О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
София, 20.04. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 29.03. две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар В. К., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВЧНД № 102
по описа за 2021 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава ХХІ-
чл. 250, ал.4, вр.чл.341, ал.1, пр.1 НПК за контрол на разпореждане за
прекратяване на наказателното производство.
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба
против разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на 29.01.2021г. по
НЧХД № 23 /2021г. по описа на РС- И., по силата на което съдът е прекратил наказателното
производство по делото от частен характер, като е приел, че е налице хипотезата на
чл.24,ал.1 т.6 НПК – за идентично деяние, осъществено от същото лице има
произнасяне с постановление от РП- И. за отказ да се образува наказателно
производство потвърдено с постановление от СОП.
Разпореждането е обжалвано от частния тъжител-М.В.И.,
чрез повереника му –адв. П.Д. с искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно-
постановено в разрез с процесуалния закон, след като съдът неправилно е приел
идентичност на деянията – предмет на прокурорската проверка и постановения
отказ да се образува производство от общ характер и това- предмет на тъжбата. В
жалбата се поставя под съмнение компетентността на прокуратурата за
преценка по повод на образувано
досъдебно производство или предварителна проверка дали се са налице данни за
престъпление от частен характер.
Застъпва се становище, че разпоредбата на т.6 на чл.24 НПК е неотносима към настоящия случай защото не би могло да се приравнява
постановлението за отказ да се образува ДП с постановление за прекратяване при
вече образувано производство.
В жалбата се
съдържа молба за отмяна на разпореждането, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание представителят на
жалбоподателя- повереникът адв.Д. поддържа оплакванията си, доводите, които ги
обосновават и искането, което се извежда въз основа на тях. По същество на
делото пледира, че РС И. е издал две разпореждания, които по съдържание
са
взаимно противоречащи се – настоящото и разпореждането от 17.06.2020г., с което
е прието, че престъплението, с което е сезиран с тъжбата подлежи на разглеждане
по друг процесуален ред и е прекратил съдебното производство, изпращайки
материалите на надлежно компетентния орган да се произнесе дали са налице данни
за престъпление от общ характер по чл.286, ал.1 НК. Застъпва становище, че
разпоредбата на чл.24,ал.6 НПК не може да намери приложение тогава, когато се
касае за постановление за отказ да се образува наказателно производство, тъй
като същото не подлежи на съдебен контрол за разграничение от постановленията
за прекратяване на наказателното
производство, когато вече такова е образувано.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените
основания и като осъществи цялостен служебен контрол по чл.314, ал.1 НПК по
отношение на обжалваното разпореждане, намери за установено следното:
Жалбата против постановеното
разпореждане от 29.01.2021г. е
неоснователна – липсват основания за нейното уважаване.
На 17.06.2020г. по НЧХД № 221/020г. РС И.
е постановил разпореждане, по силата на което е прекратил съдебното
производство на осн.чл.250, ал.1 т.1, вр.чл.24,ал.5,т.2, вр.чл. 81 НПК,
упражнявайки надлежно правомощията си по чл.247а,ал.2, т.2 НПК. В
разпореждането си от 17.06.2020г. съдът е изложил убедителни мотиви, като
задълбочено, подробно и аргументирано е обосновал становището си, относно
липсата на процесуален ред да разгледа тъжбата, в която се съдържат данни за
извършено престъпление по чл.286, ал.1 НК против подсъдимата З., както и относно правомощията си за произнасяне на
етапа на осъществяване на подготвителни действия за разглеждане на тъжбата,
дали е сезиран с валиден акт, годен да повдигне обвинение срещу подсъдимата
и за образуване на съдебно производство
въз основа на същата.
Настоящият съдебен състав напълно се
солидаризира и споделя аргументите на РС- гр. И., като прави уговорката /в
отговор и на заявеното от повереника на тъжителя И. в съдебно заседание/, че
първоначалното разпореждане от 17.06.2020г. стои извън обхвата на настоящия
съдебен контрол, като влязло в законна сила, и още повече- е изпълнено- същото е послужило като законен
повод по смисъла на чл.208 НПК за сезиране на РП- И. за извършено престъпление
от общ характер по чл.286, ал.1 НК от
подсъдимата Р.З. и е разпоредена и проведена
предварителна проверка от прокуратурата.
Разпоредбата на чл.207, ал.1 НПК определя
наличието на две кумулативни предпоставки, като абсолютно условия за
образуването на досъдебно производство – законен повод- изпращането на
материалите- тъжбата, в която се съдържат данни за извършено престъпление от
общ характер, от страна на РС –И. по
силата на постановеното разпореждане до компетентната РП- И.. Второто
императивно изискване на законодателя се състои в това да се съберат достатъчно
данни по смисъла на чл.211 НПК за осъществяване на престъпление от общ
характер, както и за лицата – извършители на такова. Това се осъществява по
реда на предварителна проверка.
В настоящия случай, сигналът, постъпил
от РС И., ведно с тъжбата и приложените към нея доказателства са инициирали
предварителна проверка по разпореждане
на РП- И. по пр.пр. 779/2020г. по описа
на същата, приключила с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, въз основа на постановление от
11.11.2020г. /приложено към делото на
РС/.За да откаже да образува досъдебно производство, РП е приела липса на
достатъчно данни за извършено престъпление- набедяване по чл.286, ал.1 НК от
страна на подсъдимата Р.З., за която не
се е установило съзнателно /при пряк умисъл/ да е набедила
жалбоподателя/тъжителя/ М.И./, тъй като се е позовала на думите и възприятията
на детето си, което се е оплакало, че е било прегърнато и целунато по устата от
М.В.И.. Същата е упражнявала родителските си права на грижа и закрила на
малолетната си дъщеря А. и конституционното си право на гражданин да търси
защита от институциите, при осъществено противозаконно посегателство върху
половата неприкосновеност на малолетното и дете. Постановлението е било
контролирано по реда на чл. 213, вр.чл.200 НПК от прокурор от СОП, който е
споделил правните изводи на РП като верни и осъществени в съответствие със
закона, излагайки в Постановлението си от 31.12.2020г. /по пр.преписка
№3543/020г.на СОП/, собствени фактически изводи, които приема и правни такива-
в подкрепа на контролирания прокурорски акт.
Преди всичко –следва да се отбележи в
отговор на съображенията, изложени в жалбата, че в същата е направено
недопустимо смесване по отношение на основанията за прекратяване на
производството. Видно от съдържанието на двете постановления прокуратурата е
прекратила производството не поради
причина, че деянието от което се оплаква тъжителят М.И. е такова от частен
характер. Обратното- след като е била валидно сезирана със сигнал, изпълнил
ролята на законен повод, РП е признала своята професионална компетентнотост,
приемайки да разгледа и да даде отговор на сигнала именно за описано деяние, което съдържа признаците на
престъпление от общ характер по чл.286, ал.1 НК, а не е повдигнала препирня за компетентност, отричайки собствената си
такава по случая. След като в хода на
проверката не са се събрали данни за пряк умисъл за набедяване пред надлежен
орган- прокуратурата, преследван от страна на подсъдимата З.,/ като майка на
малолетната А./ по отношение на тъжителя, се е произнесла с постановление, по
отношение на което жалбоподателят М.И. е упражнил правото си на контрол,
отправяйки жалба до СОП с искане за отмяна на постановлението на РП и
образуване на Дп за престъпление от общ характер против подсъдимата.
На второ място- вън от всякакво
съмнение е идентичността на деянието на подсъдимата- предмет на тъжбата и това-
предмет на проверката от РП- И.. Налице е едно-единствено деяние,
индивидуализирано в достатъчна степен по време, място, начин на осъществяване и
авторство на подсъдимата Р.З.. Законът,
в процесуалните разпоредби, подробно цитирани в разпореждането на ИРС от
17.06.2020 императивно посочва и определя
изчерпателно- numerus
clausus престъпленията, които са от частен характер и
се преследват по тъжба от пострадалия.Едно и също престъпление е недопустимо да
бъде преследвано едновременно и по общия и по частния ред, правило което е
частен случай на принципа non bis in idem, намерил израз в разпоредбата
на чл.24,ал.1 ,т.6 НПК, на който се е позовал първият съд, за да прекрати
производството. В дадения случай не сме изправени пред хипотезата на идеална
съвкупност от престъпления, които да са били осъществени с едно деяние.
Най съществения въпрос който поставя
жалбата пред настоящия състав е дали се касае за влязло в законна сила
постановление по смисъла на чл.24,ал.1 т.6 НПК.
Настоящия съдебен състав приема, че на
този въпрос следва да се отговори утвърдително, имайки предвид следните
съображения:
На първо място – отново в жалбата е
направено некоректоно позоваване на цитираната по-горе разпоредба, която
изисква постановлението да е влязло законна сила, а не непременно да е
контролирано от съда, както твърди жалбоподателят.
Вероятно, същият черпи аргументите си
от разпоредбата на чл. 46, ал.3 НПК, която предоставя възможност на прокурор от
по-горестоящата прокуратура да отмени или измени постановление на прокурор от
по-ниската по степен прокуратура, когато то не е било разгледано по съдебен
ред. Приложима ли е тази хипотеза спрямо настоящия случай, като се допусне контрол и преразглеждане на последното постановление
от СОП? Настоящият състав приема, че този въпрос следва да получи отрицателен
отговор, позовавайки се на разпоредбите на
процесуалния закон. Така, разпоредбата на чл. 213,ал.1 НПК предоставя
възможност постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се
обжалва пред по-горестоящата прокуратура.
Тази разпоредба е обаче по приложение и във връзка с
текста на чл.200 НПК, който определя реда на инстанционния контрол в
прокуратурата, според предложение второ на който: „Постановленията на
прокурора, които не подлежат на съдебен контрол се обжалват пред прокурор от
по-горестоящата прокуратура, чието
постановление не подлежи на по-нататъшно обжалване. От гореизложеното се
налага изводът, че не съществува редовен начин на контрол и отмяна по силата на
процесуалния закон /извън извънредните способи за отмяна/. Следователно
постановлението на РП, с което е
постановен отказ да се образува досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер, представлява окончателен прокурорски акт,
постановление, което прегражда пътя за образуване на наказателно производство
за същото деяние против подсъдимата Р.З..
Констатацията, че разпореждането на РС-
И., предмет на настоящия контрол е правилно и постановено в съответствие със
закона, обуславя като законосъобразна последица неговото потвърждаване.
Предвид изложеното и на осн.чл. 338,
вр.чл.334,т.6, вр.чл.341,ал.1 пр.1 ,врчл.250, ал.4 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 29.12.2021г. за
прекратяване на наказателното производство, постановено по НЧХД №23/021г. по
опуиса на РС- И. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.