Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.03.2021 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 518 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба от М.А.Ш., с която са предявени искове срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, за присъждане на обезщетение в
следните размери : за сумата от 8 000 лв., за претърпени от Ш. неимуществени
вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „ Черна гора за периода от 01.04.2009 г.
до 19.11.2011 г., за сумата от 15000 лева, за присъждане на парично обезщетение
за претърпени неимуществени реди за времето на престоя му ЗОЗТ „ Черна гора за периода от 11.08.2013 г. до 30.06.2017 г., за сумата от3000 лева , представляваща
парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му
ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 01.04.2018
г .до 24.08.2020 година и за сумата от 3000
лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от М.Ш. неимуществени за престоя му в ареста гр. Стара Загора за периода
от 08.08.2013 година до 11.08.2013 година, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковете
претенции, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на минимално
изискуемата свободна жилищна площ в ЗОЗТ
„ Черна гора” за трите периода, която не надхвърляла 3 кв.м. В килиите липсвало
вентилация. Нямало и санитарен възел в тях. През нощта килиите са заключвали и
той използвал кофи и туби за задоволяване на физиологичните си нужди. Санитарните
възли вътре в килиите били изградени
едва през 2019 година. Дотогава общата тоалетна била в лошо състояние, неподдържана
и мръсна, а плочките били изпочупени. Банята до ремонта била със счупени прозорци.
В нея имало неработещи душове и те се къпели в бетонни корита. Нямало
достатъчно светлина в килиите поради малкия размер на прозореца. Изолация на
външните стени на килиите липсвала до ремонта през 2019 г. Вследствие на което
отоплението било много лошо и поради
ниските температури в стаята той не можел да заспи. Не му били осигурявани одеяла
и завивки. Мебелировката в килията била оскъдна. Липсвали достатъчно шкафове, маси
и столове за затворниците. Малкото мебели, които били налични били изтърбушени и потрошени. В килиите имало
дървеници и хлебарки, мухъл и плесен, мишки и плъхове. Спрямо него не се била
водена никаква корекционна работа. Това довело до поведенческа и личностна криза. Храната била с много лошо
качество. Рядко получавали плодове, яйца или млечни продукти. Той нямал достъп
до течаща вода в килиите. По отношение на арест гр. Стара Загора за исковия
период твърди, че санитарно битовите условия били лоши. Не му било предоставено
достатъчно жилищно пространство. В килиите имало плесен, мухъл и дървеници. Не
му била осигурявана достатъчно слънчева светлина. Нямал самостоятелен санитарен
възел в килиите. Достъпът до тоалетните бил ограничен през нощта. Раздавани им
били кофи и туби за задоволяване на физиологичните им нужди. С оглед на
изложените обстоятелства, твърди, че бил нарушен чл.3 от ЗИНЗС вследствие на бездействието на администрацията
на ЗОЗТ „Черна гора” и ареста гр.Стара
Загора.
Ответникът -
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения
писмен отговор, оспорва предявените искови претенции като недоказани,
неоснователни и погасени по давност по отношения
на първия иск за периода от 01.04.2009
г. до 28.11.2010 година. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на М.Ш. неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност. С подробно изложени съображения
обосновава че условията в ЗОЗТ „Черна гора”, при които Ш. е изтърпявал наказанието
си лишаване от свобода не са били в
противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са
надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието. Поддържа, че в
конкретния случай поставянето на ищеца при наличните условия, нито е имало за
цел, нито реално е довело до потискане, унижаване или неблагоприятно засягане
на неговата личност и при липса на ангажирани от ищеца доказателства за
конкретно увреждане на здравословното му състояние вследствие на тези условия,
твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на
забраната по чл. 3 от ЕКПЧ,
като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явявало
недоказано, съответно предявените искове - неоснователни. За ареста гр. Стара Загора
твърди, че искът е изцяло неоснователен тъй като за исковия период ищецът
изобщо не е пребивавал там.
В писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание ответникът прави възражение и
за погасяване по давност на исковата
претенция при прилагането на чл. 110 от ЗЗД във вр. с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК по отношение на
първия иск.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал.
1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение, че предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От представената
по делото докладна записка е видно, че Ш. ***
на 05.08.2009 г. и е освободен на 28.11.2010 година. Той е настанен
отново в ЗОЗТ „Черна гора“ на 23.11.2011
г. и е освободен на 13.02.2013 г. Настанен е в ЗОЗТ „Черна гора“ на 30.12.2013 г. и е освободен на 07.07.2017 година. Постъпил е в ЗОЗТ „Черна гора“ на 09.05.2018 г. и е освободен 24.08.2020
година. Видно от справка изх.№ 4717/08.10.2020 г. няма данни лицето Ш. да е
било задържано в ареста гр. Стара Загора за периода от 08.08.2013 г. до
11.08.2013 година. При постъпване му бил настаняван в първа, втора и трета
група. Преди ремонта първа група се е състояла от 9 килии с обща квадратура от
113,34 кв.м. Във втора група са обособени 15 броя килии с обща квадратура 224
кв.м.Трета група се е състояла от 6 броя килии с обща квадратура от 127 кв.м.
Осветлението се е осъществяло чрез прозорци в размер 120 на 140 см. и стандартно
осветително тяло с мощност 75 до 100 вата. Отоплените било с парно, осигурявано
от два котела. Всяка от килиите била оборудвана с шкафчета, а в столовата имало допълнителни такива за съхраняване
на хранителните продукти. Килиите били
обслужвани от баня, съблекални и тоалетна на всеки етаж, умивалник на
всеки етаж. Салоните на всяка група разполага с общи санитарни възли с тоалетни,
умивалници с течаща вода, достъпът до които е свободен от 6 часа до 20 часа.
Достъпът до банята се извършва по график два пъти седмично, като работещите са
ползвали банята ежедневно. Почистването на коридорите се извършва от лишените
от свобода, съгласно изготвен месечен график, а почистването на спалните помещения също се осъществява
от лишените от свобода съобразно график. На 01.09.2019 година е извършен
ремонтна спалните помещения. Ш. е настане в трети салон. Спалното помещение
№ 30 е от 26,35 кв.м. с ремонтирани стени,
4 броя осветителни тела, като всеки лишен от свобода разполага с отделно
шкафче. Всяка килия има собствен санитарен възел от 2 кв.м.
Ш.
е настанен в килия № 26 с площ от 17,78
кв.м. В нея има настанени четири лишен от свобода. До килията има баня и умивалник.
От изготвената допълнителна справка се установи какъв е броя на лишените от свобода
за периода 2014 - 2019 година. Според вещева ведомост на 30.12.2013 година на Ш. са предоставени
едно одеяло, една възглавница и шалте. Във
вещева ведомост е вписано, че той не желае да му се предостави одеяло и възглавница.Такива
е получил на 19.04.2018 година. Видно от разпореждане изх.№ 232/07.06.2018
година и писмо изх. № 1745 от
14.06.2018 година Ш. *** за периода 08.06.2018 година до 14.06.2018 година.
Видно от разпореждане изх.№ 199/18 от 07.10.2018 година и писмо изх.№
3155/01.11.2018 година Ш. *** 19.10.2018 година до 01.11.2018 година. В
изготвената справка премествания е видно, че лицето не е било на територията на
затвора за периода 17.12.2018 година до 11.01.2019 година, за периода от 09.05.2018
година до 16.05.2018 година.
По
делото за приети като доказателства анекс №1 към договор 11179/13.11.2018
година, договор № 11179 от 13.11.2018
година, договор № 10811 от 2016 от
които е видно, че ГДИН е възложила на фирма „ ДД1” ООД гр. София да извършва
услугата дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН.От представените
протоколи за извършени услуги се установява, че на територията на ЗОЗТ „ Черна
гора” е извършвана услугата за борба с хлебарки и дървеници/ лист 98-118 от
делото/. За тази цел за закупувани и препарати от затвора гр. Стара Загора/
съгласно фактури лист 119-125 от делото/. От приетите като доказателства
протоколи / стр. 133 от делото и
следващи/ е видно, че ЕТ „Пламен
Йорданов” е извършвал услугата дезинсекция на територията на затвора гр. Стара
Загора. Според договор № 2770 от 21.03.20198 година „ Роел 98”ООД се е задължила
да достави на затвора гр. Стара Загора хигиенни, миещи и перилни препарати.
Това се установява и от договор № 8750 от 30.08.2018 година и договор №8749 от
31.08.2018 година. анекс към договор № 9231 от 21.06.2016 година и договор 9231/2016
година. Видно от удостоверение за регистрация за търговия на дребно с храни/ на
заведение а обществено хранене № 17/30.04.2014 година в ЗОЗТ ”Черна гора”
функционира затворнически хранителен блок , като заведение за организирано
хранене. Лишените от свобода са получавали храна, съгласно таблица № 1 на
състава на дневната дажба, надбавка „ А”
и надбавка/ В/ лист 174-176 от делото/. Изготвени да е седмични менюта, утвърдени
от началник на затвора гр.Стара Загора/ лист 178-198 от делото/.
От
график за ползване на банята се установи в кои дни лишените от свобода могат да
ползват банята/лист 56 от делото/. От
този график е видно, че работещите затворници имат право да използват всеки ден
банята. Видно от заповед № Л-36 от 07.01.2019 година на началника на затвора
гр. Стара Загора Ш. е полагал труд,
считано от 01.01.2019 година в ЗОЗТ „ Черна Гора”. Видно от заповед
№16/04.05.2015 година на началника на затвора гр. Стара Загора ищецът е полагал труд като бръснар, считано
от 04.05.2015 година в обект „ Черна гора”. Видно от заповед №110/26.10.2015 г.
на началника на затвора гр. Стара Ш. е
полагал труд като работник в обект ЗОЗТ „Черна гора”. Според заповед № 39 от 04.04.2016
година на началника на затвора гр. Стара Загора
М.Ш. работи, като работник при
обект фирма” Г.ИГ”АД гр. София, считано от 04.04.2016 година. Според заповед № 41/28.09.2018 година Ш.
работи като бръснар, считано от 01.10.2018 година в обект „Черна гора”.
От свидетелските показания на
П.Д., които е бил в ЗОЗТ „Черна гора” за периода от 2017 -2018 г. и от 04.03.2020 година се
установи, че през 2017 -2018 година той изтърпявал с ищеца наказание лишаване
от свобода в общежитието. В килията, която изтърпявал ищеца наказанието били
осем човека, а то било с квадратура около 15 кв.м.От 2019 годите в килиите
имало тоалетни и умивалник В. банята нямало бойлери и се къпели с канчета. Те
ползвали банята 5 - 6 човека, а били в общежитието повече от 70-80 човека. Нощно
време те нямали достъп до тоалетните и
ползвали кофи за задоволяване на
физиологичните си нужди. В килиите имало двойни легла тип вишки, нямало гардероби,
а имало само шкафчета. Преди ремонта в общежитието било студено. В стаите имало
хлебарки и дървеници. Храната нямала никакъв вкус. Сега са по двама човека в спално
помещение. В килиите преди ремонта нямало течаща вода. М.Ш., като работещ имал
право да ползва всеки ден банята. Ищецът му се оплаквал, че имало дървеници в
килията му , както и че работи две години без да му плащат. През 2020 година М.
не се е оплаквал от условията в общежитието.
По
допустимостта на исковата претенция:
Предявените
от М.Ш. искове следва да бъде квалифицирани като иск по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наказанието му лишаване от свобода,
респективно наложена му мярка за неотклонение "задържане под стража",
причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в ЗОЗТ” Черна
гора” и Ареста гр. Стара Загора, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч. Областните служби
"Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал. 3
от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1
от ЗИНЗС/ – т. е
исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал.
1 във вр. с чл. 285, ал.
1 и ал. 2 от
ЗИНЗС.
Ето защо
съдът приема, че предявените от М.Ш. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" искове с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е
изтърпявана наказанието си лишаване от свобода, респективно мярката за
неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. Стара Загора, е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл.
от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3, т. е на нарушения на забраната осъдените
/респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване
от свобода" или на мярка "задържане под стража"; 3. Претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл.
от АПК.
В конкретния
случай с първия предявен иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.04.2009 г. до 19.11.2011 година, като съгласно
обстоятелствената част и петитума на подадената от М. Ш. искова молба,
релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
при изпълнение на наказанието му лишаване от свобода в ЗОЗТ „ Черна гора” от гл. т неосигуряване
на лишения от свобода лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ и санитарно битови условия.
От събраните
по делото доказателства се установи, че Ш. е започнал изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „ Черна гора” на 05.08.2019 година Съгласно
чл. 43, ал. 3
от ЗИНЗС /в действалата към 2009, сега ал.4/ минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода /респ. за всяко задържано
лице/, не може да бъде по-малка от 4 кв. м, като е било предвидено разпоредбата
на чл. 43, ал. 3 и регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ,
да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Очевидно е, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за минимална жилищна площ, не е била част от действащото законодателство
за периода на исковата претенция.
Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. През исковия период
администрацията е обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне,
установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, както и със забраната за изтезания в чл.3 от
КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МПГПП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание,
свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с
нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като същата следва да се счита относима. На
правото на лишените от свобода, съответно на задържаните лица - на хуманно
отношение, съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията,, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, зачитане на
правата и достойнството на задържаните лица /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Следователно констатираните условия в ЗОЗТ
„Черна гора” в гр. Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди,
следва да се съотнесат към задължението на
администрацията на да осигури на лишените от свобода в ЗОЗТ „ Черна
гора” такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство, вкл. от
гледна точка на условията от битово и хигиенно естество.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че през периода 05.08.2009г.
– 28. 11.2010 г., ищецът М.Ш. ***. Въпреки дадените указания ответникът не представи
доказателства в кои спални помещения е бил настанен ищецът с каква квадратура. От представените справки не може да се направи
извод каква е свободната жилищна площ в спалните помещения в ЗОЗТ „ Черна
гора”. Поради което съдът следва да приеме, че ответникът не обори изложеното
от ищеца, че е бил настаняван в килии с площ от по-малко от 3 кв.м. на човек. Ответникът не доказа, че за целия исков период свободната жилищна
площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели
и броя на настаняваните в нея лица/, е била над 4 кв. м за всяко задържано
лице. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно
описаните в исковата молба битови условия, при които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в ЗОЗТ „Черна гора“ от гл. т. на липсата на минимално
изискуемата се свободна жилищна площ., липса на тоалетна и баня, наличието на
хлебарки и дървеници.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че условията, при които М.Ш. е
изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в ЗОЗТ „Черна гора” за
периода 05.08.2009 г. до 28.11.2010 година, е налице допуснато от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни битови стандарти - на
минимална обитаема площ и пребиваването за период от година и четири месеца в жилищна площ от която площ е заета от мебели и друг
инвентар, несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на
личността. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ
„Черна гора” на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права
на Ш.. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
посочени по-горе аспекти на условията, при които е бил поставен М Ш. *** следва
да бъдат квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по см. на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС. Действително по делото няма данни и не се установява
конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на Ш..
Изводът за претърпени от ищеца неимуществени вреди обаче се основава както на
установената по делото фактическа обстановка, така и на правилата на житейската
и формална логика – условията в ЗОЗТ „Черна гора“ се отклоняват не само от
подходящата, но и от нормалната жизнена среда.
Условията, в които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в ЗОЗТ « Черна гора» при затвора гр. Стара Загора за период от около година и четири месеца,
предвид кумулативния им ефект, липса на течаща вода, тоалетни и минимална
жилищна площ несъмнено са причинили на М. Ш. неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на мярката и които са довели до понесени от него трудности, до
негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат
квалифицирани като претърпени неимуществени вреди за периода от 05.08.2009 г.
до 28.11.2010 година, като следва да се отхвърли иска за периода от 01.04.2009 г. до 04.08.2009
г. и за периода от 29.11.2010 година до 19.11.2011 година, тъй като в тези
периоди не се установи ищецът да е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора”.
Независимо,
че по предявения от М. Щанов иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", е установено и доказано наличието елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС за периода от 05.08.2009 г. до 28.11.2010 година , исковата
претенция за присъждане на обезщетение се явява погасена
по давност. Съображенията за това са следните:
Погасителната давност се свързва
с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.
2 от АПК във вр. с чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл. 110
– чл. 120 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал.
1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия,
това е момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност
за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.
След
изтичане на законово регламентирания давностен срок, правото на иск за
вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент
от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като
възражение. В случая такова възражение е направено от ответника и доколкото
възражението за погасяване на вземането по
давност е правоизключащо възражение, след неговото изразяване, съдът
дължи произнасяне относно това дали претендираното от Ш. вземане по предявения
иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", е погасено по давност.
При
прилагането на разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК /което е
задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал.
2 от ЗСВ/, следва да се приеме, че в случая погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „ Черна гора”, а
именно от 28.11.2010 г. – датата, на която Ш. е бил освободен от затвора гр.
Сара Загора и срокът е изтекъл на
28.11.2015 година От
изложеното следва, че давностният срок в случая изтича на 28.11.2015 г.
Исковата молба на Ш. е подадена по пощата на 21.08.2020 г. и заведена в
Административен съд – Стара Загора с вх. № 4722/24.08.2020г. Следователно към
датата на предявяване на иска вземането
на Ш. за претърпени вреди при изпълнение на наложеното му наказание лишаване от
свобода за периода от 05.08.2009 г. до 28.11.2010 година, е погасено по давност. Ето защо и с оглед
направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба и в съдебно
заседание възражение по чл. 120 от ЗЗД за изтичане на петгодишния давностен срок, исковата претенция
следва да бъде отхвърлена, поради погасяването
на вземането на М. Ш. по давност.
По отношение
на предявения иск на Ш. за претърпени неимуществени вреди за периода 11.08.2013
година до 30.06.2017 година за сумата в размер на 15 000 лева. В случая от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че през периода 30.12.2013г.
– 07.07.2013 година, ищецът М.Ш. *** и е изтърпявал там наказанието си лишаване
от свобода . Въпреки дадените указания ответникът не представи доказателства в
кои спални помещения е бил настанен ищецът с каква квадратура и каква е минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода /респ. за всяко
задържано лице/, не може да бъде по-малка от 4 кв. м, като е било предвидено
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 и регламентираното в нея изискване за минимална
жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Очевидно е, че с оглед
предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба,
нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, не е била част от действащото законодателство
за периода на исковата претенция.С измененията на ЗИНЗС е приета алинея четири
на чл.43 , според която считано от 07.02.2017 година минималната жилищна площ
следва за всеки лишен от свобода да бъде 4 кв.м Не се доказаха твърденията, че
храната на ищеца е била лоша и в менюто
липсвало предвидени плодове и зеленчуци
и не се доказа, че Ш. е бил лишен от възможността да ползва баня. Тъй като е бил работещ за исковия период той
е имал такова право да ползва помещението всекидневно. Не се събраха
доказателства, че за исковия период в помещенията в ЗОЗТ „ Черна гора” да е имало дървеници и хлебарки. От представените писмени
доказателства договори, фактури и протоколи
се установи, че помещенията редовно са третирани с препарати против
хлебарки и дървеници.
С оглед на гореизложеното съдът приема за
доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови условия, при които е
бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗОЗТ „Черна гора“ от гл. т. на
липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ Не е имало в спалните
помещения тоалетни и умивалник и след 20
часа до сутринта ищецът е ползвал кофи и туби Условията,
в които е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗОЗТ « Черна гора» при
затвора гр. Стара Загора за период от
около три години и шест месеца, предвид кумулативния им ефект, липса на течаща
вода, тоалетни и минимална жилищна площ несъмнено са причинили на М. Ш. неудобства, които надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на мярката и които са довели до понесени от
него трудности, до негативни емоционални преживявания и страдания, които следва
да бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени вреди за периода от
30.12.2013 г. до 31.06.2017 година , като следва да се отхвърли за периода от
11.08.2013 г. до 29.12.2013 година . тъй
като в тези период не се установи ищецът да е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора“. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , като
се вземе впредив периода, в които е бил Ш. ***, липса на доказателства за
уреждане на здравето на ищеца следва да се присъди парично обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1000 лева , като искът следва да се отхвърли до претендирания размер
до 15 000 лева като неоснователен.
По отношение за предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.04.2018 година до датата на подаване на
исковата молба в съда в размер на 3000 лева, съдът намира , че същия се явява
частично основателен за периода от
09.05.2018 година до 01.09.2019 година. Не се установи, Ш. да е бил настанен в общежитието за периода
от 01.04.2018 година до 05.08.2018 година в тази част ищецът не доказа, че е претърпял
неимуществени вреди.
Съгласно
цитираната разпоредба, считано от 07.02.2017 година/ чл. 43,ал. 4 от ЗИНСЛ минималната жилищна площ в помещението не може да бъде по
малко от 4 кв.м. От събраните по делото писмени доказателства се установи, ме
във връзка с направен ремонт на ЗОЗТ „Черня гора” , считано от 01.09.2019
година Ш. е бил настанен в килии № 26 и
№ 30 , които са бил с жилищна площ на лишен от свобода повече от 4 кв.метра. Към
килиите са изградени тоалетни и има умивалник. От събраните по делото
доказателства в това число и от разпит на свидетеля се установи, че след
01.09.2019 година Ш. не се е оплакал от условията н общежитието, а единствено
от факта, че полага труд, които не му е заплатен. Условията,
в които е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗОЗТ « Черна гора» при
затвора гр. Стара Загора за период от 09.05.2018
година до 01.09.2019 гоидна около година и четири месеца, предвид кумулативния
им ефект, липса на течаща вода, тоалетни и минимална жилищна площ несъмнено са
причинили на М. Ш. неудобства,
които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и които са
довели до понесени от него трудности, до негативни емоционални преживявания и
страдания, които следва да бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени
вреди за С оглед на което съдът приема че искът на Ш. е частично основателен за
периода от 05.08.2018 година до 01.09.2019 година и при прилагане на нормата на
чл. 52 от ЗЗД следва да му се присъди парично обезщетение в размер на 500 лева,
като следва са с отхвърли в претендирания размер от 3000 лева като неоснователен.
Не се
събраха доказателства Ш. да е бил настанен в Ареста гр. Стара Загора в претендирания
от исковата молба период от 08.08.2013 година до 11.08.2018 година, поради което искът се явява недоказан
и е безпредметно да се събират доказателства за условията в Ареста гр. Стара
Загора.
С оглед на уважаване на главните искове се
явяват и основателни и аксесорните
искове за лихви за забава, поради което ГДИН следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и законната лихва върху уважения размер на главниците от датата
на подаването на исковата молба в съда- 24.08.2020 година до окончателното им
изплащане.
С оглед частичното уважавана на исковите
претенции на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева. На
адвокат М. съразмерно с уважената част на исковете следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 70 лева.
Водим от
горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, да заплати на М.А.Ш. обезщетение за претъпените
от него неимуществени вреди от престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 30.12.2013г до 30.06.2017 година в размер на 1000/
Хиляда/ лева , като отхвърля иска да периода от 11.08.2013 година до 29.12.2013
година и до размера до 15 хиляди лева, като неоснователен, ведно със законната
лихва върху главницата от 1000 лева, считано от 24.08.2020 година до
окончателното й изпащане
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на М.А.Ш.
обезщетение за претърпените от нето неимуществени вреди да престоя му в ЗОЗТ „
Черна гора“ за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019 година в размер на размер на 50 0/ петстотин/ лева лева, като отхвърля иска за периодите от
01.04.2018 година до 04.05.2018 година и за периода от 01.09.2019 година до
24.08.2020 година, като неоснователен и до размера от 3000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 500 лева, считано от 24.08.2020 година до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Ш. иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди
за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 05.08.2009г. до 28.11.2010г., поради погасяването на вземането по предявения иск по давност,
като за периода от 01.04.2009 г. до 04.08.2009 година и за периода от 29.11.2010 година до 19.11.2011 година искът
се явява недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Ш. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди
за времето на престоя му в Ареста гр. Стара Загора за периода 08.08.2013 година
до 11.08.2013 година, като недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на М.А.Ш. разноски в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на адв. Г.Г.М.,
съобразно с уважената част на исковете съдебно-деловодни разноски в размер на
70 /седемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: