Р
Е Ш Е Н И Е
№
395
гр.
Пловдив: 13.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІХ състав на десети декември
две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Велизар Русинов
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното
от докладчика АД №1555 по описа за 2019 година на Административен съд – Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба на Я.В.Я.,
ЕГН **********,***, чрез адв.М.Д., служ. адрес *** против принудителна административна мярка
за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил
марка "Нисан", модел „3503“, рег.№ ***, без
знанието на неговия собственик, наложена на 21.05.2019г. около 15:10 часа.
Иска се отмяна на наложената ПАМ, като
нищожна, евентуално като незаконосъобразбна.
Претендират се разноски. Твърди се, че в случая не е налице нито една от
хипотезите на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Жалбоподателя посочва, че не е бил
поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Твърди се, че по начина по който е било паркирано
ППС, не е създало опасност за другите участници в движението и не е правил
невъзможно преминаването на участници в движението. Изложено е, че автомобилът
в бил паркиран плътно в дясно, непосредствено преди ул.“Христо Г. Данов“, която
улица е еднопосочна и колите движещи се по ул.“Свети Климент“ имат право да
завиват на дясно. В жалбата е изложено, че дори и да се приеме, че автомобилът
е бил паркиран неправилно, то неспазването на изискванията на ЗДвП не
съставлява във всички случаи основание за прилагане на ограничителната мярка
чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП.
Ответникът по жалбата старши полицай Д.Н.Г.
е група ООР към в сектор „Общинска полиция-Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция
– Пловдив“ при ОД на МВР-Пловдив, не
взема становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
страна следното:
Между страните
по делото не е спорно, че на 21.05.2019г. около 15:10 часа
на ул."Христо Г. Данов" по посока на движението, след пресечката със ул.
"Свети Климент", в гр. Пловдив, жалбоподателят е паркирал собствения
си лек автомобил "Нисан" модел „350 3“, рег.№ ***.
В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил преместен на наказателен паркинг.
По-късно жалбоподателят е отишъл до наказателен паркинг за да вземе автомобила
си, като не са му връчени документи относно репатрирането, а му бил издаден
единствено фискален бон.
По делото са приложени: Заповед
№ 8121з-1215/27.10.2016 г., с която Министъра на вътрешните работи е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач; Заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета на
Община Пловдив, с която на младши инспектор Д.Н.Г., заемащ длъжността старши
полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е
вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде преместено паркираното
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата, наложили прилагането
на процесната ПАМ, е представена докладна записка от
младши инспектор Д.Н.Г. до Началник сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са отразени
следните данни: на 21.05.2019 г. Г. работил по безопасността на движението за
времето от 08,00 ч. до 17, 00 ч. с автомобил за репатриране ДК № ***, с водач П.,
като в 15,10 ч. на ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Свети
Климент“, в гр. Пловдив, бил репатриран описания автомобил. Като
основание за репатрирането в докладната записка е посочено: „паркира в зоната
на кръстовище, като създава опасност за другите участници в движението”.
Автомобилът е бил оставен на съхранение в 15,25 ч. на паркинга на бул. „Найчо
Цанов“ №24.
По делото е приложен снимков материал
/10 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена дата и час на
заснемане. Приложени са още: заверено копие от страница от дневника получени
сигнали в оперативната дежурна част и заверено копие от страница от Ежедневната
ведомост.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
рамките на установения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите,
основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство
по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено
издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на
предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички
допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този
смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното
производство факти се установяват чрез обяснения, декларации на страните
или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със
закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и
обстоятелства да се извърши и с други средства. При това положение, снимковият
материал представлява веществено доказателство, събрано в хода на
административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има
сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен
да наложи мярка от категорията на процесната такава,
при което следва да се приеме, че той трябва да е от кръга на субектите по чл.
168 ал. 1 от ЗДвП : определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя.
По делото е представена Заповед № 8121з-1215 от
27.10.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
държавните служители на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“
длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, на които
са предоставени правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. А съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета на Община
Пловдив, на младши инспектор Д.Н.Г., заемащ длъжността старши полицай в сектор
„Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е вменено
правомощието да премества или да нарежда да бъде преместено паркинато
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Ето защо Съдът намира, че процесната ПАМ е разпоредена от
компетентен орган по чл. 168, ал.
