РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. гр. Хасково, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640100077 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23
ЗПК от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. П.И.П. от АК -
Хасково, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков и „Ай Тръст“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4
Бизнес център „България“, представлявано от управителя Иван Михайлова Шаламанова. За
претендираните суми е издадена заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, като в частта за сумата в размер на 326,21 лева издадената заповед за
изпълнение е обезсилена с влязло в сила Определение № 452/06.11.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 26.07.2022 г. в град Хасково сключил Договор за заем № *** с
първия ответник „Кредисимо" ЕАД, по силата на който заемодателят му предоставил заем в
размер на 1200,00 лева. Параметрите на отпуснатия заем били посочени в Приложение № 1
към договора за заем и били следните:
1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;
2. Кредитен продукт: "Credissimo плюс";
3. Общ размер на предоставения Кредит: 1200,00 лева;
4. Срок на Кредита: 5 месеца;
5. Брой на Погасителните вноски: 5 вноски;
6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-долу;
7. Фиксиран лихвен процент по Кредита: 40.00 %;
1
8. Годишен процент на разходите по Кредита: 48.23 %;
9. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, са посочени в Общите условия;
10. Общ размер на всички плащания: 1323,94 лева;
Съгласно чл. 4 от договора за заем, ищецът се задължавал в срок от броени часове,
считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от
трите обезпечения, подробно описани в три точки. По същото време му бил даден ,,договор
за поръчителство“ като му било обяснено, че е част от договор за заем № ***. Договорът за
поръчителство бил със страни К. З. М. и втория ответник „Ай Тръст" ЕООД. От справка в
търговския регистър впечатление правел и фактът, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя „Ай Тръст" ЕООД бил заемодателят „Кредисимо" ЕАД. Съгласно нарочно
създадения бланкетен ,,договор за поръчителство" ищецът дължал възнаграждение за
поръчителство в размер на 569,81 лева, платимо разсрочено на вноски. Вноските били
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен
заем № ***. Съгласно Приложение № 1 към ,,договор за поръчителство" и към договор за
заем № *** от 26.07.2022 г. потребителят дължал възнаграждение за поръчителя, чийто общ
размер от 569,81 лева следвало да се плати на пет вноски от по около 113,96 лева по
банковата сметка на кредитодателя - „Кредисимо" ЕАД. Ищецът установил, че сумата, която
трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор, възлизала на 1893,75
лева.
При така изложените фактически положения, ищецът счита, че клаузата на чл. 4 от
договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г., сключен с ,,Кредисимо ЕАД, както
и чл. 8 ал.1 от ,,договор за поръчителство" от същата дата сключен с ,,Ай Тръст" ЕООД са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство бил
нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
представлявал неравноправна клауза, която задължавала потребителя от по-силната
икономически страна по заемния контракт да бъдат сключени неизгодни и допълнително
икономически обременяващи клаузи, за да изпълнят поставеното им задължение по чл. 4 от
Договора за заем. По този начин потребителят дължал "възнаграждение за обезпечаването
на изпълнението на задълженията“, което било в прекомерен размер и на практика
представлявало допълнителна печалба, която следвало да се калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, но с невключването му в ГПР кредиторът целял да преодолее
законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените нива по предоставената в
заем сума. В случая в чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство формално било уговорено
"възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията", за да се обезпечи
кредитьт, но фактически се дължало не възнаграждение, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба за кредитора. Това било така, доколкото за да възникне вземането под
формата на възнаграждение, договорът за заем предвиждал редица условия, които били
кумулативно дадени и следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което било
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът дал възможност на
насрещната страна в едва десетдневен срок да му предостави банкова гаранция съгласно
Общите условия. Налагането на толкова къс срок въобще препятствал всички възможности
на длъжника да реализира и изпълни условията. Той обективно бил в затруднение дори да
направи опит да потърси банкова гаранция, още по-малко да намери такава, която да
отговаря на всички посочени мъчно преодолими условия. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждали на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Налагал се извод, че опцията по чл. 4 от договора всъщност не давала
възможност на длъжника да избегне сключването на „договор за поръчителство" с
паралелното дружество „Ай Тръст" ЕООД и от там да не дължи възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията, тъй като условията били много трудно
2
изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло
възникне в сферата на кредитора. То за това било уговорено и като сигурна част от дълга,
като следвало да се заплаща разсрочено на равни части с всяка погасителна вноска. При тези
трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията, както и предвид размера му съпоставен
спрямо главницата, възнаграждението излизало извън присъщите му обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръщало само в средство за обогатяване на
кредитора. Ето защо то било нищожно. Фактически не се касаело за дължимо
възнаграждение, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което
вземане представлявало допълнителна печалба за кредитора освен лихвата. В конкретния
случай реално била договорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и
която била печалба за кредитора.
Възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията било нищожно
и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на възнаграждение, уговорката за
дължимостта му не трябвало да противоречи на императивни правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл.
1 и предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за
възнаграждение. Основното задължение на заемателя по договора за паричен заем било да
върне на падежа заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и
възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 8 ал.1 от договора за
поръчителство обаче било предвидено възнаграждение за обезпечаването на изпълнението
на задълженията, но не на главното задължение на заемателя, а на задължението в
десетдневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение за кредитора.
Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит било да гарантират
изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заемната сума и дължимите
лихви. При липса на такова обезпечение, заемодателят имал право да прецени дали въобще
да сключи договора за заем като тази преценка следвало да предхожда сключването на
договора. Фактът, че договорът за кредит задължавал потребителя да предостави
обезпечение потвърждавал тезата, че сумата формално наречена възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията е всъщност скрита възнаградителна
лихва.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на OCТК, така уговореното възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията излизало извън предадените му
санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции тъй като същото при пораждане на
задължението било уговорено да бъде по естеството си източник на неоснователно
обогатяване. Уговорено било компенсаторно възнаграждение за изпълнение на задължение
различно от главното като начинът на уговарянето му сочел, че заемателят всякога ще дължи
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията и то в прекомерен
размер спрямо заемната сума, ако в краткия десетдневен срок от подписване на договора не
осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение, а именно да върне на падежа главница ведно с възнаградителната лихва.
Следователно дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен той в срок
да получава главницата и възнаградителната лихва, щял да има право да получи и
допълнително възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, което
не било свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението
в случая имало цел, различна от тази на възнаграждение за обезпечаването на изпълнението
3
на задълженията. Ако то обезщетявало вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми защитавало кредитора срещу неизпълнението и подготвяло неговото
изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в договор за
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията. В този случай при
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването й, кредиторът щял да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което
служело за общо обезпечение с оглед правилото на чл.133 ЗЗД. Ето защо уговорката между
страните за плащане на възнаграждение, тъй като не преследвало заложените му функции,
била нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Клаузата на чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство била и неравноправна по смисъла
на чл.143 ЗЗП, поради което също била нищожна и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като
била уговорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя
чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за обезпечаването на
изпълнението на задълженията, като по този начин оскъпявала цената на заема. Този извод
се подкрепял от обстоятелството, че изначално било предвидено възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията да се кумулира към погасителните вноски
като се разсрочи изпълнението му. Поради това следвало да се приеме, че уговореното
възнаграждение не отговаряло на изискването за добросъвестност в гражданските
отношения и водело до значително неравноправие между правата и задълженията на
заемателя и заемодателя. Налице била неравноправност по чл.143, т. 5 ЗЗП, според която
разпоредба неравноправна е клаузата, която задължава потребителят да изпълни
неизпълними за него задължения чрез предоставянето на обезпечение от паралелно
дружество, за което да заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.
Клаузата била уговорена и с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР, поради което и на основание чл.21 ЗПК
била нищожна и заплащане по нея не се дължало. Сключването на тази допълнителна
„договорка" представлявала конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по кредита. Тези съждения съвпадали с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, което имало задължителен характер за всички
съдилища и учреждения - чл. 633 ГПК. След като това било така, то договорът за заем
противоречал на част от императивните разпоредби на ЗПК. В случая следвало да се
приложи чл.21, ал.1 ЗПК. В договора трябвало да се посочи размерът на лихвения процент
като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включено и възнаграждението за
обезпечаването на изпълнението на задълженията, което като възнаграждение било
нищожно, а реално било сигурна печалба за кредитора. Следователно фиксираният лихвен
процент нямало да е 40 %, а следвало да е по-голямо число, ако в него участва и вземането
от 569,81 лева формално уговорено като възнаграждение за обезпечаването на изпълнението
на задълженията. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният
годишен лихвен процент. От изложеното следвало, че законът поставя важен акцент на
посочената уговорка относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябвало да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11. ал. 1, т. 9 ЗПК/.
Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит, а именно лихвения процент, представлявало част от същественото
съдържание на договора, което правело цялото заемно съглашение нищожно. Това
разрешение отговаряло и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който приемал, че Директивата допуска
възможността, при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и
потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за
4
нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на
потребителя (в този смисъл били Решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic, точка 35 и
С-397/11, Erika Joros точка 47).
Освен това доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 569,81
лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Неприложима била нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като
договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му
част, понеже той нормативно бил уреден като възмезден и кредиторът не би го сключи без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Процесният договор за заем попадал в
обсега на ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочвала какво следва да съдържа договорът за
кредит. Според чл.22, ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК, досежно съдържанието на договора
били императивни и нарушаването им влечало нищожност на сключения договор. В случая
имало нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба и целия договор за заем следвало да
бъде приет за недействителен. Последиците от тази недействителност били посочени в чл.23
ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поддържа се в исковата молба, че в изпълнение на договора за потребителски кредит
№ *** от 26.07.2022 г., неразделна част от който бил ,,Договор за поръчителство", ищецът
заплатил на ответниците сумата от 1893,75 лв. Поради недействителността на договора за
заем, възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него в
размер на 1200,00 лева, а не на лихва и други разходи. Следователно разликата между
заплатената сума от 1893,75 лв. до дължимата от 1200,00 лв. /в размер на 693,75 лв./ била
платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от
ответниците на основание чл.55, ал.1, предл.l ЗЗД. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 34663/ 2024 г. по описа на СРС. В срока на
доброволно изпълнение по заповедта, длъжникът „Кредисимо" ЕАД заплатил доброволно
сумата от 84,50 лв., която била част от присъдената в издадената заповед за изпълнение сума
в размер на 123,94 лв., като останала неизплатена сума в размер на 39,44 лева. В срока на
доброволно изпълнение по заповедта, длъжникът „Ай Тръст" ЕООД заплатил доброволно
сумата от 241,71 лв., която била част от присъдената в издадената заповед за изпълнение
сума в размер на 569,81 лв., като останала неизплатена сума в размер на 328,10 лева. След
извършените частични погашения на дължимото били подадени в срок възражения от
длъжниците за недължимост на остатъчното вземане на ищеца, поради което за последния
възниквал правен интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.
С тези мотиви се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответниците, по издадената заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, а именно сумата от 39,44 лева, представляваща недължимо платена договорна
лихва /без основание/ по т. 7 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №
*** от 26.07.2022 г., сключен с първия ответник „Кредисимо" ЕАД и сумата от 328,10 лева,
представлявща недължимо платено /без основание/ възнаграждение за обезпечаването на
изпълнението на задълженията по чл. 8 ал.1 от „Договор за поръчителство", сключен с
втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, неразделна част от договора за заем, ведно със законна
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2024 г.,
5
до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане и на направените по
настоящото дело разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД излага в отговора, че между страните било проведено
заповедно производство по ч. гр. д. № 34663/2024 г. по описа на Софийски районен съд. С
подаденото заявление при условията на чл. 410 от ГПК заявителят в заповедното
производство К. З. М. претендирал от „Кредисимо“ ЕАД възстановяването на сума в размер
на 123,94 лв., представляваща заплатена от него договорна възнаградителна лихва във
връзка с Договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022 г. След получаването на така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение „Кредисимо" ЕАД заплатило част
от претендираната на това основание сума, а именно сумата от 84,50 лв., ведно с всички
сторени от заявителя разноски в заповедното производство, в това число за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и дължимата се върху главницата законна лихва, считано от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при условията
на чл. 410 от ГПК. Причината за това била, че във връзка с процесния договор за кредит по
сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД постъпили и били разпределени суми, както следва:
1200,00 лв. били разпределени за възстановяване на предоставената в заем на ищеца
главница по договора за кредит; 84,50 лв. - за погасяването на други дължими суми по
кредитното правоотношение, различни от вземането за главница. Получавайки заповедта за
изпълнение, „Кредисимо“ ЕАД заплатил на ищеца сума в размер на 84,50 лв. (част от
претендираната от заявителя сума от 123,94 лв.), ведно с дължимата се законна лихва.
