Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75
гр. Габрово, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 51 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 345 от 27.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 208/2018 г.,Севлиевският районен съд е уважил
предявения установителен иск и е прогласил нищожността на договор за кредит № ********** и допълнително споразумение за
преструктуриране на дълга от 30.11.2015 г., сключени между ищцата Ф.М.Ч., с ЕГН ********** и
ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. С
решението е осъдено ответното дружество да заплати разноските по делото на
ищцата и държавната такса.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
чрез юрисконсулт И.П., в която се твърди, че същото е неправилно, необосновано,
както и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Неправилно съдът е приел, че процесния договор за револвиращ заем не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, тъй като неправилно е разтълкувал правната норма, която не се
съдържа изискване за представяне на методика за формиране на ГПР по кредита,
нито установява механизъм за изчисляване на този процент. Също така не се
съдържа и изискване потребителят да подпише погасителния план, който му се
предоставя като част от договора. Съдържанието на процесния договор за креди
отговаря изцяло на изискванията на ЗПК и същият не е нищожен на осн. чл. 22 от
същия. Излага подробни доводи за изпълнение на изискванията на закона за
минималното съдържание на договора. Неправилно съдът е приел, че
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и поради това договорът е
нищожен, за което излага подробни доводи. Паричният ресурс предоставян от
небанковите институции е много по - скъп, с оглед на факта, че същите не могат
да осъществяват влогонабиране. Обществените отношения били значително променени
от датите на постановените съдебни решения на ВКС и значителна част от хората
се съобразявали с норми на поведение, които допускат възнаграждението за
кредитор по договор за "бърз кредит" да достига 200%. Именно промяната
в обществените условия налага изоставяне на съдебната практика, механично
приета от съдебния състав. Излага се, че договорът по същество е търговска
сделка, поради което за неуредени в ЗПК приложение намира ТЗ, а не ЗЗД.
Доколкото договорът за потребителски кредит е вид банков креди, то се дължи
лихва в уговорения между страните размер, който не е ограничен от добрите
нрави. Излагат се аргументи за еквивалентността на насрещните престации по
процесния договор. Съдът недопустимо се е произнесъл освен по валидността на
сключения договор и по валидността на последващото споразумение, с което е
излязъл извън спорния предмет на делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Моли да се отмени
обжалваното решение, респ. да се обезсили в недопустимата част и да се отхвърли
предявения иск от ищцата, като се претендират съдебно деловодните разноски за
двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, чрез адв. С. К. в който същата се оспорва. Моли
да се потвърди обжалваното решение и се претендират разноските по делото за
въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Севлиевският районен съд е бил сезиран
с иск от Ф.М.Ч., против ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с който е поискано да се признае за установено, че
сключения между страните договор за кредит № ********** и допълнително споразумение за преструктуриране на дълга от
30.11.2015 г., е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
В срок е постъпил отговор от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в който се оспорва предявения иск по
аргументи подробно изложени в него.
Първоинстанционният съд е прогласил,
исканата от ищцата, нищожност на договор за кредит № ********** и допълнително споразумение за
преструктуриране на дълга от 30.11.2015 г., като е приел, че договорът не
отговаря на изискванията на ЗПК чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, което води до
неговата недействителност, като уговорената възнаградителна лихва в него от 76,
87 % и респ. ГПР по договора в размер на 107, 95%, противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и нищожността на тези две клаузи води до
нищожност на целия договор, тъй като същите не могат да бъдат заместени по
право от повелителни правила на закона и не може да се предположи, че договорът
щеше да се сключи без тях от кредитора.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че между
страните е сключен договор за револвиращ заем № ********** от 29.07.2011 г. и
общи условия към същия, с който кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
предоставил на ответницата Ф.М.Ч., заем в размер на 2 500 лв., като последната
се е задължила да върне сумата, на 48 месечни вноски, при размер на вноската
169,00 лв., общо задължение за връщане 8 154,12 лв., ГПР 107,95 %, годишен
лихвен процент – 76,87 и лихвен процент на ден - 0,21. Страните са декларирали
в договора, че всички негови приложения са верни и отговарят на истината. Като
солидарен длъжник по задължението на Ф.М.Ч. се е задължил Н.Ю.Ч.. По делото е
представен погасителен план към договор за револвиращ заем № **********, като
съгласно същият Ф.М.Ч., следва да заплаща на ответника 47 месечни вноски, при
размер на вноската 169,00 лв. и една последна вноска в размер 211,12 лв., всяка
от тях дължима ежемесечно на 10 – то число, считано от 10.09.2011 г., включваща
различен размер главница и лихва. Няма доказателства погасителният план да е
подписан от ищцата Ч..
От представено извънсъдебно
споразумение за преструктуриране на дълга от 30.11.2015 г., страните са постигнали
съгласие, че дължимата от Ч. сума по договор № ********** е в размер на 8708,96
лв., включваща неизплатена част от кредита, лихви за забава и неустойки по
договора, съдебни разноски и законна лихва, като ответницата се е задължила в
срок от 60 месеца да заплати на ищеца цялата сума на 60 равни месечни вноски в
размер 145,15 лв., платими на 10 число от месеца. Към споразумението е
представен погасителен план, за който също няма доказателства да е подписан от
ищцата Ч..
При така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съдът се е произнесъл изцяло по предявения иск, с който още с
първоначалната искова молба е поискано да се признае, че процесният договор и
съответно сключеното допълнително споразумение за преструктуриране на дълга към
него, е нищожен. В този смисъл неоснователно е наведеното възражение от
дружеството за недопустимост на решението по отношение на допълнителното
споразумение.
По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Не е
спорно, че между страните е сключен договор за револвиращ заем № ********** на
29.07.2011 г., за сумата от 2 500 лв. със срок от 48 месеца. Не е спорно, че с последващото
споразумение от 30.11.2015 г. се уреждат отношенията между страните във връзка
с преструктурирането на дълга на заемателката в размер на 8708,96 лв., формиран
на основание договора от 29.07.2011 г.
Настоящият състав на съда
намира, че нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща разпоредба, уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение, както за
гражданските договори, така и за търговските сделки, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Доколкото чл.
288 от ТЗ се предвижда, че за неуредени в него положения за търговските сделки
се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, следва, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
намира приложение при договора по чл. 420 от ТЗ, като това основание за
нищожност намира приложение по отношение на сключения между страните процесен
договор за револвиращ кредит. За пълнота следва да се посочи, че за
приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по отношение на търговските
сделки, ВКС се е произнесъл в решение № 88/22.06.2009 г. по т. д. № 911/2009 г.
на І ТО.
Независимо дали договорът ще
бъде квалифициран като такъв по чл. 430 от ТЗ или по чл. 240 от ЗЗД, той по
правило е възмезден, като и в двата случая попада в приложното поле на Закона
за потребителския кредит (в редакцията му към ДВ бр. 58 от 30.07-2010 г.),
доколкото кредиторът отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 4 от закона -
предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Процесното съглашение по форма и
съдържание отговаря в значителна степен, но не изцяло на изискванията съдържащи
се в глава ІІІ
- та, чл. 9 -
чл. 11 от ЗПК.
По този договор,
като възмезден, заемателят дължи лихва върху предоставената му сума,
представляваща цената за ползване на заемната сума. Безспорно лихвата следва да
съответства на предоставената сума и условията, при които тази сума е
предоставена, като в конкретния случай е предвидено предоставянето на 2 500 лв.
срещу задължението на заемополучателката да върне 8 154, 12 лв. за срок от 48
месеца, като тази сума е формирана от възнаградителната лихва в размер на 76,
87 %, а годишния процент на разходите е определен на 107, 95 %. Определени по
този начин лихвата и ГПР безспорно се явяват такива, уговори в нарушение на
добрите нрави, което е основание за нищожност по смисъл на чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционния съд в мотивите си, които се
споделят от настоящия състав. Добрите нрави са онези правила и норми, които
бранят принципи и ценности общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в
интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интересите на
договарящите страни, и това са принципите
на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. В този смисъл настоящия състав споделя цитираната от
Районния съд съдебна практика и същата не е приложена механично, а отговаря
именно на развилите се обществени отношения. Налице е нееквивалентност на двете
престации - тази на кредитора и тази на заемателя, като последната е в
значителен размер и в ущърб на последния, като не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника, че уговорките за размера на лихвените проценти са
общоприети и в рамките на обичайното за този вид кредити, като с така
определената цената на услугата, търговецът се освободил от грижата да договаря
добросъвестно, преценявайки платежоспособността на клиентите си и си е осигурил
източник на приход значително надхвърлящ, както разходите за дейността му, така
и обичайните печалби, което именно е
обществено неприемлив резултат. Доколкото процесният договор е приет за нищожен
на посочените от районния съд основания, нищожно се явява и последващото
споразумение, с което се преструктурира дълга, формиран на основание договора,
чиито клаузи, във връзка с формирането на дълга, са приети за нищожни и които
не могат да бъдат заменени от повелителни норми на закона, както правилно е
приел и първоинстанционния съд.
По изложените аргументи обжалваното решението
от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение.
При този изход на делото в полза на
ответната страна по въззивната жалба следва да се присъдят поисканите разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като се остави без уважение
възражението на жалбоподателя за прекомерност, тъй като същото е с 35 лв. по -
високо от минималното възнаграждение по Наредба № 1 за дела при този материален
интерес.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от
27.12.2018 г., постановено от Севлиевския районен съд по гр. д. № 208/2018 г., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.М.Ч.,
с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на сумата 800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.