№ 12519
гр. С., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20231110107958 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *****, адрес: гр. С.,
бул. „Ц. Ш.“ № 111 П, срещу „Скай Хелт“ ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. С., ж.к. „Х.“,
бл. 113, вх. Б, ет. 7, ап. 44, по чл. 233 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде
държането на ищеца върху следния имот: апартамент № 5, 6, находящ се в гр. С., ул.
„Л.“ № 46.
Твърди, че в качеството си на собственик въз основа на възлагателно
постановление от 18.11.2021 г. сключил на 17.06.2019 г. договор за наем на процесния
имот с ответника, като поради виновно неизпълнение на задълженията за плащане на
наемната цена договорът бил прекратен на основание чл. 17 от него. След
прекратяването на договора, ищецът изпратил покана на ответника да му върне имота
съгласно чл. 18 от договора, но ответникът продължил да ползва имота без негово
съгласие.
В срока по чл. 131 ГПК „Скай Хелт“ ЕООД не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за наем на
процесния имот, неговото прекратяване на твърдяното от ищеца основание на
определена дата, както и че ответникът продължава да ползва наетия магазин. В тежест
на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че е освободил
имота след прекратяването на наемния договор.
При прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне наетата вещ.
Активно легитимиран да води иска за опразване и предаване на наетия имот е
наемодателят - страна по наемния договор, който не е длъжен да доказва качеството си
на собственик в това производство, тъй като отношенията между страните по наемния
договор са облигационни и въпросът за собствеността не подлежи на изследване, тъй
като не е условие за основателност на иска по чл. 233, ал.1 ЗЗД (Решение № 113 от
1
28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г., IIт.о.; Решение № 2003 от 10.01.2004 г. на
ВКС по д. № 2014/2002 г., IV г.о.; Решение № 1247 от 16.07.2002 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2001 г., IV г. о.; Решение № 234 от 23.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2000 г.,
V г. о.; Решение № 164 от 13.IV.1976 г. по гр. д. № 29/76 г., III г. о.).
Въпреки това съдът излага съображения, които обосновават крайния извод, че
процесният имот е бил отдаден под наем от ищеца. Видно от неоспорено от ответника
и Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.2021 г. на ЧСИ С. Я., рег. №
844 на КЧСИ, влязло в сила на 20.02.2019 г., процесният имот е възложен на ищеца в
резултат на проведена публична продан.
От неоспорен от ответника договор за наем от 17.06.2019 г. се установява, че
ищецът е отдал под наем на ответното дружество спорния имот за срок от 12 месеца
считано от датата на подписване на същия договор, както е посочено и в ръкописната
част на Протокол за въвод във владение от 17.06.2019 г., с който имотът е предаден на
ищеца от същия ЧСИ, където е отбелязано, че управителят на ответното дружество В.
Д. е заварен в имота като наемател, но без да е представил договор за наем на
процесния имот към същия момент, поради което е сключен процесният договор за
наем. С два анекса съответно от 18.06.2020 г. и 17.08.2021 г. срокът на същия договор е
продължен до 17.06.2022г., като страните са уговорили изменение на наемната цена. В
чл. 17, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай че до пет работни дни след
уговорения срок за плащане на дължимата наемна цена наемателят не изпълни същото
задължение, наемодателят има право да прекрати договора едностранно без писмено
предизвестие до наемателя.
Именно неплащането на тази наемна цена, както и на разходи относно наетия
имот за съответен период от време е дало повод на ищеца да изпрати на ответника
покана за плащане от 31.10.2022 г., в която ответникът е изрично предупреден, че при
незаплащането на дължимата сума в посочения 14-дневен срок считано от изтичането
на същия срок на основание чл. 17, ал. 3 от договора поканата следва да бъде счетена
като уведомление за едностранно прекратяване на договора за наем, както и
„уведомление и покана за плащане“ със сходно съдържание от 14.11.2022 г. В
неоспорен от ответника констативен протокол от 15.12.2022 г. на ЧСИ Я. е посочено,
че на 14.12.2022 г. призовкарят се срещнал с управителя на ответника В. Д., който се
запознал с книжата, подлежащи на връчване, но отказал да ги приеме и да подпише
разписката за връчване на книжа, поради което ЧСИ Я. счел поканата за редовно
връчена на основание чл. 44, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства относно заплащане на
дължимата наемна цена в горния срок, въпреки че горепосочената покана му е била
надлежно връчена чрез ответниковия управител при отказ съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, в
който случай отказът за връчване на книжа не засяга редовността на връчването.
Видно от приемо-предавателен протокол от 05.01.2023 г. ответникът е бил
посетен на адреса на процесния имот от представители на ищеца с посочване, че на
вратата на имота е залепено съобщение, че договорът за наем е прекратен и имотът
следва да бъде върнат на ищцовата банка. От показанията на свид. М., които съдът
цени като логически последователни, житейски обосновани и съответстващи на
гореобсъдените доказателства по делото, се установява, че същият свидетел в
качеството си на служител в съответен ищцов отдел, който се занимава с
администриране на имотите на ищцовата банка, а именно да вземат решения за
освобождаване на имоти, за които са получили информация, че не са заплатени наемни
вноски. Според свид. М. тя и други служители на ищеца са правили многократни
2
останали без успех опити по телефона и на място на процесния адрес да си върнат
имота след прекратяването на процесния наемен договор, като така снетите показания,
според които имотът е все още в държане на ответника, се потвърждават от
горепосочени покани за плащане, приложени към исковата молба.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска поради успешно доказване на
прекратен наемен договор относно процесния имот и продължаващото му ползване от
ответника след прекратяването на същия договор.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски от 784,26 лв., от които 684,26 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
ищеца на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, липсата на фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес по делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с
участието на ищцов представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233 ЗЗД „Скай Хелт“ ЕООД, ЕИК: ******, адрес:
гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 113, вх. Б, ет. 7, ап. 44, да предаде на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК: *****, адрес: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 111 П, държането на следния имот:
апартамент № 5, 6, находящ се в гр. С., ул. „Л.“ № 46, на две нива, на IV етаж на
горепосочената жилищна сграда, с обща застроена площ от 141,40 кв. м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Скай Хелт“ ЕООД, ЕИК: ******,
адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 113, вх. Б, ет. 7, ап. 44, да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК: *****, адрес: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 111 П, сумата от 784,26 лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3