ОПРЕДЕЛЕНИЕ №415
гр.
Варна, 28.07..2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 251/20г.,
намира следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на „Полимери
Инвест“ АД (в несъстоятелност), гр. Девня, представлявано от синдика Др. Г.,
действащо чрез пълномощника си адв. Ем. Д., насочена против решение №
463/10.04.20г., постановено по гр.д. № 1105/19г. на ОС-Варна, с което са
отхвърлени предявените от дружеството против „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 103 и Национална
агенция по приходите – гр.София, ул.“Аксаков“ № 21 пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено, че „Партнърс
Комерс“ ЕООД не е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Девня,
Промишлена зона-юг, пристанище Варна-запад, а именно: 1) УПИ КИД 20482.505.130
– складово стопанство за каустик с входящ и изходящ тръбопровод, представляващо
бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2
метални резервоара, всеки от които с обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.; 2)
Сграда КИД 20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708
кв.м.; 3) Сграда КИД 20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с
обем от 5000 куб.м., площ 727 кв.м.; 4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова
база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената
инсталация предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на
помпите с площ по документ за собственост от 46,97 кв.м.; 5) УПИ КИД
20482.505.128 – инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан
и противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер
върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид
производствен складов обект с площ 29 479 кв.м, продадени по изп.дело №
22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, на
основание чл. 239, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК; и ищецът е осъден
да заплати на Национална агенция по приходите – гр.София, ул.“Аксаков“ № 21
сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Варна - сумата от 3436,90 /три хиляди четиристотин тридесет и шест и 0,90/
лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ.
Счита се, че съдът е достигнал до неправилни крайни изводи, тъй като е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
които са довели до постановяването на неправилен и необоснован съдебен акт.
Счита се, че съдът не е указал на ищеца доказателствената тежест да установи
факта, че върху имотите е била налице вписана възбрана, преди вписването на
възбраната от страна на НАП, а само е указал ищецът да установи своите права
върху имотите, което той е сторил. Освен това се поддържа, че такава предходна
възбрана е имало и това е възбраната, наложена с решенията за откриване на
производството по несъстоятелност на ищеца /решение от 18.04.17г./ и за
обявяването му в несъстоятелност /решение от 02.03.18г./, и двете постановени
по т.д. № № 615/16г. на ВОС и вписани в търговския регистър, тъй като с
последното е била наложена обща възбрана върху имуществата от масата на
несъстоятелността, вкл. и върху процесните имоти. Поради това е налице фикцията
на чл. 715, ал. 1 от ТЗ. Поради това и на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК е
отправено искане до въззивния съд докладът по делото да бъде допълнен, като
бъде включено обстоятелството, че върху процесните имоти, като част от масата
на несъстоятелността на ищцовото дружество, са наложени общи възбрани по чл.
630, ал. 1, т. 4 и чл. 715, ал. 1 от ТЗ с решенията по делото за
несъстоятелност. Освен това, въпреки своевременното доказателствено искане на
ищеца за приемане като доказателство на НА № 136, т. V, рег. № 2331, дело № 702
от 2015г. на нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 – РС-Девня /с който ищцовото
дружество се е разпоредило с част от апортираните му имоти, извън процесните/,
за установяване на причините да бъде отказано вписването на апорта върху
процесните имоти в имотния регистър, първоинстанционният съд не го е приел като
доказателство, което е обусловило и неправилните му крайни изводи. Отправено е
искане да се приеме като доказателство цитирания нотариален акт. Поддържа се
още, че съдът не е обсъдил всички аргументи, възражения и твърдения на ищеца, а
именно: неоспорените твърдения на синдика на дружеството, че апортът на имотите
не е вписан в имотния регистър именно поради извършеното с част от апортираните
имоти разпореждане, оформено с цитирания по-горе нотариален акт /тъй като съдията
по вписванията не можел да впише апорт само за част от имотите/; че общите
запори и възбрани, наложени с решенията на съда по несъстоятелността върху
имущества от масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, предхождат
вписаните възбрани по инициатива на НАП-София по изп.д. № 221220005922/2012г.;
че след откриване на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество с
решението от 18.04.17г., вписано в търговския регистър на 19.04.17г., на осн.
чл. 638 от ТЗ е недопустимо образуването на нови изпълнителни дела срещу
имущество, включено в масата на несъстоятелността и не се допуска налагането на
обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК; не е съобразена презумпцията на
нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписаното в регистъра обстоятелство е
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, от което
следва, че правата на ищеца върху имотите са противопоставими на двамата
ответници. Поддържа се, че е налице и нарушение на материалния закон, тъй като
решението е постановено в нарушение на нормите на чл. 637 и чл. 638 от ТЗ
/изпълнителното производство от НАП е продължило и след откриване на
производството по несъстоятелност на ищеца и налагане на общи запор и възбрана
върху имущество от масата на несъстоятелността, което е недопустимо и
предприетите действия в индивидуалното изпълнение са непротивопоставими на
кредиторите на масата на несъстоятелността и на длъжника/. Счита се, че
решението е постановено и в нарушение на нормата на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, тъй
като съдът е изследвал дали правата на ищеца са противопоставими на НАП, а не
дали ответникът-длъжник е собственик на процесните вещи, с което е изменен
предмета на изследване по делото. Отделно от това се сочи, че разпоредбата на
чл. 453 от ГПК е неприложима в изпълнително производство, водено по ДОПК. Сочи
се, че предметът на делото, образувано по иск по чл. 239, ал. 2 от ДОПК изисква
установяването от страна на ищеца, че е собственик на имотите, а от страна на
ответника – да установи, че към датата на издаване на Постановлението за
възлагане по изпълнителното дело, именно длъжникът е бил собственик на
продадените от публичния изпълнител имоти. Това налага извода, че дали и кога е
вписан апорта на имотите в имотния регистър е ирелевантно за делото. След като
правата на НАП са производни от тези на длъжника по изпълнението и доколкото
апортът на имотите е противопоставим на последния, то следва, че апортът е
противопоставим и на НАП. Освен това, след като страни по делото не са
купувачите от публичната продан, а взискателят и длъжникът по публичното
изпълнение, то и неотносима се явява и нормата на чл. 113 от ЗС. Освен това
оповестителната функция, чиято цел е заложена с нормата на чл. 113 от ЗС чрез
вписването в имотния регистър, в случая е била постигната с вписването на апорта
в търговския регистър. Освен това НАП е била уведомена за правата на ищеца и с
подаването на жалбата против изпълнителните действия по цитираното изпълнително
дело, от което още веднъж следва, че апортът на имотите ѝ е противопоставим. Сочи се още, че решението
противоречи и на нормата на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като процесните
имоти са били продадени от НАП след обявяването на ищеца в несъстоятелност,
което налага извод за нищожност на тези сделки. Претендира се отмяна на
решението и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските
пред съдебните инстанции.
В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната
жалба от насрещните страни – НАП-София и „Партнърс Комерс“ ЕООД, с които същата
е оспорена като неоснователна. В отговора на НАП-София се сочи, че решението е
правилно и законосъобразно и постановено при правилна преценка на
доказателствата. Считат се за неоснователни исканията на въззивника, тъй като
представеният с въззивната жалба нотариален акт е бил представен пред
първоинстанционния съд, но не е бил приет, поради което не е налице хипотезата
на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че до вписването на възбраните на
25.02.19г., наложени с постановлението на публичния изпълнител на 19.02.19г.,
не са налице вписвания за собственост в полза на ищеца, което прави апортната
вноска от 2011г. непротивопоставима на взискателя. Не са налице и доказателства
за вписване на възбраната върху имотите и въз основа на решението на съда по
несъстоятелността от 18.04.17г. След като ищецът не притежава противопоставими
на НАП права върху имотите, то означава, че не е установено по делото вещите да
не принадлежат на длъжника по изпълнението. Претендира се решението да бъде
потвърдено.
В отговора на „Партнърс
Комерс“ ЕООД, подаден чрез адв. М. П. се поддържа, че в обжалваното решение
съдът задълбочено е изследвал и обсъдил установеното по делото, а крайният
извод, основан на доказателствата по делото е обоснован и мотивиран. Сочи се,
че апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в СВ, не е
противопоставим на лицето, което е придобило правото на съобственост от същия
праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в СВ, независимо от
обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната вноска /Решение №
219/05.12.16г. по гр.д. № 2215/16г., І г.о. на ВКС/. Налице е самостоятелно
правно значение, което законодателят отдава на вписването на апорта съответно в
търговския и в имотния регистър. Претендира се решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при надлежна представителна власт за процесуално представителство и удовлетворяване на изискванията за редовност /като съдът приема, че тъй като делото е за попълване на масата на несъстоятелността, то на осн. чл. 620, ал. 5 от ТЗ въззивникът не следва да внася предварително ДТ за въззивното производство/, поради което и се явява допустима.
Настоящият състав на съда, съобразявайки от една
страна указанията, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК /че въззивната
инстанция не прави нов доклад, респ. не допълва доклада по делото при допуснати
от пъвоинстанционния съд процесуални нарушения, а само дава указания до
страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат
в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания/, а от друга страна, че с т. 2 от особените искания на
въззивника се иска съдът да оповести предварително дали приема определен правен
извод /че процесните имоти са част от масата на несъстоятелността и върху тях е
била наложена обща възбрана с решението на съдът по несъсотятелността/, намира
че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По спорните
между страните факти и произтичащите от тях права съдът ще се произнесе с
решението си по делото.
Съдът намира за неотносим към предмета на делото
представения документ, чието приемане се претендира като доказателство с т. 3
от особените искания на ищеца – същият от една страна не установява постановен
отказ на съдията по вписванията да впише апорта на процесните имоти в имотния
регистър, а от друга страна дори и да е доказателство за наличието на пречка
относно вписването на апорта – няма спор между страните, че апортът на
процесните имоти не е вписан в имотния регистър.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ особените искания на въззивника:
- въззивния съд да допълни доклада по
делото, като бъде включено обстоятелството, че върху процесните имоти, като
част от масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, са наложени общи
възбрани по чл. 630, ал. 1, т. 4 и чл. 715, ал. 1 от ТЗ с решението за
откриване на производството по несъстоятелност на ищеца от 18.04.17г. и за
обявяването му в несъстоятелност – решение от 02.03.18г., и двете постановени
по т.д. № № 615/16г. на ВОС;
- да бъде прието като доказателство НА №
136, т. V, рег. № 2331, дело № 702 от 2015г. на нотариус Ал. Н., рег. № 226 – РС-Девня;
Насрочва делото в открито с.з. на 30.09.20г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: