеделска територия – нива.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Долна Вереница, община Монтана, където се намира имотът на дружеството - жалбоподател. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Долна Вереница, община Монтана земеделската земя се оценява предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, в тези землища са определени „пазарни цени“, т.к. съгласно предоставена информация от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Монтана, за землището на с.Долна Вереница са посочени 8 нотариални акта, според оценителя на сделки със сходни имоти за посочения период 30.05.2021 г.– 30.05.2022 г. и е изведена „осреднена цена“ 400.34 лв./дка.. По този начин за засегната площ на всички 131 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 51 820 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение, както и по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ..
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 27.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице още сделки, които са относими, поради което определената оценка е занижена. След възражение от пълномощника на МС, че посочените актове са за имоти в различни землища, съдът възложи допълнителна задача и предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице е посочило още една сделки за 2022 г., а именно от 07.12.2022 г. След тези уточнения вещото лице представи експертно заключение от 28.03.2023 г., в което е използвал и този пазарен аналог, а в с. з. уточни, че от 8-те сделки посочени от оценителя 7 са на данъчна или почти данъчна оценка, което не отговоря на пазарните такива, ако се изключат тези сделки, а се вземе предвид сделката в т.8 от този доклад и тази от 07.12.2022 г., то осреднената стойност е 2039.05 лв./дка. В допълнителното заключение е извадена осреднена цена от 600.30 лв./дка, предвид сделките от оценителския доклад и сделката от 07.12.2022 г., както и съгласно Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ – 750 лв./ дка. Въз основа на тази информация, вещото лице всъщност е посочило три варианта за определяне на размера на обезщетението за посочената част от имот в землището на с.Долна Вереница.
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на два акта, които обаче са за имоти в различни землища, т.е. неприложими. От второто заключение, както правилно се възразява, е взет аналог от 07.12.2022 г., твърде далече от посочения период съгласно ЗДС, а и посочените 7 аналога са на почти данъчна оценка, което също не следва да се взема предвид. При така изложените данни, настоящият съдебен състав приема, че най-реална, макар и сигурно не най- справедливо и едва ли равностойно е определеното обезщетение по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, т.к. същото отчита и всички характеристики на имота.
Предвид изложеното няма пречка съдът да цени втория вариант от допълнителното заключение като безпристрастно и компетентно, пред вид което приема, че определения размер по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ макар и едва ли равностоен, но най- правилно определен и в изпълнение на целта на закона.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, оценителя правилно е приложил начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а в експертизата тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, но приема, че допълнителният аналог от 07.12.2022 г. е значително след определения период съгласно ЗДС.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед една от сделките, допълнително е включен само един аналог – нотариален акт от 07.12.2022 г., който е извън установения по закона период и съдът го намира за основателно.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по пазарни аналози, включени в оценителския доклад, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки, но повечето от тях са на данъчна оценка и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 22040.592.6 по КККР на с.Долна Вереница, община Монтана – нива с плащ 5.403 дка, отчуждена площ 2.425 дка обезщетението се увеличи от 971лв. на 1818.75лв/2.425х750лв./.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 350 лв., от тях 50 лв. държавна такса, 300 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от поземлен имот с идентификатор 22040.592.6 по КККР на с.Долна Вренеица, община Монтана, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 971 лв. на 1818.75 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на от „А.ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Р.К., разноски в производството в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: