Р Е Ш Е Н И Е
№
05.02.2021 г.
гр. Айтос
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Айтоски районен
съд наказателен
състав
На
четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХД № 420 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Е.А., роден на *** г. в Т., чрез адв. Д.В. *** против Наказателно постановление № 20-0335-000275 от
22.10.2020 г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ-Р., с което за нарушение
на чл.52, т.1 от ЗДвП на основание чл.180, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и
направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице
посочено в НП като нарушител и в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Айтос е
редовно образувано.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на акт за констатиране на административно
нарушение на 22.10.2020 г. за това, че на 22.10.2020 г. около 00:40 часа на път
BGS-1184-общински на км
0+400 с посока на движение от път 208 – III клас към с. Т.
водачът управлява *** с рег. № 16SGT51-влекач с прикачено полуремарке *** с рег. № ***,
като преминава през железопътен прелез при спуснати бариери, вследствие на
което ги блъска и допуска ПТП с материални щети; не спира и не установява
последиците от ПТП.
Горната фактическа обстановка е
отразена в акта за установяване на административно нарушение и НП, като правната
квалификация на установените нарушения – 1/ нарушение на
чл.52, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.180, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева и 2/ нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Жалбата е основателна, като съображенията са следните:
На първо място, АУАН и НП са издадени в един й същи ден –
22.10.2020 г. Не е спазен чл.44, ал.1 от ЗАНН, регламентиращ правото на лицето,
посочено като нарушител, да направи писмени възражения по акта в
законоустановения 3-дневен срок. Следва да се отбележи, че чл.44, ал.4 от ЗАНН допуска когато
нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт да се предостави незабавно на наказващия орган. В тази случай обаче към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. Такива писмени обяснения или възражения на водача няма, въпреки че от показанията на свидетеля Х.Х., който
му е съдействал с превода пред полицейските служители, се установява, че
водачът е имал такива възражения и е вписал в акта на турски език, че има
възражения. Сведенията, приложени към преписката, не могат да бъдат приети за
такива възражения, тъй като не са дадени след съставяне на АУАН, а са във
връзка със събиране на данните около самото деяние преди съставяне на АУАН.
Същевременно видно от съдържанието на АУАН е, че на водача е разяснено правото, че в 3-дневен срок може да
направи допълнителни обяснения и възражения. При това положение и след като не е изчакано изтичането на този 3-дневен срок,
то е налице накърняване на правото на защита на
нарушителя, доколкото не му е дадена възможност да упражни надлежно вече
предоставеното му право на допълнителни обяснения и възражения в 3-дневен срок
от предявяване на акта.
На
второ място, по делото е безспорно установено, че водачът е чужд гражданин,
който не владее български език. Както АУАН, така и НП са съставени на български
език и не са придружени с надлежен превод на владения от водача език. Лицето,
служило като преводач по време на снемане на сведенията от водача и при
съставяне на АУАН, е разпитано в съдебно заседание – свидетеля Х.Х.. Същият е
категоричен, че не е заклет преводач, а просто познат на водача, съгласил се да
му съдейства в този труден от житейска гледна точка момент за него като чужд
гражданин, непознаващ езика на страната, в която се намира. Свидетелят е
категоричен, че самият АУАН не е бил преведен дословно от него, като на водача
единствено позволили да напише, че има възражения на турски език, но не и какви
са тези възражения. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си
или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. По този начин на лицата
се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и
респективно да организират адекватно защитата си още с предявяването на АУАН.
Основната цел на предявяване на АУАН е нарушителят да бъде уведомен за
образуваното срещу него производство и за вмененото му административно
нарушение, за да организира защитата си. Връчването на АУАН на чужденец, който
не владее български език, без преводач, опорочава напълно процедурата по чл.
43, ал. 1 от ЗАНН по предявяване на АУАН, съществено засяга правото на защита
на наказаното лице и е основание за отмяна на НП. В настоящия случай съдът не може да приеме, че
тази процедура е спазена поради присъствието на свидетеля Х.Х., защото самият
свидетел е категоричен, че не е заклет преводач, като целта му е била да
съдейства на водача като на свой познат, а не да извършва дословен превод,
какъвто и не успял да направи при предявяването на АУАН.
На трето място, от показанията на свидетеля Х.Х., който единствен е
успял да осъществи директен словесен контакт с водача, се установява, че същият
е започнал преминаването преди бариерите да започнат да се спускат. Камионът
бил тежко натоварен и поради особеностите на релефа, същият не успял да мине
своевременно през железопътния прелез. Бариерите започнали да се спускат,
докато превозното средство било все още по средата на железопътния прелез,
което наложило да продължи движението си от страх за живота и здравето си. Едната
бариера минала между влекача и ремаркето. Самият свидетел заявява, че е напълно
възможно обстоятелствата да са се развили по начина, по който му ги е обяснил
водача, тъй като свидетелят познава добре железопътния прелез и знае, че самите
светлини, сигнализиращи спускането на бариерите, започват да светят секунди
преди да започне спускането на бариерите, след което самите бариери падат много
бързо. Свидетелят видял и товара на камиона, видял уврежданията веднага след
ПТП и познава особеностите на пътя в тази част на участъка, тъй като живее в
селото наблизо – с. Т.. Данните по неговите показания сочат, че обстановката
около ПТП не е изяснена напълно, за да се пристъпи директно към дадената от
административно наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл.52,
т.1 от ЗДвП, предвиждащ, че на
участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат
или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се
подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза.
На четвърто място,
не се обосновава и правната квалификация на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди
се, че водачът не спира и не установява последиците от ПТП. Точно обратното, от
показанията на свидетеля Х.Х. се установява, че водачът е спрял и то точно
според предписанията на закона – без да създава опасност за движението по пътя.
Пътят около железопътния прелез бил много тесен и представлявал нагорнище, като
само на 300-500 м се намира с. Т.. Водачът спрял на 200-300 м от железопътния
прелез, веднага щом успял да открие безопасно широко място за натовареното
превозно средство, където именно го открил свидетеля Х.Х.. Самият свидетел Х.Х.
предупредил пристигналия вече на мястото на произшествието стрелочник Х.Х. къде
се намира превозното средство, като двамата изчакали идването на полицейските
служители в селото. Водачът изцяло съдействал, като предоставил превозното
средство за оглед на полицейските служители. В случая е повече от видно, че
водачът не е имал възможност да остави натовареното превозно средство на
мястото на произшествието, а е действал съобразно изискванията на закона –
спрял е на място и по начин, че да не създава опасност за движението с
натовареното превозно средство. Съдействието на полицейските служители повече
от ясно сочи, че действията му не са целели укриване от органите на МВР или
заличаване на следите от произшествието, а само установяването на превозното
средство на такова място, че да не създава опасност и риск за останалите водачи
по пътя.
С оглед горното
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
издадено.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0335-000275 от 22.10.2020 г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, РУ-Р., с което на Е.А., роден на *** г. в Т., за нарушение на
чл.52, т.1 от ЗДвП на основание чл.180, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: