Р Е
Ш Е Н
И Е № 260108
Град Несебър, 08.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 933 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Т.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с адрес на кореспонденция: село Кошарица, комплекс “М.М.”, община Несебър, срещу Наказателно постановление № 20-0304-000528 / 28.05.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че в период на извънредно положение била подложена на психически и емоционален стрес, поради което забравила да направи вноска по застраховка за личния си автомобил “Опел Антара” с рег.№ *****, който бил застрахован, но поради просрочената вноска в системата на МВР показва, че застраховка няма.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че поддържа жалбата си. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконсъобразно. Ангажира писмени доказателства.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище, подадено от юристконсулт, се заявява, че жалбата е неоснователна. Намира нарушението за доказано от събраните доказателства, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателя, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2019г. в град Бургас е сключен застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица № BG/06/119002738231 “Гражданска отговорност” на авомобилистите за лек автомбил “Опел Антара 2.0 CDTI Automatik 4” с рег.№ *****, собственост на Г.Т.Й., със срок на застраховката от 26.09.2019г. до 25.09.2020г. Уговорената застрахователна премия е в размер на 247,35 лева, като ведно с данъка върху застрахователната премия и таксите върху вноските, общо дължимата сума по договора е в размер на 264,31 лева, която е предвидено да се заплати на четири вноски, първата от които в размер на 75,07 лева, а останалите три вноски в размер по 63,08 лева. Падежът на четирите вноски е както следва: 26.09.2019г., 25.12.2019г., 25.03.2020г. и 25.06.2020г. По делото липсват доказателства дали Г.Т.Й. е заплатила първите две вноски, но не е заплатила третата внокса – тази с падеж 25.03.2020г. В застрахователната полица изрично е отразено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахованелната премия договорът се прекратява в 24:00 часа на 15-я ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска – чл.368, ал.4, във връзка с чл.490, ал.2 от КЗ, т.е. жалбоподателят е знаел, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът му се прекратява. Това означава, че застрахователният договор на Г.Й. е прекратил действието си на това основание най-късно в 24:00 часа на 09.04.2020г. В подкрепа на изложеното е фактът, че месец по-късно – 08.05.2020г., когато е била спряна за проверка от органите, осъществяващи контрол на движението по пътищата, но след приключването й, жалбоподателят е сключил за автомобила си нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които нейни твърдения се потвърждават с отразеното в акта за установяване на административно нарушение, че този факт е послужил като основание да й бъде върнато Свидетелството за управление на МПС, което Г.Й. не би направила, ако предходната застраховка не е била прекратена и съответно е била валидна към този момент.
На 08.05.2020г., за времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 08.05.2020г., Д.Г.Д. и М.Н.М., двамата на длъжност “младши автоконтрольор” при РУ Несебър, са изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ. При обход в к.к. Слънчев бряг, докато се движели по главната алея, около 13:10 часа се разминали с лек автомобил, за който системата, инсталирана в служебния им автомобил, е известила, че за автомобила няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”. По тази причина направили обратен завой, последвали автомобила и го спрели за проверка. При проверката на документите на автомобила “Опел Антара” с рег.№ ***** и на водача установили, че автомобилът се управлява от Г.Т.Й.. Същата не представила валидна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорост” за автомобила, респективно застрахователният договор, обективиран в застрахователната полица, представена от самия жалбоподател по делото, към момента на проверката е прекратил действието си месец по-рано.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, бл.№ 388726 от 08.05.2020г. от Д. Г. Д. – “младши автоконтрольор” при РУ Несебър, против Г.Т.Й. за това, че на 08.05.2020г. около 13:20 часа в к.к. Слънчев бряг, по главна алея в посока град Несебър – град Свети Влас, до хотел “В.”, като водач на собствения си лек автомобил “Опел Антига” с рег.№ ******, МПС е регистрирано на територията на Република България, не е спрян от движение и няма сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” към момена на проверката. Актосъставителят е квалифицрал нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. При съставянето на акта са били иззети СУМПС № ********* и контролен талон № 6330088. Свидетелството за управление на МПС е било върнато на водача същия ден в 14:30 часа, когато тя е представила валиден застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Като възражения в акта Г.Й. е описала, че има сключен договор, но е закъсняла с вноската и при извънредно положения смята, че може да се направи изключение.
Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят потвърждава направините от него констатации, които е отраззил в акта.
Административно наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, е издал обжалваното наказателно постановление, в което е приел, че управляваният от Г.Т.Й. неин собствен лек автомобил не е имал на 08.05.2020г. към момента на проверката от контролните органи сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и с което наказателно постановление е наложил санкцията.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчно лично на наказаното лице на 30.09.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 01.10.2020г.
При изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на акта или при издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславящи отмяната му. Административно наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ядво, щото жалбоподателят да може да го разбере, за да организира адекватно защитата си. Фактът, че непосредствено след извършване на нарушението за процесния автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не обуславя маловажност на случая, тъй като обществената опасност на нарушението се преценява към момента на извършването му, но не и с оглед на последващи събития.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Наказващият орган има право да издава наказателни постановления и да налага санкции по чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, тъй като такива права са му делегирани със Заповед № 251з-1776 / 31.05.2016г. на Директора на ОДМВР Бургас, която заповед изрично е цитирана в постановлението.
Описаното в обжалваното постановление е доказано, а именно, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил, който е нейна собственост, регистриран в Република България и не е спрян от движение, не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по който начин не е изпълнено задължението по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането – посочената като нарушена законова разпоредба, поради което деянието е съставомерно именно по тази разпоредба и правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Вярно е, че на датата на извършване на нарушението – 08.05.2020г., е сключен такъв застрахователен договор и че той е сключен от собственика на автомобила, който е жалбоподателя Г.Й., но сключването му е станало след проверката и по повод на проверката, при която вече извършеното нарушение е било констатирано.
Правилно е определен и размера на наложената санкция, тъй като предвидената такава в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е с фиксиран от застрахователя размер и не подлежи на изменение, и в частност не може да бъде намалявана предвид забраната на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и относно размера на наложената санкция.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-000528 / 28.05.2020г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, на Г.Т.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с адрес на кореспонденция: село Кошарица, комплекс “М.М.”, община Несебър, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: