№ 548
гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20245200100086 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът А. Д. не се явява ред. пр. За него се явява адв. Н. редовно
преупълномощена от адв. О..
За ОД на МВР – Пазарджик ред.пр. се явява гл. юрисконсулт К. П.
редовно упълномощена.
Явява се вещото лице д-р П. М..
Адв. Н.: – Да се даде ход на делото.
Гл. юрк. П.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото от УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон медицинска структура
„Здраве“ на 31.07.2024г. е постъпила цялата медицинска документация на
пациента А. Н. Д. за хоспитализацията му в УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон
МС „Здраве“ гр. Пазарджик за периода 27.02.-01.03.2023г.
На 14.08.2024г. с вх. № 7672 от адв. В. О. съгласно издадените съдебни
удостоверения са представени: Писмо с изх. № 23-00-677/01.08.2024г. от
НЗОК; Справка за извършени прегледи на А. Н. Д.; Справка за
пролежаванията в болница на А. Н. Д.; Преписка към Декларация за трудова
1
злополука от ТП – Пазарджик на НОИ – 23 листа; Уведомително писмо с изх.
№ 42/30.07.2024г. на МЦ „Асклепий“ ООД; Амбулаторен лист №
23073В05360OD/14.03.2023г.; Амбулаторен лист №
230739401СбА8/20.03.2023г.; Електронен документ за хоспитализация от
20.03.2023г.; Физиопроцедурна карта на МЦ „Асклепий“ ООД; Писмо с изх.
№ 1023-12-76#1/29.07.2024г. на ТП – Пазарджик на НОИ; Извършени
физиотерапевтични процедури от МЦ „В. 2017“ – 7 листа; ИЗ № 3207/2022г.
на Специализирана болница за рехабилитация – Вита ЕООД – В. – 20 листа.
На 03.10.2024г. е постъпило писмо от ОД на МВР – Пазарджик с изх. №
ОК-2-000-183-351 от 26.09.2024г., към което е приложен отговор от
„Животозастрахователен институт“ АД, с което уведомяват съда, че към
настоящия момент на А. Н. Д. застраховано лице по Договор за възлагане на
обществена поръчка № 12491п-40/20.02.2019г. не е изплащано
застрахователно обезщетение.
На 11.10.2024г. е постъпила молба от вещото лице д-р П. М., с която
моли да бъдат изискани копие от цялата история на заболяване № 6812/2022г.
на А. Д. от Отделение по ортопедия и травматология УМБАЛ „Пълмед“ ООД
– Клон МС „Здраве“ – Пазарджик, магнитно резонансна томография на дясно
коляно № 0199/17.02.2023г. от УМБАЛ „Света Анна“ – С..
Адв. Н.: – Копието от цялата история на заболяване № 6812/2022г. на А.
Д. от Отделение по ортопедия и травматология УМБАЛ „Пълмед“ ООД –
Клон МС „Здраве“ – Пазарджик и магнитно резонансна томография на дясно
коляно № 0199/17.02.2023г. от УМБАЛ „Света Анна“ – С., са приложени към
ИМ през 2022 г., но в електронния достъп са сканирани само до 40 стр. и
поради тази причина вещото лице не ги е видяло. За това според мен е станало
това объркване. Представям на вещото лице д-р М. и дисковете с ЯМР
направени през август 2022г. и февруари 2023г. за ползване с оглед изготвяне
на експертизата. Като доказателство по делото сме представили разчитането
на ЯМР направени от съответните лекари извършили ги. Същите са
приложени на стр. 68 и 18. Да се приемат представените по делото
доказателства.
Гл. юрк. П.: – Не възразявам вещото лице да ползва дисковете с ЯМР.
Да се приемат представените доказателства.
2
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА цялата медицинска документация на пациента А. Н. Д. за
хоспитализацията му в УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон МС „Здраве“ гр.
Пазарджик за периода 27.02.-01.03.2023г.
ПРИЕМА Писмо с изх. № 23-00-677/01.08.2024г. от НЗОК; Справка за
извършени прегледи на А. Н. Д.; Справка за пролежаванията в болница на А.
Н. Д.; Преписка към Декларация за трудова злополука от ТП – Пазарджик на
НОИ – 23 листа; Уведомително писмо с изх. № 42/30.07.2024г. на МЦ
„Асклепий“ ООД;Амбулаторен лист №
23073В05360OD/14.03.2023г.;Амбулаторен лист №
230739401СбА8/20.03.2023г.; Електронен документ за хоспитализация от
20.03.2023г.; Физиопроцедурна карта на МЦ „Асклепий“ ООД; Писмо с изх.
№ 1023-12-76#1/29.07.2024г. на ТП – Пазарджик на НОИ; Извършени
физиотерапевтични процедури от МЦ „В. 2017“ – 7 листа; ИЗ № 3207/2022г.
на Специализирана болница за рехабилитация – Вита ЕООД – В. – 20 листа.
ПРИЕМА писмо от ОД на МВР – Пазарджик с изх. № ОК-2-000-183-351
от 26.09.2024г., към което е приложен отговор от „Животозастрахователен
институт“ АД, с което уведомяват съда, че към настоящия момент на А. Н. Д.
застраховано лице по Договор за възлагане на обществена поръчка № 12491п-
40/20.02.2019г. не е изплащано застрахователно обезщетение.
ДАВА възможност на вещото лице д-р П. М. да изготви допуснатата
съдебно медицинска експертизата.
Адв. Н.: - Във връзка предоставената ни възможност водим свидетелите
Ана Иванова Доспатка и А.Д..
Гл.юрк. П.: - Не възразявам да се изслушат. Моля допуснатите ни двама
свидетели да бъдат изслушани в следващото съдебно заседание.
Адв. Н.: - Не възразявам.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели в днешното съдебно
заседание Ана Иванова Доспатка и А.Д..
3
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите:
Сне се самоличността на същите, както следва:
СВ. А.И.Д. – 51 г, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на ищеца. Желая да бъда свидетел. Предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. 2022 г. август
месец аз и съпругът ми работехме в гр. Смолян към дърводобива. Синът ни
беше звънял няколко пъти на баща му по телефона, но той не беше чул. Звънна
на мен и каза, че баща му трябва да отиде да го вземе защото А. беше в
командировка на морето. Каза, че си е ударил крака, боли го крака и трябва да
отиде да го вземе, че няма как да се прибере. Ние си тръгнахме и баща му
замина да го вземе. Докато баща му пътуваше аз звъннах на А. няколко пъти
да отиде в болница, да видят дали не му е счупен крака. На мен първата
реакция ми беше тази, че си е счупил крака. А. каза, че най-вероятно го е
навехнал докато слизал от служебната кола. Баща му го закара директно във
Военна болница в С.. Чувахме се по телефона. Аз бях много притеснена. Те
спряха да ми се обаждат. Звънях на телефоните им, но те бяха изключени. За
първи път видях А., когато се върнаха от гр. С. в гр. В.. Той беше с патерици и
шина. Два месеца може би носеше шина и патерици, защото го оперираха и аз
бях с него два месеца. Мисля, че три или четири пъти беше на рехабилитации.
Два месеца беше в болнични. Първата операция беше много тежка в смисъл
след операцията имаше много силно главоболие, че чак се наложи да викам
линейка. 4-5 дни бяхме в болницата и веднага след като го изписаха след
операцията се прибрахме във В. и тогава се наложи да викам линейка, защото
имаше много силно главоболие. За една седмица му даваха болкоуспокояващи
всевъзможни. Чак ходих при личният лекар да му изпише трамал, който се
дава със зелена рецепта. Това, че го болеше крака беше едно, но главоболието
беше ужасно. Казаха лекарите, че е в следствие от упойката, че не е пил
достатъчно течности. Беше кошмар тази седмица. Втората операция мисля, че
беше 5-6 месеца след първата. А. два месеца беше в болнични, възстанови се,
беше добре, започна работа. Ние се радвахме, защото беше изпаднал в една
дупка от това, че не може да ходи на работа, това беше детската му мечта.
Стана изнервен, той се промени коренно. Февруари месец не си спомням дата
в кухнята бях, той беше седнал на компютъра, след работа от нощна смяна.
Извика, аз си помислих, че говори с колеги по телефона. Каза да отида бързо,
4
вика „Кракът ми“. Каза, че не може да стъпи на крака си. Опря се на мен и го
занесох в другата стая. Още тогава беше сигурен, че е това, което му се беше
случило преди. Легна на леглото и пак не можеше да стане. Ако не го
придружиш до тоалетна не може да отиде. Каза, че утре веднага заминава за
гр. С., че не може да стъпи на крака си. Тръгна за гр. С., за да си направи ЯМР
защото беше като първия път. Пак се върна с шина и патерици и каза, че ще
има втора операция. Каза, че пак се е скъсал менискус, нещо такова. Аз го
питам как е възможно да си скъсаш менискус като си седнал на стола. Той
беше седнал пред компютъра, но пак е скъсан и пак предстоеше операция. Два
месеца може би се възстановяваше от втората операция. Ходеше на
рехабилитация лично аз го карах. Много зле му се отрази всичко това. Стана
много нервен, той викаше за абсолютно всичко, чаша вода ако не му подадеше
той изпадаше в истерия буквално. Затвори се, започна да се усамотява, не
искаше да разговоря с никои. Даже с баща му се говорехме, че нещо става с
него и дали да не се свържем с психолог. Даже не ядеше. Един ден влезнах при
него и го попитах какво се случва и той каза, че нищо му няма. Аз го попитах
дали да отидем на психолог. Той каза, „Аз си губя работата, това ми е детската
мечта, дали ще проходя изобщо“. Това се случи след втората операция
въпреки, че не я преживя толкова в смисъл с главоболие, но болките, които
бяха, бяха от крака. Но психически той се срина. Никога не е реагирал по този
начин, беше много спокоен, като всяко момче се удрял, падал е. Той беше
буен, беше уравновесен, а вече не можех да го позная. Не мога да намеря
думи. После някак си отшумяха тези неща. Този период отмина и сега вече
мога да кажа, че съм щастлива майка и го гледам как си върши работата и сега
е добре. Това напрежение отмина. Щастлив е, има две деца, за които се грижи.
Не е ходил при личния лекар да го изпращат на ортопед. Това никога не се е
случвало, такова нещо не ми е известно, ние живеем в една къща, в едно
домакинство сме.
Със съгласието на страните свидетеля беше освободен от съдебната
зала.
СВ. А.Д. – 31 г, българка, българска гражданка, неосъждана. Сестра
съм на А.. Желая да бъда свидетел по делото. Предупредена за отговорността
по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Беше някъде 2022г. не си
спомням месеца, лятото беше. Брат ми беше в командировка защото се чухме
по телефона. Той се беше обадил на моите родители, че кракът му бил доста
5
зле. Каза, че много силно го боли крака и не може да издържа. Той мисля, че
беше в с. Резово доколкото си спомням. Беше надвечер и помолил колегата да
го закара до най-близката болница, която мисля, че беше в гр. Царево, но е
малка болница и не разполага с рентген. Нямал е друг избор и се обади на
татко. Баща ми по спешност отиде да го вземе и го закара до гр. С.. Брат ми
беше наистина доста зле, даже се бяхме уплашили всички тогава, болката му
беше нетърпима, беше неузнаваем тогава. Лежа в болницата. Оперираха го.
Операцията беше страшно тежка и последствията от нея. Аз с брат ми 30
години сме живели заедно и за първи път го виждах толкова изнемощял, бяха
много силни болките, страшно. След операцията имаше много силно
главоболие, страшно. Не му помагаше абсолютно нищо. От болницата
изписваха болкоуспокояващи, но от нищо не му минаваше. Тогава си спомням
майка ми със зелена рецепта взе лекарства нещо трамал най-силното такова
лекарство, за да му помогне. Беше някъде 2,5 -3 месеца в болнични.
Провеждаше няколко пъти рехабилитация. За втория път си спомням, че беше
в СБР „Вита – В.“. Първият път нямаше резултата, но вторият път беше малко
по-добре. Той не беше се възстановил, беше с шина, която обездвижваше
крака, с патерици беше, ние всички му помагахме. Това беше след
оперативния период, когато носеше шината и патериците и трябваше да му се
помага. Беше се сринал психически, не искаше да ходи на второто
раздвижване, беше се отчаял. Беше на антидепресанти. Децата му не можеха
да го познаят. Беше много, много страшно между първата и втората операция
мисля. Не знам точно аз съм малко хаотична. За втория път се получи
усложнение, той докато си стоеше кротко, в мига, в който изпъна крака си
изкрещя от болка. Мисля, че пак два месеца беше в болнични. Понеже аз имам
семейство и по-рядко ходех, но си спомням, че беше пак толкова. За болницата
в гр. Царево аз не съм била там, но от думите на баща ми разбрах за тази
болница, че била малка. Брат ми беше много зле и каза, че там не могат да му
помогнат и за това помоли баща ми да отиде да го вземе. Аз бях когато той
седеше в къщи и пак му стана нещо на крака, но не разбрах точно за какво
става въпрос, защото майка го забра и тя го качи на горния етаж, а аз останах
при децата, защото и те се уплашиха.
Със съгласието на страните свидетеля беше освободен от съдебната
зала.
6
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.11.2024г. в 11.15 часа за която
дата и час страните уведомени. Вещото лице д-р П. М. уведомен. Свидетелите
на ответника при довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7