РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
в присъствието на прокурора Г. Евт. П.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120105133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. К. А., ЕГН **********,
адрес: с. А., Бургаска област, ***, действащ чрез пълномощника си адвокат К., срещу
Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. ***, с която се претендира
осъждането й да заплащане на сумата от 10 000 лева - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 29.07.2024 г. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Твърди се, че преписка с вх. № М0557/2009 г. по описа на РП - Бургас е
образувана по повод жалба за измама, подадена от ищеца срещу С. Р., в качеството му
на управител на „Р.“ ЕООД, във връзка със сключен предварителен договор за покупка
на жилище в нова сграда, за което ищецът заплатил 50 460. 41 лв., но до строеж така и
не се стигнало, което и станало и причина да депозира съответния сигнал. Ищецът
твърди, че по повод измамливите действия на Р. били образувани и други преписки,
като в продължение на повече от година същите били събирани в една обща, по която
1
било образувано ДП № 743/2011 г. по описа на РП-Я.. Видно от обстоятелствената част
на исковата молба, в продължение на повече от 12 години делото било водено с
променлив успех, като на два пъти в съда бил внасян обвинителен акт, по който били
образувани НОХД № 909/2018 г. и НОХД № 647/2021 г., двете по описа на РС-Я., по
които обвинителният акт бил връщан на прокуратурата с указания за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, в резултат на което в края на м.декември 2023 г.
изтекъл срокът за наказателно преследване и на 11.01.2024 г. прокурор от РП- Я.
прекратил воденото ДП № 743/2011 г. по описа на РП-Я.. Твърди се от ищеца, че до
инспектората на ВСС има подадено от него искане за проверка относно начина на
водене на ДП, по което била заведена преписка № РС-19- 428/21.06.2019 г., по която
има постановен отказ за обезщетение с мотив, че искането е преждевременно
подадено, тъй като постановлението за прекратяване на ДП не било връчено на всички
заинтересовани страни.
Ищецът счита, че е налице нарушение на изискването на чл.6, §1 от КЗПЧОС за
разглеждане на делото в разумен срок без обективно оправдание за тази
продължителност, по време на която търпял неимуществени вреди, изразяващи се в
сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото му и физическо
състояние.
Правното основание на предявения иск е чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
В законоустановения срок ответникът се е възползвал от правото си на отговор,
като е оспорил иска като недопустим с мотив, че не е спазено изискването на чл. 8, ал.
2 от ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура за обезщетение, както и за
периода преди 15.12.2012 г., когато влиза в сила нормата на чл.2б от ЗОДОВ, която
няма обратно действие. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима искът
се оспорва по основание и размер, поради липса на доказателства за реално
претърпени от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от релевантното
нарушение на правото за разглеждане на наказателното производство в разумен срок.
Наред с това, счита, че ищцовата претенция е завишена и не съответства на
претендираните вреди и икономически стандарт в Република България. Възразява се и
срещу претендираната законна лихва.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По възраженията за недопустимост на иска вече се е произнесъл въззивния съд, който
е приел иска за допустим и го е върнал на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
2
От приложеното към настоящото дело наказателно производство се установява,
че същото действително е приключило с постановление за прекратяване от 09.01.2024
г. Първоначално досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – измама. Състава на
престъплението предвижда, че „който с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или
другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест
години“. В хода на разследването е установено, че се касае за продължавана престъпна
дейност по чл. 211 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, която е довършена на 12.12.2008 г. Предвид наказанието по чл. 211 от НК
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е 15 години и
следователно наказателната отговорност е погасена по давност на 12.12.2023 г. Поради
изложеното наказателното производство е прекратено, поради изтекла давност. В
постановлението за прекратяване е посочено, че С. С. Р. е привлечен като обвиняем на
09.09.2022 г. Видно от данните по досъдебното производство лицето и преди това е
било привличано – с постановление от 31.07.2013 г., по което е издадено заключително
мнение от 22.04.2015 г. от разследващия полицай за предаване на обвиняемото лице на
съд. По внесения обвинител акт от РП – Я. било образувано НОХД № 2997/2015 г. по
описа на РС – Бургас, което е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване
на съществени процесуални нарушения. По-късно е внесен обвинителен акт на
05.07.2018 г., по който е образувано НОХД № 3105/2018 г. на РС – Бургас, което
съгласно определение от 12.09.2018 г. на ВКС е изпратено за разглеждане на РС – Я.,
пред който съд е образувано НОХД № 909/2018 г., по което съдията-докладчик също е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване
на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Следва
внасянето на обвинителен акт на 26.05.2021 г. и образуването на НОХД № 2503/2021 г.
на РС – Бургас, по който е депозиран отвод, като делото отново е изпратено на РС – Я.
от ВКС, като е образувано НОХД № 647/2021 г., като в крайна сметка отново съдът е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване
на съществени процесуални нарушения. По това делото ищецът е депозирал молба за
конституирането му като частен обвинител и граждански ищец, като е заявил и
граждански иск за заплащане на сумата от 51 843. 78 лв. – обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди.
Всъщност хронологията на отделните извършвани действия е надлежно описана
в констативния протокол от 22.05.2024 г. на Инспектората към ВСС, като съдът счита,
че не следва да я преповтаря. Видно е че законно установените срокове са били
многократно удължавани, като в крайна сметка производството е приключило с
цитираното по-горе постановление за прекратяване, поради изтичане на давността.
3
По делото ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Н. А.а – съпруга на ищеца, се установява, че заедно със съпруга й са
инициирали процедура за закупуване на имот „на зелено“ от фирма „Р.“ с управител С.
Р.. Така и обаче това не могло да бъде осъществено, като във връзка със заплатените от
тях пари, с първоначална вноска от 20 000 евро, били водени граждански дела, по
които били постановени съдебни решения в тяхна полза, но така или иначе не са си
получили нито парите си, нито имот. Това било огромно събитие с негативен характер
за тяхното семейство, което се отразило психически и физически негативно на съпруга
й, който започнал да получава нервни кризи и настъпило влошаване на здравословното
му състояние на нервна почва. Дори и към настоящия момент били налице тези
негативни емоции, които продължали да се отразяват на здравословното му състояние,
като свидетелката изразява надежда за преодоляването им за в бъдеще. Сочи, че тъй
като нищо не се случвало по наказателното дело А. се чувствал безпомощен, безсилен,
бил гневен и невярващ в правосъдието. Не може също така да сподели, че в хода на
наказателното производство са получили някакво положително отношение било от
разследващите, било от прокуратурата и съда.
По отношение на преживяваните от съпруга й негативни емоции посочва, че са
поетапно резултат от това, че нямат имот, за който са дали тези пари; за това, че нямат
съдействие от страна на органите на прокуратурата; за това, че са в безпомощно
състояние, като семейство, защото били дали доста голяма сума, а нямали нищо
насреща и за това, че толкова много години въпросното лице Р. не можа да възстанови
поне една част от това, за което бил осъден.
По повод на здравословното състояние на съпруга си посочва, че той е
посещавал ВМА няколко пъти, правени му били биопсии. Заболяването му всъщност
били свързани с увеличен маркер на простатна жлеза и високо кръвно налягане.
Посещавал бил всякакви лекари – всичко, което е свързано с вътрешни органи,
включително и невролог. Правил бил скенер и ехограф във връзка с бъбреците и
простата. Не бил приемал успокоителни лекарства, а само това, което е било
предписано от лекари като напр. лекарства за високо кръвно.
Св. Х. М. – колега на ищеца, с който като моряци работили на различни кораби,
сочи че се познават от 2007 г. Свидетелят дори се присъединил към общото дело,
което водили срещу фирма „Р.“ с управител С. Р.. Св. също е искал да купи имот „на
зелено“, който ще строи тази фирма и също бил потърпевш, както и А.. Доколкото си
спомня, той бил платил около 10 000 евро, като нищо не е получил обратно – нито
пари, нито имот, като му е интересното къде въпросната фирма с управител С. Р. е
инвестирала техните пари, тъй като така да се каже дупката си останала дупка. Той
самият също е участвал и е пуснал сигнал до прокуратурата за измама, но така или
иначе останало неясно къде е инвестирал техните пари. Тази история продължила 15
4
години – има предвид образуването на наказателното дело. Отделно водил граждански
дела, които спечелил, като след това образувал изпълнително дело чрез ЧСИ за
събиране на сумите, но така или иначе се оказало, че той се е разпоредил с
имуществото си и няма какво да му бъде взето. А., и той като него, много тежко
преживя случващото се – започнали и двамата да приемат лекарства за високо кръвно.
Ядосвали се доста за това, че абсолютно нищо не се правело по въпроса С. Р. да
получи някакво наказание.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Критериите, въз
основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди
на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил
вредоносния резултат
Нормата на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно
който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или
при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според Европейският съд за
правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от
закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
За успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 2б от ЗОДОВ в тежест на
ищеца е докаже, че наказателното производство, от изхода на което зависи
упражняването на гражданското му право, е било разгледано с продължителност,
надхвърляща рамките на разумно необходимия срок; че е претърпял твърдените
5
неимуществени вреди от ограничение на процесуалните права, както и че вредите са
пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на
досъдебното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че от изхода на
воденото наказателно производство ще зависи и успешното провеждане на правото на
ищеца да предяви иск срещу Р., с който да претендира обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди. Така и той е заявил граждански иск пред съда, но
прекратяването на делото и връщането му на прокурора е препятствало неговото
приемане, разглеждане и решаване. По отношение на продължителността следва да се
отбележи, че разумната продължителност на дадено производство се оценява в
зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, но така или иначе принципът за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок е основен принцип на наказателния
процес, съгласно чл. 22, ал. 2 от НПК, който предвижда, че прокурорът и
разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в кодекса срокове. Сроковете за извършване на
разследването са регламентирани с разпоредбите на чл. 234 от НПК, като е предвидено
и основанието за тяхното удължаване. Държавата, в лицето на прокуратурата е длъжна
срещу своите нормативни задължения, до осигури на всеки гражданин съответни
процесуални права. Такива се нормативно определените срокове за извършване на
предварителните проверки по ЗСВ, срокове за извършване на разследвания по НПК и
независимо, че те се възприемат в практиката като инструктивни, след като достигнат
до определен период, след който се преклудират правомощия, отговорността за
бездействието е обективна и безвиновна. Изследваният период в настоящия случай е
от датата на образуване на досъдебното производство по депозирана жалба от ищеца
на 17.09.2009 г. до датата на прекратяването му с постановлението на прокурора от
09.01.2024 г., влязло в сила на 08.04.2024 г., т.е. период близо от 15 години.
Наказателното преследване се е осъществило в посочения период преимуществено
само в досъдебната фаза /съдебните дела са продължили по-малко от 2 години/, в
която единствено наблюдаващият прокурор е осъществявал функциите по ръководство
и решаване. Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на
Република България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и
неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В разглежданият
случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно препращата норма на параграф 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на
съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото. В
случая се касае до мъж, който към настоящия момент е на 54 години, и който твърди,
6
че е пострадал от престъпление при извършването на което е бил на 38 години. За
същото е образувано наказателно производство, което в крайна сметка е прекратено от
прокуратурата, поради изтичане на давността. Липсват действия на ищеца или негов
пълномощник, които да са препяствали движение на досъдебното производство, което
като подсъдно на Районен съд, не би следвало да се определи като такова, отличаващо
се със съществена права и фактическа сложност. Ако пък се приеме че е налице
някакво усложнение от фактическа страна, то това ще е резултат от обединяването на
няколко прокурорски преписки в една такава, извършено по разпореждане на
прокуратурата. Наред с това пряка и непосредствена последица от бездействието на
прокуратурата, довело до изтичане на абсолютната давността за разследване на
престъплението, са негативните емоции на ищеца, който би имал качеството на
пострадал /в случая е и имал такова качество в краткия период, в който наказателното
производство е разглеждано като съдебно такова/, и които категорично се установяват
от събраните по делото гласни доказателства. Негативните преживявания свързани със
загуба на парични средства срещу които не е получил имот, с чувство на
безнаказаност, с породилите се от това сериозни душевни тревоги, стрес и
притеснения, които са довели до влошаване на здравето му и приемане на лекарства за
високо кръвно, и то при наличие на достатъчно данни и законен повод, да се извърши
разследване в разумен срок, при все че и самата прокуратурата е внасяла обвинителни
актове, представляват вреди, които са пряка и непосредствена последица от
бездействието на прокуратурата, което е предизвикало психическа травма от дългото и
безплодно водено досъдебно производство, отчаяние и загуба на доверие в
институциите.
Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че в случая при
определяне на размера на обезщетението следва да се посочи, че така търпените от
ищеца вреди, както е посочила и св. А.а, са поетапно от това, че нямат имота, за който
са дадени тези пари, и за това, че нямат необходимото съдействие от прокуратурата. В
същото време то не присъжда за претърпените имуществени вреди от престъпното
деянието, а от продължителността на разследването и свързаните с него негативни
емоции, които е преживял ищеца без да получи съответен съдебен акт, с който е
следвало да завърши производството. Ето защо съдът намира, че с оглед на събраните
по делото доказателства и предвид всичко изложено по-горе справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се полага на ищеца,
вследствие на нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело
в разумен срок възлиза на сумата от 7 000 лева, който размер съответства на
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот.
Предвид гореизложеното искът следва да се уважи за сумата от 7 000 лв., и
съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от
7
10 000 лв. Съответно основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва
върху уважената част от главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява
частично основателно искането на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски и следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 217 лв., съобразно
уважената част от иска. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение, което е в размер
на 300 лв., което под минималния такъв съгласно Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. ***, да
заплати на А. К. А., ЕГН **********, адрес: с. А., Бургаска област, ***, сумата от
7 000 лв. /седем хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на ДП № 05-348/2010 по описа на 5-то РУ към ОД на МВР – Бургас,
преписка вх. № 743/2011 г. по описа на РП – Я. в разумен срок, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
29.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 217 лв. /двеста и
седемнадесет лева/ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за
главница над уважения размер от 7 000 лв. до пълния заявен размер от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част на главницата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8