Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 12.07.2013
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети май две хиляди и тринадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: П.В.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1928 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 127, ал.2 от СК вр. с чл. 59 и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.
ИЩЕЦЪТ
- Н.А.К., ЕГН **********,*** твърди, че с ответницата живеели
на семейни начала от 2006 г.
Имали дъщеря на 6 години - Т.Н.К. ЕГН **********, родена на *** ***. Още в началото на съвместното им съжителство имали проблеми. Ответницата проявявала всевъзможни капризи и ако не се изпълнявали,
обстановката ставала нетърпима.
Пускала се жалби до полицията за несъществуващи насилия, изнасяла се от семейното им жилище, изоставяла ги с
детето за по 2-3 дни, след което пак
се връщала в семейното жилище на ул. Х.К. N 28 в гр. К.. Въпреки, че не
работела, непрекъснато имала претенции за охолен и свободен живот, какъвто ѝ допадал. Когато
детето било на 4 месеца, ответницата заминала за Ф.,
въпреки възраженията на ищеца, че ги оставя с детето. На 23.12.2012 г. ответницата
отново заминала за Ф. за предстоящите празници. Ответницата неглижирала възпитанието на детето, лишавала го от майчински
грижи и ласки. Ответникът разчитал на помощта и грижите на родителите си, за да
не се травмира детето. Дъщеря им Т.
била 6 годишна, ходела на предучилищно обучение, вече разбирала всичко и започнала да страни от майка си.
МОЛИ съда да
постанови решение което да му предостави упражняването на родителските права върху детето Т.Н.К.
с ЕГН **********, както и да определи режим на лични отношения на ответницата с
детето. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА
- Т.И.И. с ЕГН ********** *** счита предявения иск да допустим, но за
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца живеят на съпружески
начала. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че напускала
семейното жилище без детето, че не е работила и реализирала доходи за издръжката на семейството, че е пътувала в чужбина без съгласието на ищеца, че е неглижирала възпитанието на детето, лишавала го е от майчински грижи и ласки и че детето се е отчуждило от нея. Във връзка с възраженията по иска, навежда следните
ОБСТОЯТЕЛСТВА: От раждането на детето до момента двамата с ищеца полагали грижи за отглеждането и възпитанието му, поради което то било привързано към родителите си. През първите няколко години основно ответницата полагала ежедневните грижи, тъй като ищецът имал частен бизнес и бил ангажиран във фирмата. В отглеждането и възпитанието на детето била подпомагана активно от нейните родители, тъй като неговите живеели и работели в Г.. Завършила висше образование във Ф. и до 2004 г. работела там със статут на постоянно пребиваващ. Когато детето било на 4 месеца
се наложило да замине за кратко, за да уреди формалности
по прекратяване на осигуровки, затваряне на банкови сметки и др., за което имала съгласието на ищеца.
По това време двамата нямали конфликти, свързани с пътуването, краткото отсъствие
на майката и грижите за детето. Откакто били заедно с ищеца, винаги участвала активно в издръжката на семейството - първоначално му помагала в частната фирма, а от 2 години
работела по трудов договор в С.Б.Б. ЕАД – гр. С.. Неоснователно
се твърдяло в исковата молба, че не е работила, а същевременно имала
претенции за охолен живот. Оспорва родителските качества на ищеца. Същият бил с труден и избухлив
характер, дразнел се от дребни неща, бил невъздържан в реакциите си, няколко пъти си позволявал да я удря и да я тормози психически, включително и пред детето. Още в началото на съвместния им живот установила, че той няма чувства към нея. Въпреки това, само заради детето ни, за да расте с двама родители, останала да живее с него, като полагала всички усилия да живеят в приятна и хармонична среда. Заради
лошото му отношение към нея, няколко пъти с детето напускала семейното жилище. От лятото на 2012 г. отношенията им били изключително влошени. През месец ноември 2012 г. подала жалба в Окръжна прокуратура - П. за нанесен от него побой. През целия им съвместен живот многократно молила ищеца да отидат заедно, в това число и с детето, във Ф. на екскурзия и гостуване у нейни приятели. Той категорично отказвал, изразявайки крайно негативно отношение към французите. В края на 2012 г. отново поискала да отидат там, тъй като получили покана от приятелите ѝ да празнуват заедно Коледа и Нова година, но ищецът отново отказал, в т.ч. да пусне и детето с нея, каквото желание изразила. На 23.12.2012 г. заминала за 10 дни, без да подозира, че по време на отсъствието ѝ, ищецът ще заведе дело
за упражняване на родителските права върху детето. Този въпрос не бил поставян на обсъждане. Ответницата била крайно изненада, когато при завръщането си в
България не била допусната до жилището, в т.ч. и да вземе детето. Отказвали се контакти с него в дома им. Когато се срещали, виждала промяна в детето - било настроено срещу нея и изпитвало безпокойство, непрекъснато я питало дали ще се приберат у дома. Върху детето се оказвал натиск и влияние от страна на бащата и неговите роднини в посока да бъде дискредитирана в неговите очи, което било особено пагубно за неговото правилно психическо, емоционално и нравствено развитие. Като момиче и на тази възраст, детето се нуждаело да живее с майка си с оглед неговото правилно развитие. Ответницата притежавала всички необходими
родителски качества. Двете били привързани една към друга, имала финансова
възможност да го издържа, както и подкрепа за отглеждането и възпитанието от страна на майка ѝ и семейството на брат ѝ, към които детето също било привързано. Понастоящем живеела в жилището на родителите си, представляващо
едноетажна жилищна сграда в с. Б., община К., ул. 9-та № 11, с площ от 100 кв. метра, състояща се от детска стая, хол, всекидневна, спалня, 2 бр. кухненски
помещения, в което разполагала със самостоятелна стая и с всички удобства за отглеждане на детето. Била в процес на закупуване на жилище в гр. К..
ПО
ДЕЛОТО е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от Т.И. против Н.К..
ИЩЦАТА
по насрещния иск твърди, че обстоятелствата, относно
иска за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето са
подробно изложени в отговора на исковата молба и съдът детайлно ги посочи
по-горе. Наведени са и нови обстоятелства във връзка с предявения иск за
издръжка и те са следните: Твърди се, че ответникът развивал частен бизнес - притежавал търговски обекти, които отдавал под наем, а в част от тях извършвал самостоятелно като
едноличен търговец търговски сделки - продажба на обувки, и получавал месечни доходи в размер над средната за страната работна заплата, нямал задължения за издръжка към други лица и живеел в собствено жилище. Ищцата работела по трудов договор и получавала малко над средната за страната месечна работна заплата. Не получавала
други доходи. Детето посещавало предучилищна група, като за нуждите на образованието
му били необходими различни учебни пособия и помагала. Същото от четири годишна възраст страдало от бронхиална астма и се налагало периодично провеждане на консултации и наблюдение от лекар, както и закупуване на лекарства, част от които се заплащали от Здравната каса.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да ѝ предостави упражняването на родителските права върху детето Т.Н.К.,
ЕГН **********, като постанови същото да живее при нея, да определи режим на
лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с приспиване от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден,
както и един месец през лятото, който не съвпада с разрешения отпуск на
майката. МОЛИ съда да осъди ответника да й заплаща, в качеството на майка и
законен представител на малолетното дете Т.Н.К., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по насрещния иск го счита за допустим, но неоснователен.
Навежда допълнителни обстоятелства: Оспорва твърдението, че през първите
няколко години ищцата като майка, сама
полагала ежедневни грижи за отглеждане на детето. Дъщеря им нямала
навършени 3 месеца, когато Т.И. заявила, че ги напуска и отива да работи във Ф..
Понеже нямала физическа възможност да отглежда и се грижи за детето,
предоставила на ответника като баща, родителските права върху Т.. За целта
подписала декларация, нотариално заверена от Нотариус Е.А.А.
от гр. П. на 09.08.2006 г. В същата декларация било упоменато, че ищцата дава
съгласие на ответника, като баща да започне процедура по лишаването й от
родителски права, тъй като отивала да работи във Ф.. Оспорва твърдението, че
ищцата има висше образование завършено във Ф..
Твърди, че бил твърдо против ищцата да работи в чужбина и да го остави
да отглежда дете на 3 - месеца сам, но щом изразил мнението си, започвал буен
скандал, като на 28.08.2006 г. след реплики на тази тема, ищцата се нахвърлила
върху него и му нанесла няколко удара в лицето и по главата, за което било
издадено медицинско свидетелство от съдебен лекар. Твърди, че ищцата посещавала
Ф. когато си искала и за колкото време желаела, като винаги преди да замине
подписвала декларации или го принуждавала да подписва споразумение за
упражняване на родителските права върху дъщеря им Т.. Намирал всевъзможни
бележки, собственоръчно написани от нея, че се отказва от правата си на
родител. Израз на „майчината“ й любов
бил текстът на гърба на снимка на детето, собственоръчно е написан от ищцата и
подписан от нея, който гласял: „Отказвам се от това дете“.
В СЪДЕБНО заседание на 05.04.2013 г. във връзка с отговора по насрещния
иск, ищцата навежда следните обстоятелства: Ищцата по насрещния иск е в процес
на покупка на жилище в град К., за което е сключила предварителен договор и
заплатила сумата 26 780.00 лева.
Не оспорва представените по делото декларация, споразумение без дата и
копие от гърба на снимка на детето. Твърди, че същите са изготвени и подписани
под натиск и при упражнен психически тормоз от ответника по насрещния иск. В
същото заседание навежда нови обстоятелства, като твърди, че два дни преди
провеждане на заседанието ищецът по първоначалния иск си, по повод посещение от
ответницата по повод среща с детето, си е позволил да и нанесе удари.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане (л.3),
че страните са родители на малолетното дете - Т.Н.К. ЕГН **********, родена на *** ***.
С определение № 365 от 18.03.2013 г. са приети, на основание
чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК, за безспорни и неподлежащи на доказване следните
факти: че страните съжителстват съвместно от 2006 г., че от съжителството си
имат родено едно малолетно дете – Т., родена на *** г., че когато детето е било
на четиримесечна възраст, майката е пътувала до Ф..
Установява се от представеното удостоверение за доход (л.12), че Т.И.
получава брутно трудово възнаграждение на база последните шест месеца за 2012
г. в размер на 905 лева средно месечно.
Установява се от представения трудов договор № 14 от 22.04.2009 г., че Т.И.
е била в трудово правоотношение с ЕТ „Н.К.-К“, представляван от Н.А.К. на
длъжност продавач-консултант, считано от 22.04.2009 г. трудовото правоотношение
е прекратено, считано от 22.05.2010 г. със заповед № 15 от същата дата, на
основание чл. 325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните (л. 14, 15)
Установява се, от представеното удостоверение № 121/29.08.2006 г.,
издадено от съдебен лекар (л.13), че на 28.08.2006 г. на Т.И. са били причинени
травмен оток и кръвонасядания по лявата ръка. Посочено е в удостоверението, че
познато лице-мъж е нанесло удари по ръцете й. Описаните увреди се дължат на
действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин, както
се съобщава. По своя характер травматичните увреждания са причинили на И. болка
и страдание.
Установява се от представеното съдебномедицинско удостоверение № 35 от
01.07.2012 г. (л.16), че на 30.06.2012 г. Т.И. е получила отоци, кръвонасядания
и охлузвания по гръдния кош и десен горен крайник. По нейни данни травмите са
получени от познато лице- мъж, к когото живеела на съпружески начала.
Уврежданията са в резултат на удари с
или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както
се съобщава.
Установява се, от представената по декларация с нотариална заверка на
подписа с рег. № 4543 от 09.08.2006 г. (л.23), че Т.И. на същата дата е
декларирала, че с оглед заминаването й в чужбина и липсата на физическа
възможност да отглежда детето си, е декларирала, че предоставя всички
родителски права изцяло на бащата на детето. Дала е съгласие да бъде лишена от
родителски права на основание чл. 75 от СК, като е декларирала, че е запозната
с всички последици от съдебното решение. Подписът не се оспорва от Т.И..
Представено е по делото споразумение без дата (л.24), съгласно което
страните са се споразумели родителските права върху малолетното дете Т. да се
упражняват от бащата, а майката да има право на лични отношения всяка първа и
трета събота и недела от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата. Споразумението
е подписано от страните в процеса, като подписът не се оспорва от Т.И..
Представен е по делото лист, за който се твърди, че представлява снимка
на детето, с изписан текст на гърба „Отказвам се от това дете. Т.“ следва
подпис, в съдебно заседание ищцата по насрещния иск не оспорва почерка и
подписа си на гърба на снимка на детето, от която е представено копие.
Установява се, от представеното удостоверение № 120/29.08.2006 г.,
издадено от съдебен лекар (л.13), че на 28.08.2006 г. на Н.К. са били причинени
травмен оток, охлузване и кръвонасядане по главата и в областта на лицето.
Посочено е в удостоверението, че на 298.08.2006 му е нанесен удар с ръка.
Описаните увреди се дължат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет и могат да се получат по време и
начин, както се съобщава. По своя характер травматичните увреждания са
причинили на К. болка и страдание.
Установява се от представената служебна бележка (л.147, че А. К.
получава брутно трудово възнаграждение на база шест месеца, от месец септември
2012 г. до месец март 2013 г. в размер на 960 лева средно месечно.
От приложената по делото полицейска преписка ВЯ/К-252/2012 г. се
установява, че Т.И. е подала жалба на 09.01.2012 г. за упражняван тормоз върху
нея и детето Т.. По преписката са снети обяснения на страните в настоящия
процес, като преписката е приключила с протокол за предупреждение спрямо К..
Установява се, от представеното удостоверение № 31/04.04.2013 г.,
издадено от съдебен лекар (л.52), че на 02.04.2013 г. на Т.И. са били причинени
травмен оток и кръвонасядания по дясната ръка и кръвонасядания по лявата ръка.
Посочено е в удостоверението, че познато лице-мъж й нанесло удари с ръце.
Описаните увреди могат да се получат по време и начин, както се съобщава. По
своя характер травматичните увреждания са причинили на И. болка и страдание.
Представена е по делото фактура № 9 от 13.02.2013 г., съгласно която Т.И.
е заплатила на „Д.“ ЕООД сумата от 26 780 лева, представляваща авансова
вноска за апартамент Е, етаж 2 УПИ
УП-1165 в кв. 80 гр. К..
Представен е по делото предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който ЕООД „Д.“
гр. К. се е задължил да продаде на Т.И. ***, подробно описан в договора.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – К.
социален доклад. Дирекция “Социално подпомагане” град К. в депозирания по
делото социален доклад, изготвен след срещи и разговори с майката, бащата и
детето обосновават заключение, съгласно което психологичното развитие на
малолетното дете Т.К. отговаря на възрастовите особености, битовите условия при
които се отглежда детето са подходящи, не се препятства участието й в
поддържането на социални контакти и образователния процес. В седмицата преди
съдебното заседание на 05.04.2013 г. е извършено е посещение, като социалните
работници са работили заедно с двама родители, посетили адреса на бащата на
детето. При посещението, детето било там. На следващият ден детето било при
майката. В състоянието на детето при двамата родители, пред външен човек не се
наблюдавала разлика. Детето било спокойно и сигурно. Нямало притеснение от местопребиваването
му, нито в Б., нито в К.. Към момента родителите по някакъв начин си разделили
отговорностите предвид, че детето учи в К., ученичка е в училище „В.Л.” и
заетостта на му е до обяд. След учебни занимания детето се прибирало в жилището
на бащата. Двамата родители били на работа и грижи за Т. полагала баба й по
бащина линия В. К.. След приключване на работния ден майката имала контакти с
детето до времето на тръгване на последния автобус за с. Б. в 20.00 часа.
Детето оставало в Б. само през почивните дни. Вечерта след посещението на
социалния работник в К., майка е отишла да вземе детето и между родителите
станал скандал. Жилището в Б. представлявало, къща на един етаж с пристройка,
имало преддверие, влизало се в жилищен салон, в който имало диван и телевизор,
от там се влизало в другите стаи – хол, детска стая, баня и тоалетна, стаята на
И.. В една от стаите живеела болната майка на Т.. Останалите три стаи и салона,
където се гледа телевизия, били добре обзаведени и ремонтирани. Имало извършен
основен ремонт. Всичко било много подредено. В преддверието имало мъжки обувки
и мъжки дрехи. През почивните дни брат й със семейството се прибирали в това
жилище. Жилището имало локално парно и
беше топло, вътре в дома имало баня и тоалетна.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищеца по
първоначалния иск.
В показанията си свидетеля К., баща на ищеца заявява, че Т. напускала
семейното жилище три или четири пъти, като ходела във Ф.. Отсъствала по 20 дни,
по една седмица. Когато ответницата била в България се грижела нормално за
детето. Когато я нямало, бабата на детето се грижела за него, тя го къпела. Т.
и майката на ищеца заедно се грижели за детето, когато било бебе. Отношенията
между страните били лоши. Почти всяка вечер и всеки ден се карали, бил съм
свидетел на кавгите. Причината не знаел. Т. заплашвала Н. - вземала ножове,
обиждала го, говорела най-различни обидни неща: „боклук, перверзник“ и други
нецензурни думи – „педераст”, псувала на майка. Според това, което вършела Т.,
тя нямала желание да живее в К.. Съдел от това, че всеки ден се карала с Н.,
без съществена причина. Почти постоянно си опаковала багажа, отивала си в Б. за
известно време 2-3-5 дена, търсела си квартира в С.. Родителите на ищеца и той
живеели в една къща, която била на три етажа. свидетелят живеел на отделен
етаж, на другия етаж живеел Н. с неговото семейство и на третия етаж била Т.. Съпругата
на свидетеля ходела в Г. по онова време, а като си дойдела, стояла в кухнята и
гледала детето. В техния дом се чествали рождените дни на Т.. Чувал от Т. много
неща и най-силно го впечатлили думите й към детето „Маме, твоите рождени дни за
мен са черни”. Т. обиждала свидетеля и съпругата му с думите „циганин” и
„вещица”. Свидетелят повод не е давал, опитвал се да й дава „акъл“ с доброто и
на нея и сина си. Детето не е споделяло майката да го заплашва, чувствало, че
са разделени и го преживявало тежко, плачело от създалата се ситуация. Т. имала
средно образование, карала курсове в П.. Три или четири пъти е ходила във Ф..
Синът му искал да се разделят, за да се успокоят нещата. Чувал думи от сина си,
когато й казвал да си събере багажа и да си ходи. Тя вземала със себе си детето
и го водила в Б.. Пряк свидетел на кавгите бил много пъти, защото страните живели
в неговата къща. Ответницата го обиждала на „циганин”, но не се държала лошо с
него. Не питал Т., защо говори така за рождените дни на детето, но според него
го правела от глупост. Сега, когато били разделени Т. идвала да взема детето и
общувала с него. Когато вземала детето и го връщала, виждал, че не е добре, било
притеснено, споделяло с баща си и баба си. Не знаел причината за детското
притеснение. Докато живеели заедно, Т. излизала вечер сама без Н., прибирала се
късно в около 12-01. часа. Същото правел и синът му. Много пъти той гледал
детето и тя излизала, но и обратното се е случвало. Чувал от Т. и брат й, че
майката й е тежко болна, докато била здрава се виждали, добре се държала с тях,
сега бил болна не са се срещали. Страните не са правили опити да се отделят и
да живеят в отделно домакинство. Т. можела спокойно да посреща своите родини в
дома им. Майка й идвала рядко, един път в седмицата. не била ограничавана да я
посещават приятелки. Докато детето било бебе, синът му не пътувал в чужбина.
Детето може би се притеснявало от това, че родителите не живеят заедно.
В показанията си свидетелката К., майка на ищеца по първоначалния иск
заявява, че страните по делото заживели заедно, и в един момент майката напуснала
семейното жилище. това се случвало няколко пъти. За първи път напуснала
жилището, когато детето било на 15 дни. В края на юни също напуснала и заминала
за чужбина, детето било на 20 дни. Синът й не бил съгласен с това пътуване до Ф..
Между двамата имало скандали, Т. заплашвала Н. с нож пред детето. Скандалът
стана в едната стая, Т. отишла в кухнята, взела ножа, а детето стояло при
свидетелката, която спряла Т.. но детето се уплашило. Веднъж напсувала Н. на
майка. Имало моменти, когато обиждала свидетелката, казвала й: „вещица, чума“ и
подобни думи. Синът ми беше харесал това момиче и каза, че ще живее с нас. Аз
казах, че за него ако хубава, за нас е слънце. По-късно се разбрало, че Т. имала
сключен брак във Ф.. Н. не знаел и от там тръгнали причините за скандалите.
След това те не се разбирали, Т. искаше да живее охолен живот, да е свободна,
имали различия в начина на живот. Свидетелката научила за брака на Т. от
телефонните разговори, имала починала дъщеря и много искала синът й да направи
сватба. Т. не искала, казвала че сега така живеят, брат й също не е правил
сватба. В червения й паспорт пишело, че
има брак. Н. започнал да я отбягва, заради лъжите. Тези неща разбрали след
раждането на детето. Чествания на рождени дни имало на детето, но майката им
казвала „черни”, защото й съсипвали живота, като се родило това дете. Имало
случаи Т. да излиза вечер и да се прибира в три или четири часа сутринта. Н. не
й държал затова сметка, искал само, детето да е добре. От три години свидетелката
гледала детето. Ходела за по една седмица в Г., през това време детето го гледал
дядото, а вечер родителите (страните) се прибирали от работа. Детето ходило за кратко
на градина и сега било в предучилищна група. Съвсем скоро майката се обадила и
каза, че иска да си сложи карай на живота, че ще се самоубие и детето плачело.
свидетелката чула това по телефона, защото детето било до нея с апарата и тя
чула разговора между двете. След това
детето казало на бащата. Случката станала 5 или 6 дни преди заседанието на
05.04.2013 г. През време на съжителството им, Т. веднъж си намерила квартира,
преди около година и тогава пак имало същата ситуация, че ще си слага край на живота.
Тя не харесваше родителите на Н., свидетелката не знаела защо, казвала им че са
„прости овчари и цигани”. Багажът на Т. от една година бил събиран, опакован в
хола. Поне 6 или 7 месеца правили ремонт в къщата на майка й. Тя работела и в
събота и неделя ходела в Б. да помага, да чисти и разчиства. Майка й била болна
жена, много тежко е болна на легло. След като се родило детето, свидетелката
ходела да работи в Г. сезонно. когато детето се родило, стояла 40 дни в
България, след това заминала за Г., но си идвала всеки месец. Преди три години
преустановила работата в чужбина. Когато
детето било малко, за него се грижела Т., а Н. и съпругът на свидетелката й
помагали. не помнела кога точно е станала случката с ножа, вероятно преди около
година и половина, когато Т. се изнесла.
По време на съжителството им Т. и Н. живеели в една къща с родителите
му, но в отделно домакинство. Т. искала да живее с него, но той не искал, не
харесвал свободния й живот. Когато тя грабнала ножа, свидетелката не я пуснала
да отиде при него и детето видяло случката. Н. гони от дома си Т., но тая не е
напускала с детето, може да е пренощувала понякога в Б. с него, но не за дълъг
период или постоянно. Н. гонел Т., тя се връщала пак, свидетелката не знаела
защо. Детето ходело малко време на градина. Майката и бащата искали да изпратят
детето на ясли, но то разболяло. Пратили го на градина, пак се разболяло и го
оставили в къщи. свидетелката нямала
против да го гледа, това било общо решение на двамата родители. Според свидетелката, Т. не е домакиня, защото всичко вършела
свидетелката, когато си била в България. Но Т. не отказвала да поеме част от
домакинската работа. Синът й помага в
домакинската работа, пускал прахосмукачка, простирал и събирал дрехи. когато
свидетелката била вкъщи, тя вършела тези неща.
Изслушани са и свидетели, доведени от ответната (по първоначалния иск)
страна.
В показанията си св. Х., заявява, че познава Т. от дете, а Н., откакто
почнали връзката с Т.. С Т. били приятелки и се виждала с нея почти всеки ден.
И двамата полагали грижи за детето. Винаги детето било нахранено. Т. му
приготвяла домашна храна. Ходили с нейното дете у тях и имало винаги домашна
храна и за двете деца. Домът бил подреден и чист, тя чистела и поддържала
цялата къща, гладела на всички. Т. пътувала до Ф., когато детето било бебе,
казала че отива да си оправи документите. Преди това живеела и работела във Ф..
когато заминала след раждането на
детето, стояла седмица или две. Свидетелката мислела, че с Н. имат за нейното заминаване във Ф.. Той не искал Т.
да пътува, не знаела защо. Освен след раждането на детето, ответницата отишла
веднъж миналата година по Коледа - 2012
година, пътуването било за празниците, там имала приятели. ответницата била
подложена на голям стрес, натовареното й било голямо и искала да си почине и да
си види приятелите там. Споменавала, че иска да отиде с детето във Ф., но Н. не
пожелал да я го пусне. Свидетелката не знаела дали Т. е канела Н. в чужбина.
Ответницата споделяла, че имат проблеми, че ищецът я тормози, доста пъти
споделяла, че я удрял. Показвала синини по ръката си, свидетелката не помнела
по коя. Т. вземала детето, когато напускала жилището, в което живеели с Н.,
детето било с нея в Б.. Там имало хубаво жилище и там се прибирала. Имало удобства
за отглеждане на дете, жилището било уютно, винаги има нещо за хапване на
масата, имало нормални условия. Т. била спокойна, работлива и грижовна майка. Свидетелката
не е забелязвала лошо отношение на Н. към Т.. Самият той споменавал, че не иска
да живее с Т., че отношенията им са лоши. Много пъти искал Т. да се тръгне и я
гонел от жилището. Свидетелката ходила съм на рожден ден на детето – винаги го
празнували, канили гости, предполагала, че на Т. й било приятно, не можела да
каже, че е била весела или тъжна. Според свидетелката била радостна на тези рождени дни ответницата.
И сега се срещали с ответницата, идвала с детето за да си играе с детето на
свидетелката. Вземала детето веднъж или два пъти седмично, зависело колко е
натоварена в работата. Вземала детето и през почивните дни го водела в Б..
Детето било щастливо с майка си, ходели на разходка в Б. и тук. Нямало промяна
в детето през последните месеци. Според свидетелката
родителите не се разбирали, не искали да живеят заедно, ответницата споделяла,
че ищецът я тормози. Много пъти са питали какво й е на това момиче, защото
изглежда много зле. Сега Т. напуснала семейното жилище, правела ново жилище, за
да може детето да е в К., тя да ходи на работа и да се грижи за него. Детето ходело на училище в К.. Т. не е споделя
преди години да е подписвала документи. След раждането на детето не е казвала нещо за семейния им живот с Н.. Работела
в С. *** на ръководна длъжност от две или три години. Винаги помагала на Н. и
продавала в магазина. Когато детето се връщало от Б., не споделяло
предпочитания. Не казвало детето, че иска да е при мама или тати. Т. не коментирала нищо лошо за бащата или да избира
от тях двамата и не настройвала детето
против бащата. Имала брат, който бил семеен, живеел в Б., в къщата, където
живеели Т. и майка й. там имало и друга пристройка. семейството на брат й се
състояло от трима души. Говорили по въпроса, ако Т. *** с детето, щяла да си
вземе кола, за да може да пътува и да взема детето. Ако се наложело, можела да
наема човек да гледа детето. Свидетелката знаела, че за известно време ответницата
е живяла в С. без детето. Двамата с Н. ходели ходиха на почивка, на море, но не
са ходили в чужбина. Н. имал негативно отношение, защото Т. е имала брак във Ф..
Свидетелката знаела от нея, ответницата нямала деца от този брак. не знаела
дали този факт е бил известен на ищеца, когато с ответницата заживели
съвместно. Поддържала контакти със този човек от Ф. само по празници. През
последните дни между родителите отново имало конфликт, Т. споделила, че е дала
пари на заем на Н. – 600 лева, поискала си ги и той я ударил. И друг път се
случвало да вижда ударено, и този път показала на свидетелката синината.
В показанията си свидетелят Г., брат на ответницата по първоначалния иск
заявява, че преди сестра му да заживее с Н., първо живяла в Б., след това
заминала за Ф.. От Ф. се върнала през 2006 година. Свидетелят не знаел, че е сключвала брак там.
Двамата с Н. живели заедно до края на 2011 година в К., в жилището на Н.. Сега Т.
***. Т. вземала детето при себе си всяка събота и неделя, идвали в Б. с дето и
ги виждал. Двете се чувствали добре,
детето се чувствало добре с майка си. Т. била добра майка, грижела се за
детето. Два пъти ходил в жилището в К.. Не ходел често, защото двамата имали
неприятности и не било удобно. свидетелят ходил на рожден ден на детето и те го
посрещнали. Със сватовете не поддържали връзки по между си, майка му като била
здрава, ходела често, но от година била болна и престанала. не знаел причината
двамата да се карат, но се случвало да взема сестра си с колата през нощта. Това станало през 2010
година, тя му се обадила по телефона да отиде да я прибере, било през зимата. Свидетелят
отишъл с колата и взел сестра си, имало поледица. Т. в този момент била
депресирана. Разбрал от нея, че се скарали и Н. я изгонил. тогава си дошла с
детето, Н. го нямало, а сестра му и детето чакали отвън. Ответницата останала в
Б. два или три дни. Не знаел кой е
инициаторът да се върне, тя не му казала. Т. и друг път си ходила с багажа и
детето в Б.. През лятото на 2012 година, Н. й докарал багажа. След като се
разделили, всяка седмица вземала при себе си детето, също и през седмицата. Ходели
с детето на сладкарница, да я почерпи в К.. свидетелят присъствал на рожден ден
на детето веднъж, когато било на 1 или 2 години, била малка. Тогава бил с
малката дъщеря, Т. била весела посрещнали ги много добре. Т. можела да разчита семейството
на брат си да полагат грижи за детето, били в добри отношения. Майката на
свидетеля гледала детето и много му се радвала, но сега била болна, след
инсулт. сама се обслужвала, но била в депресия. свидетелят живеел заедно с майка си и сестра
си в една къща. Имали и къща във Войнягово, но основно живеели в Б., в къщата
на майка му. Т. според него е с добър характер, помагала му, не била конфликтна
личност. Казала му, че ще си купи жилище, искала да има собствено жилище, искала
да живее с детето заедно в едно жилище. Оплаквала, че ищецът и посяга и я бие. Чувал
го поне 4 или 5 пъти от нея. Веднъж видял ръката й счупена и му казала, че това
е от Н.. Т. работела през цялото време, сега работела в ***, на ръководна
длъжност. Преди това Т. била в майчинство, след това работела при Н.. Когато
ходил в дома им, детето било добре облечено, чисто и къщата била чиста. Грижела
се за Н., като неин съпруг. свидетелят не контактувал с Н. през цялото време,
само веднъж той им се обадил да си вземат Т.. когато бил на рождения ден на
детето, Н. бил там и тогава всичко било точно. Н. имал фирма, занимавал се с
търговия. Имал магазин за обувки, в който работел той и едно момиче, свидетелят
не знаел работното му време.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
от правна страна следното:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се налага изводът, че детето трябва да живее при баща си. Съответно
родителските права по отношение на детето – Т.Н.К. да се предоставят на него. За
да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване
на иска: Т. *** в предучилищна група, предстои й да бъде първокласница.
В това населено място тя живее с баща си, за който установено е, че полага
адекватни грижи за нея. Доказано е по несъмнен начин, че през последните три
години преки грижи за детето през деня, докато родителите са на работа, полага
неговата баба по бащина линия. Това решение е било взето от двамата родители,
но привързаността на Т. към баба й е факт, който не следва да се
пренебрегва. Не са установени качества на някой от двамата
родители към настоящия момент, които да са във вреда на детето, не са доказани
вредни влияния от някой от родителите, които биха могли да доведат до синдрома
на родителско отчуждение. Обратно - доказано е по несъмнен начин, че към
момента на разглеждане на делото, всяка от страните полага отговорни и
адекватни грижи за него, то е обградено с обичта и вниманието на всеки от
родителите си. За да достигне до извода, че бащата е този, която следва да
упражнява родителските права, съдът отчита следните обективни и безспорни
обстоятелства – Т. от раждането си трайно живее в К., в дома на баща си,
посещава училище в този град, от раждането си живее в неговия дом, бащата до
момента не е препятствал контактите между майка и дете. Последният разчита на
помощта на биологичното си семейство, към което установено е, че детето е
привързано предвид обстоятелството, че от три години, до започване на
предучилищната група, а в учебно време – и през следобедите, пряко е било под
надзора на баба си по бащина линия. Установено е, че майката контактува с Т.
почти ежедневно след работно време и
през уикендите.
При постановяване на решението си, съдът отчита и характерите на двамата
родители, установени посредством гласните доказателства и социалния доклад.
Така, според съда безспорно е установено, че по време на съжителството си Т.И.
и Н.К. през по-голямата част от време са били в крайно обтегнати отношения,
щото нежеланието на бащата да съжителства съвместно с майката на дъщеря си, е
било явно заявено. Този факт се установява както от показанията на неговата майка,
така и от показанията на св. Х., а и по него не се спори. Явно е, че родителите
са имали различия във вижданията за начина на живот. Установено е по несъмнен
начин, че майката е скрила съществуваща брачна връзка от бащата и това е довело
до разрив в отношенията им. Че връзката не е била известна на ищеца се
установява посредством показанията на неговата майка – св. К., и косвено
-посредством показанията на св. Г., за когото това обстоятелство също е
останало неизвестно, въпреки близката родствена връзка с И.. Установено е, че
поне два пъти майката е напускала жилището и заминавала за чужбина без
съгласието на бащата на детето. Сами по себе си тези пътувания не следва да се
отчитат като нейна лоша характеристика, но доколкото пътуванията не са били
съгласувани с бащата на детето, което е било поверено на грижите му и предвид
обстоятелството, че последният е сигнализирал Отдел „Закрила на детето“ по
времето, когато то е било бебе, съдът намира доводите на ищеца, че ответницата,
въпреки несъгласието на другия родител е оставила детето на неговите грижи и
заминала за чужбина за основателни. В тази насока недоказани останаха
твърденията на ответницата, че пътуването е било съгласувано между двамата.
Тези твърдения пряко се опровергават от съдържанието на социалния доклад, а доказателства
за причините, наложили пътуването не са ангажирани в процеса.