Предвид гореизложеното се прави уточнение, че заявителят по заповедното производство и
ищец в настоящото производство е претендирал възстановяването от ответника
„Кредисимо“ ЕАД на заплатени суми с основание договорна възнаградителна лихва по
договор за кредит, който твърди, че е нищожен. С оглед релевираното твърдение за
нищожност ответникът възстановил, освен дължимите се суми за договорна
възнаградителна лихва, така и всички останалите суми, които разпределил за погасяването
на вземания, различни от вземането за главница от 1200,00 лв. по кредитното
правоотношение. Предприет бил този подход, т.к, ако на основание твърдяната нищожност
на процесния договор за кредит се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, в полза на
„Кредисимо" ЕАД ще бъде дължима само главница или чистата стойност на кредита.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че предметът на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 34663/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е изпълнен
доброволно. Освен това той действал добросъвестно и заплатил освен сумите, разпределени
за погасяване на договорна възнаградителна лихва и всички суми, заплатени над главницата
по договора за кредит, които не били присъдени като основание съгласно заповедта за
изпълнение. Предвид това изрично оспорва, че в полза на „Кредисимо“ ЕАД е заплатена от
ищеца сума за възнаградителна лихва над тази, която му е възстановена след получаването
на процесната заповед за изпълнение при условията на чл. 410 от ГПК. Счита, че
предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за възстановяване на
сумата от 39,44 лв., представляваща платена сума за договорна възнаградителна лихва по
кредитното правоотношение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, т.к.
ответникът „Кредисимо“ ЕАД вече бил възстановил на ищеца всички постъпили от него
суми, разпределени за погасяването на задължения, различни от вземането за главница по
кредитното правоотношение.
Във връзка с така изложеното, не се оспорва сключването на договор за
потребителски кредит № ***/26.07.2022 г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и К. З.
М. /кредитополучател/, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство
от 26.07.2022 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител К. З. М.. В съответствие с
6
посоченото и от ищеца в исковата молба договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022
г. бил сключен между страните за главница от 1200,00 лв. Не се оспорва още, че главницата е
усвоена в цялост от кредитополучателя - ищец в съответствие и с посоченото от него в
исковата молба. Уговорено било между страните предоставената в заем главница да бъде
върната за срок от 5 месеца, при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.20 %. Общият размер на
изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизала
на 1323,94 лева (от която сума: главница в размер на 1200,00 лв. и 123,94 лв. – договорна
възнаградителна лихва). Същият обаче бил погасен доброволно предсрочно от ищеца.
Предвид предсрочното прекратяване на процесния договор за кредит, съгласно уговореното
между страните, ищецът не бил заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва и твърдението на ищеца, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин").
Договорът имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било
предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при
изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който
бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва.
Оспорва се твърдението на ищеца, че за същия е било задължително да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят имал право, но не
и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които
„Кредисимо" ЕАД като кредитодател приемал били посочени в цитираната разпоредба и те
били (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на
поръчител. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай
„Кредисимо" ЕАД щял да разгледа заявлението му, да направи оценка на
кредитоспособността му и щял да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните
си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на
Кредисимо не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на
„Кредисимо" ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за
погасяването му.
Оспорва се твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД следвало са се включат в
ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Във връзка с горното следвало да бъде разгледана и
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит.
Двете клаузи регламентирали различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната
възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен
кредит - т.е. потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.
Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място, дори и
кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител", то той имал правото,
закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на
кредита можело да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор,
като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулирало и клиентът заявявал
желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо" ЕАД. Т.е. клиентът имал право да се
7
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един
аргумент в насока на твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително
условие за отпускане на кредита. По тези съображения, договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от
ЗПК.
Оспорва се твърдението, че към момента на сключване на договора за кредит
ответникът „Кредисимо“ ЕАД е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Ответникът „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, нямал информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след
сключването на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знаел и
нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо"
ЕАД не бил страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за
кредит от кредитоискателя, респективно не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Действително „Кредисимо" ЕАД било едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст"
ЕООД, въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този
смисъл „Крйдисимо" ЕАД нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно нямало данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай
Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст" ЕООД се задължавало да извърши за
сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред
кредитора „Кредисимо" ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възниквали в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД.
„Кредисимо" ЕАД не било страна по договора между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД.
Дори и да се приемело, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит бил нищожен, то неговата евентуална недействителност на
основанията, изложени в исковата молба водела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но
не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във
връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането по договора за
потребителски кредит било действително и искът спрямо него следвало да бъде отхвърлен.
По тези съображения, ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявения от ищеца спрямо него искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Моли при условията на евентуалност,
адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде определено в справедлив
размер.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД излага в отговора, че между страните било проведено
заповедно производство по ч. гр. д. № 34663/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД получил Заповед за изпълнение на парично задължение,
8
съгласно която следвало да заплати на заявителя и ищец по настоящото производство К. З.
М. сума в размер на 328,10 лв., постъпила по сметка на „Ай Тръст" ЕООД на основание
процесния договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. От тази сума,
ответникът „Ай Тръст" ЕООД възстановил само 241,71 лв., т.к. това била сумата, платена от
ищеца на основание процесния договор. Разликата над сумата от 241,71 лв. до пълния
размер на ищцовата претенция, за която било образувано настоящото исково производство,
била недължима, предвид което искът на ищеца спрямо „Ай Тръст" ЕООД следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен. Ответникът „Ай Тръст" ЕООД твърди в отговора, че не е
получавал плащания над сумата от 241,71 лв. във връзка с процесния договор за
предоставяне на поръчителство.
И ответникът „Ай Тръст" ЕООД не оспорва твърдението на ищеца, че между страните
е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022 г. между „Кредисимо" ЕАД
/кредитодател/ и К. З. М. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. с поръчител „Ай Тръст"
ЕООД и потребител К. З. М.. Уговорено било между страните предоставената в заем
главница да бъде върната за срок от 5 месеца, при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48.20 %. Общият
размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план
възлизала на 1323,94 лева (от която сума: главница в размер на 1200,00 лв. и 123,94 лв. –
договорна възнаградителна лихва). Същият обаче бил погасен доброволно предсрочно от
ищеца. Предвид предсрочното погасяване, ищецът не дължал в пълен размер уговорените
договорна възнаградителна лихва по договора за кредит и възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст" ЕООД.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД посочва също, че сключил с ищеца договор за поръчка
при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство",
съгласно който поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД,
по силата на който се задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1
към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга
било дължимо възнаграждение в размер на 569,81 лева, погасяването на което било
разсрочено на 5 месечни вноски. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение за периода след пълното изплащане
на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били
намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно
задължение - така например първата вноска била в размер на 121,43 лв., тъй като в този
момент гарантираното задължение било 1323,94 лева (цялата главница и възнаградителна
лихва по договора за кредит), а последната вноска била в размер на 0,00 лева, тъй като към
този момент размерът на гарантираното задължение възлизало на 271,96 лв. Предвид
изложеното, възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение,
дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на
контрагенти (дейност, която не била забранена от закона), като и размерът му бил съобразен
с риска, който ответникът „Ай Тръст" ЕООД поемал - възнаграждението било дължимо само
за периода на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение било дължимо по- голямо възнаграждение, което с времето намалявало.
По горепосочените и от първия ответник „Кредисимо“ ЕАД правни съображения,
ответникът „Ай Тръст" ЕООД счита, че доколкото договорът за предоставяне на
поръчителство е действителен, предявения спрямо него иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски като се оспорва, че последният
е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в условията на евентуалност се
иска адвокатското възнаграждение да бъде определено в справедлив размер.
9
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2 и ал.3, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление от 06.06.2024 г. с вх. рег. № 186526 в полза на ищеца срещу ответниците е
издадена заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК вкл. и за процесните суми, а именно за сумата от 693,75 лева, представляваща вземане
за заплатени суми без правно основание по клаузи за договорна лихва от договор за заем №
*** от 26.07.2022 г. и клаузи за поръчителство от договор за поръчителство към договора за
заем от 26.07.2022 г., които клаузи за договорна лихва и поръчителство са изначално
недействителни, поради тяхното неравноправие, ведно със законна лихва за период от
06.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
В предвидения от закона срок е подадено възражение и от двамата ответници по
чл.414а ГПК. Към възражението си, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е представил разписка №
0100022817035192 от 02.08.2024 г. за преведена на П.И.П. сума в размер на 299,55 лева с
посочено основание „сума по 55 ЗЗД и разноски по г.д. 34663 от 2024 г. на СРС“. Към
възражението си, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е представил разписка за извършено
плащане № 2000000426626884 от 15.08.2024 г. за преведена на П.И.П. сума в размер на
465,31 лева с посочено описание „Паричен превод към EasyPay сума по 55 ЗЗД и разноски
по г.д. 34663/2024 г. на СРС“.
С влязло в сила Определение № 452/06.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 34663 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд, издадената заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК , в частта за сумата в размер
на 326,21 лева е обезсилена като е указано на ищеца, че може да предяви иск за
установяване на остатъчното си вземане в размер на 367,54 лева в едномесечен срок, като
последният е сторил това.
Страните на спорят, а и по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК с Определение №
753/27.03.2025 г., постановено по настоящото производство, са обявени за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 26.07.2022 г. между ищеца К. 3латков М. и „Кредисимо“
ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022 г.; че на същата дата –
26.07.2022 г. между ищеца К. З. М. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по договор за
потребителски кредит № ***/26.07.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както и че ищецът
е усвоил заемната сума от 1200,00 лева;
Описаните обстоятелства се установяват и от представените от страните писмени
доказателства.
Видно от договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г., съдържащ и
Приложение № 1 към него, сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
ответникът му е предоставил сумата в размер на 1200 лева, която следва да върне на 5
месечни погасителни вноски, с първа падежна дата – 31.08.2022 г. и последна – 31.12.2022 г.
при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и ГПР в размер на 48.20 %. В
чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита,
като на същия се предоставя избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не
представи съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника,
респ. договорът няма да породи действие.
10
С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият е сключил Договор
за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата
на който същият се задължава да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ЕАД
солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на
посоченото задължение, ищцата следва да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД
възнаграждение в общ размер от 569,81 лева, платимо на датата на падежа на всяка
погасителна вноска по договора за кредит съобразно Приложение № 1, представляващ
погасителен план към този договор.
Представени са от ответника „Кредисимо“ЕАД и Общите му условия за предоставяне
на кредити.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно
изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От заключението се установява, че за
погасяване на кредитното задължение по процесните договор за потребителски кредит №
*** от 26.07.2022 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. е постъпила
сума в общ размер от 1533,00 лева, с която са погасени: главница за 1200,00 лева; договорна
лихва за 68,37 лева; лихва за забава за 1,13 лева; такси за просрочено вземане за 15,00 лева и
възнаграждение за поръчителство за 241,71 лева. Установено е от вещото лице, че кредитът е
погасен предсрочно, като кредиторът е съобразил датата на предсрочно погасяване с
дължимите суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. Установява
се от още от заключението, че размерът на ГПР, изчислен на месечна база при включване
във всяка погасителна вноска и на сумата от 569,81 лева, при допускане на анюитетни
месечни вноски е 587.29 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23
ЗПК, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжниците в едномесечния срок от уведомяването им за
своевременно депозирано от страна на последните възражения срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. За да бъде уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният
размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е осъществено
имущественото разместване.
Липсва спор по делото, съобразно изложеното по- горе от фактическа страна, че
между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1200 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. При
преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни доводите на
11
ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая е
налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – в случая ищецът, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по
ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по договора за
потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са
коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите
и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи, т.е. налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен.
За нищожен съдът намира и договорът за предоставяне на поръчителство от
26.07.2022 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като същият се
явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е.
липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението
да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава
едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
12
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка, както и постановеното Решение на СЕС, Девети състав от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/22, образувано по преюдициално запитване на СРС по гр. д. № 24262/2022 г., също
задължително за всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са
възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е
произнесъл СЕС по аргумент на разпоредбата на чл. 633 ГПК и според което в ГПР следва
да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя като ГПР, който
не отразява точно тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48 разходи, както е в случая, съответният договор за потребителски кредит
следва да се счита за нищожен, с последица възникване на задължение за връщане
единствено на главницата по него.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. При справка в Търговски
регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай
Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства –
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто
капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до
пет пъти размера на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на
поръчителство се получава плащане, което като финансов резултат е в полза на кредитора по
договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това плащане в същото време
представлява около половината от размера на кредитната сума – при предоставена в заем
сума от 1200 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 569,8 лева.
При включването му в годишния процент на разходите, размерът му надхвърля, и то
значително максимално регламентирания по чл. 19, ал. 4 ЗПК като видно от кредитираното
заключение по назначената експертиза, същият възлиза на 587.29 %.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
13
дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Тъй като
се установява, че ищецът като кредитополучател е погасил изцяло и предсрочно
задълженията си по процесните договори следва да се приеме, че с тях същият е заплатил на
заемодателя суми, които следва да се отнесат като връщане на предоставената му от
кредитора сума от 1200 лв.
Изложеното дотук налага извода, че претендираните вземания се основават на
неравноправни за потребителя клаузи, които се явяват нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Нищожността е пречка за възникване на задължение по тях, поради което платените
суми на всеки от двамата ответници над посочената главница по договора за потребителски
кредит са предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане, съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо и след като съдът достигна до извод за недействителност на
договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г. и на свързания с него договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата, вкл. и по аргумент от чл. 23 ЗПК, платените
суми за договорна лихва за 68,37 лева, лихва за забава за 1,13 лева, такси за просрочено
вземане за 15,00 лева или общо 84,50 лв. и за възнаграждение за поръчителство за 241,71
лева, се явяват получени от всеки от двамата ответници без основание и принципно се
дължи връщането им на ищеца.
По делото не се спори, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
представените по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд и в
настоящото производство разписки за извършени плащания се установява обаче, че след
образуване на заповедното производство и след връчване на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, на 02.08.2024 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД е заплатил на
ищеца сума в размер на 299,55 лева, включваща сумата от 84,50 лева като част от
претендираната от ищеца сума за договорна лихва, ведно с всички сторени от заявителя
разноски в заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, така
също и дължимата се върху главницата законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а ответникът „Ай Тръст“
ЕООД - сумата от 465,31 лева, включваща 241,71 лева – платени от ищеца на основание
договора за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. към договор за потребителски
кредит № *** от 26.07.2022 г., 12,50 лева – разноски за държавна такса и 200 лева – за
адвокатско възнаграждение, както и 7,33 лева – законна лихва.
С оглед на така извършените плащания, който факт съдът следва да съобрази на
основание чл.235, ал.3 ГПК и установените размери на претендиралите вземания
посредством заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
налага извод, че твърдението на ищеца, че в изпълнение на договора за потребителски
кредит и на договора за предоставяне на поръчителство е заплатил на ответниците сумата от
1893,75 лв., респ. че ответникът „Кредисимо“ ЕАД продължава да му дължи сума от 39,44
лева, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД - сума в размер на 328,10 лева е надоказано, а оттук и
неоснователно. С извършените и описани по-горе плащания от страна на всеки от двамата
ответници, изцяло са били погасени заплатените от ищеца суми без правно основание извън
главницата по недействителните договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г. и
свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на парични вземания в претендираните размери, за
14
което вземане в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд. По така изложените съображения предявените искове с правно основание чл.
422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
всеки от двамата ответници е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй
като към този момент, никой от тях не е погасил процесните вземания в установените от
съда размери. Доколкото обаче от страна на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД тях са
ангажирани доказателства за заплащане на всички разноски, сторени от ищеца по ч.гр.д. №
34663 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд такива, то такива не следва да им бъдат
присъждани отново.
Предвид крайния изход на делото и по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК,
право на разноски имат само ответниците. В отговорите на исковата молба всеки от двамата
ответници е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са се
представлявали от юрисконсулт и са направили искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
от по 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия, изразяващи се
единствено на депозиране на отговори на исковата молба и на писмени молби по делото,
като в полза на всеки от двамата ответници следва да се присъди сума в размер на от по
100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
***, адв. П.И.П. от АК - Хасково, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков и „Ай
Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4 Бизнес център „България“, представлявано от управителя Иван
Михайлова Шаламанова, искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК,
вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците, а именно: на сумата
от 39,44 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва /без основание/ по т. 7 от
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г., сключен с
първия ответник „Кредисимо" ЕАД и на сумата от 328,10 лева, представляваща недължимо
платено /без основание/ възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията по чл. 8 ал.1 от договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г.,
сключен с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2024 г., до окончателното им
15
изплащане, за които суми е издадена заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. П.И.П. от
АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №
146 А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол
Радостинов Янков и на „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4 Бизнес център „България“, представлявано от
управителя Иван Михайлова Шаламанова, сумата от по 100,00 лева или общо 200,00 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
16