ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43812
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20231110144536 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 322722/13.11.2023 г. от адв. Б., за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената на 13.10.2023 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Излага, че в издадената заповед за изпълнение съдът
неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, вместо
в нейна полза. В тази връзка твърди, че е осъществила безплатна правна помощ по реда на
чл. 38 ЗА на заявителя Т. Х. С.. Доказателства за това били представени по делото. Освен
това, съдът неправилно е присъдил сума в размер на 200 лв., който размер бил под
предвидения съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид изложеното, моли съдът да измени заповедта за изпълнение като
за осъществената правна помощ и съдействие, да й присъди възнаграждение в размер на 400
лв.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК длъжникът „***“ АД изразява становище за
неоснователност на молбата
Съдът намира постъпилата молба по чл. 247 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Съгласно
задължителните за съдилищата указания на т.7 от постановеното ТР № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 247, 250 и 251 ГПК намират на общо
основание приложение в заповедното производство.
В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че действително формираната
воля на съда в издадената заповед е за осъждане на длъжника да заплати в полза на адв. Б.
сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита.
Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА предвижда, че адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като на
1
основание ал. 2 на същия, в случаите, когато насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът, осъществил безплатна помощ има право на адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението му следва да бъде определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че
заявителят е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Възнаграждението на адв.
К. Б., определено по правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към момента на
сключване на договор за правна защита и съдействие) възлиза на сумата в размер на 400 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.10.2023 г. следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, като в полза на адв. Б. се
присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247
ГПК, в постановената на 13.10.2023 г. заповед № 30477 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44536/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като в
диспозитива на същото се чете:
Длъжникът *** АД с ЕИК: *** и адрес: ********** да заплати на заявител Т. Х. С. с
ЕГН: ********** и адрес: ********** сумата 11,00 лева, представляваща вземане за
заплатена от заявителя сума без правно основание във връзка с договор за паричен заем №
4258212/13.09.2021 г., сключен между Т. Х. С. и *** АД, прогласен за нищожен с влязло в
сила решение № 994 от 28.06.2023 г. по гр.д. № 20224520103785/2022 г.,IV с-в, ГК, РС - Русе,
ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 25,00 лева.
Длъжникът „***“ АД да заплати на адв. К. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2