Р Е Ш Е Н И Е
№ /
……………..2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна, ХХХIV състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм. дело № 2306 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал. 4
от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на “ЛУНА 89“ ЕООД, ЕИК *********
с представляващ Д.М.К. срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №298-ФК/12.10.2020г., издадена от
началник отдел „ Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП - запечатване на търговски обект- кафе-аперитив, находящ се в гр.***,
стопанисван от “ЛУНА 89“ ЕООД и забрана
за достъпа до него за срок от 20 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена в противоречие с материални разпоредби и в
нарушение на административнопроизводствените правила. Не оспорва, че за
извършената продажба не е издаден касов бон, но приема, че изложените в
заповедта мотиви са бланкетни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Не са
изложени аргументи за настъпили вреди за бюджета и не е конкретизиран техния
размер. Не се сочели данни за други извършени нарушения от същото лице или за
неплатени публични данни. Излага и подробни съображения, че ПАМ следва да се
преценява за всеки конкретен случай, а в този тя е прекомерна, засягаща в
неоправдано голяма степен правната сфера на жалбоподателя спрямо преследваната
цел. Не е ясно според него и какво е значението на разположението на обекта на оживено
кръстовище и работното му време без почивен ден, съпоставено със сумата на
неотчетената продажба, която не била установена по размер в представените към
преписката доказателства. На изложените подробно основания счита, че е нарушен
и чл.6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
уведомен , се представлява от адв.Н.Ч., който поддържа жалбата и въведеното в
нея искане.
Ответната страна- началник отдел „
Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП оспорва
жалбата, като в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. №
15229/03.12.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата, отправя
искане за оставяне в сила на оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена
пред родово и местно компетентен съд, от лице с констатиран правен интерес от
оспорване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.10.2020 г. служители на
ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на горепосочения обект, стопанисван от
търговеца. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и
въведено в експлоатация 1бр. фискално устройство за отчитане и регистриране на
продажбите. Проверяващите извършили контролна покупка на едно кафе, два сока-фреш и две торти на
обща стойност 14.50лв., която е заплатена в брой, посредством една банкнота от
20 лв. Плащането е прието от Д.Х.-сервитьор, която възстановила разликата от
5.50лв., като същевременно не издала фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство или касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18. За
контролната покупка е издадена единствено бележка от наличния в обекта 1бр. нефискален
принтер, за която е установено, че не съдържа необходими реквизити и не
отговаря на изискванията за касов бон. Неиздаването на фискална бележка от ФУ
за контролната покупка е установено и от изведен междинен финансов отчет от
ФУ за дата 11.10.2020г. до момента на
проверката, от който е видно, че няма регистрирана нито една продажба, а
единствено с функцията „ служебно
въведени“ е регистрирана сума в размер от 200лв. Установено е и наличие на
положителна касова разлика в размер от 332.90лв. между наличните парични
средства в касата на обекта и тези, регистрирани във ФУ, съгласно изведен
междинен дневен финансов отчет от ФУ за дата 11.10.2020г. до момента на
проверката. Съставен е протокол за извършена проверка сер.АА №0429615/11.10.2020г.
Срещу констатациите в него не е вписано възражение, нито е постъпвало
допълнително такова. На 15.10.2020г. е издаден АУАН № f575526, в който извършеното
е възприето като нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите, а именно търговецът не е издал фискална касова бележка от фискално
устройство за извършена от него продажба, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена санкция. Не се твърди да е съставено Наказателно
постановление, с което административното производство по налагане на санкция да
е приключило. В хода на съдебното производството ответникът представи Наказателно постановление № 454704-F498981/31.07.2019г., съставено година преди това за
извършване на нарушение на същата разпоредба, към което не са представени
доказателства за връчване.
Възприемайки изцяло
констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, възоснова на горните обстоятелства
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№298-ФК/12.10.2020г., с която е постановено запечатване на търговски обект-
кафе-аперитив, находящ се в гр.***, стопанисван от “ЛУНА 89“ ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 20
дни, а на основание чл.188 от ЗДДС вр. чл.60 от АПК органът, издал заповедта за
налагане на ПАМ е допуснал предварителното й изпълнение. С необжалвано
определение № 2263/22.10.2020г., постановено в това производство, разпореждането
за допускане на предварително изпълнение е отменено.
При фактите, констатирани от събраните по
делото доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията за форма, установени с АПК. Процесната заповед е издадена от К.А.А.,
като е отбелязано, че същият е началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. В заповедта е уточнено, че се подписва от
него на осн. Заповед №
ЗЦУ-928/15.07.2018г. и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП.
Към преписката ответника е
приложил единствено Заповед № ЗЦУ-928/15.07.2018г., от която се установява, че
с нея Главния секретар на НАП нарежда при отсъствие на държавния служител Б.С.Г.,
заемаща длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К.А.А. - на длъжност началник
сектор „Мобилни групи“-Варна в отдел „Оперативни дейности“-Варна, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Към преписката не са
представени доказателства, че на 12.10.2020г. Б.С.Г.,
заемаща длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е отсъствала. Именно тя е единствено оправомощена със заповед № ЗЦУ – ОПР –
16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, която също не е представена
по преписката, но е служебно известна на съда, като началник на отдел
"Оперативни
дейности" при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издава
заповеди за налагане на принудителни административни мерки – запечатване на
обект по чл. 186 от ЗДДС.
Извън това, непонятно за
съда остава основанието, на което главния секретар на НАП определя лицето,
което има право да постанови заповедта за налагане на ПАМ при отсъствие на
титуляра на това правомощие по закон. Според чл.6 ал.1 от Устройствения
правилник на НАП, изпълнителния директор на агенцията я ръководи и
представлява, като неговите правомощия подробно са упоменати в чл.7 от същия правилник.
Съобразно чл.7 ал.2 той може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 и
на главния секретар. Съгласно чл.9 ал.2
от Устройствения правилник, Главният секретар ръководи, координира и контролира
функционирането и дейността на администрацията, чрез осъществяване на изрично
делегираните му в писмен вид правомощия от изпълнителния директор. В преписката,
приета по настоящото производство не са представени доказателства, сочещи на
нарочна делегация.
Гореизложените
мотиви обосновават констатацията за най-тежкия порок при постановяване на
заповедта , а именно нейната нищожност, поради липса на компетентност на
органа, който я е постановил.
В евентуалност и в
допълнение, съдът ще се произнесе и по основанията, посочени от жалбоподателя
като такива, обосноваващи незаконосъобразността на заповедта.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в/ или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административно
наказателното производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с
регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/2006 г.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Неиздаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В
заповедта като нарушена е спомената и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС, според която за този вид нарушения
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
„запечатване на обект за срок до 30 дни“. Съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Правнорелевантният момент на
дължимото поведение в тази хипотеза е издаването на фискален касов бон,
съобр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 1 посочва, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай жалбоподателят не оспорва от
фактическа страна, че е осъществено нарушение. Не релевира отрицателен факт на
неизвършване на нарушение така, защото да е издал фискален бон при продажбата. Нарушението
се обуславя от бездействие, което при извършване на продажба се санкционира от
закона.
В приложения по преписката Протокол за извършена
проверка сер.АА№0429615/11.10.2020г.
изрично е вписано, че
същият е съставен в три еднообразни екземпляра, а на проверката е присъствала и
сервитьорът Д.К.Х., която го е подписала без възражения. В същия протокол е
отбелязано задължението на представляващия дружеството да се яви на 15.10.2020г.
в ТД на НАП Варна за съставяне и връчване на АУАН, именно което е сторено,
видно от представения АУАН. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан
и издаден по установения ред за продажба. Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговеца да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с не издаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно
нарушение на чл. 185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Анализът на установяванията в производството, сочи на
извода, че в случая се констатират всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно наказателното
производство. Принудителната административна мярка в конкретния случай има на
първо място превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер. Именно с оглед превенция или преустановяване в хода на извършено
нарушение, законодателят е предвидил както налагане на административно
нарушение, така и прилагане на ПАМ в режим на едновременност. За нейното налагане е достатъчно извършването на една продажба без
издаване на фискален бон, каквато в случая е установена /не се оспорва и от
самия жалбоподател/. Превантивният характер на тази принудителна мярка, има действие
занапред и не предполага доказването на някакви фактически обстоятелства извън
установеното нарушение така, че още един път да я мотивират.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона- за двадесет дни, като са взети предвид местоположението на
търговския обект, търговската площ, реализирания оборот и обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Срокът на
наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на финансовата
дисциплина.
Съгласно
чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна.Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят и като преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в
този случай оказва целта по реализирането не само на превантивната, но и на
преустановителната функция. Упражняването на търговска дейност
обосновава притежанието на професионални познания по отношение на фискалното
законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, още повече като
се има предвид установената на място фактическа разлика между касовата и
фактическа наличност в размер от 332.90лв. В тази връзка правилно и обосновано
е определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране
превантивната и преустановителна функция на ПАМ .
Независимо от гореизложените мотиви, като съобрази
констатираната нищожност на обжалваната заповед, съдът приема, че същата следва
да бъде обявена като такава. Установи се отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане
на сторените в производството разноски. На основание чл. 143, ал.1 от АПК , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 550лв., от които изплатено възнаграждение за адвокат в
размер от 500 лв. и 50 лв. – внесена държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. първо АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №298-ФК/12.10.2020г., издадена от началник отдел „ Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на
търговски обект- кафе-аперитив, находящ се в гр.***, стопанисван от “ЛУНА 89“
ЕООД ЕИК ********* с представляващ Д.М.К.
и забрана за достъпа до него за срок от 20 дни.
ОСЪЖДА Централно
управление на Националната агенция по приходите да заплати на “ЛУНА 89“ ЕООД ЕИК ********* с представляващ Д.М.К., сума в размер от
550.00/ петстотин и петдесет лева/, съставляваща сторените в производството
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: