Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 14.03.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №4385 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от П.В.Д. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл.432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 17,03,2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане на
вземането.
Навеждат се
доводи, че на 17,03,2016г., около 06:05часа, М. С.М., управлявайки лек
автомобил „Фиат М.“, рег. № *******, се движел по бул. „Хемус“ в гр. Габрово по
посока на движение към центъра на града и преминавайки през завой в района на
тунела до бившия завод „Капитан Дядо Никола“, изгубил управлението над
автомобила, в резултат на което напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно
дърво. Пътник в автомобила бил ищецът. Вследствие на произшествието за ищеца
настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното
дружество, като пред него е била предявена претенция, но застрахователят отказал
изплащането на застрахователно обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът - З. „Б.И.“ АД, в
указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага
становище, с което оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърдения
механизъм на реализиране на процесното ПТП. Оспорва
наличието на връзка между процесното ПТП с посочените в исковата молба
травматични увреждания. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, пътувал без предпазен колан.
Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 17.03.2016год., в гр.Габрово, около
06,05часа , в района на ул.И. Калпазанов“ ПТП
с участието на лек автомобил марка „Фиат “, модел „М. “, с рег. № ********, управляван от М. С.М., който е самокатастрофирал и е пострадал
ищеца-констативен протокол
№19/17,03,2016год.
Безспорно между страните е наличието
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на процесното
ПТП между ответното дружество З. "Б.И.“ АД и собственика/ползвателя на
лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от М. М.-протоколно определение постановено по реда
на чл.146 от ГПК от с.з. проведено на
18,02,2019год.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания:
-генерализирана контузия на тялото;
-фрактура на десния ацетабулум;
Фрактурата на ацетабулума и множеството контузии като повърхностни травми по тялото са състояние водещо до интензивни болки от възникването им до хоспитализацията в лечебното заведение, където под въздействие на започналото лечение
болката би трябвало да се понижи
до умерена за срок от 3 месеца. Страданията на ищеца са свързани принудителното залежаване на легло в продължение на 4-5 месеца по
анамнестични данни, за което време е била необходима нужда от чужда помощ. В
период от 1 година пострадалия се е придвижвал с помощни средства. Продължителността на описаните
срокове се дължи на съществуването от преди ПТП на затлъстяване от последна 4-та
степен. Тази придружаваща диагноза има
неблагоприятно въздействие особено
върху фрактурите на долните крайници изискващи първоначално
отбременяване и последваща рехабилитация и се явява противопоказание за оперативно лечение на конкретната фрактура на ацетабулума при ищеца.
В бъдеще понасяните болки и страдания
ще се дължат на усложнението на фрактурата на ацетабулума, а именно
коксартрозата, която поради неоперативното
лечение на отчупеното парченце от
ацетабулума и наднорменото тегло на ищеца
ще се развива с по-бързи темпове
и по-рано ще се наложи евентуално
ендопротезиране на цялата става, при условие, че ищецът успее да редуцира тегло.
Обичайния възстановителен период е около 6 месеца. При ищеца е настъпило
зарастване на фрактурата с леко
разместване, но развиващата се коксартроза, налична и преди ПТП, скъсяване на
долния крайник с около 1,5 см. и невъзможността да се осъществи рехабилитация са усложнения, който
предполагат болките и страданията да продължат и за в бъдеще. Изложено е
становище ищецът по време на ПТП да е бил с поставен предпазен колан.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт,
от което се установява механизма
на ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице, на 17.03.2016г., около
06:05ч., в тъмната част от денонощието в гр.Габрово, на бул.Хемус, на прав пътен
участък в близост до завой на пътя е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил Фиат М., управляван от М. С.М.. Бул. Хемус се състои от едно платно за
движение на автомобилите като за всяка посока има по една пътна лента. Процесния автомобил се е движил в дясна пътна лента с посока към центъра на гр.Габрово, със скорост на движение 78 км.ч. Приближавайки към мястото
на настъпване на ПТП, автомобилът е
преминал ляв завой като след излизането
от завоя по неустановени причини водачът е загубил управлението над
автомобила като се е отклонил под малък ъгъл надясно. Автомобилът е
достигнал десния бордюр на платното за движение, в който момент водачът е задействал аварийно спиране и изминавайки
16,4 м. след качване върху
тротоара автомобилът се е ударил челно в
крайпътно дърво намиращо се на около 1,5
метра в дясно от платното за движение. Скоростта на движение на лек автомобил Фиат непосредствена преди настъпване на ПТП е била около 78км.ч. Критичната скорост за преминаване на автомобила през завоя е
била 96км.ч. като водачът на МПС е имал
възможност да премине, без да загуби
контрол над автомобила. Причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
МПС.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. Д. се
установяват неимуществените вреди за пострадалия.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване за ищеца.
От събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на л.а. марка „Фиат“,
модел „М.“,
съобразно чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, съгласно
които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с релефа на местността, с конкретните условия на
видимост, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени и продължаващи към момента
болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 35000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на ацетабулума и генерализирана контузия на тялото. От съществено значение за определяне на размера на дължимото обезщетение е проведено консервативно
лечение на пострадалото лице, без провеждане на оперативно лечение, проведеното
лечение в домашно –амбулаторни условия, както и обстоятелството, че първоначално
пострадалият е следвало да не натоварва десен долен крайник поне 4 месеца, като
установено от гласните доказателства същия се е нуждаел е чужда помощ в
ежедневието през първите шест месеца след ПТП. Съобразена бе и възрастта на
пострадалия – 45г., активна трудоспособна възраст препятствана по причина
на инцидента. Следва да бъдат взети
предвид и настъпилите усложнения при ищеца, предвид налични към датата на ПТП
придружаващи заболявания, коксартроза, гонартроза и наднормено тегло, които са
довели до удължаване на възстановителния
период, който като се изключи разместеното зарастване на фрактурата не е
приключил и към датата на приключване на устните състезания. Същевременно съдът
не следва да съобрази при определяне на обезщетението скъсяване на десен долен
крайник, тъй като становището на вещото лице в с.з. сочи същото да е в резултат
от изтъняване на хрущяла в тазобедрената
става от коксартрозата , така и от
изтъняване на хрущяла в
коляното от съществуващата гонартроза, които нямат връзка с ПТП.
За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване и на страх при пътуване. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
За недоказано по делото съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е пътувал без предпазен колан. В този смисъл заключението
на СМЕ сочи травмата да отговаря на пътник с поставен предпазен колан, а от
друга страна същата би могла да бъде получена и при поставен предпазен колан. Ето защо не е налице
основание за приложение на чл.51, ал.2 от
ГПК.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Видно от молба № ОК-58797/01,11,2017год. ответното дружество е уведомено за процесната
щета на 01,11,2017год. Ето защо и съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ лихвата е дължима от 02,02,2018год. до изплащане на вземането.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1652,00лв.,
от които 1400,00лв. –държавна такса и 252,00лв. от 360,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 669,00лв., от общо 2230,00лв.,
от които 200,00лв.-в.л. и 2030лв.-адв.хонорар. Възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з., поради което и с
оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ определя адв.хонорар
в размер на 2030,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати на П.В. Д., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 35000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 17,03,2016год. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 02,02,2018год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 35000лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв. и за законна
лихва от 17,03,2016год. до 01,02,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
1652,00лв – държавна такса.
ОСЪЖДА П.В. Д., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 669,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: