Определение по дело №595/2019 на Окръжен съд - Варна

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

28.04.2021 г.                                                                                     град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Наказателно отделение

На двадесет и осми април                две хиляди  двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  С.И.Н.К.

 

Секретар: Д. Вълчева

Прокурор: Нина Величкова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Шопова

НОХД № 595 по описа за 2019 година                                                                                                                                          

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

 

Подсъдимия М.О.А.- редовно уведомен за днешно с.з., явява се лично и с  адв.А.А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

 

Подсъдимият И.Г.Г. - редовно уведомен чрез адв.Г., не се явява.

Явява се Й.Ц.Ц., определен от Община Велико Търново за настойник на подс.Г..

Подс.Г.  се  представлява от адв.Г., редовно упълномощен  и приет от съда от преди.

НАСТОЙНИКЪТ Ц.- Не се противопоставям адв.Г.Г. да представлява И.Г.. Потвърждавам правата, дадени на адвоката от подс.Г..

 

 Пострадалият Министъра на финансите, като представляващ Държавата-редовно призован, представлява се от юрисконсулт Е. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

 

ПРОКУРОРЪТ  - Да се даде ход на делото в отсъствие на подс.Г., т.к. считам, че по отношение на него са налице предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК.

ЮРИСК.А.-Да се даде ход на делото.

АДВ.Г. - Да се даде ход на делото.

НАСТОЙНИКЪТ Ц. - Да се гледа делото.

АДВ.А. –Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПО РЕДА НА ЧЛ.269, ал.3 от НПК по отношение на подс.Г.

 

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на  подсъдимите, като  за подс.Г. по писмени данни, с потвърждението на настойника Й.Ц.:

И.Г.Г.-***, българин, българско гражданство, адресно регистриран в с. К., общ. С., ул. "Т." No 6, с полувисше образование, не работи-пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН: **********.

 

М.О.А.- роден в гр. Павликени, българин, българско гражданство, адресно регистриран в с. К., общ. С., ул. "Л.К" No 4,осъждан, ЕГН: **********

 

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК и констатира, че подсъдимият А. е получил препис от обвинителния акт на 18.07.2019 г., а подс.Г. е получил препис от обв.акт на 09.07.2019 г. лично, а на пострадалия – Министъра на финансите чрез директора на ТД-НАП-Варна на 31.05.2019 г.

 

Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Искания за отвод не постъпиха.

 

Съдът докладва постъпила на 05.06.2019 г. молба от Владислав Горанов – министър на финансите, като представляващ Държавата чрез пълномощник Е. А. – гл.юрисконсулт в ТД-НАП-Варна, с която на основание чл.84 от НПК се предявява гр.иск срещу подс.М.О.А. и подс.И.Г.Г. солидарно за сумата 252 108 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – от деня на довършване на престъплението – 14.04.2010 г. до цялостното изплащане на сумата. Моли се да бъде конституиран като гр.ищец по делото Министъра на финансите.

 

Докладва се служебно изискано и постъпило писмо на 17.03.2021 г. от Окръжен съд-Велико Търново, ведно със заверен препис от Решение№212/03.04.2020 г. по гр.д.№989/2019 г. на ВТОС, ведно с заверен препис от удостоверение от 29.01.2021 г. от Община В.Търново, заверен препис от Протокол от 27.01.2021 г. към ПР№3/02.07.2020 г. на Община Велико Търново.

Докладва се и постъпило становище  на 05.06.2019 г. от ТД-НАП-Варна, чрез процесуален представител юриск.А. относно въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

           

ПРОКУРОРЪТ  - Да се приемат като доказателства по делото докладваните писмени материали.

Относно гр.иск ще взема становище   по-късно заедно с въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

ЮРИСК.А.-Да се приемат писмените доказателства.

Поддържам молбата за допускане за съвместно разглеждане на гр.иск, както и за конституиране в качеството на гр.ищец в процеса.

АДВ.Г. - Да се приемат писмените доказателства относно поставянето под пълно запрещение на подс.Г.. Относно гр.иск ще взема становище на по-късен етап.

НАСТОЙНИКЪТ Ц. – Поддържам казаното от адв.Г..

АДВ.А.- Да се приемат писмените доказателства относно поставянето под пълно запрещение на подс.Г.. Относно гр.иск ще взема становище на по-късен етап.

 

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото постъпилите доказателства по отношение на подс.Г. и в този смисъл

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмо от 17.03.2021 г. от Окръжен съд-Велико Търново, ведно със заверен препис от Решение№212/03.04.2020 г. по гр.д.№989/2019 г. на ВТОС, ведно със заверен препис от удостоверение от 29.01.2021 г. от Община В.Търново, както и заверен препис от Протокол от 27.01.2021 г. към ПР№3/02.07.2020 г. на Община Велико Търново.

 

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл.247б, ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК:

 

ПРОКУРОРЪТ: Настоящото производство е подсъдно на Варненски окръжен съд, с оглед на квалификацията на деянието и мястото на извършване на самите престъпления. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство към настоящия момент. По делото не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или пострадалия.

Относно това дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила считам, че не са налице основания за разглеждане  на делото по реда на някои от тези правила, доколкото няма такова изявление от защитниците и следва да бъде разгледано по  общия ред.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели. Защита е осигурена. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати.

Мерките за процесуална принуда считам, че следва да бъдат потвърдени.

По отношение на искания за събиране на нови доказателства аз ще изпреваря защитата и ще  направя такова искане, т.к. намирам, че в тази фаза на процеса следва да бъдат събрани нови доказателства относно  психичния статус на  единия от  двамата подсъдими, а именно И.Г..

Представено е пред Вас решение на Окръжен съд-Велико Търново, с което се поставя под пълно запрещение от 2020 г.

Обв.акт е  внесен преди поставяне на лицето под пълно запрещение, като аз считам, че с оглед обстоятелство и изясняване на въпроса за вменяемостта на лицето, следва да бъде назначена тройна съдебнопсихиатрична експертиза, която да даде отговор на въпросите относно неговото медицинско състояние, както към момента на извършване на деянието, доколкото такава е налице в материалите по делото и според нея  лицето е вменяемо към момента на извършване на деянието, но с оглед новопредставените доказателства, следва експертизата да отговори на въпросите относно  вменяемостта на лицето и към настоящия момент, т.е. дали подсъдимия е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта към настоящия момент, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждане на производството.

Тази експертиза също така ще определи въпроса доколко това състояние,  в което е бил към 2020 г. когато е постановено въпросното решение на ОС-Велико Търново, дали същото подлежи на някакво развитие,  т.е. без наличието на тази експертиза ние не можем да определим дали лицето е вменяемо и следва да носи наказателна отговорност, или са налице основанията за спиране на наказателното производство така, както повелява разпоредбата на чл.25 от НПК в неговата т.1, т.к. според мен представените доказателства действително навеждат на подобни изводи, но без такава експертиза аз считам, че ние не можем да вземем решение за това как следва да продължи производството.

Считам, че експертизата следва да е тройна, доколкото имаме вече две противоречиви и доколкото при постановяването на решението на Търновския окръжен съд се е явило като свидетел лицето Пламен Бойчев,  което  е включено като свидетел по настоящото дело. На нас ни е необходим един експертен анализ по тези два пункта, за да вземем решение за развитието на производството спрямо този обвиняем.

Считам, че с оглед наказанието, предвидено  в разпоредбата на чл.255 от НК -  текста, по който е внесен обв.акт срещу двамата подсъдими, следва да бъдат изискани доказателства от имотния регистър и съответно от  КАТ-Варна относно наличието на имущество - движимо и недвижимо от двамата подсъдими,  т.к. това ще е важно след провеждане на съдебното следствие, ако стигнем до присъда и за правилното определяне на съответното наказание.

Предвид  това Ви моля да насрочите съдебното заседание и да призовете лицата, които са посочени в списъка за призоваване, приложен към обв.акт.

Относно гр.иск - считам същия за допустим и следва да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

 

ЮРИСК.А.-  Присъединявам се към всичко казано от прокурора, а именно:

Настоящото производство е подсъдно на Варненски окръжен съд, с оглед на квалификацията на деянието и мястото на извършване на самите престъпления. Предоставям на съда да прецени дали има основания за прекратяване и спиране на наказателното производство към настоящия момент, както и дали са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или пострадалия.

Относно това дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила считам, че не са налице основания за разглеждане  на делото по реда на някои от тези правила, доколкото няма такова изявление от защитниците и следва да бъде разгледано по  общия ред.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели. Защита е осигурена. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати.

Мерките за процесуална принуда считам, че следва да бъдат потвърдени.

Моля да бъде конституиран министъра на финансите като гр.ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство така предявения с писмена молба гр.иск.

Поддържам искането на прокурора за назначаване на експертиза по отношение на подс.Г., както  искането за събиране на допълнително доказателства от имотния регистър и КАТ.

 

АДВ.Г. -  Настоящото производство е подсъдно на Варненски окръжен съд, с оглед на квалификацията на деянието и мястото на извършване на самите престъпления.

Според мен основанието за прекратяване на производството вече е налице.

Прокуратурата казва, че трябва да назначим нова експертиза, но ние имаме решение на съд, с което е признат подс.Г. за невменяем, т.к. е поставен под пълно запрещение т.е. налице са основанията в закона да не  разбира свойството и значението на извършеното и да не може да ръководи постъпките си, както и да не  може да се грижи са собствените си работи.

След като има решение на съд, то е задължително за всички. Вярно е, че в НПК нямаме текст за задължителност като в ГПК, но имаме много устйчива практика на ЕС в Страсбург и нашия Конституционен съд, които ясно казват, че щом има някакво окончателно решение на един съд,  без значение кой е той, то е задължително за всички граждани и юр.лица и учереждения, включително и за този съд. Аз си мисля, че няма нужда да удължаваме тази на наказателно-процесуална репресия срещу този подсъдим. Той е със статут на малолетен, а ние малолетен не можем  да съдим. Ако все пак прецени съда, че основанията ми не са достатъчно убедителни - да допусне експертиза. Тя следва да се извърши по местоживеене.

Прокуратурата се позовава на експертизата на ДП, но това не е сериозно. Това вещо лице дори не си е направило труда да провери дали освидетелстваното лице не се води на психоотчет  - най-малкото с което се тръгва за една такава експертиза. Несериозно е да се позоваваме на нея и да се коментира. Това не е обективно и компетентно направена експертиза.

Считам, че би следвало да се прекрати по отношение на подс.Г.  това дело и то сега на този етап.

Ако не приемете становището ми, то би следвало да се направи една СПЕ, която след като се запознае с материалите по делото,  да отговори на въпроса осъзнава ли свойството и значението на извършеното и може ли да ръководи постъпките си подс.Г..

По делото не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или пострадалия.

Относно това дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила считам, че не са налице основания   и делото следва да бъде разгледано по  общия ред.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели. Защита е осигурена. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати.

Мерките за процесуална принуда считам, че следва да бъдат потвърдени.

Относно гр.иск мога да кажа, че макар и своевременно  предявен, е просрочен, т.к. изтекла давността.

 

АДВ. А. – Уважаема госпожо Председател, по въпросът дали е подсъдно делото на съда считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд Варна и по местната и по родовата подсъдност.

Няма основания към настоящия момент за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуалните нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или пострадалия.

Дали са налице основания за разглеждане на делото по особените правила считам, че не са налице такива основания и делото следва да бъде насрочено за разглеждане по общия ред.

Не са налице основания делото да се гледа делото при закрити врати. Не са налице основания за назначаване на резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не налице основания за назначаване на защитник, преводач, тълковник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация.

Не се налага промяна и по т. 6 относно мярката за неотклонение.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

По отношение на насрочване на с.з, предоставям на съда.

Няма пречка да бъде приет за съвместно разглеждане предявения гр.иск и министъра на финансите да бъде конституиран като страна в процеса.

 

ПРОКУРОРЪТ – По отношение на възражението, което направи защитника на подс.Г. за изтекла давност относно гр. иск, аз ще цитирам Тълкувателно решение №1/2013 г. – давността е извод на материалното право и затова следва съда да се  произнесе с присъдата, а не към настоящия момент. Т.е. гр.иск  е допустим за разглеждане в настоящото дело и следва да бъде приет.

По отношение на съдебното решение, което пак по настояване на  защитника, следва да се ползва в пълна сила и обем – аз изразявам категорично несъгласие с това становище, т.к. са налице две различни експертизи с противоречиви становища. Те обхващат различни периоди от време. Освен това, въпросите, които следва обективно да изясните, са към два момента – първият е към момента на извършване на деянието. В случай, че тази СПЕ, която  евентуално бихте приели да назначите счете, че лицето   не е разбирало свойството и значението на извършеното към момента на извършване на деянието, то тогава биха били налице основания за прекратяване на наказателното производство. Но в случая имаме представени доказателства за изпадане в такова състояние след внасянето на обв.акт, т.е. това са основанията, които коментираме евентуално с оглед какво биха ни казали експертите и развитието на тази болест. Те могат да ни кажат, че това състояние медикаментозно може да се овладее в рамките на 1, 2 или 3 години, и това лице да получи някакво подобрение. Биха били налице основанията за спиране на това производство.

Аз считам, че  без такава експертиза ние не можем да определим състоянието на лицето, както и правилния изход на делото.

Затова моето категорично становище е, че тройна експертиза следва да бъде назначена, защото решението,  което е приложено  на ОС-Велико Търново касае третите лица, но не може по този начин да повлияе директно на прекратяване на  производството по делото в наказателното  производство. Ние работим с НПК, а там  категорично е казано кога, при какви моменти се  изследва психичното състояние на лицето, т.е. не можем да ползваме в тази готовност и да се  позовем само на това решение. Следва да извършим съответните действия по реда на НПК, да съберем доказателства по реда на НПК,  за да решим правилно изхода на делото спрямо този подсъдим.

 

АДВ.А. – Ние работим по НПК, а никъде в НПК не се споменава   тройна, петорна  експертиза – те са допълнителна и повторна.

Решението на гражданския съд има сила на присъдено нещо и както важи за наказателния съд, така  важи и за всички институции, където бъде представено.

Нека Вие да прецените дали има нужда да се хаби  процесуално време и  сресва и да се назначава експертиза.

 

АДВ.Г. – Аз нямам нещо чак толкова против назначаването на експертиза, нито пък против гр. иск. Съгласен съм,  че е изтекла материалната давност и следва да се произнесете. Аз не съм казал да не се допуска, а че според мен е просрочен, макар и основателен.

Относно експертизата - става нещо нелепо, защото така или иначе имаме едно лице, което е без права и поставено под запрещение и със статут на малолетен. Прието е от съд, че не осъзнава свойството и значението на извършеното и не може да си ръководи постъпките. Не е релевантно дори и не знам кой ще  направи такава експертиза дали към момента на извършване на деянието към 2010 г. дали е бил вменяем. Не съм убеден, че с така давност може да се хване назад във времето и да се изследва този въпрос. Към момента имаме едно лице, срещу което се води наказателно производство, но то не е вменяемо и е поставено под пълно запрещение, което има  статут на малолетен.

Да влизат в противоречие наказателния процес с гражданския ли, или пък единия съд ще го изкарва малолетен и невменяем, а другия съд че е вменяем и ще го съди – на мен това не ми изглежда законосъобразно и нормално.

Считам, че това е излишен разход на средства и време и излишен тормоз за болен човек.

Съдът, след кратко тайно съвещание счита, че макар и своевременно предявен гр.иск от Министъра на финансите не следва да  бъде приет за съвместно разглеждане най вече поради изключителна  фактическа и правна  сложност на делото.

Видно  от  същото материалите са  изключителни обемни и доказването на претенциите от страна на министъра на финансите безспорно би затруднило провеждането на наказателното производство и би довело до отлагане именно поради тези причини.

С оглед горното и съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА  за съвместно разглеждане предявения гр.иск от Министъра на финансите, като представляващ Държавата спрямо двамата подсъдими А. и Г. и не конституира Министъра на финансите като граждански ищец по делото.

Определението  не подлежи  на протест и обжалване.

 

 

Относно въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът констатира следното:

 

 Не са на лице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не са на лице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и при закрити врати.

Не се налага привличането на резервни: съдия, съдебни заседатели, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването на следствени действия по делегация.

Не се налага събирането на нови доказателства.

Съдът обаче констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата на двамата обвиняеми, предвид нормата на чл. 248, ал.1, т.3 и чл. 249, ал.4, т.1 НПК.

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 НПК и на задължителните указания на ТР № 2/2002 г. на ВКС, като основанията за това са следните. 

На първо място:

Съгласно ТР № 2/2002 г. на ВКС обв.акт е този, който определя предмета за доказване и очертава рамките, в които ще се  развие процесът на доказване. В обстоятелствената част на същия следва задължително да се отбележат фактите и обстоятелствата, които обуславят  съставомерността на деянието и участието на  подсъдимите в неговото осъществяване и доказателствата, чрез които се индивидуализира престъплението, както от обективна, така  и от субективна страна. Задължителния елемент от обстоятелствената част на обв.акт се явява времето, мястото и начина на извършване на престъплението, т.к. те са основни елементи от обект.страна на състава  на конкретното обв-е, което е гаранция, че обвиняемото лице ще има възможност да разбере  обв-ето изцяло и да организира ефективно защитата си.

Макар да липсва определение на понятието „данък“, съгл.ТР № 1 /2009 г. на ОСНК на ВКС,той е „ публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавно принуда“. Безспорно  следва  да  бъде посочено основанието на възникналия данък в обв.акт,да бъде установен начина, по който се е стигнало до избягване на данъчно задължение.Следва да бъде посочено  налице  ли са настъпили обществено опасни резултати, ако  съответното данъчно престъпление е резултатно.Безспорно  нормата на чл.255 от НК е бланкетна и тя следва да  се запълни с конкретен факт.състав от  материалноправно норма на друг нормативен акт в областта на данъчното  право чрез описание на дължимия данък,законовите уредби уреждащи неговия размер и плащане,начина на установяване на задължението и срока на плащането. Както  беше казано по-горе подобни  фактически положения във внесения обв.акт не са посочени.

От   извода  в заключението на  ССЧЕ/преповторен/  в обстоятелствената част на обв.акт  за процесните фактури се сочи,че  не е налице право на приспадане на данъчен кредит общо в посочения размер.124 810,00 лв. съгласно  разпоредбата на чл.71,т.1 от ЗДДС.

А двамата подсъдими А.  и Г. са предадени на съд с общо формулирано обвинение, че са осъществили  престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2 и т.7,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2п от НК, т.е при условията на  продължавано престъпление като не са подавали  декларации,дължими съобразно чл.125,ал.1 от ЗДДС. А за отделните  изпълнителни деяния, включени  в продължаваното престъпление, не се сочи  конкретно нито една от тези норми.

 От обстоятелствената част на обв.акт  остава неизяснен факта-посочен от прокурорът- кой е подписал  всички  посочени   фактури на фирмата „Бас Груп“ЕООД, които дори не съществуват, тоест не са налични и не става ясно от  кого са били издадени. От друга страна не става ясно  в посочените фактически положения за наличие  на   престъпление по чл.255 от НК  дали се касае  за избягване  установяването на данъчни задължения или  за избягване плащането на същите.

Съдията докладчик констатира наличието на неясноти и противоречия в обв.акт, които ограничават възможността да се разбере обвинението, респ. ограничават  процесуалните права на обв.лица. На стр.17 от обв.акт прокурорът посочва, че обв.А.  в качество  на пълномощник на „Бас Груп“ ЕООД, в съучастие като съизвършител с  И.Г. и посредствено –чрез М. Х.  и А.С. избегнал установяването и плащането  на данъчни задължения в особено големи размери-като потвърдил неистина в подадени  декларации по ЗДДС относно несъстояли се сделки  с три фирми, които се изискват по силата на чл.125 ,ал.1 от ЗДДС Липсва  яснота  кое лице според обвинението е потвърдило неистина в инкриминираните СД-конкретно дали  това са двамата  обвиняеми-М.А. и И.Г. заедно или само  един от тях и кой е той. Този пропуск не може да се счете за техническа грешка, тъй като в нито една част от обстоятелствената част на обв.акт не е  посочено  еднозначно  тезата на прокурорът,че  единият или двамата обвиняеми  са подавали СД,като дори на л.3 от обв.акт –параграф две е посочено,че счетоводното обслужване ,когато бил управител обв.А., а по-късно и свид.Х. било извършвано от свид.А.А.,който получавал  първичните  счетоводни документи от обв.А. и подавал съответните  за месечен период СД по ЗДДС.Несъмнено  тезата на прокурорът  на л.2, е в противоречие с диспозитива на обв.акт и при това твърде съществено,доколкото не дава възможност да се разбере,дали  само едно от обвиняемите лица и конкретно  кое е то или двете лица са потвърдили неистина в справките –декларации ,подадени пред ТД-НАП-Варна. Неизяснена и противоречива е тезата на прокурорът посочена  на л.2 абзац последен, че :“…За да извършват  тази противозаконна дейност те  създавали  документи,част от които били подписвани от неустановени в хода на разследването лица,тъй като  не искали да носят  техните подписи. Като част от тези документи  били предоставяни от двамата обвиняеми за подпис на  свид.Х., която била вписана по тяхно предложение като управител на дружеството срещу заплащане“.За създаването  на документи с невярно съдържание  и то създадени от неизвестни лица-квалификацията на деянието  очевидно се различава от тази  посочена в  така  повдигнатото срещу двамата обвиняеми обвинение.

2. Друго  твърде съществено противоречие в позицията на прокурорът остава  например:-това посочено на л.2, абзац 4 от обв.акт:“Двамата обвиняеми извършвали различни дейности от името на дружеството-сключвали РЕАЛНИ сделки-продажби  с различни дружества“Перфект бизнес“ООД, СИМ НЕТ 2 “ ООД и „Руф къмпани“ООД носили  първични  счетоводни документи на счетоводителя за данъчно отчитане ,подавали СД от името на дружеството,подписвали  фактури  или намирали  лица,неустановени в хода на производството ,които полагали подписи  вместо тях…“.

Абзац 5,л.2 от обв.акт:“Във връзка  с тези сделки“Бас Груп“ЕООД се е задължило с ДДС за внасяне в бюджета .

А на л.4,абзац 4 от обв.акт в противоречие с по-горе изразеното  прокурорът сочи как двамата обвиняеми в дневниците  за покупки са посочили:“ фактури от търговци,които били по несъстояли се сделки..Обвиняемите при декларирането  в дневниците и в СД-като резултат ползвали фактури с отразени  неверни обстоятелства-за наличие на сделки.“ От  така посочените факти в обстоятелствената част на обв.акт за съда остана неизяснено как посочените по –горе реални сделки променят  характера си  като стават несъстояли се сделки и съответно предначертават повдигането  на обвинение .

Тоест в диспозитива на обв.акт е посочено и за двамата  обвиняеми,че са извършили престъпното деяние като  съизвършители и чрез посредствено извършителство на други две лица.А от прочита  на обстоятелствената част на  обв.акт се налага извода че деянието  е извършено от двамата обвиняеми  като  съизвършители  и възползвайки се  от електронен подпис на свид.Асенов и свид.Х./л.4 от обв.акт./ Ако представителят на държавното обвинение счита ,че деянието е извършено само по един от двата начина ,то за това следва  да бъдат изложени конкретни съображения.. Следва да се констатира и очевидното противоречие на възведеното обвинение спрямо двамата обвиняеми предадени на съда с обвинение  в съучастие като съизвършители,за извършено деяние за един и същ период и за едно и също престъпление.Първоначално Г. е бил привлечен като помагач, а в последното постановление за привличане  прокуратурата  приема ,че той го е извършил в съучастие при общност на умисъла. И за двамата  обвиняеми е налице каквото и да било посочване в обв.акт на факти относно обективните  и субективните признаци на съучастието,като форма на  усложнена престъпна дейност.Не е ясно защо  се приема,че обвиняемите  са постигнали общо решение за осъществяване на задружна престъпна дейност. Не е   налице  и очертано с факти твърдение,че действията им са  били извършени координирано,при наличие на общ умисъл за осъществяване на съответното  престъпление.Тоест ако представителят на държавното обвинение счита, че обвиняемите са извършили  престъпление като съучастници,следва това качество  да бъде посочено по непротиворечив начин за всеки един от обвиняемите,за които към настоящия момент е налице противоречие.

3. В обвинителния акт липсва ясно очертана фактическа рамка, описваща основните признаци на извършените от обвиняемите деяния от обективна и субективна страна. 

На лице е обвинение за продължавано престъпление, което обхваща периода от м. ноември 2009 година до м. април 2010 година, касаещо избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по ЗЗДС – 252 108,00 лева, като обвиняемите укрили данъчни задължения  за шест данъчни периода , като потвърдили неистина в СД за несъстояли се сделки и неправомерно  приспаднали неследващ се данъчен кредит на дружеството,съобразно чл. 125 от ЗДДС, подадени пред НАП Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер . Горното е престъпление по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1, т.2  и т.7. вр. чл. 26, ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.

От посоченото в обстоятелствената част на обв.акт-л.8-  в  заключението  на назначената ССЧЕ се сочи,че за периода  01.10.2009 г. до 31.03.2010 г.“Бас Груп“ЕООД неправомерно  е приспаднал данъчен кредит в размер на 252 108,00 лв. по фактури с доставчици „Робитранс“ЕООД, „Кидат груп“ ЕООД и „Велиан“ЕООД. Съответно като  дружество  не е представило документи  доказващи реалността на  сделките.А от заключението  се сочи  също ,че“..липсват  екземпляри от фактурите,не са представени документи към същите доказващи реалността на доставката-товарителници,транспортни документи, пътни листи,складови разписки и др.“  Но така и не става ясно  кой конкретно  неправомерно е приспаднал данъчен кредит,като  вещото лице е посочило твърде  обобщено „Бас Груп“ ЕООД,като дружество доставчик.? 

От всичко посочено по-горе не може да се изясни  конкретно тезата на  обвинението,по следните  факти и обстоятелства:

От казаното следва, че престъплението е едновременно за две хипотези – за потвърждаване на неистина в подадена декларация по т.2 и за приспадане на неследващ се данъчен кредит по т.7. Престъпление по чл. 255, ал.1, т.7 се осъществява чрез подаване на данъчна декларация, относима само към чл. 125 ЗДДС. В диспозитива на обвинителния акт акт прокурорът твърди, че обвиняемите са извършили и двете деяние това по чл. 255, ал. 1, т.2 и по т.7 НК, но словно е описано деяние, което касае единствено т.7 на чл. 255, ал.1 НК Това е съществено нарушение  на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на двамата обвиняеми, тъй като на практика  те не  могат да разберат точно в какво престъпление са обвинени . Това процесуално нарушение е отстранимо по характер, но това следва да стане в стадия на досъдебното производство.

Доколкото обвинението е за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, съгласно Раздел VIII на ТР № 3 от 15.02.1971 г. НД 32/70 година на ОСНК на ВС на Р България и предвид естеството на единното продължавано престъпление, което винаги се състои от няколко единични деяния, органите на предварителното производство прокуратурата и съдът са задължени да установят и да посочат мястото и времето когато е извършено всяко едно отделно деяние от състава на продължаваното престъпление. В настоящия случай, нито в диспозитива на обвинителния акт, нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, са конкретизирани отделните престъпни деяния, които държавното обвинение счита, че са част от продължаваното престъпление. Не са конкретизирани по време по място и по начина на извършването и по престъпния резултат. Нарушено е правото на защита, ако държавното обвинение не посочи за всяко едно от конкретните деяния какви действия по време и място са извършвали  обвиняемите. Това обстоятелство е обвързано с настъпването на крайния срок за подаване на инкриминираните данъчни декларации.

Неяснота съществува и относно периода на извършване на продължаваното престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2   и т.7 вр. чл. 26, ал.1 НК. В диспозитива е посочен период "от м. 10. 2009 г. до м.03. 2010 г., като за обвиняемите е оставено да гадаят дали се касае до началото или до края на съответните месеци. Това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени факти с различни срокове на периода – например на  л.221,т.1 от ДП е посочено, че ревизирания период на "Бас Груп" ЕООД, касае данъчни задължения за период 01.01.2009г – 31.12.2009 г. От друга страна  в обстоятелствената част на обв.акт се сочи период 16.11.2009г- 14. 04.2010 г.

В обстоятелствената част на обв.акт е посочено,/л.4/:“ Така в периода  от 16.11.2009 г. до 14.04.2010 г. обвиняемите А. и Г.,ползвайки електронните подписи на свид.Асенов и свид.Х. подали дължимите  СД на „Бас Груп“ЕООД по чл.125 от ЗДДС в ТД НАП-Варна и в тях декларирали  невярна информация свързани с тяхната дейност. Обвиняемите при декларирането  в дневниците  и в  СД-като резултат ползвали  фактури с отразени неверни обстоятелства-за наличие на сделки. А след изброяване  на справките –декларации по данъчни периоди в обв.акт е посочено че:“- обвиняемите  укрили данъчни задължения,потвърдили неистина  в СД за несъстояли се сделки. В действителност тези сделки никога не са били реално извършвани,тъй като фирмите като доставчици на фактурите не са имали обективна възможност да ги осъществяват. Тези фирми не са имали  търговски взаимоотношения с „Бас Груп“ЕООД,поради което  установените фактури не са включени от доставчиците в дневника  за продажби  и СД за съответния месец.

4. В обстоятелствената част на обв.акт липсва посочване по отношение на всяка една от изброените фактури ,защо прокурорът  приема,че същите представляват  документ с невярно съдържание. Прокурорът следва да посочи именно в какво  точно се изразява невярното съдържание на всяка една от фактурите,за да знаят обвиняемите  срещу какви факти  да се защитават.Напротив относно фирмите  посочени   в диспозитива на обв.акт /“Велиан „ЕООД, „Кидат груп“ЕООД, и „Велиан“ЕООД-три на брой  няма фактури изследвани от вещите лица по съдебно графическата експертиза .Като дори от Съдебно счетоводната експертиза /л.8 от обв.акт/ е вписано:“От извършените  насрещни проверки на доставчиците на стоки и услуги“ Робитранс“ЕООД, „Кидат груп“ ЕООД и „Велиан“ЕООД,както и от протоколи  за разпит на свидетели се установява,че не са имали търговски  взаимоотношения с „Бас Груп“ЕООД,поради което установените фактури не са включени от доставчиците в дневника за продажби и СД за съответния месец.В хода на разследването  са установени фактури с получател „“Сим нет 2“ООД,оригинали на фактури с доставчик“Кидат груп“ЕООД,които са изследвани. Като от заключението по назначената  в досъдебното производство съдебно-графическа експертиза  се установява ,че почерка  с който са изписани  ръкописните  текстове и са положени  подписите  срещу „Съставител“ по четири  фактури  за сделки между /т.16 и т.19 от заключението /“Ен джи пропъртис“ и „Бас Груп „ЕООД  са положени от обв.И.Г..А в последната точка от експертизата четем,че подписите  от позиции т.1-до т.15  и в т.34 и т.35 са положени от едно и също лице неустановено  в хода на разследването.“ Съдебната практика  е категорична,че независимо дали документа отразява вярно или лъжливо отразените в него обстоятелства,документът ще е  неистински,когато неговият привиден  автор не е действителният му автор./Постановление № 3/23.03.1982 г. по НД № 12/81 г. на Пленума на  ВС в т.6 изрично посочва,че „различието между неистински документ и документ с невярно съдържание се заключава в това,че неистинността при първите се отнася до неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е истински по произход,но съдържа неверни обстоятелства или изявления.“ В предявеното на двамата обвиняеми обвинение всички  включени  фактури  са посочени като документи  с невярно съдържание.

5. По начина ,по който е описано деянието в ОА,както и в цяло механизма  на осъществяване на  престъпната дейност от страна на обвиняемите ,не става ясно какво точно се поддържа например за  това деяние-какъв  е размера на укрития данък/за двамата обвиняеми поотделно.Това важи за всяко едно от деянията,доколкото никъде изрично не е посочено какъв е  размера на неплатения ,но подлежащ  на плащане  данък за всяко едно от отделните инкриминирани деяния включени в продължаваната престъпна дейност и как точно е получен този размер. Тази неяснота се засилва от това,че ако  невярно декларирания данъчен кредит/формиран на база неверни фактури/ е по-голям от дължимия ДДС за съответния период,то това означава,че лицата не само са избягнали установяването и плащането на  дължимия ДДС но са и получили от държавния бюджет неследваща им се парична сума. В обв.акт  обаче няма такива твърдения.Твърди се  единствено и само,че изпълнителното деяние на всяко едно от инкриминираните такива се изразява в избягване установяването и плащането на дължими данъци, а не в получаване на неследваща се парична сума. Това е и логично доколкото по смисъла на чл.255 от НК инкриминирани са само онези деяния,чрез които  деецът не плати изобщо или плати в по-малък размер дължим от него данък. В допълнение съдът констатира,че е налице и друго процесуално нарушение-след като в диспозитива на обв.акт за двамата обвиняеми е посочено обвинение по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2 и т.7,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК липсва описание  на обстоятелствата задължително подлежащи на отразяване  в обв.акт. и по конкретно  на липсата  на фактически данни относно изпълнителното деяние на всяко конкретно престъпление, за което   съответния обвиняем е привлечен да отговаря. В тази връзка  съдът намира,че е допуснато  процесуално нарушение изразяващо се в това,че в  повдигнатото по отношение на двамата подсъдими обвинение не са посочени  конкретни разпоредби,  относно задължението за водене на счетоводство, пряко свързано с изпълнителното деяние по чл.255,ал.1,т.7 от НК.Това обвинение конкретно посочено по-горе е неоснователно,доколкото в обстоятелствената част на обв.акт  са изложени факти и  обстоятелства от които  двамата подсъдими очевидно не  да биха могли да  разберат  в какво са обвинени и още повече да организират защитата си.

 В тази връзка следва да се  опишат начина и механизма на осъществяване  на престъпното посегателство,както и доказателствените материали, от които се установяват. В обв.акт липсват описания и фактически твърдения относно това  кой и как  е изготвил всеки един от инкриминираните дневници за продажби,кое лице е изготвило всяка една от справките декларации по ЗДДС, как и от  кого същите са депозирани пред ТД на НАП/лично,чрез електронен подпис или по друг начин/,в твърдените форми на съучастие каква е била деятелността на всеки един от подсъдимите и какви фактически действия е извършвал.Излагането в обв.част на обв.акт на достатъчно факти относно осъществяването на конкретно престъпление за всеки един от обвиняемите е от съществено значение ,тъй като допринася за реализирането на правото им на защита. Така в обв.кт е вписано:“…Че за периода  от 16.11.2009 г. до 14.04.2010 г. обвиняемите Г. и А. ползвайки електронните подписи на свид.Асенов и свид.Х.,подали Сд на „Бас Груп“ЕООД по чл.125 от ЗДДС   и в тях декларирали невярна информация,свързана с тяхната дейност. Към СД представили и съответните дневници за покупко-продажби за данъчни периоди  10.2009 г.  до 03.2010 г. вкл. Обвиняемите  при декларирането в дневниците и в СД като резултат  ползвали фактури с отразени неверни обстоятелства.за наличие на сделки. По този начин за шест данъчни периода,обвиняемите укрили данъчни задължения, потвърдили неистина в СД  за несъстоялите се сделки .Като вече в обстоятелствената част на обв.акт  при посочване на  отделните  данъчни периода е мотивирано единствено как и защо е станало подаването на СД  от двамата обвиняеми на 14.12.2009 г.  и на 14.01.2010 г. А за останалите СД  е посочено ,:“ че продължило подаването на СД и прилежащите им дневници от обвиняемите,които контролирали фирмата,чрез електронния подпис  на свид.А.А. ,но вече  било вписано  името на управителя на фирмата –свид.М. Х.. А относно счетоводното обслужване през периода когато бил управител обв.М.А., а по-късно и свид.Х. в обв.акт ясно е записано / л.3 абз.2/,че то е било извършвано от свид.А.А.,който получавал първичните счетоводни документи от обв.А. и подавал съответните за месечен период справки-декларации по ЗДДС,ведно с придружаващите ги  дневници за  покупки и продажби със своя електронен подпис. На л.1 от обстоятелствената част на обв.акт.абз.2 е вписано ,че обв.М.А. е придобил дяловете  на фирма“Бас Груп“ЕООД  още на 23.10.2009 г.,който след  месец –на 12.11.2009 г. ги прехвърлил на свид. М. Х. срещу заплащане., а тя упълномощила  обв.А. с пълномощно давайки му всички възможни права-вкл. Да представлява пред НАП  фирмата  като представител. И  в пълно противоречие с по-горе  казаното на л.2 прокурорът посочва:“С това дружество търговската  дейност осъществявали двамата обвиняеми. Те го контролирали  изцяло, което е основание престъпната им дейност да бъде определена като  съучастие във форма на  съизвършителство..

6. Съществува пълно противоречие между обстоятелствената част на обв.акт и диспозитива във връзка  с дейността на дружеството извършвана от двамата  обвиняеми от името на дружеството.Прокурорът е посочил:“..,че двамата  са  сключвали РЕАЛНИ СДЕЛКИ-продажби с различни  дружества-„Перфект-бизнес“ООД,“Сим нет-2“ООД и „РУФ къмпани“ООД и др.,носили  първични  счетоводни документи на счетоводителя за данъчно отчитани ,подавал СД и ДП от името на дружеството,подписвали  фактури или намирали лица,неустановени в хода на производството,които полагали подписи вместо тях.“ И от тук вече произлиза пълното противоречие,между казаното  по-горе от прокурорът  и  следното:“ Във връзка  с тези сделки дружеството“Бас Груп“ЕООД се е задължило с ДДС за внасяне в бюджета…За да извършат тази противозаконна дейност те  създавали документи,част от които били подписвани от неустановени  в хода на разследването лица,тъй като не искали да носят техните подписи.

Във фактическото описание  на извършеното е налице пълно  противоречие между изложените  факти относно субекта на престъплението . В обстоятелствената част на обв.акт е посочено  ,че на дружеството било управлявано от двамата обвиняеми,като сделките изхождали  от свид.Х.,тъй като  в първичните счетоводни документи и част от тези  за данъчно отчитане,носили имената на свид.Х. като управител на фирмата.А вече в диспозитива на обв.акт се твърди,че  обв.М.А. е извършил деянието  в качество на  пълномощник на „Бас Груп“ЕООД , а обв.И.Г.  в съучастие като съизвършител с  М.А. и посредствено –чрез  М.  Х. и А.А.. Тоест  в обстоятелствената част на обв.акт  и в диспозитива се посочват напълно различни качества на двамата обвиняеми-първоначално били управители на дружеството, а впоследствие обв.А. бил пълномощник на дружеството, а обв.Г.-На практика съдът така и не можа  да разбере в какво качество се явява и още повече каква дейност извършва.Тоест  следвало е   конкретно позоваване  в какво качество обв.Г. се твърди че е извършил инкриминираните деяния.Т.е. защо според прокурорът той изобщо е субект на престъплението.

В Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2015 г. ОСНК на ВКС  в т.3 е указано задължително,че субект на престъплението  по чл.255 от НК може да бъде както физическо лице,представляващо по закон данъчно задължено лице-търговско дружество  /Едноличен  търговец/ вписано в това му качество в търговския регистър ,така и  всяко друго физическо лице/пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ,търговски представител,счетоводител или друго лице/,което осъществява фактическа дейност и функции на данъчно задължено лице-търговец. В конкретния случай липсва изследването  и посочването на дължимия обем фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод защо  прокуратурата приема именно подс.Г. за годен субект на престъплението.

Фактическата обстановка на извършеното се извежда до описание  на констатирани от данъчни служители нарушения на данъчни норми от търговското дружество“Бас Груп“ЕООД,като  всички нарушения са сочени за самия търговец. Липсва обвинителна теза относно конкретни действия  или бездействия,осъществявани от   предаденото на съд лице, които да са в причинно  следствена връзка с нарушенията на търговеца. Още повече  във фактическото описание на инкриминираните по делото действия липсва каквото и да е  твърдение дали обв.А. или обв.Г. лично са осъществявали дейността на дружеството ,вкл.финансово-счетоводната,попадаща според прокурора в обхвата на чл.255 от НК,дали това е ставало чрез други лица особено за обв.Г. и каква е била връзката на подсъдимия с евентуално такива лица.

7. На следващо място, съществуват неизяснени противоречия относно друг съществен, обективен признак от състава на престъплението. За използваните инкриминирани документи / фактури /, прокурорът е използвал различни правни квалификации – като неистински документи и такива с невярно съдържание, характеризиращи техните пороци. На стр.4 по повод на инкриминираните данъчни фактури се твърди, че в нарушение на Закона за счетоводството са били използвани неистински фактури и такива с невярно съдържание, без да се конкретизират. Относно фактура № 502/30.10.2009 г. на стр.5 от обвинителния акт е посочено от прокурорът, че се касае за използван неистински документ. По повод на  фактура № 99/23.12.2009 г. на стр.5 от обвинителния акт е прието за доказано, че няма осъществена сделка, което дава основание за извод свързан с документ с невярно съдържание. На л.4 от обвинителния акт, по данни на  свид.Кирил Иванов представител на „Кидат Груп“ ЕООД за същата фактура  било посочено че съответната сделка била измамлива. А на л.5 от обстоятелств.част на обв.акт от прокурора относно същата фактура е вписано че въз основа на  кредитно известие № 123/23.01-2010 г. на свид.Иванов относно договор за извършване на СМР  е бил възстановен аванс в пълен размер на 34 240, 00 лв.. от  обв.Г.

 В обст„част на обв. Акт е посочено ,че за да избегне установяването и  плащането  на данъчни задължения,обвиняемите:“. Решили  да използват документи  с невярно съдържание,които впоследствие използвали в счетоводството   на представляваната от  обв.А.  фирма. Следва изброяване  на фактури  за отделни данъчни периоди.На л.7 от обв.акт е посочено,че  двамата обв. Отразили информацията от горепосочените фактури с  които потвърдили неистина във СД по данъчни периоди… в действителност тези сделки никога не са били  реално извършвани,тъй като  фирмите като доставчици на фактурите не са имали обективна възможност да ги осъществяват.В обст.част на обв.акт липсва посочване по отношение на всяка една от изброените фактури,защо прокурорът приема ,че  същата представлява документ с невярно съдържание, в какво се изразява това невярно съдържание-в липса на  реална  доставка на посочената стока,в  неправилно посочване на  количеството или цената на  услугата. В обст.част на обв.акт не е посочено и въз основа кои  доказателства,прокурорът  приема,че  фактурите са с невярно съдържание. Освен това  в ДП е назначена Съдебно графологическа акспертиза, ,като  от нея се установява,че  почерка ,с който са изписани  ръкописните  текстове и са положени подписите  срещу „съставител в част от фактурите издадени  от „Ен джи  пропъртис/л.10 от обв.акт./ единствено на две фактури в копие на фактури  са положени от обв.И.Г.. Съдебната  практика  е категорична,че независимо дали документа отразява вярно   или лъжливо  изразените  в него обстоятелства,документа  ще е  неистински,когато  неговият  привиден автор не е действителният  му автор.Постановление № 3/23.03-1982 г. по н.д.№12881 г. на Пленума на ВС в т.6 изрично посочва ,че „Различието между  неистински документ и документ с невярно съдържание се заключава в това,че неистинността при първите  се отнася до  неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е истински по произход,но съдържа неверни  обстоятелства или изявления.“  На практика /л.3 от обв.акт/ дружеството „ било  управялвано  от двамата обвиняеми  пред трети лица,като се симулирало ,че сделките  изхождат от свид.Х.,тъй като  в първичните  счетоводни документи и част от тези  данъчно отчитане,носили нейните  имена като управител  на фирмата.“Ако СД  са били  съставяни  от обв.А.“ понеже това е  посочено в  обст.част от обв.акт,това противоречи на дистпозитива  на обв.акт,според който двамата  обвиняеми са сторили това  като съизвършители при условията на посредствено извършителство. Следователно  от обв.акт не става ясно дали обвиняемите  са извършили престъпленията, в условията  на посредствено или непосредствено извършителство. В диспозитива  на обв.акт се застъпва тезата,че всъщност счетоводното обслужване „се извършва от свид.Алексаднър Асенов, а подаването  на документите  пред органите  по приходите е извършвано   също от него./л.3  от обв.абзац 2/ тук отново е налице противоречие като на л.6 от обстоятелствената част на обв.акт  се сочи ,че :“ На  15.03.2010 г. обвиняемите отново подали чрез електронен подпис на свид„Асенов справка-декларация за данъчен период м.02.2010 г., в която декларирали  неполучени реално доставки по фактури № 450, 455 и 460 издадени от „Велиан“ЕООД и по този начин потвърдили неистина в ДП. На СД и прилежащите дневници отново бил придаден вид, че изхождат от свид.Х.….“

За фактури №№ 470/31.03.2010 г.,471/31.03.2010 г.,472/31.03.2010 г. и 473/31.03.2010 г. издадени от „Велиан „ ЕООД прокурорът, на стр.7 от обвинителния акт, е приел, че обвиняемите  са потвърдили неистина. Относно тези фактури на същата страница прокурорът твърди, че обвиняемите са подали СД,като се декларирали неполучени  реални доставки А по надолу в обв.акт е вписано ,че  видно от заключението на ССЧЕ  за посочените по-горе периоди „Бас Груп“ ЕООД  не е представил документи доказващи реалността на сделките,т.к.липсват  екземпляри от фактурите ,не са представени  документи  доказващи реалността на сделките. А в следващото изречение е вписано,че съгласно  събраните  и приложени по делото извлечения от банкови сметки не се установява плащане по процесните фактури по получи доставки за периода от 01.10.2009 г. до 31.03.2010 г.обвинителния акт. Тези противоречия, касаещи съществен признак от състава на престъплението, дават основание на съда да прецени, че са нарушени права на обвиняемите, свързани със правилно организиране на защитата, тъй като обвинението е неясно. Свързано с казаното, доколкото в чл. 255, ал.1, т.6 законодателят е посочил документи с порок, касаещ неистинност, невярно съдържание и преправка, е отнесъл горните пороци към конкретни обстоятелства - изрично посочени и между тях отсъства това, фигуриращо в диспозитива на обвинителния акт – ".. като доказателство, че са сключени сделки. Фактура № 99/23.12.2009 г.. Остава противоречието в самия обв.акт,как  по рано посочените  в обстоятелствената част на обв.акт документи-единствено  фактури  по несъстояли се сделки с :   „отразени  неверни обстоятелства/л.4,абзац 4 от обв.акт/ за наличие на сделки“.  И този извод се дължи очевидно единствено на заключението на назначената СЧЕ, А  от същата   е видно ,че тези фактури  липсват /л.7,абзац 6 от обв.акт/   и не  са представени документи към същите  доказващи реалността на доставките“ От л.8 от обв.акт  от извършените  насрещни проверки на доставчиците на стоки.

От обв.акт не става ясно колко ДДС ефективно е внесено в НАП за периода 16.11.2009 г. до 14.04.2010 г. и на колко възлиза  сумата  на избегнатото  плащане  на ДДС  за всеки данъчен период.потделно Всичко това е необходимо за да се установи  точния размер на   настъпилата вреда,тъй като тя е съставомерен признак,доколкото  подлежи  на преценка  от съда дали вредата е  в „големи размери“От  обстоятелствената част на обв.акт, както и от диспозитива не става ясно какъв е точния размер на избегнатото плащане по ДДС по облагаеми сделки осъществени  от подсъдимите. За да бъде  ясно и конктретно обвинението  следва  да се посочи точния размер на сумата, с която е намалено данъчното задължение към държавата а не общия такъв, който включва и деклрарираните  и обложени с данък ДДС сделки. С настоящия обв.акт тези негови права са нарушени и същия е в обективна невъзможност да разбере точно  каква е сумата, с която е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения и ощетил  държавния бюджет и какъв е точния размер невнесения ,но дължим от тях данък ДДС,касаещи именно тези  данъчни периоди.“За да се прецизира обвинението ще следва да се назначи  допълнителна съдебно счетоводно експертиза, която ще следва, изрично да посочи за инкриминираните шест данъчни периода поотделно каква е сумата, явяваща се  данъчна основа досежно недекларираните сделки , дължимия ДДС,както и дължимия  за внасяне  данък.

 В тълкувателно решение №1 /2009 г. на ОСНК на ВКС е изяснено ,че данъчните задължения възникват ex lege и стават  изискуеми  с настъпването на определения в конкретния материален закон падеж. Правопораждащия  юридически факт за възникването на данъчните  задължения ,дори  и те да не са престъпление,винаги е законът ,при настъпването  на юридическото/данъчното/събитие-доход. Неописването  на дължимото съобразно конкретната правна норма, но  неизпълнено задължение  за  двамата подсъдими,преценено и извън  посоченото противоречие, също е  съществено процесуално нарушение от същата категория за същите лица. Липсва  твърдение относно съдържанието  на конкретната правна норма, установяващо задължение за регистрация по ДДС,за нормите, установяващи задължение за водене на отчетните регистри, за подлежащите  на вписване в тези регистри факти, начина на  формиране  на данъчна  основа относно дължим ДДС. Не е описано защо и  как прокурорът приема конкретния размер  на подлежащия  на деклариране  данък по посения в обв.акт закон-ЗДДС. Непротиворечиво е  становището на  съдебната практика, че за да има избягване/ съотв.осуетяване установяването/ на данъчни задължения, на първо място е необходимо да се установи  има ли  възникнали задължения за внасяне  на  конкретния данък.  А това  означава,че в обв.акт трябва  да е налице  обосновано твърдение за сделките, въз основа на които е възникнало данъчното задължение. В обв.акт  се сочи установени доходи на търговеца за периода от 16.11.2009 г. до 14.04.2010 г.. При твърдението в обстоятелствената част на обв.акт ,че обв.А. е бил вписан заедно с още четири лица на  11.12.2009 г.-  М. Х., С.С., Б. Х. и А.С. като  управител  на „Бас Груп“ЕООД. А при тези  факти следва  да е ясно посочено защо се приема, че  подс.М.А. е имал  субективна представа и обективирано  неправомерно поведение според прокурора относно дейността на дружеството. А за обв.Г. изобщо не става ясно без и да е  придобил представителна власт  относно дружеството, как се    е формирало неговото субективо и обективно неправомерно поведение.

По този начин се препятства организиране на защитата на обвиняемите.

Съдът констатира и други противоречия и неясноти в становището на прокурора, касаещи различни елементи от фактическата обстановка, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а както е известно той следва да я очертае непротиворечиво, с което да зададе и правната рамка по същия начин. Неясно и двойствено е например отношението на прокурора, когато приема отделни сделки за недействителни, предвид това, че липсват отделни документи, които да ги характеризират като такива. На л.7 от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът не приема като действителни сделките по фактури № 470,471,472,473/31.03.2010г, защото  отново е решено,че сделките са недействителни,тъй като  не са  установени банкови документи ,удостоверяващи плащане.. Това становище на прокурора, не е мотивирано и разяснено, което препятства организиране защитата на обвиняемата. Нещо повече, не е ясно, защо липсата на плащане по една сделка я прави недействителна.

За съда остава противоречиво и немотивирано  така изразеното становище  на прокурора в обстоятелствената част на обв.акт.-л.4:“ как двамата  обвиняеми  А. и Г. през периода 16.11.2009 г.  до 14.04.2010 г.,ползвайки електронните подписи на свид.Асенов и свид.Х.,подали СД на „Бас Груп“ЕООД  по чл.125  от ЗДДС в ТД НАП-Варна и в тях декларирали  невярна информация  свързана с тяхната дейност…“.. В дневниците  за покупко-продажби обвиняемите  посочили фактури от търговци,които били по  несъстояли се сделки. Като по този начин  потвърдили неистина в Дневници за продажби, ,като резултат в СД и приспаднали неправомерно право на данъчен кредит в размер на 124 810,00 лв.“ Като в Справката декларация  за м.03.2010 г. декларирали  неполучени реални доставки по  четири броя фактури-№470,471,472,473/ от 31.03.2010 г. издадени от „Велииан ЕООД„ В тази насока  липсват факти въз основа на които да се твърди в обв.акт,че сделката не е била осъществена.Цитирано е заключението на графическата експертиза и са преразказани показанията на свид. Христо Митев/т.3,л.83/представляващ „Велиан“ЕООД.Противоречие е допуснато в този смисъл и относно фактурите които са посочени в обв.акт  и въз основа на които се основава  обвинението Изследваните фактури  от съд.графическата експертиза  както е записано в самата нея:“Подписите изпълнени  в печат „бас Груп“ЕООД“ с получател „Сим Нет  2“ЕООД не са изпълнени от двата обвиняеми. Едва в т.16-25 и от т.28 до 30 подписите са положени от обв.Г.. Като една част от тези подписи са полагани върху фактури издавани от  фирми които  не са посочени в обв.акт-т.е. касаят „Сим нет 2“ ЕООД и „Ен Джи Пропъртис“ЕООД И т.к. на л.7  от обстоятелсвената част на обв.акт е посочено,че за посочените –по-горе периоди липсват екземпляри от фактури,не са представени документи“ на практика  не може да    се разбере  за кого   двамата обвиняеми са избегнали  установяването  и плащането на данъчни задължения,след като в диспозитива се сочат само три фирми.А за тях е очевидно ,че липсват данни  за каква дейност са били издавани и от кого документи. Неясни за съдията  са и твърденията  в обв.акт досежно това кой точно според прокурора  е подавал  инкриминираните СД пред съответните ТД на НАП. Твърди се ,че  на л.3 от обв.акт че счетоводното обслужване ,когато  управител бил обв.А., и по- късно  свид.Х. е било извършвано от   свид.А.А. и подавал  за съответния месечен период  СД по ЗДДС  като за останалите периоди  обвиняемите  при декларирането  в дневниците и в СД  като резултат ползвали  фактури с отразени неверни обстоятелства-за наличие на сделки.“ Никъде обаче не са изложени твърдения какво е било субективното отношение на  посочените като счетоводители –свид. А.А. и свид. Ваня Николова към тези инкриминираните деяния-дали са били наясно със случващото се,да са знаели,че се касае за фактури с невярно съдържание и че в СД за заявени  неверни обстоятелства или не са имали никаква представа за това.

 В обст.част  на обв.акт е посочено, още /л.2 абзац последен/че за да извършат тази противозаконна дейност те създавали документи,част от които  били подписвани от  неустановени в хода на разследването лица,тъй като не искали да носят техните подписи“ Тоест в обстоятелст.част на обв.акт е посочено, че :“  обвиняемите  укрили данъчни задължения потвърдили неистина  в СД за несъстояли се сделки.

По този начин  за шест данъчни периода ,обвиняемите  укрили данъчни задължения,потвърдили  неистина  в СД  за несъстояли се сделки и неправомерно приспаднали неследващ се данъчен кредит на дружеството  в особено големи размери- А  впоследствие в диспозитива  на обв.акт за двамата подсъдими е повдигнато  обвинение   за различно от тази квалификация деяние ./да се посочи точно  обвинението/.

Едно от допуснатите нарушения е недоизяснената фактическа обстановка от прокурора, относно  ролята на подс.Г., а именно След като  от заключението  по съд.графологическата експертиза е  видно ,че  има положени подписи  под две копия от СД –т.22 и т.23/ за период 14.04.2010 г. и м.03.2010 г а относно  изследваните  фактури от вещото лице е видно ,че   дори не са в наличност по делото и няма данни  подписите  да са положени  от някой от двамата обвиняеми тоест   не може без да се уточни ролята на всеки обвиняем в извършеното деяние да се повдигне обвинение за участие в това престъпление като съизвършител-в качеството на какъв е бил всеки  един от тях,  и за какъв данъчен период,още повече след се касае за продължавано престъпление.

 А относно обв.Г.  при новото изменено обвинение различно от първоначалното –бил помагач, а впоследствие става съизвършител без да   са налице мотиви за това и особено  доказателства как е подавал СД за въпросната фирма без никой да е го е упълномощил за  това, и след като не е бил нито  представител,нито управител на  това дружество. А след изискване  на настоящото инстанция  на Решение  от ШОС от    бе категорично утвърдено ,че лицето  е заболяло от шизофрения,поради което и на основание чл.234,ал.1 т.5 от НПК,тоест след извършване на престъплението лицето  е изпаднало в продължително разстройство на съзнанието,което изключва вменяемостта,поради което и ВОС също следва да прекрати  наказателното производство спрямо него.  

Неясно е отношението на прокурорът към свидетелката М. Х.,спрямо която е прекратено  накзателното произвоство която на практика уж все е  упълномощавала някой  да  подава инкриминираните данъчни декларации.  А единствено  по делото съществува  упълномощаване  с рег. № 7523/11.11.2009 г. спрямо обв.А. със всички възможно права.Тъй като това обстоятелство е важно, касаещо съществен признак от престъплението, само позоваването на надлежно упълномощаване не е достатъчно. Прокурорът е следвало да разгледа правната същност на упълномощаването като едностранна правна сделка и да даде отговор на свързаните с това въпроси, създават ли се задължения за пълномощника и може ли упълномощителят да прехвърли нему свои задължения (в т см. вж. Р 314-2011-I). Не е разгледал съответните данъчни закони, регулиращи обществените отношения по установяване и плащане на данъчни задължения, както и кръга от данъчно задължените лица. В този смисъл Решение № 51 от 9.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1916/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов. Суверенно право на прокурорът е да прецени същността на обвинението, но в конкретния случай, за да се осъществи правилно защитата на обвиняемия е необходимо да се изрази становище, дали се касае за посредствено извършителство при ползване на заблудено лице, или липса на каквато и да е съпричастност към престъплението, от страна на свидетелката М. Х..

Неясна остава дейността  на свид. А.С. Асенов за съда,   спрямо когото в шестте точки на диспозитива на обв.акт  е вписано ,че чрез него всеки един от двамата  обвиняеми в съучастие като  съизвършители са подавали  СД за шест данъчни периода. За последния  период  отбелязан  в обв.акт-14.04.2010 г.  на л.7 от обстоятелствената част на обв.акт е вписано,че  свид.М.  Х. придружена от обв.Г. е получила електронен подпис и обв.Г. е подписал СД и данъците  за този период. А в диспозитива на обв.акт в противоречие с казаното по-горе на л.20 от обв.акт за същия период се сочи,че на 14.04.2010 г. чрез А.А. в съучастие като съизвършители всеки един от двамата  обвиняеми е подавал СД за м.03.2010 г.

Първоначалното постановление по което е привлечен като  обв. И.Г./л.26,т.3 от ДП/ е от 28.10.2015 год. е било за  престъпление  по чл.255,ал.1,т.2,пр.1,вр.чл.20,ал.4,пр.5,вр.ал.1,пр.3 от НК, с взета МНО-Подписка за това че  за периода  23.12. 2009 г.-14.01.2010 г. в гр.В.Търново в съучастие като помагач с М.А.,в качество на пълномощник на „Бас Груп“ЕООД и управителя  М. Х. чрез набавяне  на средства по фактура № 99 подадена в ТД НАП Варна за данъчен период м.12. 2009 г. в която А. включил неизвършена  реално доставка по фактурата с ДДС-6848 лв./Това постановление  е връчено лично на обвиняемия без защитник последвали и обяснения от 11.11.2015 г./л.191,т.4 от ДП/лично от обвиняемия И постановление  за отказ да се образува  ДП за извършено престъпление по чл.209 от НК/л.201,т.4 от ДП от 25.10.2010 г. по жалба на И.Г. спрямо М. Х. и Пламен Бойчев. Постановлението за привличане  за втори път  на обв.Г.  е от 08.03.2018 г./л.54,т.7 от ДП,връчено му  лично  на 21.05.2018 г.

Първоначалното постановление за привличане като обвиняем на М.А./л.20,т.3 от ДП, от 17.06.2015 год. е  за престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК  е за общ размер  -127,298,00 лв. съществено различаващо се  и по размер и по квалификация/без т.7  от чл.255 ,ал.3 от НК/. На л.21,т.3 от ДП обвиняемия лично е дал обяснения като е заявил ,че не желае да ползва защитник но от това право ще се ползва по-нататък и че желае да му се предяви разследването. Взета ме е МНО Подписка  на 17.06.2015 г.,която още та 09.01.207 г., поради изтеклия срок е била отменена.Второто по ред и последно  постановление  на обв.А. в негово отсъствие е от 08.03.2018 г./л.106,т.7 от ДП само в присъствие на защитник.

 Според  съдебния състав не са били налице законовите предпоставки за провеждане на задочно  производство по отношение на обв М. .А. и в този смисъл,че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка  с ограничаване правото му на защита . Органите на ДП като основание  за задочно протекло спрямо обв.А. наказателно производство  са приели наличието на предпоставки на чл.269,ал.3,т.4,б.а“ от НПК,т.к. видно от л.16,абзац 5 от обв.акт/:“след като  той е бил привличан присъствено по настоящото дело в качество на обвиняем“,без да са изразили становище дали това би попречило за разкриване на обективната истина в отсъствието на подс.А..По този начин прокурорът е допуснал  съществено отстранимо  нарушение на  процесуалните правила,като е лишил обвиняемия от възможността  да участва в досъдебното и съдебното производство по делото ,т.к. местонахождението му е било известно и не са му били предявени лично материалите по делото, както и същият не е бил осигурен за провеждане на ДП. С оглед гореизложеното,съдът намира  че съдебното поизводство следва да бъде прекратено,а делото да бъде върнато на  прокурора .  

Като всички  документи  приобщени по ДП  Относно обв.М.А. са следните:

-Постановление  за обявяване  на ОДИ относно установяване на адрес с категория обвиняем е от 15.05.2015 г./л.173,т.4 от ДП/

-Докладна записка на полицай от 25.05.2015 г./л.174,т.4 от ДП проведен разговор лично по телефон с лицето което се издирва,което е заявило че живее на адреса си в с.К.,обл.С. и че няма средства за билети от Варна поради което моли да се разпита по делегация.-

-Докладна записка/л.177,т.4 от ДП за невръчена призовка на А. от 11.06.2015 г. и 03.06.2015 г. че адреса му е посетен но по данни на съсед  лицето е в  Турция

-Второ постановление за  обявяване  на   ОДИ с мярка установяване на адрес е от 21.05.2018 г.

- след което отново веднага е изискана справка задгранични  пътувания от 25.06.2018 г.

-Докладна записка от посетен адрес е от 26.11.2018 г. и от 27.11.2018 г. по данни на майка,че лицето е в германия,където работи и адрес не може да посочи/л.92,т.7 от ДП/ от 27.11-2018 г—

Изпратена призовка невръчена от 22-11- 2018 г- и отново изискани справки задгранични пътувания на лицето-няма данни за влизания и излизания- видно от отговор от 10.01.2019 г.

Последвало искане  за служ.защитник от ВАК и назначен такъв на 31.01.2019 г./л.105,т.7 от ДП/,като същият е назначен на основание чл.206,вр.чл.269,ал.3,т.4,б“а“ от НПК. А постановлението  за привличане като обвиняем е с дата 08.03.2018 год.,предявено лично на служ.защитник  на 31.01.2019 год.

Последвало писмо за отпаднала необходимост от ОДИ за обв.М.А. е от 28.02.2019 г. Но никъде не е изискана справка дали лицето е променило адреса си –дотогава е посочен само един единствен в с.К. и само там е търсен. Тоест без да има справки  за промяна на адрес на лицето адв.К.  е бил призован на 31.01.2019 г. при разследващия полицай,като  от материалите по делото не се установява кой е решил и по какви мотиви предявяването  за ново привличане на подс.А. да се извърши в негово отсъствие,адв.К. е подписал постановлението /л.92 ,т.7 от ДП/ Без да са правени опити към  дата 31.01.2019 г. дали има резултати от издирването на обв.А.,защото последната справка  за задграничните му пътувания е от 10.01.2019 г.,не е ясно дали изобщо има промяна в адрес  е  не е ясно какви са бил резултатите  от ОДИ.. Следва да се посочи още ,че  в Постановление за привличане на обв А.. от  21.05.2018 г. в негово отсъствие  в обвинението му е включена още една форма на обвинението –т.7, на ал.3 от чл.255 от НК. Съдът  счита ,че включването  в обвинението  на повече от  една форма на изпълнително деяние,винаги е свързано  със съществено изменение на фактическите  обстоятелства   на обвинението,защото е свързано  с елемент  от състава на престъплението. Поради което и при новото привличане на двамата обвиняеми разследващите органи е следвало да спазват всички изисквания на чл.225 от НПК и съответно чл.219 от НПК,съответно  при вземането на решение за извършване на това действие  в отсъствие на обв.А. и разпоредбите на чл.206,вр.чл.269,ал.3,т.1,т.2 и т.4 от НПК. Досъдебното производство при новото привличане  на обв.А. не е могло да се проведе в негово отсъствие,тъй .като  при това привличане от 21.05.2018 г. не е била налице никоя от  хипотезите,посочени в  чл.269,ал.3,т.1,2 или 4,б“а“ от НПК. Макар и да е спазено изискването   това действие да се извърши с участието на служебно назначен защитник за датата на новото привличане на обв.А. не е била изпращана призовка,при връчването на която за тази дата да е установено,че същият не е бил намерен на посочения от него адрес. Макар и обв.А. да е бил обявен на ОДИ с оглед установяване на адрес липсват документи по ДП за резултати от това щателно издирване. Тоест няма данни  за това че за 31.01.2019 год. лицето е било редовно призовано. Без  разследващите органи  да положат необходимите усилия за уведомяването  на обв..А.  за действията , които трябва да извършат в негово отсъствие/ново привличане като обвиняем за същото престъпление при съществено изменение на обстоятелствата на обвинението-което е относимо за обв.А. С тези действия на разследващия орган следва да се приеме , че е ограничено правото на лично участие  на обв..А. във воденото срещу него ДП и осъществяването на правото на лична защита,защото  обв.А. не е призован редовно за  предявяване  на обвинение  по ДП и разследващите органи  не са положили усилия той да  бъде уведомен за привличане като обвиняем за ново обвинение и предявяване на  постановлението, да получи препис от това постановление и да има възможност лично да се защитава по предявеното му ново обвинение в конкретния случай ДП не  е могло да се проведе в отсъствие на подс.А. при извършване на действията по чл.225 от НПК,без разследващия орган да е положил някакви усилия за призоваване на подсъдимия за лично участие по делото,за да упражни пълноценно правата си като обвиняем  за тежко умишлено престъпление. Поради  неправилното прилагане  на нормата на чл.206 НПК,вр.чл.269,ал.3 от НПК на ДП подс.А. е бил лишен от възможността  да упражни правата си  по воденото  срещу него ДП след изменение на обвинението. Без да са налице предпоставките за провеждане на задочно досъдебно производство при новото  привличане като  обвиняем,тъй като не е била  налице нито една  от хипотезите  на чл.269,ал„3 от НПК,към който препраща  чл.206 НПК не  е проведено такова,като е отнета възможността  на подс.А. още на ДП да упражни правата си като обвиняем, да разбере в какво се обвинява след изменение на обвинението,да дава обяснения  по обвинението  пред разследващите органи. Без да са били налице предпоставките за провеждане на задочно производство при новото привличане като обвиняем,тъй като  не е била  налице нито една от хипотезите на чл.269,ал.3 от НПК,към който препраща  чл.206  от НПК е проведено такова,като е отнета възможността  на обв.А. още на досъдебното производство да упражни правата  си като обвиняем,да разбере в какво се  обвинява след изменение на обвинението,да дава обяснения… Разглеждането на делото в отсъствие на обвиняем,когато не са  били налице законовите предпоставки за това, е съществено  процесуално  нарушение,тъй като е довело до ограничаване на процесуалните му права-това е посочено  като нарушение в чл.249,ал.4,т.1 от НПК ,като това нарушение е съществено и отстранимо на Досъдебното производство. Не може да се приеме,че с   оглед  посочване на това  изменено  обвинение в обв.акт, получен  от служ.защитник на подс.А., а дори не лично от него, не е налице съществено  процесуално нарушение на ДП, защото подсъдимия А. дори не е  уведомен за новото обвинение и имал  възможност  да се защитава срещу него в съдебната фаза. чрез служебно назначен защитник. Подсъдимият има право  на защита при повдигане на обвинение срещу него преди изготвяне на обв.акт и   преди предявяване на разследването, като нарушаването на това право следва да се определи като  абсолютно процесуално нарушение ,което следва да бъде отстранено. Във връзка  с гореизложеното,следва да се има предвид,че непредяването на постановлението  за привличане на обвиняем всякога представлява съществено процесуално нарушение/в този смисъл е т.1 от ТР № 2 от 2002 г. на ВКС/.,като същевременно неизвършването на  това процесуално действие е абсолютно основание за възобноновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден,поради неучастие  му  в наказателното производство.Аргумент в тази насока категорично се извежда от нормата на чл.423,ал.1,изр.2 от НПК,която  императивно  предвижда,че“искането се уважава, освен ако осъдения след предявяване  на обвинението  на досъдебното производство се е укрил,поради което процедурата по чл.254,ал.4 не може  да бъде изпълнена или след като е била изпълнена,не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина..“ Т.е. съобразно  разпоредбата на чл.423,ал.1,изр.2 от НПК искането на задочно осъдения  за възобновяването на наказателното производство,поради  неучастието му в това производство винаги  ще е основателно ако на обвиняемия не е предявено обвинение. С предявяване на постановлението  за привличане на обвиняем се осигурява възможност на обв.лице да научи  в какво точно е обвинено и съобразно това да може да организира защитата си. Единствено изключение от правилото на чл.423,ал.1,изр.2 от НПК за уважаване на искането за възобновяване се основана на процесуално неправомерно и недобросъвестно поведение на осъдения,което поведение обаче е последващо във времето след като вече му е било предявено обвинение/а на него  в случая му се предявява  второ по ред обвинение  при това по тежко от първото –т.е. изменнено/,респективно,след като вече е узнал в извършването на какво престъпление е  обвинен. Както от теорията така  и от  съдебната практика се приема,че за да  е налице законосъобразно проведено задочно производство не е достатъчно установяване единствено на визираните предпоставки в т.1, а следва  да се провери дали лицето има друго известно местоживеене в страната,което да е възможно да бъде установено след щателно издирване./Р-423-09г-Второ НО/ Според това становище неоткриването на посочения на посочения адрес,респективно промяната на този адрес без да се уведомят съответните органи като фактически резултат е равнозначно на неизвестно местоживеене в страната и налага извършване на щателно издирване.За да се приеме ,че  издирването е щателно следва  лицето да се обяви  за ОДИ със съответен бюлетин от органите на МВР,като издирването на лицето трябва да е продължило в период-за срок не по малък от 30 дни.В настоящия случай това изискване не е спазено.След като последното му обявяване за ОДИ е от 21.05.18 г. В този ред намисли следва да се има предвид че както не е проведено за обв.А. щателно издирване,така и двата обвиняеми са били без каквито  и да е било мерки за неотклонение поради изтичане на сроковете по чл.234,ал.8 от НПК и  съответно за същите е отпаднало задължението им да не променят местоживеенето си без да  уведомят органите на разследването.

Предвид всичко изложено ,съдът намира,че са налице противоречия между обстоятелствената и диспозитива на обвинението,които съгласно  ТР № 2/2002 г. по НД № 2/2002 г. ОСНК на ВКС са винаги съществени  процесуални нарушения от категорията на отстранимите. В обв.акт прокуророът  развива пред решаващия  съдебен орган в пълнота своята обвинителна теза. По този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване  в производството и осъществяване на правото на защитата на обвиняемите. При наличие на противоречие между обстоятелствената и заключителната част на  обв.акт, двамата обвиняеми не могат да разберат в какво точно се обвиняват,което води до  ограничаване на  процесуалните им права.Ако прокурорът реши да  да упражни правомощията си  по чл.246 от НПК,следва да изготви нов обв.акт.  Обвинителната власт следва да   формулира  ясно позицията си за инкриминираното деяние с неговите  индивидуализиращи обективни и субективни измерения. Съдът намира,че  искането за назначаване  на нова петорна съдебно-психиатрична експертиза относно обв.И.Г., заявено от прокурорът  в днешно съдебно заседание и подкрепено  от неговият защитник, че към настоящия момент то се явява основателно,но след прекратяване на съдебното производство и връщане на ДП.И тогова  следва да се изготви нова петорна СПЕ с оглед новите предоставени решения на съда относно здравословното  състояние на обв.Г..

По отношение останалите въпроси по чл.248,ал.1, от т.4 до т.8 т НПК съдът намери, че не следва  да се произнася в днешно съдебно заседание, предвид установеното от него, а именно допуснати  нарушения на процесуални правила и налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за тяхното отстраняване.Следва да се обсъдят и въпросите поставени от прокурорът в днешно съдебно заседание ,като например назначаване на петорна съдебно-психиатрична експертиза спрямо  обв.Г.,предвид неговото влошено здравословно състояние по време на процеса .Но категорично  не може да се  установи нарушение на давността поради което да се прекрати делото ,тъй като не са изпълнени условията на закона  .

 По отношение взетите мерки за процесуална принуда спрямо двамата  подсъдими, съдът намира, че  с оглед становището на съдът  в днешно съдебно заседание относно наличие на съществени процесуални нарушения и предпоставки за прекратяване на съдебното производство и предвид това ,че същите са били отменени съдът не следва да се произнася по тях..

Предвид горното, съдът приема, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними по същността си, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите свързани с това да разберат обвинението, което им е възведено и да организират защитата си.

Предвид гореизложеното и  на основание чл. 249, ал.2 вр. чл. 248, ал.1, т.3 пр.1 НПК,  съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

1.   Делото е местно и родово подсъдно на Окръжен съд - Варна;

2. Не са налице основания за спиране на наказателното производство;

3. В хода  на досъдебното производство са допуснати  отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в  ограничаване на правото на защита на двамата  подсъдими и тяхната защита, поради което  и делото следва  да бъде  прекратено и върнато на Окръжна прокуратура-Варна за отстраняването им.

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД№595/2019 г.  по описа на Окръжен съд Варна.

На основание чл. 249, ал.2 НПК ВРЪЩА  делото  на Окръжна прокуратура Варна, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената частна определението.

Мерките за неотклонение  са били отменени,поради което и съдът не следва да се произнася по тях и не се налага тяхната промяна  по отношение на подс.А. и Г..

 

Определението по реда на чл. 248, ал.1, т. 3 и т. 6 от НПК подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Апелативен съд - Варна по реда на глава ХХІІ от НПК от днес.

 

Протоколът е изготвен в открито с.з., което приключи в 11.00 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

СЕКРЕТАР: