Р Е Ш Е Н И Е

Номер 176                                                18.04.2019г.                                            гр.Разград

                                                           

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На    девети април                                                                 две хиляди и деветнадесета година           

в публично заседание в състав:

                                                                                                   Председател:  Светлана Чолакова

секретар    Даринка Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2459 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Депозирана е искова молба от Дружба АД с която са предявени обективно съединени искове против Д.М.Д., за осъждането и да заплати следните суми: 545,13лв. представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, 610лв. платени такси за обучение, сумата 559,33лв. за ползвани 18 дни отпуск по чл.169 ал.1 от КТ и 2725,65лв. неустойка в размер на пет брутни работни заплати за виновно неизпълнение на договора. Сочи, че ответницата била в трудовоправни отношения, съгласно договор №3 от 05.04.2017г. на длъжност „Контрольор качество“. Със Заповед №137/11.12.2017г. било увеличено трудовото възнаграждение на ответницата от 460лв. на 510 лв. С договор от 25.08.2017г. за повишаване на квалификацията, работодателят приел, че ще даде възможност на обучаващото се лице да осъществи редовна форма на обучение/модулно обучение/ при евентуалното му приемане и извън работното си време по специалността „Машинно инженерство“ в РУ Ангел Кънчев. Ответницата била приета и записана редовна форма за учебната 2017/2018г. по фак. №171713 със заповед от 23.08.2017г. Заплатените разходи по обучението и възлизали на 610лв., от които таксите за двата семестъра съответно по 290лв. и допълнителна такава от 30лв. Работникът не се явявал на работа без уважителни причини за времето от 06.08.2018г. до 08.08.2018г. и след изискани обяснения не предприел никакви действия. Със Заповед №349 от 13.08.2018г. връчена на 14.08.18г. било прекратено трудовото отношение с ответницата, от който момент прекратен и договора за повишаване на квалификацията.

Ответницата чрез особен представител депозира отговор. Сочи, че претендираното обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ не следва да се разглежда в това производство, с оглед исканите обезщетения които са за неизпълнение на сключен граждански договор за повишаване на квалификацията. Както, че уговорената неустойка в размер на 5 брутни заплати в размер на 2563,30лв. е прекомерна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ответникът работил в ищцовото дружество по трудово правоотношение съгласно договор №3 от 05.04.2017г. на длъжност „********“. На 25.08.2017г. бил сключен между страните договор за повишаване на квалификацията, като работодателят приел, че ще даде възможност на обучаващото се лице да осъществи редовна форма на обучение/модулно обучение/ при евентуалното му приемане и извън работното си време по специалността „Машинно инженерство“ в РУ Ангел Кънчев. Ответницата била приета и записана редовна форма за учебната 2017/2018г. Във връзка с обучението на ответницата ищецът заплатил семестриалните такси за два семестъра в общ размер на 610лв. Със Заповед от 13.08.2018г. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни връчена на 14.08.2018г. от ответницата чрез куриер.

Приложени са извлечение от ведомост за м. юни 2018г., справка за ползва отпуск във връзка с обучението на ответницата, писмо от РУ „Ангел Кънчев“.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, които не са спорни съдът направи следните правни изводи: За да е изпълнен фактическия състав на първия иск по чл.221  ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието-при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди-при срочно такова. Безспорно е, че трудовото правоотношение е прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение на работника, поради неявяване на работа в течение на два последователни дни, което не се оспорва. Установено е, че трудовият договор е сключен за неопределено време съгласно чл.3 от същия, както и че е уговорено прекратяването му с едномесечно предизвестие съгласно чл.10 от същия. Поради което ответникът дължи на основание чл.221 ал.2 КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, което е в размер на 545,13лв. видно от приложената ведомост за м. юни 2018г., поради което претенцията е основателна.

Относно иска с правно основание чл.234 ал.3 т.2 от КТ, вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.92 ЗЗД: Безспорно е наличието на сключен на 25.08.2017г. между страните договор за повишаване на квалификацията, по силата на който ответницата е поела и задължение да работи в ищцовото дружество в продължение на 5 години, като при виновно неизпълнение на задълженията по чл.6 от договора, на основание чл.8 от същия дължи на работодателя всички разходи, платени за негова сметка по провеждане на обучението, ползваните отпуски, ведно с неустойка в размер на пет брутни работни заплати определени към момента на прекратяване на трудовия договор. В случая се доказаха направените разходи от ищеца във връзка с обучението - за заплатени семестриални такси в размер на 610лв., както и ползвания за обучение 18 дни платен отпуск. Договорът за повишаване на квалификацията е обусловен от трудовото правоотношение, но не е трудов. Приложими са общите правила на договорите, включително свободата на договарянето. Налице е прекратяване на договора предвид договореното в чл.7 т.2 в случая в резултат на уволнението По отношение възражението на ответната страна за размера на уговорената неустойка: Договорката  за заплащане на неустойка е във връзка с виновно неизпълнение на задълженията по договора, а тълкувайки разпоредбите му и действителната воля на страните, клаузите се схващат в смисъла,който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая намира, че неустойката в размер на пет брутни заплати е във връзка със задължението в чл.6 т.4 – след завършване срока на обучение и придобиване на съответната специалност, да не напуска работа при настоящия работодател за срок от 5 години. Предвид и съдебната практиката /Р-е №272/5.10.2011г. гр.д.№1637/10г. III г.о. ВКС/ при сключен договор за повишаване на квалификацията при уговорен размер на компенсация, следва ли да се присъди уговорената сума или установената като реално направен разход за повишаване на квалификацията. Във всички случаи се дължи възстановяване на направения разход за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че  на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението./Р-е №9/14.02.12г. гр.д. №689/12г. III г.о. ВКС/ Добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително претърпените вреди, а те в случая се съизмеряват с неизпълнената част от договора. От приложеното писмо от РУ „Ангел Кънчев“ с изх. №53000-58/12.09.2018г. е видно, че ответницата е записана в съответната специалност редовно обучение. Заверила всички дисциплини за учебната 2017/2018г. и е положила успешно всички изпити за първи курс. Т.е. не се установява, ответницата да не е изпълнила задълженията си визирани в чл.6 от договора във връзка с повишаване на квалификацията си, няма данни да не е посещавала редовно обучението. Както към датата на прекратяване на договора да е придобила специалността, едва след което започва да тече 5г. срок, в който не следва да напуска работата при настоящия работодател. След като това не се е осъществило, не е нарушила задълженията си по договора и искането за заплащане на неустойка е неоснователно.

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените разноски в общ размер на 1269,91лв. в настоящото производство, съразмерно уважената част от иска, сумата 495,26лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Дружба“ АД, ЕИК826009402 адрес на управление гр.Разград, ул. Тутракан №4, сумата 545,13лв./петстотин четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение на основание чл.221 ал.2 КТ, сумата 610лв. /шестотин и десет лева/ заплатени такси за обучение, сумата 559,33лв./петстотин петдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ ползвани 18 дни отпуск по чл.169 ал.1 от КТ, както и сумата 495,26лв./четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ за разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за заплащане сумата 2725,65лв./две хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ неустойка в размер на пет брутни работни заплати

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: