Присъда по дело №140/2017 на Окръжен съд - Видин

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против: подсъдимия И.П.Б. с ЕГН **********, за това че на 05-ти срещу 06.08.2016г. през нощта в гр.Грамада, обл.Видин, в съучастие като съизвършител със С.Т.Т. – ЕГН ********** *** е отнел от владението на В.С.М. – ЕГН ********** ***, сумата от 1800 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършил в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.20, ал.2 от НК; подсъдимия  С.Т.Т., за това че   на 05-ти срещу 06.08.2016г. през нощта в гр.Грамада, обл.Видин, в съучастие като съизвършител със И.П.Б. – ЕГН ********** *** е отнел от владението на В.С.М. – ЕГН ********** ***, сумата от 1800 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура – Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт.

          Подсъдимият И.П.Б. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти, наясно е че направените от него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, както и че съжалява за извършеното.

          Подсъдимият С.Т.Т. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, както и че съжалява за извършеното.

От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка:

          На 05 срещу 06.08.2016г. подсъдимите И.Б. и С.Т. отишли на дискотека в механа „ДИОНИС“ в гр. Грамада, където пили бира. Дискотеката започнала в 22.00 часа на 05.08.2016г. и приключила на 06.08.2016г. около 2 часа през нощта. В механата бил и пострадалия В.С.М. ***, който носел в себе си 1800 лева, в джоба на панталона си. Джоба бил видимо издут. М. си поръчал няколко пъти ракия и бил видимо пиян. Парите били от взет от М. потребителски кредит от „ОББ“ АД на 03.08.2016г. М. черпел в заведението и често пипал джоба си с парите. Подсъдимите Б. и Т. разбрали, М. че има пари и решили да го ограбят. Около 2 - 2.30 часа спрели музиката в заведението и подсъдимите излезли навън да изчакат М.. Свидетелят Н. Н. предложил на М. /с когото са роднини/ да го закара до дома му, но последния отказал и излязъл от заведението. Бил много пиян. Бутал колелото с ръце и се движел на зиг-заг към площада. Б. и Т. тръгнали след него, но за да не ги заподозре и тъй като знаели къде живее М.,***, за да го причакат. Пресрещнали М. и когато той навлязъл в тъмна уличка го нападнали. Подсъдимите нанесли удари с ръце в лицето на потърпевшия М.. Той паднал заедно с колелото. След това потърпевшия се изправил и се опитвал се да се защити. Развикал се. Подсъдимите му хванали ръцете и го пребъркали. От джоба па панталона му взели парите – 1800 лева и избягали. Разделили са парите-  на Б. 1000 лева, а на Т.- 800 лева.

          Видно от медицинско удостоверение № 5/09.08.2016г. при прегледа на В.С.М. е установен оток в лява половина на лицето, разкъсна рана до ляво око, охлузвания на двете ръце.

          Двамата обвиняеми изхарчили отнетите пари от В.М.. Подсъдимият Т. върнал стар заем на свидетелката А. Б. от 100 лева и дал заем от 400 лева на братовчед си М. Б. Подсъдимият Б. изхарчил парите в гр. Белоградчик за дрехи, облекло, телефон и по заведения.

          Подсъдимият Б. започнал работа като кравар и ежемесечно връща на пострадалия В.М. по 100 лева, видно от съответните разписки, приложени по досъдебното производство. До настоящия момент е върнал 550 лева на пострадалия М..

Така установената фактическа обстановка се доказва от: самопризнанието на подсъдимия И.П.Б.; самопризнанието на подсъдимия С.Т.Т.; показанията на свидетелите В.С.М., М. К.М., Д. К. Б., Ц. П. П., З. П. П., А. Ц. Б. и Н. М. Н.; мед.удостоверение № 5/09.08.2016г.; препис от договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.08.2016г.; препис от застрахователно удостоверение № 743979 л.43-44 от ДП; препис на застрахователна полица л.45 от ДП; препис на заявление за включване на застрахователен пакет л.46; препис на погасителен план л.47-49 от ДП; вносни бележки л.50-51 от ДП; протокол за доброволно предаване от 06.12.2016г; протокол за доброволно предаване от 27.10.2016г.; разписка за получена парична сума от 06.12.2016г.; разписка за получена парична сума от 28.10.2016г.; разписка от 27.02.2017г.; протокол за следствен експеримент от 14.03.2017г.-2 бр., с фотоалбуми към тях; декларация от 30.03.2017г. от В.С.; разписка за получена сума от 04.04.2017г.

Няма противоречия между тези доказателства, гласните са в унисон с писмените и помежду си поради което Съдът ги кредитира. Самопризнанието на подсъдимия И.П.Б. напълно кореспондира с горните доказателствата. Самопризнанието на подсъдимия С.Т.Т. напълно кореспондира с горните доказателствата.

 Протоколи за претърсване и изземване от 09.08.2016г.- 3 бр. с фотоалбуми към тях, не повлияват установената фактическа обстановка.

          От обективна и субективна страна подсъдимият И.П.Б. е осъществил състава на по чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимия Б. в процесната нощ на 5 срещу 6 август 2016г. и на процесното място, действайки в условията на опасен рецидив, и в съучастие като съизвършител с С.Т.Т., отнел от владението на В.С.М. сумата от 1800 лева, като е употребил за това сила. Видно от справката за съдимост на Б. и от преписа на протокол от 02.04.2013г. по ЧНД № 391/2013г. по описа на РС – Видин, на този подсъдим: с определение от 02.06.2009г. иа Районен съд-Кула по ЧНД № 47/2009г., на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, в сила от 18.06.2009г., е наложено общо наказание 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, което е изтърпял на 03.11.2011г.; по ЧНД № 391/2013г. по описа на Районен съд-Видин на подсъдимия И.Б. е определено общо наказание по чл. 25 във вр. с чл.23 от НК - 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, увеличено на осн. чл. 24 от НК с 9 месеца, влязло в сила на 17.04.2013г., като наказанието е изтърпяно на 10.11.2014г. Посочените осъждания, с оглед наложените наказания, се отнасят към хипотезите на б.б. „а“ и „б“ на чл.29, ал.1 от НК. В петгодишния срок по чл.30 от НК, подсъдимия Б. е извършил престъплението по настоящото дело, което обуславя наличие на условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б „а” и б. „б“ от НК. Престъплението Б.  е извършил в съучастие с Т., респ. като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК. Двамата употребили физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето на М., поваляне на земята, хващане и обездвижване на ръцете на пострадалия, и изваждане на парите от джоба му, против волята му. От субективна страна И.П.Б. е извършил деянието при пряк умисъл /извършителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им/ и с намерение противозаконно да присвои вещите. Налице е и общност на умисъла на подсъдимия Б. с този на подсъдимия Т.. Прекия умисъл на Б. и общността му с умисъла на другия подсъдим се обективират от действията му преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата набелязали пострадалия, като лице което разполага с пари, изчакали го напусне общественото заведение, проследили го и в тъмен участък на пътя, действали заедно със сила изразена по описания начин, преодолели съпротивата на М., пребъркали го, извадили парите от джоба на панталона му, отнели процесните вещи, след което избягали заедно с предмета на посегателство. Подсъдимия И.Б. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна.  

          За престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като Съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Подсъдимият е млад човек, живее в бедност, в маргинално положение с изключително нисък социален статус, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. С подробните си обяснения на ДП и позицията си пред Съда, И. съдейства за разкриване на обективната истина на всички етапи на наказателния процес до момента. От друга страна, налице е отегчаващо обстоятелство, респ. осъждания на извършителя извън тези, които обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив”. но тежестта на обстоятелството не е голяма, тъй като се касае за две осъждания на подсъдимия като непълнолетен, с налагане на леки наказания- „пробация“. Деянието е извършено при подчертан превес на смекчаващи обстоятелства, многобройни, като е налице и изключително такова – подсъдимия е започнал да полага физически труд, за да събере пари които да върне на потърпевшия, с цел да върне отнетото и да възстанови вредата. Върнал е на пострадалия не малка част от отнетата сума. На действие, този подсъдим е показал, че е осъзнал нередността на деянието си и е решил да коригира, доколкото му е възможно, негативните последици от стореното. Съдът намира че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат постигнати като на дееца на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му бъде наложено законопредвиденото наказание „лишаване от свобода“, под най-ниския предел, респ. за срок от 2 години, тъй като и ней-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Следва да бъде определен първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, б. „б“ от ЗИНЗС. Предишните осъждания на дееца изключват приложение на института на условното осъждане, но преди всичко Съдът намира, че за поправянето на този подсъдим е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Не следва да се налага наказанието конфискация до ½ от имуществото на виновния. По делото няма данни за имущество на Б..        

          От обективна и субективна страна подсъдимият С.Т.Т. е осъществил състава на чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимия Т., в процесната нощ на 5 срещу 6 август 2016г. и на процесното място, в съучастие като съизвършител с И.Б., отнел от владението на В.С.М. сумата от 1800 лева, като е употребил за това сила. Престъплението Т.  е извършил в съучастие с Б., респ. като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК. Двамата употребили физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето на М., поваляне на земята, хващане и обездвижване на ръцете на пострадалия, и изваждане на парите от джоба му, против волята му. От субективна страна С.Т.Т. е извършил деянието при пряк умисъл /извършителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им/ и с намерение противозаконно да присвои вещите. Налице е и общност на умисъла на подсъдимия Т. с този на подсъдимия Б.. Прекия умисъл на Т. и общността му с умисъла на другия подсъдим се обективират от действията му преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата набелязали пострадалия, като лице което разполага с пари, изчакали го напусне общественото заведение, проследили го и в тъмен участък на пътя действали заедно, със сила изразена по описания начин, преодолели съпротивата на М., пребъркали го, извадили парите от джоба на панталона му, отнели процесните вещи, след което избягали заедно с предмета на посегателство. Подсъдимия С.Т. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна.  

          За престъпление по чл. чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години. Видно от свидетелство за съдимост на С.Т. и справка за сроковете и размера на изтърпяно наказание „Пробация”, наложени на Т. по присъда № 7/28.03.2012г. по НОХД № 35/2012г. по описа на РС – Кубрат, е видно, че той осъден за деяние, което е извършил като непълнолетен, присъдата е влязла в сила 2012г. и изпълнението на пробацията е започнало същата година. Т. е осъден и по дело № 96/2012г. с присъда влязла в сила същата година, за деяние което извършил като непълнолетен. Наказанието „обществено порицание“, което му е наложено, е изтърпяно на 12.10.2012г. Видно е, че Т. е реабилитиран по право, съобразно чл.86, ал.1, т.4 от НК.

          Подсъдимия е бил с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, млад човек е, в маргинално положение с изключително нисък социален статус, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. С подробните си обяснения на ДП и позицията си пред Съда, Т. съдейства за разкриване на обективната истина на всички етапи на наказателния процес до момента. Деянието е извършено при наличие само на смекчаващи обстоятелства, на не излизат от кръга на обичайните, при което на се налице условията за приложение на чл.55 от НК. При това положение и с оглед чл.36 от НК, наказанието на Т. следва да бъде индивидуализирано в минималния размер,  респ. „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години.

          Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ не надхвърля  3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. Деянието, както бе посочено по – горе, е извършено само при наличие на смекчаващи обстоятелства. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде максимален – 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Предвид размера на предмета на посегателство, няколко пъти на минималната работна заплата за страната, обществената опасност на деянието не следва да бъде занижавана, поради което и с оглед реализация на специалната превенция, изпитателния срок следва да бъде определен в максимален размер.

          Водим от горното Съдът постанови присъдата.

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: