№ 12877
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110167944 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу *****,
ЕИК ***** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1 772,94 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и 94
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в *****, аб. № ***** за
период от 01.05.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 453,63 лева (четиристотин
петдесет и три лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.10.2020 г. до 02.10.2023 г, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № ***** по описа на СРС за
2023 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми вследствие на неоснователно обогатяване, тъй
като между страните няма подписан договор за продажба на топлинна
енергия. Обосновава, че до процения имот е доставяна топлинна енергия в
претендирания размер през исковия период, която не е заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника, с
1
който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че посочената топлинна
енергия е заплатена преди завеждане на делото. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в
приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР на
ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между
тях не е сключен. Същевременно ищецът е доставял на ответното дружество
топлинна енергия, която е ползвана от него.
Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се
предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са
оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да
2
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот
през исковия период и че между страните няма сключен договор за доставка
на топлинна енергия за исковия период, както и че ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия в имота през исковия период в претендираното
количество. В случая ответникът си е спестил разходи за доставената и
ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз
основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че процесната
главница за топлинна енергия в размер на 1772,94 лв. не е заплатена от
ответника. Вещото лице поясни в открито съдебно заседание, че е взело
предвид приложените от ответника с отговора на исковата молба платежни
документи при изготвяне на заключението.
Поради изложеното съдът намира искът за главница за изцяло
основателен. При формалния извод за основателност на иска съдът следва да
разгледа релевираното в законоустановения срок възражение за изтекла
погасителна давност.
Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и на основание чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с
изтичането на 5 - годишна давност. Тя започва да тече от деня на получаване
на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС
№ 1/28.05.1979 г., т.7. Предвид обстоятелството, че процесните вземания са за
доставена за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2022 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на
10.10.2023 г., от когато се счита предявен иска за съществуване на вземането,
3
съгласно чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че няма погасени по давност
вземания.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало
непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При
неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди
предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за лихва
за забава върху претендираната главница за топлинна енергия следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Доколкото ответникът не претендира такива, разноски не следва да му
се присъждат.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 340,38 лв. за исковото
и 63,82 лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД, че *****, ЕИК ***** дължи на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 1
772,94 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и 94 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в *****, аб. № ***** за период от
01.05.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023
г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.г.р.д. № ***** по описа на СРС за 2023 г.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК ***** срещу *****, ЕИК *****
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 453,63 лева (четиристотин
петдесет и три лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.10.2020 г. до 02.10.2023 г., предмет на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № ***** по описа на СРС за
2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 340,38 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство и сумата в размер на 63,82 лв.,
представляваща съдебни разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – *****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5