Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7 703 по описа на
2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.284 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева.
Ищцата И.Ц.Н. излага в исковата молба,
че била собственик на лек автомобил „Мерцедес С/S/ 500 4 Матик L 221“ с рег. № ***, първоначална дата на регистрация 03.04.2007 г. Твърди
се, че с пълномощно, с нотариална заверка на подписа, от 12.06.2014 г.
упълномощила ответника по делото да извършва определени действия с автомобила,
между които да го управлява, пази и стопанисва, да сключва разпоредителни
сделки с него, включително да договаря сам със себе си като такава сделка може
да бъде извършена след 11.10.2014 г. Твърди се, че на същия ден автомобилът бил
предаден на ответника. Изложени са твърдения, че на 13.10.2014 г. била
променена неговата регистрация и издаден нов регистрационен талон, от който
било видно, че ответникът е сключил въз основа на пълномощното сделка за
покупко-продажба на вещта като я е продал сам на себе си. Ищцата твърди, че
ответникът не е й е предоставил договора за покупко-продажба на автомобила, не
я уведомил и за цената респ. не е предал сумата за продажната цена на вещта.
Твърди, че с оглед покупната цена на автомобила към 2007 г., годината на
първоначална регистрация, справедливата цена на автомобила към момента на
сделката е 100 000 лв.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на
иска и съдът е сезиран с искане да бъде осъден ответника да й заплати сумата от
100 000 лв. – неиздължена продажна цена на автомобила. Претендира се законна лихва върху сумите, както и сторените разноски.
Ответникът Я.С.Б., редовно уведомен,
оспорва предявения иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Заявява възражение за прихващане, прието за съвместно разглеждане в рамките на
настоящото производство.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. О.Д..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А.Д..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ищцата
като доверител е снабдила ответника като довереник с валидна представителна
власт по повод процесния по делото лек автомобил, а това се установява и от представеното
по делото пълномощно рег. № 6015/12.06.2014 г. на нотариус с рег. № 594 на НК –
Ц.Г., район на действие – СРС. Видно от съдържанието на същото, ищцата е
упълномощила ответника да извършва всякакви разпоредителни действия с лек автомобил
„Мерцедес С 5004 Матик“ с рег. № *** КК, включително и да го продаде от името и
за сметка на упълномощителя, както и да договаря продажба сам на себе си, след
11.10.2014 г.
Не е спорно по делото, че на датата на нотариалното оформяне на пълномощното,
ищцата е съставила и подписала и декларации по чл. 25 ал.8 от ЗННД и по чл. 264
ал.2 от ДОПК.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на МПС,
ответникът като продавач, пълномощник на ищцата е продал сам на себе си
процесното МПС за сумата от 1 000 лв. Договорът е оформен с нотариална
заверка на подписите с рег. № 23772/13.10.2014 г. на нотариус с рег. № 310 на
НК – А.Ч.и район на действие – СРС.
Договорът за покупко-продажба е сключен от ответника в рамките на предоставените
му от ищцата правомощия по повод извършване на разпоредителни действия с
процесното МПС. В текста на пълномощното е обективирано съгласие на
упълномощителя за продажба на процесното имущество в хипотезата на „договаряне
със себе си“, поради което е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 ал.1 от ЗЗД. Единственото поставено условие по повод извършване на разпореждане с лекия
автомобил чрез договор за покупко-продажба е договорът да бъде сключен след
11.10.2014 г. Това условие видно от датата на оформяне на договора е изпълнено.
Същата следва като период от време сочената дата в пълномощното. Възражения
досежно недействителност на пълномощното или сключения въз основа на същото
разпоредителен договор не са заявени от страните по спора.
Упълномощаването е
едностранна правна сделка, по отношение на която се прилагат съответно
правилата на договорите по арг. на чл. 44 от ЗЗД. Съдебната практика също
приема, че когато въз основа на дадено пълномощно се предоставят права на
пълномощника, последиците от правните действия възникват направо за
упълномощителя като за пълномощника, доколкото друго не се установява
относно вътрешните им отношения, възниква с получаването на сумата задължение
да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова
сметка с оглед разпоредбата
на чл. 284 ал.2 от ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от
правилата, регламентиращи договора за поръчка / в този смисъл решение 225/28.01.2013 г. по т.д.
903/2011 г. на Второ ТО на ВКС, решение 103/30.11.2010 г. по гр. д. №
2362/2008 г. на Второ ГО на ВКС, решение 11/03.02.2015 по гр.д.
3889/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 136/03.08.2017 г. по търг. дело
901/2016 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
Видно от данните по
делото, упълномощителят /настоящ ищец/ е предоставил право на пълномощника да
продаде спорното МПС на когото намери за добре, при цена и условия, каквито
намери за добре /т. ii в пълномощното/. От
съдържанието на договора за покупко-продажба от 13.10.2014 г. се установява, че
е уговорена и заплатена продажна цена в размер на 1 000 лв. По
съображенията, изложени по-горе продажната цена следва да бъде отчетена на
упълномощителя. Данни за изпълнение на този отчет по делото не се съдържат. С оглед
предоставените с пълномощното права не съществува задължение за пълномощника да
предаде на упълномощителя нещо различно или в повече от полученото по повод
предоставените му пълномощия, в случая сума от 100 000 лв., каквато се
претендира в настоящото дело, доколкото липсват данни по същото, че това е
сумата, на която е продадено МПС-то.
При проведено
насрещно доказване, ответникът е заявил възражения за прихващане, приети за
съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство. Изложени са твърдения,
че по повод предоставеното пълномощно, същият като пълномощник е заплатил
сумата от 75, 98 лв. – застраховка „ГО“, сумата от 511, 63 лв. – застраховка
„каско“, сумата от 164, 59 лв. – данък МПС, както и че е сторил разходи по
повод съхранение на автомобила в гараж за четири месеца като е заплащал месечна
такса от 120 лв. Видно от ангажираните по делото доказателства, процесният лек
автомобил е бил застрахован по рисковете „гражданска отговорност“ и „каско“. И
двата сключени застрахователни договора са от 09.09.2014 г. т.е. дата, следваща
упълномощителната сделка. Видно от съдържанието на застрахователните полици е
уговорено застрахователната премия да бъде заплатена на вноски, първата от които в размер на 75, 98 лв. – по договора
за „ГО“ и от по 511, 63 лв. – по договора за риска „каско“. Сключването на
договори за застраховка респ. плащане на застрахователни суми по тях е от кръга
на действия, попадащи в предоставената представителна власт на пълномощника,
съгласно процесното по делото пълномощно и същите се извършват от името и за
сметка на упълномощителя /т.III и т. iii от същото/. Аритметичният сбор
на двете суми възлиза на 587, 61 лв. като няма данни доверителят –
упълномощител да я е възстановил на ответника – пълномощник. Поради което за
същата, възражението за прихващане се явява основателно. Липсват данни по
делото, установяващи факта на заплащане на данък МПС в заявения в отговора
размер, поради което това възражение, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Неоснователно се явява и възражението за прихващане със сумата
от 480 лв. – платен паркинг за 4 месеца. Данни за заплащане на тази сума в
заявения размер по делото не се съдържат. Разпитаният свидетел на ответника, М.Х.М.,
в съдебно заседание от 23.11.2020 г. е заявил, че ответникът е държал лекият
автомобил на паркинг, „през лятото на 2014 г.“ в кв. „Гео Милев“, а
впоследствие е заявил, че колата е държана около 4-5 месеца на паркинг в
Панчарево. Тези свидетелски показания нито са ориентирани по време, от което да
се обективира извод, че периодът от време е относим към процесното по делото пълномощно
нито установяват или поне индикират заплащане на сума в рамките на заявените
размери.
При тези ангажирани
от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е
основателен за сумата от 412, 39 лв. като за горницата до размера от 1 000
лв. искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане, а за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сума от 33, 53 лв.
– съдебни разноски, представляващи припадащата се част от посочените в списъка
по чл. 80 от ГПК, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 3 664, 82 лв. - съдебни
разноски, представляващи припадащата се част от посочените в списъка по чл. 80
от ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Я.С.Б., ЕГН **********,***1 – адв. Д. да заплати на основание чл. 79 ал.1
от ЗЗД вр. с чл. 284 ал.2 от ЗЗД на И.Ц.Н., ЕГН **********,*** – адв. Д. сумата
от 412, 39 лв. – неотчетена продажна цена на лек автомобил „Мерцедес С 5004 Матик“ с рег. № *** КК по повод пълномощно рег. №
6015/12.06.2014 г. на нотариус с рег. № 594 на НК – Ц.Г., район на действие –
СРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2019 г. до
окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до 1 000 лв.
като погасен чрез прихващане със заплатени застрахователни премии по договори
за застраховка от 09.09.2014 г., покриващи рисковете „гражданска отговорност“ и
„каско“, а за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 33, 53 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА И.Ц.Н., ЕГН **********,*** – адв. Д.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Я.С.Б., ЕГН **********,***1 – адв. Д. сумата от 3 664, 82 лв. - съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: