Р Е Ш Е Н И Е
№225/4.2.2021г.
Град Пловдив, 04.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2789 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.М.Б. *** против акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/121/06432/3/01/04/02 от 15.09.2020 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който по отношение на К.М.Б.
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 51 847,41
лева съгласно т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., което вземане представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не
е извършил нередности и не е налице нарушение на т.4.18 от договора за безвъзмездна
финансова помощ и чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.3008 г. Иска се отмяна на
оспорения акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя се остави без уважение като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед разпореденото възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.23), и е срещу административен акт, който по общото правило на
чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата
законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че между
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и жалбоподателя е сключен договор № 16/121/06432
от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор на жалбоподателя
е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща 50 % от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване
на проект № 16/121/06432 от 02.07.2013 г. (л.38-78): „Създаване на 13,60 дка
череши, 9,70 дка кайсии и 10,50 дка бадеми, изграждане на ограда против
животни, закупуване на специализирана земеделска техника, в землището на град
Куклен, община Куклен, област Пловдив“, като първоначално одобрената БФП е в
размер на 66 574,27 лева, а в последствие с анекси № 1 от 16.10.2014 г.
(л.96) и № 2 от 27.11.2014 г. (л.101) размерът е коригиран на 51 847,41
лева.
Видно от приложеното в административната преписка уведомително писмо за
одобрение № 3674/121, изх.№ 01-6500/2866 от 04.03.2015 г. (л.283), във връзка с
изпълнението на договора на жалбоподателя е изплатена сумата 51 847,41 лева.
Със заповед № 371247 от 03.12.2018 г. (л.360) е разпоредено извършването на
проверка на място на заявление с УИН 16/020713/35168 на кандидат с УРН 601969
(жалбоподателя), констатациите от която проверка са отразени в контролен лист и
приложения (л.362-391). С уведомително писмо от 17.12.2018 г. (л.392) контролният
лист е изпратен на жалбоподателя за запознаване и представяне на писмени
бележки и възражения в 14-дневен срок от получаването. В административната
преписка липсват данни жалбоподателят да е упражнил правото да подаде бележки и
възражения.
С писмо с изх.№ 01-6500/2129 от 23.04.2019 г. жалбоподателят е уведомен на
основание чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова
корекция във връзка с констатациите, направени след проверка на изпълнението на
договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г., защото при проверката на място и
допълнителните административни проверки е установено неспазване на т.4.18 от
договора и на чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г., както и е констатирано
неизпълнение на задължения по одобрения бизнес-план, състоящи се в неизпълнение
на производствената програма. От проверените документи за 2 пълни финансови
години е установено, че ползвателят е реализирал приходи в размер на 10,6 %, като
при заложени в бизнес-плана годишни приходи от 54 955 лева за 2017 г. и 126 324,20
лева за 2018 г. са реализирани 8 300 лева или 15,1 % изпълнение за 2017 г. и 7
790 лева или 6,2 % изпълнение за 2018 г. С оглед на установените при проверката
факти, които показват неизпълнение на т.4.18 от договора и чл.16, ал.5 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съответно на основание чл.51, ал.1 от същата
наредба и т.30 от Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения,
установени след заплащане на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г.
жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за
налагане на финансова корекция, която ще бъде в размер на 51 847,41 лева,
представляваща 100 % от предоставената БФП. На жалбоподателя е даден 14-дневен
срок за представяне на писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и на писмени доказателства.
Ползвайки това право, на 16.05.2019 г. жалбоподателят е подал писмено
възражение (л.396-400), че не е извършил нарушение на чл.4.18 от договора и на
чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., а цитираната в писмото от
23.04.2019 г. методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г.
по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, ІV о., съответно прави искане за
прекратяване на производството.
Със своя заповед № 03-РД/4349 от 15.10.2019 г. изпълнителният директора на
ДФЗ е прекратил производството по издаване на решение за налагане на финансова
корекция на К.Б. във връзка с изменение на ЗПЗП, обн., ДВ, бр.51 от 28.06.2019
г., в сила от същата дата.
С писмо от 10.12.2019 г. (л.28-30) жалбоподателят е уведомен на основание
чл.26, ал.1, вр. чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с констатациите,
направени след проверка за изпълнение на договор № 16/121/06432 от 11.08.2014
г., при която е установено неспазване на т.4.18 от договора и на чл.16, ал.5 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
Посочено е, че в производствената програма на
одобрения бизнес-план е заложено реализиране на приходи от продажбата на
череши, кайсии и бадеми, но за проверените две пълни финансови години 2017 г. и
2018 г. ползвателят е реализирал приходи в размер на 10,6 % от заложените: за
2017 г. от заложените в бизнес-плана 54 955 лева са реализирани 8 300 лева
или 15,1 %; за 2018 г. от заложените 126 324,20 лева са реализирани 7 790
лева или 6,2 %. Направен е анализ на нарушените разпоредби на чл.16, ал.5 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и на т.4.18 от договор № 16/121/06432 от 11.08.2014
г. Посочен е начинът, по който ще се определи конкретният размер на подлежащата
за възстановяване финансова помощ – чл.51, ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
и приетите въз основа на нея Правила за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при условията на чл.27, ал.6 и 7
ЗЕСЕСИФ по мерките от ПРСР 2007-2013 г., обн., ДВ, бр.69 от 30.08.2019 г., в
сила от същата дата, т.30 от приложение към раздел І „Общи положения”, съгласно
която, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план, изчислени средно
аритметично за същия период, и когато времетраенето на неизпълнението е над
една финансова година, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора. Изрично е посочено, че общият размер на
задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно
вземане, е в размер 51 847,41 лева. На жалбоподателя е указана
възможността да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане и писмени доказателства в 14-дневен срок от получаване на
писмото.
Ползвайки правото на възражение, на 31.12.2019 г. жалбоподател е подал
писмено възражение, в което са повторени възраженията му от 16.05.2019 г., че
не е извършил нарушение на чл.4.18 от договора и на чл.16, ал.5 от Наредба № 8
от 03.04.2008 г. Освен това, жалбоподателят счита, че в договора не съществува
изрично задължение за изпълнение на бизнес-плана в приходната част, както и не
съществува санкционна разпоредба или разпоредба, предвиждаща неустойка при
неизпълнение на бизнес-плана. Според жалбоподател т.8.1 от договора и чл.51 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г. са неприложими, тъй като не е налице неизпълнение
от страна на ползвателя на нормативни или договорни задължения, а цитираните в
писмото от 10.12.2019 г. Правила за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, обн., ДВ, бр.69 от 30.08.2019 г.,
са неотносими и неприложими към настоящия случай, защото не може да се дава
обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, а правилата са влезли в
сила след прекратяване действието на договора. Прави се искане да се откаже
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане и за
прекратяване на производството.
На 15.09.2020 г.
изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/121/06432/3/01/04/02 – предмет на настоящото съдебно производство,
като е приел за неоснователни възражения на жалбоподателя.
Като неоснователно е
прието възражението за липса на нарушение на т.4.18 от договора, защото в т.4.23,
б.”г” е включено задължение на ползвателя в срок от 5 години от сключване на
договора да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини освен
изменящите се сезонни условия на производство. Следователно ползвателят е бил
наясно, че с подписването на договора за финансово подпомагане е поел
задължение за постигане на финансовите показатели, заложени в производствената
програма като част от одобрения от ДФЗ и разработен от него самия бизнес-план,
за определен мониторингов период от 5 години. Отчитайки динамиката на пазарните
отношения и техните промени във времето, които не могат да бъдат предвидени
изцяло към момента на изготвяне на бизнес-плана, и вземайки предвид един
разумен толеранс за ползвателите при преценката за степента и тежестта на
установеното нарушение, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че в случая с
реализираните показатели не са постигнати целите на подпомагането.
Според изпълнителния
директор на ДФЗ задължение на ползвателя е да закупи активите, одобрени в
договора, и да положи усилия да постигне заложените финансови показатели в
бизнес-плана чрез използване на активите, доколкото покупката е само средството,
с което при изпълнение на дейностите ще бъдат постигнати целите на мярката. Съответно,
т.4.18 и т.4.23 от договора са във връзка с изпълнението на целите на мярката.
Изхождайки от понятието „одобрен проект” по смисъла на т.9.1, б.”г” от договора
и § 1, т.19 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., изпълнителният директор на
ДФЗ приема, че част от този одобрен проект е представеният от ползвателя на
етапа на кандидатстване по мярката и одобрен от ДФЗ бизнес-план, а част от
бизнес-плана са заявените от ползвателя приходи, които са задължителни за
постигане, като при преценката за тяхното неизпълнение ДФЗ отчита като
неспазване само случаи, при които реализираните приходи от подпомаганата
дейност покриват по-малко от 50 % от размера на планираните в бизнес-плана
приходи.
Като неоснователно е
преценено възражението за липса на нарушение на чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от
03.04.2008 г., защото жизнеспособността на инвестицията е критерий за
допустимост, който следва да бъде проверяван при оценяване на изпълнението на
бизнес-плана като неделима част от одобрения проект. Според изпълнителният директор
на ДФЗ целта на контрола е активното проследяване на ангажираността на
бенефициерите за жизнеспособното функциониране на инвестицията и полагането на
грижа на добър стопанин, което е причина за включването на клаузите на т.4.18 и
т.4.23, б.”г”, вменяваща изрично задължение за спазване на одобрения проект за
срок от 5 години от сключване на договора. Това задължение според изпълнителния
директор на ДФЗ произтича от европейските регламенти, установяващи принципите
на ефикасност и на ефективност.
Като недоказано е
преценено твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на финансовите
показатели се дължи на ниските изкупни цени на череши и кайсии и интензивния
внос на плодове от ЕС, липса на плододаване на бадемите, дължащо се на ранния
им цъфтеж и чувствителността им към много болести, защото към възражението не
са представи никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелства по смисъла на
§ 1, т.44 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., и защото в ДФЗ не са
постъпвали уведомления или искания от жалбоподателя на основание т.4.22 от
договора и чл.46, ал.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за изменение на договора
поради възникване на обстоятелства от значение за неговото изпълнение.
Като неоснователно е
преценено възражението относно приложението на Правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.
Тези правила са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент №
640/2014 за допълнение на Регламент № 1306/2013 и чрез тях не се въвеждат нови
задължения към бенефициерите, а се унифицира подхода на ДФЗ, РА при определяне
на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ поради неспазване
на техните задължения.
Възприемайки
констатациите от проверката за извършени нарушения, подробно описани в
уведомлението от 10.12.2019 г. и в самия акт за установяване на
публично държавно вземане, с оспорения акт изпълнителният директор е определил
размера на подлежащото за възстановяване публично държавно вземане в размер на
51 847,41 лева.
В хода на съдебното производство е прието заключение на вещо лице, което
заключение съдът кредитира и намира, че чрез него изцяло се потвърждава
правилността на констатациите в оспорения акт относно реализираните от
жалбоподателя приходи от продажби на череши, кайсии и бадеми през 2017 г. и
2018 г., т.е., констатациите и на проверяващите, и на вещото лице са идентични.
Вещото лице прави същия извод, че приходите за 2017 г. и 2018 г. са съответно в
размер на 8 300 лева и 7 790 лева. Т.е., със заключението на вещото
лице не се установяват нови факти от значение за правилното разрешаване на
настоящия спор.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.51, ал.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно чл.51, ал.2 от същата
наредба РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнението по
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността
на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Съгласно
чл.16, ал.1 и 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. кандидатите
представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание
на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в
случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи – за 10-годишен период; бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност на стопанството.
С оглед съществуващата правна уредба безспорно е установено неизпълнение на
договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 предвид констатираното при проверката процентно съотношение между
заложените в бизнес плана годишни приходи от продажба на череши, кайсии и
бадеми и действително реализираните за 2017 г. и 2018 г. Отчетените в
счетоводството на жалбоподателя приходи от продажба за проверените години са посочени
в контролния лист от проверката, в уведомлението за започване на производството
по издаване на оспорения акт и в самия акт. Същите констатации е направило и вещото
лице в заключението си. Т.е., при доказателствена тежест за жалбоподателя да
обори констатациите в оспорения акт такова пълно насрещно доказване не беше
проведено. Напротив, дори заключението на вещото лице потвърждава правилността
на констатациите и неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи от
продажба на череши, кайсии и бадеми. Съответно следва да се приеме, че по безспорен
начин е доказано неизпълнението на производствената програма от бизнес плана,
който е част от договора за предоставяне на БФП, и в този смисъл по безспорен
начин е доказано неизпълнение на договорното задължение на жалбоподателя по
т.4.18 и т.4.23 от договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението по т.4.18 от
договора се отнасяло само и единствено за извършване изцяло на одобрената
инвестиция, чийто предмет е създаване на 13,60 дка череши, 9,70 дка кайсии и
10,50 дка бадеми, изграждане на ограда против животни, закупуване на
специализирана земеделска техника, и така одобрената инвестиция е извършена
изцяло. Вярно е, че текстът на т.4.18 от договора не съдържа думите „в
съответствие с одобрения бизнес план”, но е вярно също, че съгласно § 1, т.12
от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съдържаща легалното определение на
понятието „проект”,
това е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. След като бизнес планът
е един от изискуемите документи към заявлението за подпомагане, с което се
кандидатства за включване в мярка 121 и за предоставяне на БФП, то смисълът на
думите „в съответствие с одобрения проект” в текста на т.4.18 от договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г. следва да се разбира, че
задължението на ползвателя включва извършване изцяло на одобрената инвестиция в
съответствие с всички изискуеми и приложени към заявлението му за подпомагане
документи, между които е и бизнес планът.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя разширително тълкуване на нормата.
Напротив, според настоящия съдебен състав е налице точно и правилно приложение
на правната норма. От друга страна, нормата не е санкционна, а дефинитивна, защото съдържа легалното законово определение на
едно понятие.
Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за липса на
нарушение по чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. Обстоятелството, че
проектът е одобрен, подписан е договор със земеделския производител,
инвестицията е изпълнена, изпълнението е проверено и потвърдено и помощта е
изплатена, не лишава ДФЗ от възможността да извършва последващ контрол върху
изпълнението на проекта. Този именно е смисълът на нормата на чл.51, ал.1 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съгласно който РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, ако той не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.
В това се изразява последващият контрол върху изпълнението на договорите за
предоставяне на БФП и неговата допустимост не се влияе от факта, че БФП вече е
платена и получена от бенефициера. Този контрол е нормативно установен (за
конкретния случай в чл.51, ал.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.) и ДФЗ може да
го упражни по отношение на всеки договор, с който е предоставена БФП от ЕЗФРСР
по мярка 121.
Не може да се възприеме разбирането на жалбоподателя, че в бизнес плана
паричните потоци са прогнозна величина и не могат да бъдат вменявани като
задължение на ползвателя, защото бизнес планът е разработен от самия
жалбоподател и би следвало да отразява неговите реалистични цели, които има
възможност да постигне и заради постигането на които сключва договора за
предоставяне на БФП. Т.е., още с разработването на бизнес-плана и
кандидатстването по мярка 121 жалбоподателят е следвало да разбира, че поема
задължение да изпълни разработения от самия него план, защото именно доказаната чрез бизнес-плана жизнеспособност на инвестицията е дала
основание за одобряване на проекта му за финансиране.
От друга страна, реализирането на планираните приходи от дейността доказва
на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно
легалното определение на § 1, т.17 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Т.е., по определение преценката за
икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от
дейността, а не на идейното предложение на бизнес плана или на добивите от реколтата
за съответната година, в каквато насока прави възражение жалбоподателя. В този
смисъл е невъзможно на база на количествата произведена продукция да се направи
извод за икономическата жизнеспособност на стопанството, доколкото липсата на
приходи от произведената продукция означава невъзможност да се генерират доходи
от дейността, което означава липса на средства за поддържането и развитието на
стопанството.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за липса на предпоставка за
издаване на настоящия акт поради липса на влязъл в сила акт за прекратяване на
поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент. Случаят не е такъв, не се
касае за многогодишен ангажимент. Оспореният акт е издаден заради неспазване на задължение от страна на
жалбоподателя като ползвател на помощ по мярка 121 от ПРСР 2007-2013 г. и това
е едно от фактическите основания, изрично посочени в чл.27, ал.7 ЗПЗП, за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съответно
цитираната съдебна практика е неприложима към настоящия казус, защото касае
друга мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони“.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че със заповед №
03-РД/4349 от 15.10.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил
производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция без да
е издаден административен акт, т.е., въпросът за отговорността на ползвателя на
БФП за неизпълнението такава голяма част от предвиденото в договора и бизнес-плана
е останал нерешен.
Вярно е също, че с писмо от 10.12.2019 г. (л.28-30) жалбоподателят е
уведомен на основание чл.26, ал.1, вр. чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка с констатираните при проверката за изпълнение на договор № 16/121/06432
от 11.08.2014 г. нарушения, защото липсва акт, с който да е решен въпроса за
отговорността на ползвателя на помощта. Именно тези нарушения са фактическите
основания да се започне ново административно производство, инициирано от
административния орган, за което ново производство жалбоподателят е бил
своевременно уведомен, както е бил уведомен и за съдържанието на бъдещия акт,
за да може да организира защитата си. Т.е., противно на твърдяното, при
издаване на оспорения акт не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност
на акта.
Финансовата корекция не е санкция, а е начин да се възстанови положението
преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е
признат за недопустим или незаконосъобразен, т.е., да се поправи причинената
вреда, и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния
проект. В този смисъл финансовата корекция не е санкция, а вид договорна
отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни
задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на БФП.
Самият размер на определената за възстановява БФП е правилен и напълно
съответства на т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението
засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за две
пълни финансови години, реализираните приходи от дейността са в размер на 10,6
% средноаритметично за двете проверени години, т.е., много под предвидените в
правилата 20 %.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да
заплати на ДФЗ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с
чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Б., ЕГН **********,***,
против акт за установяване на публично държавно вземане № 16/121/06432/3/01/04/02
от 15.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
който по отношение на К.М.Б. е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 51 847,41 лева съгласно т.30 от приложение
към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., което вземане представлява окончателната
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН **********,***,
да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: