Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Велина Пейчинова
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 173 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
509866/18.10.2018 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 30059/2018 г. е признато за
установено, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че П.Ф.Ц.,
ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, следните суми: 786, 82 лв.
- стойност на потребена от ответника топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „******за периода 19.02.2015 г. - м. 04.2017 г., 98, 77 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата от 786, 82 лв., за периода 15.10.2015 г. - 01.02.2018 г.,
като исковете са отхвърлени по главницата над размер от 786, 82 лв. до пълния
предявен размер от 1 069, 11 лв. и за сумата над 98, 77 лв. до пълния предявен
размер от 146, 72 лв. - лихва за забава върху главницата. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК ответницата П.Ф.Ц., чрез представителя си,обжалва
решението в уважителната част с
доводи, че е неправилно и необосновано. Според нея искът е уважен без да са
ангажирани убедителни доказателства за неговата основателност. Необосновано СРС
е приел, че ответницата е потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153 ЗЕ, като по
делото не е представена молба - декларация за откриване на партида на нейно име.
Позовава се на противоречия между ЗЗП и ЗЕ, като поддържа, че ищецът не е
доказал, че тя е поръчала доставка на ТЕ. Неоснователно е прието, че ОУ имат
сила на договор между страните. Не е установена годността на индивидуалните
уреди за отчитане на ТЕ, като не са представени доказателства за реален отчет
на уредите, чрез които се извършва измерване на ТЕ. В жалбата се поддържат, че
при определяне на задълженията съдът не е следвало да възприема заключението на
СТЕ, която е изготвена по документи на ищеца и не прави независим опит да
установи количеството ТЕ за имота. Съдът не се е мотивирал защо кредитира
заключенията на експертизите. В производството са установени значителни
неточности и нарушения при отчисляване на технологичните разходи в АС, които са
за сметка на доставчика. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
ищецът „Т.С.“ ЕАД не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В
молба от 20.11.2019 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави
без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските
на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Като съобрази изложеното от страните по реда на
въззивната проверка, съдът намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът проверява
служебно само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми. Производството е образувано
след подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника П.Ф.Ц..
По съществото
на спора и като съобрази възраженията на ответницата поддържани в жалбата,
настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот“. За доказване
сключването на договор ВКС приема подаването на изрично заявление за откриване
на партида на името на ползвателя.
Като се съобразят
посочените норми следва, че по договора за доставка на топлинна енергия потребител на
топлинна енергия е собственика на имота, физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
Като
се съобрази представения пред СРС нот. акт № 16/, т. LLLІV, дело № 31449/13.12.1993 г.,
удостоверение за идентичност на имот и нот. акт № 125, т. ХХХІХ, дело №
7532/10.04.1997 г. за дарение на процесния имот от ответницата в полза на
дъщеря й Б.А.Б., при което ответницата П.Ф.Ц. е запазила доживотно право на
ползване върху имота, въззивният съд намира, че по делото е установено
ответницата да е ползвател (клиент) по договора за доставка на ТЕ по смисъла на
ЗЕ, посочен по - горе.
Съобразно
даденото в ЗЕ разрешение на въпроса за потребителите на ТЕ, въззивният съд
намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Договорното отношение между
тях е възникнало от качеството на ответника на вещен ползвател на имота, за което не се изисква да е подавано изрично заявление за
откриване на партида от ответницата. Възраженията в жалбата в посочения смисъл са
неоснователни.
Както е приел и СРС, по изричното разпореждане на ЗЕ, който съдът е
задължен да приложи, между страните е възникнало
правоотношение по доставка на ТЕ в процесният имот, в заявеният период. Облигационното
отношение е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действието на
Общите условия на ищцовото дружество. Законодателят не е предвидил като условие
за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки, че е
предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в
топлопреносното предприятие писмено заявление. По делото не се твърди ответницата
да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството
изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г.
Установява се,
че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на ФДР - „Т.с.” ЕООД.
Във връзка с определяне
реалното потребление за имота, освен приетото пред СРС заключение на СТЕ, което
ответникът не е оспорил по същество, от ФДР са представени и документите за
главен отчет на разпределителите в имота през процесния период, които са подписани
от потребител. Поради това въззивният съд намира за неоснователни възраженията,
че изводите на СРС относно реалния отчет на уредите в имота се базират само на
СТЕ, изготвена по документи на ищеца.
Вещото лице е установило,
че през периода ТЕ е начислявана от ФДР съобразно отчета на уредите в имота,
сградната инсталация и БГВ в съответствие с действащата в периода нормативна
уредба.
СРС е съобразил заключението
на СТЕ и е определил размера на реално дължимите суми за потребление на ТЕ за
процесния период без предишни просрочени неплатени сметки, без изравнявания за
периоди извън процесния. Изводът на СРС е направен след
преценка в цялост на събраните доказателства, включително на тези, представени от третото лице помагач и не е
налице основание за неговата промяна.
СРС е определил
размерите на задълженията, като е намерил за основателно направеното от
ответницата възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Само за пълнота настоящият състав намира за необходимо
да отбележи, че при постановяване на решението СРС не е съобразил факта, че предмет на делото са
задължения за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., за които приложение ще
намери нормата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г., според която клиентите
са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 ОУ в
30 - дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата
на продавача.
Относно установяване на вземанията за лихви за забава
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В
жалбата не се излагат конкретни възражения срещу решението в частта относно установените
лихви за забава. Настоящият състав споделя извода на СРС, че когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
По отношение дължимите суми за топлинна енергия,
консумирана след 31.01.2014 г. (както в процесния случай), както се посочи и по
- горе, приложение ще намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ -
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Анализът на нормите на ОУ на
ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми
ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни
задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на
ищеца. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2.
В случая не е установено, че ответницата е в забава по
отношение на процесните задължение, поради което исковете за установяване
дължимост на лихви за забава са изцяло неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат
изцяло с тези на СРС, решението следва да се потвърди в частите, в които
исковете по главницата са частично уважени, като в частта относно исковете по
чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД - решението не е съобразено с материалния
закон и следва да се отмени, а исковете - да се отхвърлят изцяло.
По разноските пред СРС : Предвид изхода от
спора, решението следва да се отмени и в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски, както следва : за заповедното производство пред СРС – над
размер от 48, 54 лв. до присъдения размер от 54, 62 лв., а за исковото
производство пред СРС – над размер от 307 лв. до присъдения размер от 382, 40
лв.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора –
частично отхвърляне на иска, в полза на адвоката на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 34
лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, според доказателствата за сключен договор за правна помощ по този
ред и съразмерно на отхвърления иск.
В останалата част, в която
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ищец.
В конкретния случай обаче въззивният съд намира, че разноски е следват да се
присъждат в негова полза, тъй като липсват предприети процесуални действия от
тази страна. Въззиваемият - ищец е депозирал единствено бланкетна молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие, в която моли да се потвърди
обжалваното решение, без излагането на каквито и да било доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Молбата на „Т.С.”
ЕАД не
може да бъде окачествена като отговор по въззивната жалба, а на още по - голямо
основание - като действие на процесуално представителство. С оглед на
изложеното и доколкото въззиваемият не се е явил в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, липсва основание да се приложат
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ, респективно, съдът
не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца – въззиваем.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 509866/18.10.2018 г. на СРС, 78 с - в, по гр.
д. № 30059/2018 г., в частта, в която е признато за установено, на основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Ф.Ц., ЕГН: **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, сумата от 98, 77 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 786,
82 лв., за периода 15.10.2015 г. - 01.02.2018 г., както и в частите, в които П.Ф.Ц.,
ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, разноски, както следва : за заповедното
производство пред СРС – над размер от 48, 54 лв. до присъдения размер от 54, 62
лв., а за исковото производство пред СРС – над размер от 307 лв. до присъдения
размер от 382, 40 лв. и вместо тава ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1, ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че П.Ф.Ц., ЕГН: **********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, сумата от 98,
77 лв. - обезщетение за забавено плащане върху главницата от 786, 82 лв.,
за периода 15.10.2015 г. - 01.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
509866/18.10.2018 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 30059/2018 г. в частите, в
които е признато за
установено, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че П.Ф.Ц.,
ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, следните суми: 786, 82 лв.
- стойността на потребена от ответника топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „******за периода 19.02.2015 г. - м. 04.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******, адрес *** Б да заплати на адвокат И.Г.Д., с личен №
**********, Адвокатска колегия гр. Кюстендил, и с адрес по делото : гр. София,
ул. *****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. - разноски
за адвокат пред СГС в размер на 34 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в
останалата отхвърлителна част, която не е оспорена от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.