1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от
орган, в чиято законова компетентност попадат правомощията за издаване на такъв
акт.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на компетентните органи да налагат
принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В случая като основание за репатрирането в
докладната записка от 21.05.2019г. е посочено: „паркира в зоната на кръстовище,
като създава опасност за другите участници в движението”. Т.е. процесната
ПАМ е наложена в хипотезата на създадена опасност за другите участници в
движението, която опасност административният орган е извел от факта на
паркиране в кръстовище. Административният орган е мотивирал втората от
изброените хипотези, доколкото не се позовава на наличието на пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване, а на опасност, но без да е ясно от
фактическа страна каква точно опасност е била създадена.
Посочено е,че автомобилът на жалбоподателя
е паркиран в зоната на кръстовище, а от приложената по делото схема на ул.
„Христо Г. Данов“ и ул. „Свети Климент“ (лист 60), се установява, че и двете
улици са еднопосочни, като движещите се по ул. „Христо Г. Данов“ ППС нямат
право да завиват по ул. „Свети Климент“, а излизащите ППС от ул. „Свети
Климент“ могат да завиват само в едната на ул. „Христо Г. Данов“, което внася съмнение в това, че се създава някаква опасност
за останалите участници в движението от факта, че жалбоподателя е паркирал на в
зоната на кръстовището. По делото се установи, че непосредствено след
репатрираното МПС започва „Синя зона“,
която е предвидена за паркиране на еднопосочната улица „Христо Г. Данов“, като с оглед организацията на движението е преценено,
точно в тази част на улицата да се допуска паркиране на ППС. От снимковия
материал се вижда, че жалбоподателят е спрял след цяла редицата на пътните
превозни средства, паркирани в „Синя зона“. И от самите снимки се установява,
че така паркиран автомобилът не е пречка и за пресичащите пешеходци на
кръстовището.
В действителност съгласно чл.98,ал.1,
т.6 ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра
от тях, но нарушаването на чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДвП е отделен състав на административно нарушение по смисъла на чл.180, ал. 1, т. 1, чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и се санкционира с глоба, като
не се предвижда принудително преместване на
неправилно паркираното МПС по реда на чл.171, т.5, б.„б” от ЗДвП, без да е установено да пречи или да
създава опасност за другите участници в движението. Т.е. само факта на
паркиране в зоната на кръстовището не е достатъчен, за да обоснове
законосъобразно прилагане на процесната ПАМ.
Още повече, че видно от снимките
репатриращия автомобил е създал повече неудобства, отколкото така паркирания
автомобил.
Предвид изложеното съдът намира, че ПАМ
е наложена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменена.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 10 лв. –
заплатена държавна такса.
Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019г. (лист 6) адвокат М.Д.
е процесуален представител на своя колега адв.Я.В.Я.
(заверено копие на адокатска карта – лист 8) по
настоящото дело. Възнаграждението по договора е уговорено по реда на чл.38, ал.1
от Закона за адвокатурата, а по смисъла на чл.38 ал.2 от същия закон, когато
адвокатът е оказал безплатна помощ и съдействие на свой колега и насрещната
страна е осъдена за разноски, той има право на адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. Съгласно чл.8 ал.3
от Наредба № 1/09.07.2004г., размерът на
възнаграждението за процесуално представителство по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
на чл. 8 от Наредбата, възнаграждението е 500 лв. А съгласно чл.7 ал.8
от същата наредба при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По делото са проведени
три заседания, поради което такова допълнително възнаграждение се дължи в
размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по оспорване
на Я.В.Я., ЕГН **********,***, принудителна
административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка "Нисан",
модел „350 3“, рег.№ ***, без знанието на неговия собственик, наложена на 21.05.2019г.
около 15:10 часа.
Осъжда Областна дирекция на МВР,
Пловдив да заплати на Я.В.Я., ЕГН **********,*** сумата от 10.00 /десет/лв., разноски по делото.
Осъжда Областна
дирекция на МВР, Пловдив да
заплати на адв.М.Д., служ. адрес *** сумата от 600 /шестстотин/
лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
СЪДИЯ: