Решение по дело №13904/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4389
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Куртов
Дело: 20211110213904
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4389
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213904 по описа за 2021 година
след като разгледа докладваното от съдията а. н. д. № 13904 по описа на
СРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*********
срещу Наказателно постановление (НП) № С-14-3070 от 19.08.2021г.,
издадено от Р.П.М. на длъжност „директор“ на Дирекция „Контрол и
превантивна дейност“ упълномощена със Заповед №РД-115 от 23.10.2018г. на
директора на РИОСВ- София, с което на основание чл. 20, ал. 1 от Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения на дружеството
жалбоподател е наложена еднократна санкция в размер на 3 884,21 /три
хиляди осемстотин и четири лева и двадесет и една стотинки/ за извършено
нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
В жалбата се посочва, че в обжалваното наказателно постановление
липсва пълно и точно описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Жалбоподателят счита, че мястото на извършване на
нарушението не е същото като това на констатиране на нарушението.
1
Отделно от това, посочва, че от описанието не може да се направи извод
каква е средномесечната допустима стойност, за да се установи дали има
извършено нарушение в действителност. На следващо място, се посочва, че
като дата на извършване на нарушението е посочен периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г., а в обстоятелствената част се твърди, че е извършено през
месеците януари, февруари, март, октомври и ноември.Също така се излагат
доводи, че в обжалваното наказателно постановление не е посочен реда за
изчисляване на наложената санкция. Жалбоподателят намира, че
наказателното постановление е неправилно и необосновано, поради което се
моли за отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
взема отношение по подадената жалба.
Въззиваемата страна- Регионална инспекция по околната среда и водите
редовно призована се представлява от юрисконсулт Бозов, който моли за
потвърждение на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Същият претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, прие
за установено следното от фактическа страна:
На „Топлофикация София“ ЕАД за обект ТЕЦ София било издадено
комплексно разрешително №43/2005г. за експлоатация на действащи
инсталации и съоръжения за следните категории дейности: горивна
инсталация- ТЕЦ „София“ и инсталация за производство на водород. В
същото били разписани и допустимите емисионни норми и ограничения.
На 26.02.2021г. в РИОСВ- София бил представен годишен доклад на
„Топлофикация София“ ЕАД за обект „ТЕЦ София“ за 2020г. от собствени
непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите на вредни вещества, изпускани
в атмосферния въздух от Комин № 3 включващ водогреен блок- водогрейни
котли № 1,2,3,4 и 6 и приложения към него. С него бил представен и
Протокол №1-С-ВБ-Г/2020 за оценка на резултатите от проведени СНИ от
Комин №3, включващ водогреен блок ВК №1,2,3,4 и 6.
Във връзка с подадения доклад била образувана проверка на
дружеството- жалбоподател в хода на която било констатирано, че
2
средномесечните стойности за периода на експлоатация по отношение на
замърсителите на азотни оксиди не били спазени. Били установени 6 бр.
средномесечни стойности превишаващи НДЕ през 2020г. за месеците януари,
февруари, март, октомври, ноември, декември. На следващо място, се
установявало, че среднодневните стойности по отношение на замърсителите
за азотни оксиди не са спазени, като се установявали 64 бр. превишения на
среднодневните стойности превишаващи 110% НДЕ.
Относно извършената проверка бил съставен констативен протокол №15,
който бил предоставен на представител на дружеството жалбоподател за
запознаване на 30.03.2021г.
На 06.04.2021г. било изготвено предложение от Н.М.- началник отдел
„ККФОС“ при РИОСВ- София по реда на чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС за
налагане на еднократна санкция на „Топлофикация София“, обект ТЕЦ
„София“ във връзка с констатираните нарушения.
На база на съставения Констативен протокол №15 било издадено
процесното наказателно постановление (НП) № С-14-3070 от 19.08.2021г.,
издадено от Р.П.М. на длъжност „директор“ на Дирекция „Контрол и
превантивна дейност“ упълномощена със Заповед №РД-115 от 23.10.2018г. на
директора на РИОСВ- София, с което на основание чл. 20, ал. 1 от Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения на дружеството
жалбоподател е наложена еднократна санкция в размер на 3 884,21 /три
хиляди осемстотин и четири лева и двадесет и една стотинки/ за извършено
нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали от приобщените по надлежния процесуален ред
на чл.283 от НПК писмените доказателства: решение №43/2005г. на
основание чл. 120 от Закона за опазване на околната среда; комплексно
разрешително №43 от 2005г.; инвестиционна програма на ТЕЦ София за
привеждане в съответствие с условията на комплексно разрешително; заповед
№РД-734 от 06.08.2010г. на министъра на МОСВ; Заповед №Рд-115 от
23.10.2018г. на директора на РИОСВ; предложение на основание чл. 69а, ал.
1, т. 4 от ЗООС; справка за изчисления на СНИ; констативен протокол №15;
3
протокол №1-С-ВБ-ГД/2020; годишен доклад за СНИ емисиите на вредните
вещества; годишен доклад за СНИ за 2020г. на ТЕЦ „София“ за 2020г.-
водогреен блок; годишен доклад за СНИ за 2020г. на ОЦ „Земляне“;
Съдът приема, че за разкриването на обективната истина по делото
способстват писмените доказателства по делото, които са надлежно
приобщени към доказателствените материали, като напълно изясняват
обстоятелствата по процесния случай.
Съдът, въз основа на установените фактически обстоятелства,
излага следните свои правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
На първо място, в обжалваното НП липсва описана фактическа
обстановка, свързана с описание на нарушението и начинът на неговото
извършване, доколкото е посочено единствено това, че е констатирано
превишение на нормите за допустими емисии на азотни оксиди. Липсва
пълно и точно описание на нарушението, доколкото не е направено ясно
разграничение в какво точно се изразява същото – констатирани превишения
на нормите за допустими емисии /концентрация на вредни вещества в
отпадъчни газове/, и/или неспазване на ограничения по данни от извършени
контролни измервания. В този смисъл се явява основателно и направеното
възражение в жалбата, че в процесното НП липсва разграничение по смисъла
на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, която разпоредба урежда съставите на няколко
нарушения, изразяващи си в изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни
газове, съдържащи вредни вещества /замърсители/ над нормите за допустими
емисии /концентрации на вредни вещества в отпадъчните газове/ и/или над
определените емисионни норми или ограничения, включително и
кумулативното им осъществяване. По този начин се препятства извършването
на проверка коя е приложимата формула в случая по т. 2. 1., т. 2. 2. или т. 2. 3.
от Приложение 2 към чл. 20, ал. 3 от Наредбата.
Отделно от това, настоящата съдебна инстанция намира за
основателно и възражението на дружеството - жалбоподател относно
4
наложената санкция. В конкретния случай в НП са посочени различни
месеци, на които се твърди, че са допуснати превишения на допустимите
средномесечни и среднодневни стойности по отношение на замърсителите.
В тази връзка съдът намира, че всяка една посочена дата и месец би
съставлявало отделно нарушение, доколкото е констатирано, че в посочените
периоди и конкретни дати е допуснато надвишаване.
Налагайки една санкция в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Все в тази връзка, съдът намира, че в обжалваното наказателно
постановление е посочено като дата на извършване на нарушението периода
от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., а в обстоятелствената част на НП е
отбелязано, че не са спазени средномесечните стойности за периода на
експлоатация по отношение на замърсителите за месеците януари, февруари,
март, октомври, ноември и декември. Това разминаване съществено е
нарушило правото на защита на дружеството- жалбоподател, доколкото
същото е лишено от възможността да разбере кога и как действително е
извършило твърдяното нарушение.
На следващо място, в обжалваното наказателно постановление е
посочено още, че не са спазени и среднодневните стойности по отношение на
замърсителите, като били установени 64 бр. превишения. Никъде обаче не е
посочено кога именно са извършени тези превишения, както и къде се е
случило това- датата и мястото на извършване на нарушението представляват
задължителни реквизити на обжалвания акт, които осигуряват правото на
защита на санкционираното лице.
Във връзка с констатираните по- горе множество процесуални
нарушения, съдът намира, че наказателното постановление е издадено изцяло
в противоречие с процесуалния закон и като такова подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски.
С оглед на изложените съображения и на осн. чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.2 от
ЗАНН първоинстанционният Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № С-14-3070 от
19.08.2021г., издадено от Р.П.М. на длъжност „директор“ на Дирекция
„Контрол и превантивна дейност“ упълномощена със Заповед №РД-115 от
23.10.2018г. на директора на РИОСВ- София, с което на основание чл. 20, ал.
1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на дружеството
жалбоподател е наложена еднократна санкция в размер на 3 884,21 /три
хиляди осемстотин и четири лева и двадесет и една стотинки/ за извършено
нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
ОСТАВЯ БЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6