РЕШЕНИЕ
№ 726
Хасково, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 609 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на
финансите, насочена срещу Решение № 98 от 27.03.2023г. постановено по а.н.д.№
121/2023г. по описа на Районен съд, [населено място], с което е отменено НП №
НП-16 от 08.07.2022г. на Заместник председателя по еврофондовете и Министър на
финансите на Рeпублика България (понастоящем Министър на финансите).
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на оспореното решение поради противоречие със закона.
Сочи се, че непротиворечиво по делото е
установено че около 2.45ч. на 19.01.2022г. на ГКПП“Капитан Андреево“ – трасе
“Входящи леки автомобили и автобуси“ - влизане в Република България е
пристигнал автобус марка“Мерцедес Бенц“ с рег. № ********,
управляван от турски гражданин, с втори шофьор А. А., като при осъществен личен
обиск на последния в ареста на Патрулна база“Капитан Андреево“, в шапката му е
било открито пакетче сребристо фолио, съдържащо зелено-кафява тревиста маса, с
бруто тегло 0.8 грама, реагиращо като високо-рисково наркотично вещество, което
при извършената експертна справка било идентифицирано като коноп, с активен
компонент тетрахидроканабинол 16,3% с нето тегло 0.38 грама, на стойност 1.52
лева. Наказателното постановление било издадено след като наблюдаващия прокурор
отказал да образува досъдебно производство, поради маловажност на случая и
изпратил материалите на ТД“Митница Бургас“ за реализиране на
административоннаказателната отговорност на нарушителя, откъдето от своя страна
прокурорското постановление, ведно с материалите към него било изпратено по
компетентност на Министъра на Финансите.
Неправилно според касатора въззивният съд приел,
че описаното в НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна
разпоредба, а като нарушена била посочена неотносима норма. Не можело да се
отрече фактът, че наред с правилното визираните съставомерни за случая
разпоредби на чл.424, ал.2, б.“г“ вр. с чл.242, ал.6 , вр. с ал.2 от НК в
мотивите на НП неправилно била посочена и разпоредбата на чл.233, ал.3, вр. с
ал.1 ЗМ. Това обаче не означавало, че деянието на А. А. не било квалифицирано с
надлежната материално правна разпоредба, защото макар разпоредбата на чл.233,
ал.3 от ЗМ да била машинално написана, преди това в НП изрично било посочено в
какво точно се състои извършеното от него нарушение. Именно въз основа на
правилното текстово описание на извършеното от А. А. нарушение - контрабанден
внос на високорисково наркотично вещество АНО наложил на нарушителя глоба в
размер на 100.00 лева, правилно обосновавайки това свое решение с разпоредбата
на чл.424, ал.2, б.“г“ вр. с чл. 242, ал.6, вр. с ал.2 от същата разпоредба на
НК, а не с разпоредбата на чл. 233, ал.3 от ЗМ. В НП нямало нито едно
твърдение, че А. А. бил извършил подобно митническо нарушение, нито му било
наложено наказание за някоя от визираните в чл. 233, ал.3 ЗМ митнически
контрабанди. Очевидно било при това положение, че посочването в мотивите на НП
на неотносимата за случая разпоредба на чл.233, ал.3, вр. с ал.1 ЗМ, наред с
относимите норми на чл.424, ал.2, б.“г“ вр. с чл. 242, ал.6, вр. ал.2 НК се
дължала на механично допусната техническа грешка от страна на АНО, без обаче
това да е нарушило или ограничило процесуалните права на нарушителя.
Съгласно чл.348, ал.3, т.1 от НПК нарушението на
процесуални правила е съществено когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Настоящия случай не
попадал в тази хипотеза , защото от страна на нарушителя липсвали твърдения за
нарушено право на защита. Като е приел обратното въззивния съд постановил
неправилно решение подлежащо на отмяна.
Необосновано в съдебното решение било възприето
и че субективният елемент на нарушението липсва. От събраните по делото
доказателства категорично следвал обратният извод, а именно че жалбоподателят
отлично е знаел състава на откритото в гънките на шапката му вещество
марихуана.Това било установено не само от обясненията му след откриване на
марихуаната в шапката му при извършения обиск,а именно че се касае за „трева“,
но и от опита му да осуети откриването й чрез внимателното й сгъване и
поставяне встрани. Тези му действия явно разкривали умисъла при извършване на
деянието .
Излагат се и доводи, че втората група мотиви
съдържащи се в съдебното решение на практика опровергавали изводите на съда за
незаконосъобразност на оспореното НП. Според касационния жалбоподател наличието
на две групи взаимно изключващи се мотиви относно законосъобразността на
оспорения акт на практика правело последния немотивиран, което съставлявало
съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна съгласно
чл.348, ал.3, вр. с ал.1, т.2
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспореното въззивно решение и решаване делото по същество, като се потвърди
издаденото по отношение А. А. наказателно постановление. При условя на
алтернативност в случай, че касационната инстанция преценяла, че е налице неотстранимо
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се моли въззивното
решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС-Свиленград.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно, а
наказателното постановление потвърдено
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи
на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Свиленград е
отменил обжалваното пред него Наказателно постановление№ НП-16 от 08.07.2022г.
на Заместник председателя по еврофондовете и Министър на финансите на Рeпублика
България (понастоящем Министър на финансите), с което на основание чл. 424,
ал.2, б.“г“ вр. с чл.242, ал.6, вр. с ал.2 от същата разпоредба на НК, вр. с
чл.57 от ЗАНН, на А. А., *** гражданин е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100.00 лева. .
За да отмени наказателното постановление
районният съд е приел, че при описание на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения, от материално правна страна деянието е несъставомерно
поради липсата на субективната страна на нарушението.
Настоящата инстанция намира решението за валидно,
допустимо, но неправилно.
Административнонаказателната отговорност се
ангажира при доказано административно нарушение, което изисква деянието да е
установено от фактическа страна (действие или бездействие), от обективна страна
– да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна – да е
налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на наказаното лице.
Фактическата обстановка по делото не е спорна
между страните. От събраните по делото доказателства се установява, че около
2.45ч. на 19.01.2022г. на ГКПП“Капитан Андреево“ на трасе “Входящи леки
автомобили и автобуси“ - влизане в Република България е пристигнал автобус
марка “Мерцедес Бенц“ с рег. № ********, с втори шофьор касационният ответник
А. А., при повторната физическа проверка на м.п.с. в гаража на митницата в него
са открити 4 лица без документи за самоличност. Предвид констатираното двамата
шофьори на автобуса, един от които А. А. са били задържани със заповед за
задържане в ареста на Патрулна база „Капитан Андреево“, като при извършеният
обиск на ответника по касация, в шапката на същия е открит 1 бр. пакет с
правоъгълна форма, в сребристо фолио, съдържащо зелено-кафява листна маса, с
тегло 0.8 грама, за което при извършената физико химична експертиза е
установено че представлява високо-рисково наркотично вещество – коноп(канабис,
марихуана) с активен компонент тетрахидроканабинол 16,3%
Въз основа на процесната фактическа обстановка и
след отказ на прокурор при Окръжна прокуратура, [населено място] да образува
досъдебно производство, поради маловажност на случая и след постъпване на
преписката в Министерство на финансите е издадено процесното наказателно
постановление № НП – 16 от 08.07.2022г., с което е реализирана административно
наказателната отговорност на А. А.. В същото е възприето че ответникът по
касация е пренесъл през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи високо рисково наркотично вещество – коноп(канабис), с
което е нарушил чл.233, ал.3, вр с ал.1 от ЗМ на основание чл.424, ал.2, б.“г“
вр. с чл. 242, ал.6, вр. с ал.2 от същата разпоредба на НК, вр. с чл. 57 от ЗАНН му е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 100.00 лева .
Неправилно по мнение на настоящия съдебен състав
районен съд, [населено място] е възприел наличие на съществено процесуално
нарушение състоящо се в това че осъщественото деяние не е квалифицирано с
надлежната материалноправна разпоредба, а е посочена само неотносима такава.
В процесното наказателно постановление е
обективирано, че наказанието се налага на основание чл.424, ал.2, б.“г“ от НК,
вр. с чл. 242, ал.6, вр. с ал.2 от НК.
Нормата на чл.424, ал.2, б.“г“ от НК сочи, че
компетентен да издаде наказателните постановления в случай на осъществени
нарушения по чл. 242, ал.6 е Министъра на финансите.
Съгласно чл. 424, ал.2, б.“г“, вр. с чл.242,
ал.6, който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната,
високорискови наркотични вещества, в маловажни случаи се наказва с глоба до
1000 лева, налагана по административен ред. Нормата е санкционна, но същата
съдържа в себе си и състава на административно нарушение при осъществяване на
което следва да се реализира административно-наказателната отговорност на
нарушителя. В случая, в описанието на нарушението в НП ясно са посочени всички
съставомерни признаци от обективната страна на състава на това нарушение, а
именно датата, място на което е осъществено, изпълнителното деяние – пренасяне
през държавната граница и предмета на нарушението – високо рисково наркотично
вещество – коноп/марихуана /. Изрично е посочено и че наказанието се налага на
основание чл.242, ал.6, вр. с ал.2 от НК При това положение обстоятелството, че
в НП е визирана и нормата на чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ по никакъв начин не
може до доведе до нарушаване/ограничаване правото на защита на наказаното лице,
и до неразбиране у него относно това какво точно административно нарушение му
се вменява. Фактите касаещи нарушението, са надлежно описани в НП, същите
изцяло съответстват на санкционната норма на чл.242, ал.6, вр. с ал.2 от НК и
спрямо тях адресата на акта е имал възможност да се защити.
Не се споделя и извода на въззивния съд за липса
на осъществено деяние от субективна страна.
За това виновно ли е извършено едно деяние
представляващо административно нарушение, респ. умишлено ли е то или
непредпазливо, и с какъв вид умисъл/непредпазливост е осъществено, съгласно
константната теория и практика, се изхожда от фактическите действия на извършителя
на деянието.
От доказателствената съвкупност е видно, че
ответникът по касация е имал ясно съзнание за вида на стоките, които е
пренасял. От разпита на св.Б., който е пряк свидетел очевидец на обиска на
наказаното лице и поведението на последното, се установява, че наркотикът е
открит скрит в шапката на А. А.. Установява се от показанията на същия
свидетел, че ответникът по касация е свалил зимна плетена шапка от главата си
малко преди обиска, като на св.Б. е направило впечатление, че А. я е свил много
прилежно и я е оставил настрани, а след като св.Б. е открил високорискотовото
наркотично вещество санкционираното лице е посочило че това е „някакава трева“.
От показанията на другия свидетел очевидец на обиска и откриване на предмета на
нарушението св.А. се установява, че наркотикът е открит в свивката на
процесната шапка.
От така установеното поведение на наказаното
лице – укриване на пакетчето с наркотично вещество, в свивката на зимната си
шапка, и факта че е обяснил на проверяващите го, че се касае за „трева“, което
наименование както основателно се сочи в касационната жалба е придобилото
популярност наименование на марихуаната, то единствения извод до който може да
достигне съда е че А. А. е съзнавал напълно вида на веществото което пренася. В
противен случай същият не би направил опит да го укрие в шапката си и да се
опита да осуети откриването му, сваляйки същата от главата си и внимателно
свивайки я и оставяйки я настрани преди започване на обиска. Като е приел
обратното и е дал вяра на изградената от лицето защитна версия районният съд
неправилно е интерпретирал установените по делото факти. Съответно наказаното
лице е било установило фактическа власт върху предмета на нарушението, знаел е
че го пренася през границата на страната, видно е от обясненията му че знае че
държането на наркотични вещества е забранено, и въпреки това е пренесъл
наркотика през границата на страната. При тези обективно установени действия на
наказаното лице по мнение на настоящия съдебен състав, последното е действало
виновно и при условията на пряк умисъл е осъществило деянието за което му е
наложено административно наказание, което е правилно определено и
индивидуализирано.
Като не е достигнал до този извод, а вместо това
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на закона. Предвид това проверяваният
съдебен акт следва да бъде отменен, вместо което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на касатора за разноски по делото и такива представляващо
юрисконсултско възнаграждение следва да му бъдат присъдени в размер на 80.00
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 98 от 27.03.2023г. постановено по а.н.д.№ 121/2023г. по описа на Районен съд,
[населено място],като вместо това
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ НП-16 от 08.07.2022г. на Заместник председателя по еврофондовете и Министър
на финансите на Рeпублика България (понастоящем Министър на финансите).
ОСЪЖДА A. A./А. А.,***
гражданин, роден на [дата]. в [населено място], *** личен номер *********** да
заплати на Министерство на финансите разноски в размер на 80.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
||
|
Членове: |