№ 15033
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110150777 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на двадесети декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
50777/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за парични вземания с правно основание чл. 357,
ал. 1 от КТ – 18 756 лв.
1
Ищецът В. Г. М., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, бул. „,, твърди, в депозираната си
искова молба, че е работил по трудови договори № 102/20.06.2022 г. и № 104/20.06.2022 г. с
ответника „, на съответните длъжности. Твърди, че и двата трудови договори били
предоговорени с допълнителни споразумения от 26.07.2022 г. , в които било предвидено при
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ищецът да получи
обезщетения по 6 брутни трудови възнаграждения за всеки от двата договора. Твърди, че със
заповеди № 200/29.08.2022 г. и № 201/29.08.2022 г. , трудовите му правоотношения и по
двата договора били прекратени на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че след
прекратяване на трудовите правоотношения ответникът не му заплатил горепосочените
договорени обезщетения по допълнителните споразумения, които за двата договора
възлизали общо на 18 756 лв. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 18 756 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главниците.
Ищецът претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва основателността на исковете, като твърди, че договорените клаузи за
обезщетения са нищожни. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, видно е и от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, че
ищецът е работил по трудови договори № 102/20.06.2022 г. и № 104/20.06.2022 г. с
ответника на съответните длъжности /л.л. №№ 7-8/. Безспорно е, че и двата трудови
договори са били предоговорени с допълнителни споразумения от 26.07.2022 г. /л. № 9/, в
които е било предвидено при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя ищецът да получи обезщетения по 6 брутни трудови възнаграждения за всеки
от двата договора. Не се спори, че със заповеди № 200/29.08.2022 г. и № 201/29.08.2022 г. /л.
№ 10/, трудовите му правоотношения и по двата договора са били прекратени на основание
чл. 328, ал. 2 от КТ. Не се спори, че след прекратяване на трудовите правоотношения
ответникът не му заплатил по горепосочените договорени обезщетения по допълнителните
споразумения, които за двата договора възлизат общо на 18 756 лв. , каквато е претенцията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ, трудови са споровете между работника или
служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
2
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на
колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. В тази категория влиза и
процесният спор, при който ищецът претендира договорено обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение. По делото се установи, че страните са договорили
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения ако трудовият договор бъде
прекратен от работодателя. Установи се и това, че трудовият договор /в конкретния случай -
два/, е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като законността на
прекратяването не се оспорва. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ трудов договор,
който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен, като ал. 4 от същата норма посочва, че недействителни могат да бъдат само
отделни клаузи от договора. Съдът приема, че процесните договорки, че работодателят
дължи обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на
трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ е недействителна, поради противоречието
на повелителните правни норми на КТ. Това е така, доколкото хипотезите, при които се
дължи обезщетение от работодателя на работника или служителя са изрично и повелително
уговорени от закона, между които не присъства хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ. При
посочената хипотеза въобще не се дължи обезщетение за уволнение. Основателни са
доводите на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от КТ могат да се уговарят
и по-големи размери на обезщетенията при уволнение, но само в хипотезите на чл.чл. 215,
218, 222 и 225 от КТ. Чл. 66 ал. 2 от КТ посочва, че с трудовия договор могат да се уговарят
и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор. Както се посочи вече,
системата от обезщетения по КТ е уредена с повелителни правни норми, като добавянето на
вид обезщетения е недопустимо, а увеличаването на размера на обезщетения може да се
осъществява само в предвидените от закона случаи, какъвто не е процесния.
Предвид изложеното до тук, претенциите на ищеца следва да се отхвърлят изцяло, като
основани на недействителна уговорка по трудовите договори.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 300 лв. – деловодни разноски /възнаграждение за юрисконсулт/. Като прилага чл. 78, ал. 3
от ГПК съдът завишава в определена степен разноските по чл. 78, ал. 8 от ГПК, като взема
предвид както броя спорни правоотношения, така и общата цена на паричните искове.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ,
предявени от ищеца В. Г. М., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, бул. „,, за осъждане на
ответника „, да му заплати сумата от 18 756 лв.
3
ОСЪЖДА ищеца В. Г. М., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, бул. „,, да заплати на
ответника „,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 300 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4