Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6018 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.220 КТ с цена на иска 1530,00 лева.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Х.д.т. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.- *** против Т.Г.Т.,
ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че страните по делото имали
сключен трудов договор №235/13.04.2018г. Твърди, че в т.8 от същия договор е
уговорено, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор ще бъде 3 месеца.
Със заповед №156/05.06.2018г. бил прекратен описания трудов договор на
основание чл.326, ал.1 КТ по искане на работника. Твърди, че същия не отработил
уговореното предизвестие. Твърди, че в самата заповед за прекратяване на
трудовия договор е описано, че работника дължи обезщетение съгласно чл.220,
ал.1 от КТ, предвид неспазване на предизвестието, в размер на три брутни
работни заплати. Твърди, че работника следвало да отработи предизвестието в
следния период от 06.06.2018г. до 06.09.2018г. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1530лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно т.8 от трудовия
договор №235/13.04.2018г., за периода от 06.06.2018г. до 06.09.2018г., заедно с
дължимата върху тази сума законова лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ изплащане. Претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на иска. Твръди, че исканата
сума от страна на ищеца е платена, като представя платежно нареждане за сумата
в размер на 1 530 лв. по сметка на ищеца. Моли да не бъдат присъждани разноски
на ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, и се установява от представените ТД №235/13.04.2018 г. и Заповед №156/05.06,2018 г., че за посочения период от 13.04.18г. до 05.06.2018г. страните са се намирали в трудово правоотношение. От заповедта за прекратяване на ТПО е видно, че на основание чл.220, ал.1 от КТ работникът е задължен да плати на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по ТД. Заповедта е връчена на работника на 05.06.2018 г.
От представения препис на трудов договор №235/13.04.2018 г. се установява, че отв.Т.Г.Т. е заемал длъжността „работник извозване и доставка“ при ищцовото дружество. Съгласно т.2 от договора, същия е бил сключен за неопределено време със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Размерът на трудовото възнаграждение е бил уговорен на 510,00 лева месечно, според обективираното в т.4, платимо до 31-во число на месеца, следващ месеца на отработване. Страните са постигнали съгласие също така, според т.8 от договора, че при прекратяването му, срокът на предизвестие е тримесечен за всяка от тях.
Видно е от представеното копие на молба от 05.06.2018 г., подадена от Т.Г.Т., че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини, без да отработва уговореното предизвестие.
Видно от Вносна бележка от 11.09.2018г. Т.Г.Т. е платил по сметка на Х.Д.Т. ЕООД сумата от 1530 лв. по гр.д.№ 6018/2018г. Получаването на плащането на сумата се признава от ищеца по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда, е за
заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със
сочената разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да
изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече
от три месеца.
Видно е, че трудовия
договор между страните е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие,
което не е отработил. Изводите за това произтичат от съдържанието на
представената молба, изходяща от работника, с която ясно е заявил волята си за
прекратяване на трудовото правоотношение,като е направил искане да не отработва
предизвестито. В нея не се съдържа предложение за прекратяването му по взаимно
съгласие и съответно не е прието като такова от работодателя, който в
издадената от него Заповед №156/05.06.2018 г. е посочил разпоредбата на чл.326,
ал.1 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор. Следва да се
отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на
посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може
да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването ѝ по исков
ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Макар и моментът
на прекратяване на трудовия договор между страните да е настъпил с получаване
от работодателя на писменото изявление на работника, издадената заповед
обективира констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение и основанието за това, поради което работникът е следвало да я
атакува по исков ред, ако я счита за незаконосъобразна.
След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение
без предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати
обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен.
Сключеният между страните трудов договор е бил безсрочен, каквато е изрично
изразената им воля в т.2 от същия и съдържа в т.8 нарочна уговорка за
тримесечен срок на предизвестие.
С оглед горното, съдът намира за устяновена по основание
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от работника за неспазения
уговорен в трудовия договор тримесечен срок на предизвестие. Тя е и доказана по
размер, тъй размерът на претенцията не е оспорен от ответника, а се признава че
за него е било възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1530,00 лева.
Ответника
е направил правопогасяващо възражение, че е заплатил претендираната сума от 1530,00
лв. Този факт се признава от ищеца и се установява от Вносна бележка от 11.09.2018г.,
поради което следва предявения иск да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане
в хода на процеса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Ответника е станал причина за завеждане на делото и е извършил
плащане в хода на процеса, поради което в негова тежест следва да бъдат
поставени направените от ищеца разноски в размер на на 399,20 лв./61,20 лв.+338 лв./.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.д.т.
ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Д.К.- *** против Т.Г.Т., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.220 КТ за заплащане на сумата от 1530,00 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие съгласно т.8 от Трудов договор
№235/13.04.2018г., за периода от 06.06.2018г. до 06.09.2018г., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Г.Т., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Х.д.т. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.К.- ***, сумата от 399,20 лв. направени по
делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: