Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен
състав, в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело
№ 12366 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю.Й.Б. срещу
решението по гр.д. № 7745/2019 г. на СРС, 117 състав, в частта, в която е изменен режимът на лични
отношения на въззивника с детето Л.Ю.Б., определен с решение № 1182/27.04.2018
г. на Районен съд-Сандански, Гражданско отделение, Първи състав, по гр.д. № 20171250100762/2017
г., чрез отменяне правото на бащата да взима детето всяка първа и трета седмица
в ден четвъртък след 16.30 часа до 08.00 часа в ден петък, във вторник през
втората седмица от месеца след 16.30 часа за два часа и след училище в 12.30
часа през втората или четвъртата седмица от месеца в петък. В откритото съдебно
заседание на 10.03.2022 г. пред въззивния съд въззивникът изрично е уточнил, че не обжалва първоинстанционното решение в частта,
в която е отменено правото му да взима детето Л. през вторите и четвъртите
петъци на месеца в 12.30 часа. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявеният от Ю.С.Ф. иск по чл. 51, ал. 4, предл.
3 от СК – за изменение на режима на лични отношения на въззивника
с детето Л.. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ю.С.Ф. оспорва изцяло
изложеното във въззивната жалба и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваната му част.
С решение № 1182/27.04.2018 г. на Районен
съд-Сандански, Гражданско отделение, Първи състав, по гр.д. №
20171250100762/2017 г., е прекратен гражданският брак между Ю.С.Ф. и Ю.Й.Б. с развод по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил постигнатото
между страните споразумение по чл. 51 от СК. Страните са се споразумели по
въпросите по чл. 51, ал. 1, изр. 1 СК, в т.ч. родителските права по отношение
на детето Л.Ю.Б., род. на *** г., да се упражняват от майката Ю.С.Ф., при която детето да живее, като бащата Ю.Й.Б. да има право на лични контакти с детето, вкл. да взима детето всяка първа и трета седмица в ден
четвъртък след 16.30 часа до 08.00 часа в ден петък, във вторник през втората
седмица от месеца след 16.30 часа за два часа и в 12.30 часа през втората или
четвъртата седмица от месеца в петък.
С решението по гр.д. № 7745/2019 г. на СРС, 117 състав, е изменена част от
определения с решението по гр.д. №
20171250100762/2017 г. на Районен съд-Сандански режим на лични
отношения на бащата Ю.Й.Б. с детето Л.Ю.Б., а именно първостепенният съд е отменил правото на бащата да взима
детето всяка първа и трета седмица в ден четвъртък след 16.30 часа до 08.00
часа в ден петък, във вторник през втората седмица от месеца след 16.30 часа за
два часа и след училище в 12.30 часа през втората или четвъртата седмица от
месеца в петък. С обжалваното решение, също така, е отхвърлен искът на майката Ю.С.Ф.
за увеличение на месечната издръжка на детето Л. и е разрешено на всеки от
родителите да снабдява детето си с паспорт и да го извежда извън България при
условията, посочени в решението.
Според чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска
при изменение на обстоятелствата. При наличието на същата предпоставка – изменение на обстоятелствата, могат
да се изменят постановените мерки по чл. 59, ал. 2 от СК, когато тези мерки не
са уредени със споразумение между родителите (чл. 59, ал. 9 от СК).
Във въззивното производство са
изслушани страните и детето Л., представени са социални доклади на ДСП-Лозенец
и ДСП-Слатина, приети са заключение на допуснатата съдебно-психологическа
експертиза и писмени доказателства.
При изслушването на родителите бащата е изложил своите
съображения против промяната на режима му на лични отношения с детето, а
майката – в подкрепа на тази промяна.
Ю.Б. е заявил, че дъщеря му има нужда от
допълнително време с него, тя е най-добрата ученичка в класа и липсата на процесните виждания би довела до евентуално влошаване на
учебния й успех. Споделил е, че в четвъртъците взима детето с учебниците и
първата работа е да напишат домашните от училище, а във вторниците са заедно от
16.00 часа за два часа, когато не подготвят домашни работи, но извършват
различни занимателни за детето дейности. Посочил е, че самото дете много добре
знае в кои дни и часове трябва да е при него и си ги чака, и, когато предстои
да не се виждат по-дълго време, Л. не може да се успокои вечер и плаче. Съобщил
е, че служебната му ангажираност му позволява почти винаги да взима детето
съобразно действащия режим на лични отношения.
Ю.Ф. е заявила, че действащият режим на лични отношения е бил определен
когато детето е посещавало детска градина, но сега то е ученик, и
осъществяването на този режим, който тя спазва стриктно, не позволява на Л. да
си почива пълноценно и води до натрупваща се във времето умора у детето.
Изслушана от съда, Л.Ю.Б. е споделила, че се чувства добре, когато е при
бащата си, който й помага да подготви домашните си работи от училище, че няма
нищо против да остане времето й за контакти с бащата във вторниците и
четвъртъците, но понякога е проблем, че заспива малко по-късно или не може да
заспи, защото трудно свиква да ходи на различни места. Детето е заявило, че е
щастливо с баща си, и мисли, че контактите, които има сега с него, са му
достатъчни.
В социалния доклад на ДСП-Лозенец е отразено, че детето
се разбира и с двамата си родители, като с баща си се разхождат, играят и т.н.
ДСП-Слатина е установила, че бащата разполага с много добри жилищни условия за
отглеждане на детето.
Допуснатата от въззивния съд съдебно-психологическа
експертиза е дала заключение по следните въпроси: 1) Каква е емоционалната привързаност на детето към бащата и какво е
отношението на детето към бащата? 2) Какво е емоционалното състояние на детето?
3) Съществува ли при детето конфликт на лоялност по отношение на бащата и ако е
налице такъв – каква е причината? 4) Какъв е родителският капацитет на бащата?
и 5) Как се отразява на психиката на детето съществуващият режим на лични
отношения с бащата, определен с бракоразводното решение, а именно: всеки втори
вторник на месеца след 16.30 часа за два часа и всеки първи и трети четвъртък и
петък на месеца от 16.30 часа в четвъртък до 8.00 часа в петък?
В неоспореното от страните заключение на вещото лице последното е
отговорило следното: 1) детето има топла емоционална връзка със своя баща,
отношението му към него е положително, 2) детето не е преодоляло травмата си от
разпада на своето семейство, осъзнава необратимостта на ситуацията и изразява
негодувание от конфликта между родители си; тежкият конфликт между родителите
го кара да се чувства тъжно и вътрешно дистанцирано от двамата; у детето са
налице безпокойство и вътрешно напрежение, 3) при детето не съществува конфликт
на лоялност към неговия баща, 4) бащата без съмнение обича детето си и желае да
общува максимално широко с него, но по време на срещата е под влияние на силна
емоционална възбуда и се стреми да изтъкне всякакви доводи, с които да обоснове
голямата обич на детето към него, това колко той му липсва, докато не е при
него, и колко недостатъчно за детето е времето, което прекарват заедно; налице
е свръхмотивация у бащата за общуване и съвместни
преживявания с детето, което създава известно напрежение у детето, но то вече е
в етап на развитие, в който има изградени критични и съпротивителни
възможности, и започва успешно да контролира емоционалните му увлечения; без да
предприема неподходящо поведение спрямо баща си, детето успява да му постави
своите условия и да отстоява позициите си, най-вече по спазване на
извънучилищните му ангажименти; тази свръхемоционалност
на бащата е изводима с най-голяма вероятност от тревожността му да не бъдат
ограничени контактите му с детето; бащата проявява интерес към ситуацията на
детето в училище, но същият е насочен повече към неговото психологическо
състояние; бащата следва по-конкретно да се ангажира и с подготовката на детето
за училище, като му осигури необходимото спокойствие и помощ при необходимост,
а също и да спазва графиците на извънкласните му занимания; относно здравето на
детето бащата не би допуснал безотговорност при осигуряване на медицинска
грижа, ако това се налага; следва да се приеме, че бащата притежава капацитет
да полага самостоятелна и отдадена грижа за детето си във времето, в което то е
при него, но в известна степен следва да промени емоционалния си подход към
по-рационален такъв, 5) при установените от изследването особености на
ситуацията на детето не може да се твърди, че именно по-разширените му контакти
с бащата са източник на напрежение и умора у него; напрежението на детето
произтича основно от конфликта между родителите му и стремежа му да остане
лоялно към всеки от тях, при съществуващата между тях враждебност; майката
полага отговорна грижа за детето си, но при нея то е поставено в ситуация да се
съобразява и да дели внимание и пространство с още две други деца, което само
по себе си не е неблагоприятно обстоятелство, но действително свободно и
емоционално прието детето се чувства в дома на своя баща, още повече при
оказваното му пълно внимание от него; в този смисъл въпросните два часа всеки
втори вторник на месеца след 16.30 часа и всеки първи и трети четвъртък и петък
на месеца от 16.30 часа в четвъртък до 8.00 часа в петък не следва да бъдат
отнети като време за контакти на детето с бащата, но той следва да поеме
отговорност за пълноценното усвояване на времето на детето и да му осигури
надежден режим на почивка.
При изслушването му експертът е уточнил, че детето е удовлетворено от сегашния начин на общуване с бащата и че по-добре е тези
контакти да са по-кратки, както е в момента, защото по-голямата част от времето
детето трябва да бъде при майката.
Като съобрази
всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение
на обстоятелствата, налагащо отменяне правото на бащата да взима детето Л. всяка първа и трета седмица в
ден четвъртък след 16.30 часа до 08.00 часа в ден петък и във вторник през
втората седмица от месеца след 16.30 часа за два часа. Действително, процесният режим на лични отношения на бащата с детето е
определен, когато Л. Б.е била на близо шест години и не е посещавала училище, а
сега тя е ученичка. Съдът обаче възприема извода на вещото лице, че по-разширените контакти на детето с бащата не са източник на напрежението и
умората у детето, още повече че то е пълен отличник в училище, видно от
представените от въззивника в последното съдебно
заседание служебна бележка и справка за текущите училищни оценки. Сегашният
режим следва да бъде запазен, защото той удовлетворява детето, то има топла
емоционална връзка със своя баща, положително отношение към него и свободно и
емоционално приета Л. се чувства в дома на своя баща при оказваното й пълно
внимание от него. Интересът на детето налага най-вече родителите му да
преустановят съществуващата между тях враждебност и бащата да спазва
препоръките на вещото лице, а не режимът на лични отношения да бъде
ограничаван. Ето защо, първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да бъде отменено, а предявеният от майката иск по чл. 51, ал. 4, предл.
3 от СК – да бъде частично отхвърлен, като неоснователен.
Въпреки изхода
на делото пред настоящата инстанция, въззивникът няма
право на разноски. Съгласно договора за правна защита и съдействие (л. 8 от
настоящото дело), адвокатското възнаграждение в размер на 720 лева е само уговорено,
не и заплатено, а разписката, представена от въззивника
в последното съдебно заседание, е в копие, поради което не удостоверява
плащането на посоченото възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 7745/2019
г. на Софийския районен съд, 117 състав, в частта, в която е изменен режимът на
лични отношения на бащата Ю.Й.Б. с детето Л.Ю.Б., определен по гр.д. № 20171250100762/2017 г.,
чрез отменяне правото на бащата да взима детето всяка първа и трета седмица в
ден четвъртък след 16.30 часа до 08.00 часа в ден петък и във вторник през
втората седмица от месеца след 16.30 часа за два часа, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.С.Ф., ЕГН **********, срещу Ю.Й.Б., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 51, ал. 4, предл. 3 от СК – в
частта за изменение на режима на лични отношения на бащата Ю.Й.Б. с детето Л.Ю.Б., ЕГН **********, определен с решение № 1182/27.04.2018
г. на Районен съд-Сандански, Гражданско отделение, Първи състав, по гр.д. № 20171250100762/2017
г., чрез отменяне (отпадане) правото на бащата да взима детето всяка първа и
трета седмица в ден четвъртък след 16.30 часа до 08.00 часа в ден петък и във
вторник през втората седмица от месеца след 16.30 часа за два часа, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю.Й.Б. за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.