Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1500 Година
2022, 01.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 06.07.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1073 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от Н.П. *** срещу Решение №773/09.06.2021 г. по АНД №574/21г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II н. с.,
с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015232 от 12.01.2021г.
на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.
са наложени административни наказания – “Глоба” в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 предл. първо от с.з.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, както и наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1,т.1, предл. второ ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1,т.1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Иска се
отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Пловдив, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че,
от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на П. на вменените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че
наложените му наказания съответстват на осъществената от него противоправна
дейност, както и, че не са налице допуснати нарушения на съществени
процесуалните правила от административно – наказващия орган.
Настоящият състав
установи, че с оспореното НП № 20-1030-015232 от 12.01.2021г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на П. са наложени
административни кумулативни наказания – “Глоба” в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 предл. първо от с.з.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, поради това, че на дата 27.12.2020г. в 16,30 часа в
гр.Пловдив, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** е отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство – дрегер, не е дал кръвна проба
по издадения му талон за изследване, а освен това е наложено и отделно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1,т.1, предл.
второ ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1,т.1 ЗДвП, тъй като не е носил контролния
талон към свидетелството си за управление.
Този съдебен състав
намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно,
събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност,
като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват
изложените факти в АУАН и основания на него последващ акт – наказателното
постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
По същество с
касационната жалба се сочат основания за оспорване по отношение на първото
нарушение единствено в насока, че е неправилно е възприето от наказващия орган,
че именно П. е управлявал въпросното МПС на посочената дата и място, като
последното освен това било неясно посочено.
По тези конкретни
възражения, безспорно и с надлежните доказателства, както в административната
фаза, така и в съдебното производство, е установено консумирането на двете
нарушения, и то именно от лицето Н.П., които той е признал първоначално, а
именно че е управлявал въпросното МПС, като при подписване на АУАН е написал
възражение, че е бил извън него. Всъщност последното е безспорно установено,
доколкото при тяхното догонване от органите на полицията шофьорът е спътникът
му са били вече напуснали лекия автомобил.
От страна на св. Н.,
пътувал с П., се сочи, че действително е заявено и признато пред органите на
реда, че именно последния е управлявал, но тъй като свидетелят нямал сам
шофьорска книжка.
В хода на съдебното
производство не са представени доказателства, оборващи констатациите на АНО. Фактите
са установени, като интерпретацията им е различна от двете страни.
В случая безспорно е
установено, че управляваният автомобил е собственост на майката на наказаното
лице Е.П., като няма данни или документи, с които той да е предоставен за
управление на св.Н..
Освен това не е имало
никаква пречка П. да бъде тестван за алкохол или даде кръвна проба, при
положение, че счита, че не е имал качеството на „водач“. Т.е. не е имало от
какво да се притеснява, ако не е бил употребил алкохол или наркотични вещества(производство по к.а.н.
дело №1633/2021г. по описа на Съда).
Всички тези действия и
факти подкрепят тезата на наказващия орган именно, че П. е управлявал семейния
автомобил, респ. не създават убеждаващо въздействие за осъщественото насрещно
доказване.
Или опитите на нарушителя
да разколебаят убедителността на главното доказване, проведено от страна
наказващия орган, при съдебното дирене, вкл. и пред касационната инстанция, са
неуспешни.
Този съдебен състав, след
като провери всички събрани по делото, вкл. и по преписката доказателства,
намира, че правилно е била установена пред Районния съд фактическата обстановка
именно въз основа на тях.
В тази връзка
първостепенният съдия е извел аргументирани и обосновани изводи на база
наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и стойност.
Що се отнася до второто
вменено нарушение – за неносене на контролния талон, то лицето е наказано
именно само за него, поради което същото е законосъобразно и не е нарушена
новелата на чл.18 ЗАНН.
С оглед на изложеното не
са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното
решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№773/09.06.2021г. по АНД №574/21г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.