Съдът, при преценката си, не взема предвид доказаните в процеса факти,
че ответницата е напускала общото жилище за по няколко дни, понякога с детето,
друг път сама. При установените отношения между двамата родители до степен
нетърпимост и събраните доказателства, че многократно ищецът я е приканвал да
напусне въпреки проявеното от нея нежелание, съдът намира това поведение на И.
за логично и не сочи на лоши родителски качества. Приема, че тя е напускала
жилището предвид доказания факт, че е била гонена многократно от там.
При постановяване на решението си съдът кредитира свидетелските
показания и на четиримата разпитани свидетели, като непротиворечиви и носещи
информация за различни факти. Отчита се обстоятелството, че роднините на
двамата родители са и с най-преки впечатления както за родителските им
качества, така и за отношенията между тях. Следните заявени от свидетелите
факти съдът не ползва при постановяване на решението си, предвид наличието във
вътрешни противоречия: съдът не дава вяра на констатацията на св. К., че „Т. не
е домакиня“. Самата свидетелка се опровергава, като впоследствие заявява, че
именно ответницата е полагала грижи за детето, докато бабата е била в чужбина,
а синът й помагал. Направената от свидетелката констатация се опровергава и от
показанията на нейния съпруг, който свидетелства в посока, че Т. се е грижила
за детето при отсъствие на жена му, и не само. В останалата част, показанията
на свидетелите Кулови касаят установения в дома ред и разпределението на
грижите за този дом, явно взети след взаимни решения на всички съжителстващи в
него. Този извод съдът гради и на факта, че нито един от четиримата разпитани
свидетели не сочи като източник на неразбирателство реда, по който са се
полагали битовите грижи. Домакинските качества на родителите не са от
съществено значение при определяне на кого от тях следва да се предоставят
родителските права. Те биха имали значение при сериозна липса на такива, щото
би се навредило на детето. Такива данни в настоящото производство не са
налични. Още повече, че при двама работещи родители, според настоящата съдебна
инстанция, грижите за дома следва да бъдат съвместно поемани.
Следва да се отчете и обстоятелството, че по време на съжителството си,
ответницата е проявявала негативно отношение към родителите на ищеца, като
съдът го приема за безпричинно, съгласно показанията им и при липса на
доказателства, установяващи противното. Тези изводи не се отнасят пряко към
нейните родителски качества, но при липса на прояви, които да сочат на по-добра
грижа от един от родителите, съдът следва да отчете характерите им с оглед
интереса на детето. Не са ангажирани доказателства родителите на ответника да
са осъществявали намеса във взаимоотношенията между родителите, доказано е
единствено че са им били в помощ, както в домакинството, така и при
отглеждането на внучката си. Родителите са приемали тази помощ, не са се
противопоставяли. Свидетелите са предоставили
на семейството два етажа от собственото си жилище, като не се спори, че
предвид влошените отношения И. е обитавала сама единия от тях, т.е. негативно
отношение към тях е неоправдано.
Доказано е по несъмнен начин, че по време на съвместното им съжителство
на ответницата - три пъти, а на ищеца – веднъж, са били причинявани травматични
увреждания. Косвено в показанията на свидетелите се сочи, че ответницата се
оплаквала, че ищецът й причинява травми, но свидетелските показания са основани
не на преки впечатления, а на твърденията на страната. Доказателства автора на
причиняването им и механизма на получаването им, не са ангажирани от страните. Дали
уврежданията са в резултат на битов инцидент, дали са причинени умишлено от
другия или непредпазливо, дали техен автор е другата страна в процеса или трето
лице е неустановено. Дори да се приеме, че другата страна е автор на
увреждането, предвид липсата на оспорване в тази насока, недоказано е при какви
обстоятелства е причинено увреждането – дали травмите са причинени умишлено,
непредпазливо или в условията на отбрана. Представените медицински документи
свидетелстват единствено, че на всяка от страните са били причинени травми,
които е възможно, но недоказано да са получени така, както са съобщили на
съответния съдебен лекар. Дори да се приеме, че медицинските документи сочат на
проявено от страна на ищеца насилие в два от случаите (двете медицински
удостоверения от м. август 2006г. не носят информация кой е бил автор на
скандала, предвид получените взаимни наранявания от страните), съдът ги
преценява инциденти, възникнали по повод конфликтните отношения между родителите
във връзка със съжителството и разделите им. Съдът не омаловажава причинените
травми, нито оправдава решаването на личностни спорове посредством физическо
насилие, но не счита, че родителските качества на ищеца следва да бъдат
отречени поради наличието на данни за причинени травми. Всички останали
доказателства са в противна посока и установяват добър и загрижен родител.
При постановяване на решението си съдът не взема предвид представените
от ищеца писмени доказателства във връзка н направени изявления от майката през
2006 г., че се отказва от детето в
декларация, нито останалите писмени доказателства в тази насока. Декларацията е
подписана малко след раждането на Т., а останалите писмени доказателства нямат установена
достоверна дата, но в изявленията си ищеца сочи, че са писани по време,
свързано с пътуването на ответницата в чужбина. Т.е. тези документи не биха
могли да се ценят като даващи сведения на родителските качества на майката към
настоящия момент.
Неоснователен се явява довода на ответницата, че предвид пола на детето,
следва на нея да бъдат предоставени за упражняване родителските права. Според
съда полът би могъл да бъде определящ само при наличие на родителска проява,
свързана с него, но не следва да се обсъжда при решаване на въпроса за
родителските права, при отсъствие на предпоставки свързани именно с това.
Доводът на ответницата, че й предстои покупка на собствено жилище и
ангажираните доказателства в тази насока, които го доказват по категоричен
начин, не могат да се противопоставят на изводите на съда, че в изключителен
интерес на детето е да се запази съществуващото положение като най-благоприятно
за него. Съдът не разглежда двете жилища, в които детето би могло да живее от
гледна точка на съществуващите битови условия, доколкото е доказано посредством
социалния доклад и гласните доказателства, че и двамата родители могат да
предложат на Т. нормални и спокойни условия на живот, с необходимия уют. Наличието
на повече или по-малко свободни стаи за един родител и едно дете не може да
бъде определящо при представяне на родителските права, освен в случаите, когато
жилището от хигиенна, техническа или ергономична гледна точка може да
представлява опасност за детето или да не осигурява необходимото пространство
за нормален живот. Настоящият случай не е такъв. Детето не се нуждае от лукс, а
от семейна среда, която да му осигури необходимото възпитание и ценности. В
настоящия казус и двамата родители са в състояние да осигурят на детето
достатъчно добри битови условия, и двамата съжителстват с биологичните си
семейства, разчитат на тях за помощ при отглеждането на Т., поради което съдът
приема, че двамата разполагат с приблизително еднакви битови условия, а
бъдещото придобиване на жилище не би могло да се противопостави на останалите
изводи на съда основаващи се на емоционалното състояние на детето и липсата на
необходимост то да претърпи сериозни промени в ежедневието си.
По изложените съображения и при доказани факти, че и двамата родители
полагат адекватни и съответни за възрастта на Т. грижи, съдът изхождайки от
изключителния интерес на детето направи горните изводи. Съдът следва да
постанови детето да живее със своя баща, на адреса посочен в исковата молба и
да предостави упражняването на родителските права на него.
На ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и
емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите
с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед
установената привързаност между майка и дъщеря, както и установените качества
на ответницата да полага грижи за Т., следва да бъде определен разширен режим
на лични отношения на майката с детето спрямо обичайния такъв и той следва да
се установи приблизително по начина, какъвто е до момента – през почивните дни
през седмица, две вечери през седмицата след работно време през учебната година,
както и през лятото. За Т. най-добре би било да не нарушава обичайният си ритъм
на живот и контакти с неотглеждащия родител, още повече установено е със
социалния доклад, че детето се чувства спокойно и добре при така създадените
отношения и налични контакти. За най-справедлив и в интерес на детето
настоящият съдебен състав намира следният режим на линии отношения: през
седмица, начиная от влизане на решението в законна сила, от петък вечер от
18.00 часа, до неделя вечер в 19.00 часа, през учебната година – всеки вторник
и четвъртък след работно време от 17.30 часа до 20.00, един месец през лятото,
несъвпадащ в платения отпуск на бащата, първата половина от коледната и втората
половина от пролетната ваканция, както и
по време на личните празници на майката – рожден ден и имен ден.
Относно издръжката на детето – при изложените обстоятелства, въпреки
липсата на претенция в тази насока, съдът е длъжен да се произнесе и по
издръжката на детето. Родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца. безспорно е, че двамата родители не живеят заедно, като всеки
от тях следва да поеме своя дял от издръжката на Т.. С оглед предоставянето на
родителските права на ищеца, съдът намира, че следва да осъди ответницата да
заплаща на детето си Т. месечна издръжка. за да определи размера й, съдът
отчете доходите на двамата родители и взе предвид липсата на спор, че никой от
тях няма задължения за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете. По
делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива
за неговата възраст. Не се събраха данни ответницата да е в обективна
невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. От
събраните доказателства е безспорен факта, че двамата са с приблизително
еднакви доходи, над средните за страната. Отчитайки присъщите нужди на детето,
за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът
намира, че е необходима сума за издръжка е в размер на 180.00 лева. От
определената издръжка съда счита, че участието на ответницата следва да бъде в
размер на 90.00 лева, а бащата също следва да участва в издръжката на детето
със същия дял. горният извод се налага от обстоятелството, че последния не
работи по трудово правоотношение с фиксиран доход, а се занимава със собствен
бизнес, който му дава възможност да реализира по-добри доходи, независимо от
факта, че полага преките грижи по отглеждането на Т.. Осигуряването на равен
дял от издръжката не би създало затруднение на бащата.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и
възможностите на родителите, съдът намира, че следва да осъди ответницата да
заплаща на дъщеря си Т. чрез нейния баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 90.00 лева, считано от влизане на решението в законна
сила, ведно със законната лихва при забава, считано от датата на падежа до
окончателното плащане.
С оглед уважаване на иска и на основание член 78, ал. 1 от ГПК, съдът
следва да присъди на ищеца направените по делото разноски в размер на 30 лева
за заплатена държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и
договорено възнаграждение, но няма данни същото да е платено, поради което
разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не се присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответницата
да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в
размер на 129.60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Т.Н.К. с ЕГН **********, родено от
съвместното съжителство между Н.А.К. с ЕГН ********** *** и Т.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. К., ул. Е.Г.
№ 1 чрез адв. С.П.К. ***, на бащата Н.А.К. с ЕГН **********,***, като детето ще
живее при него по постоянен адрес в град К., обл. П.ска, ул. Х.К. № 28.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между майката Т.И.И.
с ЕГН ********** и детето Т.Н.К. с ЕГН **********
както следва: през седмица, начиная от влизане на решението в законна сила, от
петък вечер от 18.00 часа до неделя вечер в 19.00 часа с преспиване; през
учебната година – всеки вторник и четвъртък след работно време от 17.30 часа до
20.00 часа; един месец през лятото, несъвпадащ в платения отпуск на бащата; първата
половина от коледната и втората половина от пролетната ваканция, както и по
време на личните празници на майката – рожден ден и имен ден.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, Т.И.И. с ЕГН **********
***, да заплаща на детето Т.Н.К. с ЕГН **********
– като малолетно, чрез неговия баща и законен представител Н.А.К. с ЕГН **********,***
месечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от влизане на
решението в законна сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Т.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.К. с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 30.00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА Т.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВСС
държавна такса в размер на 129.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.