М
О Т И В И
към
Присъда от 11.10.2018 г.,
постановена
по НЧХД № 35/2018 г. АРС, I н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба, депозирана от В.В.К., с ЕГН: **********,
с която е повдигнато
обвинение против:
С.А.Я. с ЕГН **********, за това, че на 20.07.2017 г. в с. Поповица, обл. Пловдив, в
съучастие като съизвършител с А.Т.Я., с ЕГН **********,***, е причинил на В.В.К.,
с ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно кръвонасядане по
главата, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане в поясната обаст,
охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица- престъпление
по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК;
А.Т.Я. с ЕГН ********** за това че на 20.07.2017 г. в с.
Поповица, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител
със С.А.Я. с ЕГН ********** е причинил на В.В.К., с ЕГН **********,***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане
в поясната обаст, охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица-
престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК;
По делото
не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск.
Повереникът на частния тъжител – адв. А., изразява становище, че престъплението, предмет на
обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае
подсъдимите за виновни и да
им наложи справедливи наказания..
Защитникът на подсъдимите,
адв. А.П., развива съображения за недоказаност на обвинителната теза и моли
съда да признае подсъдимите за невинни и да ги оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение.
По отношение на подсъдимите
А.Я. и С.Я. производството
по делото е протекло като задочно такова по реда на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК. Същите
са призовани редовно, не са посочили уважителни причини за неяввяването си, връчен им е препис от тъжбата и им е указано,
че делото може да протече в тяхно осъствие, съгл. чл. 269 от НПК. Подсъдимите
се представляват в съдебното
производство от упълномощен защитник, обвинението не е за тежко престъпление, а и съдът прецени, че присъствието им съдебно заседание не е необходимо за разкриване
на обективната истина.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подъсдимият С.А.Я. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работещ, с адрес: с. Дълбок извор, обл.
Пловдив, ул. „*****“ № 8, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.Т.Я. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
с основно образование, работещ, с адрес:
с. Дълбок извор, обл. Пловдив, ул. „*****“ № 8, с ЕГН **********
Подсъдимите са баща и син. Те двамата заедно със
св. З.К., св. Р.Я., св. Д.К., св. П.П. работели в
кравеферма, стопанисвана от „Елит 95“ ООД, чиито управител бил св. Н.А.. Подсъдимите
работели като животновъди. В същата фирма, като инженер поддръжка и
автоматизация работел и частния тъжител В.К..
Кравефермата се намирала в с. Поповица, обл. Пловдив. На 20.07.2017 г.,
сутринта, двамата подсъдими, св. Р.Я., св. Д.К., св. З.К. и св. П.П. били на работа в кравефермата. По същото време и на
същото място, своите трудови задължения по проверка на инсталацията, обслужваща
кравефермата, в близост до обора, изпълнявал и частния тъжител. Св. Д.К. и П.П. ваксинирали животните в обора, а подсъдимите, св. Р.Я. и св. З.К. ги
подпомагали в тази им дейност. В един момент, възникнал конфликт между частния
тъжител и подс. А.Я. и С.Я., при което последните двама излезли от обора. След
тях от обора излязла и св. Р.Я.. Подсъдимите и частния тъжител си разменили
реплики и псувни и след десетина минути подсъдимите се върнали в обора, където продължили
работата си. При неустановени обстоятелства, на частния тъжител били причинени кръвонасядане
по главата, контузия на гръдния кош, кръвонасядане в поясната област,
охлузвания по лявата подбедрица, множество повърхностни травми на гръдния кош,
контузия на долната част на гърба и таза. След инцидента, частния тъжител се
обадил на управителя на фирмата, св. и
се оплакал, че подсъдимите са му нанесли побой. Сигнализирал и в РУП Асеновград
и по случая започнало досъдебно производство. След като посетил и болнично
заведение заради причинените му травми, частния тъжител се прибрал в дома си
като обяснил на съпругата си, св. Т.К., че двама от работниците са го
нападнали.
По
доказателствата:
По делото
като свидетели са били разпитани очевидците на
случилото се, а също така и лица, имащи последващи възприятия от случилото се,
а именно: Св. З. К., св. Д.К., св. П.П.,
св.Р.Я., св. Н.А. и св. Т.К..
От показанията
на св. К., св. Д.К. и св. П.П., съдът установи, че на
20.07.2017 г. те са изпълнявали
служебните си задължения в кравефермата и в един момент е възникнала
словесна разпра между В.К.
и подсъдимите, при което последните са излезли
за кратко от обора. Свидетелите са
категорични, че в тяхно присъствие С.Я. и А.Я.
не са нанасяли удари на частния тъжител, а единствено са възприели
словесна разправия извън обора между частния тъжител и подсъдимите. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели като логични, последователни, подробни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Всъщност съдът не
констатира нито едно разминаване в показанията на тези свидетели. Всички те в подреден,
логичен и подробен разказ описват събитията, на които са станали очевидци,
приобщавайки относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа
обстановка, в зависимост от това кой на каква част от протеклите събития е
станал пряк очевидец, При
анализа на тези доказателствени средства, настоящият съдебен състав констатира,
че същите са и напълно незаинтересовани
от изхода на делото, доколкото посочените свидетели са независими очевидци
на събитията и не се установи изгода да свидетелстват в една или друга полза.
Що се касае до показанията
на св. Р.Я., то съдът не би могъл
да не подходи към тях
критично, доколкото посочената
свидетелка, бидейки майка
на единия подсъдим и съпруга на другия има интерес да излага изгодни за тях факти. Съдът кредитира
показанията на Я. за същите
факти, които се установяват и от показанията на
св. К., св. Д.К. и св. П.П., а именно, че е била на работа с тях в обора и е излязла след двамата подсъдими, при възникването на конфликта. Досежно събитията, разиграли се извън обора, показанията на свидетелката индицират на естествен стремеж за изграждане на защитна версия на подсъдимите и съдът не може да основе фактическите си
изводи на тях. Но тези
показания са остнали и необорени по делото, доколкото не се установиха други очевидци на случилото се извън обора. Факт е,
че едно от нараняванията на
частния тъжител, а именно кръвонасядането в поясната област може да се получи и при падане, в какъвто смисъл е заявеното от Я., а и становището на вещо лице по изготвената СМЕ
/л.116 по СП, гръб./
Свидетелите Н.А. и Т.К. не са очевидци на инкриминираното
деяние и показанията им имат
косвен характер- те служат
за проверка на преките доказателства.
И двамата свидетели твърдят,
че частният тъжител им се е
оплакал, че подсъдимите С.Я. и А.Я. са го набили. Съдът
не намира основания да не се довери
на показанията на тези
свидетели /въпреки, че К. е съпруга
на частния тъжител и може да се допусне тенденциозност в показанията й/,
но доколко тези показания са достатъчни за обосноваване на обвинителната
постановка, съдът ще обсъди по- долу.
По делото
беше изготвена съдебно- медицинска експертиза, съгласно чието заключение, от представената по делото медицинска документация се установява,
че на инкриминираната дата му
е причинено кръвонасядане по
главата, контузия на гръдния кош, кръвонасядане в поясната област, охлузвания
по лявата подбедрица, множество повърхностни травми на гръдния кош, контузия на
долната част на гърба и таза. Тези
травми по отделно и в съвкупност са причинили на частния тъжител болка и
страдание без разстройство на здравето. Описаните тровматични увреждания са
причинени от действието на тъп твърд предметили притискане с или върху такъв
или неговото тангенциално действие, както и от предмет с цилиндрична форма и е
възможно да се получат по начина, описан от пострадалия в тъжбата.Описаните
травматични увреждания по своята морфология, вид и разположение не е възможно
да се получат при еднократно падане по гръб, за което говори св. Р.Я. в своите
показания. Оздравителният процес е траел около 15-20 дни, пи благоприятен ход,
без настъпването на усложнения в него, за което няма данни по делото. Това
заключение не бе оспорено от страните и се кредитира от настоящият съдебен
състав като обективно, компетентно изготвено, даващо пълен и ясен отговор на
поставените въпроси.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира
обвинението за недоказано
по несъмнен и категоричен начин, каквито
са стандартите за постановяване на осъдителна присъда. В конкретния
случай не се спори, че на процесната дата и място се е развил скандал, при
който се е стигнало до размяна
на словесни реплики между подсъдимите С.Я. и А.Я. и частния
тъжител. Дотук фактите се приемет за безспорни и несъмнено доказани от съда.
По делото, обаче не бе
ангажиран достатъчен доказателствен материал, и по-конкретно такъв, изхождащ от
обективни доказателствени източници, който да обоснове изводът, че автори на причинените на частния тъжител телесни увреждания са двамата
подсъдими, както и че престъплението е извършено в съучастие помежду им.
На първо място няма нито
един свидетел пряк очевидец
на нанесени от някой от двамата подсъдими удари по отношение на частния тъжител. От показанията на св. К., св. Д.К.
и св. П.П. се установи, че тяхно достояние е станала единствено «караница», «псуване» но нищо повече. Тези свидетели не излагат възприятия дори за викове или зов за помощ, които обикновено
съпътстват един побой. Още по- малко
може от техните показания
да се приемат за доказани твърденията в тъжбата, че и двамата подсъдими са нанасяли
удари, както и локализацията на тези удари- все факти, нужни за постановяване на осъдителна присъда и то за престъпление, извършено в съучастие.
Останалите гласни доказателствени
източници не могат самостоятелно да обосноват осъдителна присъда- касае се за косвени
доказателства и то за показания на свидетели, които преразказват факти и обстоятелства, заявени им от частния тъжител /показанията на св. Т.К.
и св. Н.А./. Тези доказателства
нито имат нужната убедителност, нито в съвкупност създават непрекъсната верига от косвени доказателства, които водят до единствения възможен извод за виновността на подсъдимите във вмененото им престъпление. Не трябва да се забравя също, че се касае
за факти, които са станали достояние на тези свидетели от частния тъжител, чиято предубеденост в настоящия казус е
несъмнена.
Показанията на св. Р. Я. не
подкрепят, а оборват обвинителната
теза и е безпредметно да бъдат
споменавани при нейното анализиране.
Единствено заключението на изготвената по делото СМЕ споделя данните, изложени в частната тъжба, но само досежно обстоятелството, че е възможно в съвкупност уврежданията да са причинени, по начина
по който е
описано във въпросния процесуален документ. Заключението
на вещото лице обаче няма как да се ангажира със становище за авторството на посочените в тъжбата увреждания, който всъщност е и най- важния въпрос,
на който съдът трябва да отговори в настоящото наказателно производство. И на който въпрос, съдът
не можа да получи убедителен
отговор.
При и зложените по- горе съображения и наличието на очевиден доказателствен
дефицит в подкрепа на обвинителната
теза, съдът реши да оправдае
подсъдимите С.Я. и А.Я. за извършено
от всеки един от тях престъпление по чл. 130 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 от НК поради недоказаност
на обвинението.
По въпроса за
разноските:
Предвид направеното изрично искане от
страна на защитника на подсъдимите, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът следва да постави в тежест на частния тъжител направените от подсъдимите разноски
по делото в размер на 800.00 лева. По делото се установи, че всеки един от подсъдимите С.Я. и А.Я. е
заплатил на адв. П. сумата от по 400 лв. адвокатско
възнаграждение /л. 20 по делото/
и именно тази сума следва
да бъде осъден да заплати частния тъжител. В диспозитива на присъдата и по- конкретно в частта за разноските е допусната техническа грешка, като частния тъжител е осъден с два отделни диспозитива да заплати само на С.А.Я. сумата
от 400 лв. Въпреки, че е съвсем ясно каква
е волята на съда досежно разноските /предвид наличието на два диспозитива, съдът очевидно е имал предвид, че на всеки един от подсъдимите следва да бъде заплатена сумата от 400 лв./, тази техническа грешка може да бъде отстранена единствено от въззивната
инстанция по пътя на инстанционния
контрол на съдебния акт.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: