РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. ХАСКОВО, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р. А. Г.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №2447/08.04.2022г. по описа
на РС- Димитровград, подадена от ЗАД „Армеец“ АД- гр.София чрез пълномощника
юриск.Н.К., против Решение №79/24.03.2022г., постановено по гр.д. №1300/2021г. по описа
на РС- Димитровград, с което:
- е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗАД “Армеец“ АД иск с правно
основание по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.) за признаване за установено
по отношение на Х. Б. Г. от ****, че същият дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 412.82
лв.- главница по застрахователно обезщетение по регресна претенция, сумата от 125.81 лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.04.2018г. до 16.04.2021г., ведно със
законна лихва, считано от 21.04.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед от 21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
- ищецът ЗАД “Армеец“ АД е осъден да заплати на ответника Х. Б. Г. от ****
сторените разноски по делото в размер на 1200 лева.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че основание за
завеждане на иска е виновното поведение на водача на лек автомобил „****“ с ДК № ****,
който при движение на заден ход ударя паркиран автомобил, след което неправомерно
1
напуска мястото на ПТП, избягвайки проверка от органите на МВР за алкохол и употреба на
наркотични вещества. Намира, че в хода на делото са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателства за основателността на иска. В тази връзка акцентира върху обстоятелството,
че констативният протокол за ПТП бил съставен от компетентните органи 10 дни след
настъпването му, тъй като виновният водач и ответник по делото не изпълнил задължението
си да остане на място до идването на полицейския патрул. Счита, че съдът следвало да
анализира именно виновното поведение на водача, изразяващо се в неправомерно напускане
на местопроизшествието, а не конкретния законов ред за установяване употребата на
алкохол и наркотични вещества при управление на МПС. На следващо място
жалбоподателят посочва, че районният съд обсъдил в мотивите на своето решение въпроса
за изтичането на погасителната давност, въпреки че ответникът не е релевирал подобно
възражение. В тази връзка жалбоподателят настоява, че задължението не е погасено по
давност, доколкото началният момент при изчисляването на срока е свързан с изплащането
на застрахователното обезщетение на увреденото лице. В случая това е било сторено на
17.05.2016г., поради което петгодишният давностен срок изтича на 17.05.2021г.. С
издаването на процесната заповед за изпълнение от 21.04.2021г. течението на срока е
прекъснато преди изтичането му, поради което задължението не е било погасено по давност.
Счита, че присъденият размер на дължимите разноски, сторени от ответника за адвокатско
възнаграждение, е прекомерен предвид реалната фактическа и правна сложност на делото.
Моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемия Х.Б. Г. е постъпил
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Намира, че решението на първата инстанция е
правилно. Счита, че по делото не е доказана регресната отговорност на ответника,
доколкото от изготвената САТЕ било установено, че причинената щета на увреденото МПС
представлявала лека драскотина по задна дясна броня, без необходимост от ремонт на
облицовката, както и от подмяна и боядисване на задния десен калник. Акцентира върху
изразеното от вещото лице становище, че инцидентът не можел да се квалифицира като
ПТП, доколкото съотношението между причинената щета и масата на управляваното от
ответника МПС, не позволявало на водача да усети контакта с другия автомобил. Поради
това не се касаело за типичен случай на умишлено напускане на произшествието и виновно
отклоняване от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Именно в тази
връзка на виновния водач бил съставен единствено АУАН и издадено НП за нарушения на
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, за което му били наложени административни
наказания глоби в размер на 10 лв. и 20 лева за всяко едно от нарушенията. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище
от юриск.К. с искане за даване ход на делото в отсъствие на представител на страната, като
2
се поддържат изцяло доводите във въззивната жалба и се претендират разноски. От името на
въззиваемата страна се явява пълномощникът адв.К.К. от АК- Хасково, който оспорва
въззивната жалба, поддържа подадения отговор, не прави доказателствени искания и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено. В хода на устните състезания акцентира
върху липсата на предпоставки за регресна отговорност, доколкото по делото не е доказано
виновно напускане на местопроизшествието от страна на ответника или нарочен отказ да се
тества за наркотични вещества, алкохол и т.н. Претендира разноските за адвокатско
възнаграждение.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.259 ал.1 ГПК срок, от
процесуално легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо- постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. Преценено по същество,
решението на първоинстанционния съд е правилно.
РС- Димитровград е бил сезиран с установителен иск с правно основание по
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 пр.1-во КЗ (отм.), подаден от ЗАД „Армеец“
АД след депозирано от ответника Х. Б. Г. от **** възражение по чл.414 ГПК против Заповед
за изпълнение на парично задължение №85/21.04.2021г., издадена от РС - Димитровград по
ч.гр.д. №652/2021г. по описа на съда, в полза на ищеца.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.) има своя еквивалент в нормата чл.500
ал.1 т.1 пр.последно и т.3 от сега действащия КЗ. И в двата случая уважаването на така
предявения иск е обусловено от кумулативното установяване на следните материалноправни
предпоставки: 1/възникване на извъндоговорна отговорност по чл.45 ЗЗД за ответника, в
случай, че вредите на увредения автомобил са причинени от неговото виновно и
противоправно поведение; 2/деликтната отговорност на ответника да е обезпечена при
ищеца със сключването на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; 3/заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на увредения от настъпилото
застрахователно събитие; и 4/ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
От фактическа страна по делото е установено, че на 12.10.2015г. в 15.50ч., на
****, до номер 21, в ****, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „****“ с ДК № ****, управляван от ответника Х. Б. Г., и паркиран лек автомобил
„****“ с рег.№ ****, собственост на Р. Б. Б. За така настъпилото ПТП е бил съставен
3
Констативен протокол № 1561454/ 22.10.2015г. от инспектор при Сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР- Пловдив. В протокола като причина за настъпването на пътния инцидент е
посочено виновното поведение на водача на лек автомобил „****“, който при движение
назад, като не съобразил наличието на паркирания зад него лек автомобил „***“, го ударил
в задната му част и по този начин му причинил материална щета, представляваща лека
драскотина в задната броня вдясно. В протокола е отразено и обстоятелството, че виновният
водач не е проверен за употреба на алкохол при управление на МПС, тъй като е напуснал
местопроизшествието. Впоследствие на ХР. Б. Г. е издаден акт за установяване на
административно нарушение по чл.183 ал.2 т.11 и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и
наказателно постановление, влязло в сила на 08.12.2015г..
По-нататък, по делото е установено, че между ЗАД „Армеец“ АД и Х. Б. Г. е
сключена комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
„Злополука“ за лек автомобил **** с ДК № ****, във връзка с което е издадена
застрахователна полица №BG/11/115002531300 със срок на валидност от 12.10.2015г. до
11.10.2016г.. От друга страна, между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и Р. Б. Б. е
сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ за лек автомобил „****“ “ с рег.№ *** по
застрахователна полица №5С 043444 със срок на валидност от 28.12.2014г. до 27.12.2015г..
По повод подадено на 14.10.2015г. заявление от Р. Б. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД е образувана е преписка по щета № 470114151545320 и на застрахованото лице е
изплатено обезщетение в размер на 377.82 лв. След отправено на 12.03.2016г. регресно
искане от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД до ЗАД „Армеец“ АД на платилия
обезщетението застраховател е възстановена сумата в размер на 402.82 лв., включваща и
ликвидационните разходи. В тази връзка на 25.06.2016г. от страна на ЗАД „Армеец“ АД е
направена регресна покана до виновния причинител на ПТП за доброволно заплащане на
сумата от 412.82 лв.
От заключението на вещото лице по назначената и приета в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза е установен
механизмът на осъществяване на процесното ПТП и характерът на причинените от
настъпването му материални щети на увреденото МПС, които съответстват на отразеното от
органите на МВР в съставения на 22.10.2015г. констативен протокол. По този начин е
доказано, че вредата е причинена в резултат на виновното поведение на ответника, като
паричната й равностойност, изчислена по средни пазарни цени на нови резервни части и на
вложен труд, възлиза на 375 лв. с ДДС. Касае се за осъществен в резултат на процесното
ПТП лек контакт между двата автомобила, който виновният водач, не е могъл да усети
поради значително по-голямата маса на управляваното от него МПС в сравнение с тази на
паркиралия автомобил.
При така установените факти, основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от правилното решаване на въпроса дали са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за упражняване на регресното право на застрахователя да получи от
делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски за ремонта на
4
увреденото МПС. В случая, ищецът се позовава на нормата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.) вр.
чл.86 ЗЗД, като поддържа, че след настъпване на процесното ПТП ответникът е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата и
по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества.
Тук следва да се подчертае, че нормите на чл.123 и чл.125 ЗДвП са били
действащо право и към момента на осъществяване на процесното ПТП, в това число и по
време на прилагането на чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.). Разпоредбата на чл.123 ЗДвП
регламентира задълженията, които има водачът на ППС, който е участник в
пътнотранспортно произшествие. Ал.1 т.2 б. „б“ и т. 3 б. „в“ на същата законова норма
предвиждат две хипотези, когато лицето е длъжно да остане на мястото на произшествието
и да уведоми компетентните органи на МВР, а именно когато при произшествието са
пострадали хора и когато между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Същевременно случаите, в които службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на
чл.125 от ЗДвП, а именно когато: 1/при произшествието има убит или ранен човек;
2/произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3/ в
произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4/има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство; 5/произшествието е с участието на ППС на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; 6/между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 7/произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Изложеното води до извод, че за да възникне в полза на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ право на регрес по чл.274 ал.1 т.1 КЗ
(отм.) срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, следва от произшествието да
са пострадали хора или да е имало разногласие между участниците относно обстоятелствата,
свързани с него. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил
противоправно поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл.123 ал.1
т.1 ЗДвП, а именно да не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието,
но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ право на регрес срещу виновния водач. Т.е. не всяко
действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на
регрес, а само онова поведение, когато то не е било съобразено с разпоредбата на чл.125
ЗДвП, предвиждаща задължително посещение на произшествието от контролните органи на
5
МВР.
Безспорно от ангажираните по делото пред първата инстанция доказателства се
установява противоправно поведение от страна на ответника при осъществяване на ПТП, за
което същият е бил наказан по административен ред, поради което вината на ответника е
доказана. Същевременно по делото не се установява чрез главно и пълно доказване от
ищеца, съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест,
че ответникът, като водач на лек автомобил „****“, чиято деликтна отговорност към
момента на настъпване на процесното ПТП на 12.10.2015г. е била обезпечена със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие в **** на паркинг до **** преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон, доколкото последното е елемент
от фактическия състав на регресната отговорност по на виновния водач.
В конкретния случай, от доказателствата по делото не се установява да е била
налице нито една от предвидените в ЗДвП хипотези за задължително посещение на ПТП от
органите на МВР, включително и между участниците в произшествието да е имало
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Правилно е прието от районния съд,
че в конкретния случай се касае за леко съприкосновение между двата автомобила, което не
може да бъде окачествено като удар и което ответникът дори не е могъл да забележи и да
отрази. По този начин в представите на виновния водач не е намерил отражение фактът, че
при предприетата с управлявания от него лек автомобил маневра на заден ход е причинил
имуществени вреди на паркираното МПС. Поради това последващото му оттегляне от
мястото на произшествието не може да се квалифицира като напускане, по смисъла който
влага ЗДвП.
Горното обосновава извод, че в случая не са налице две от изискуемите
предпоставки за уважаване на регресната искова претенция, доколкото ответникът не е
напуснал произшествието умишлено и посещението на службите за контрол на МВР не е
било задължително.
Доводите на въззивника, че в обжалваното решение районният съд се отклонил
от предмета на делото, тъй като обсъждал въпроси относно реда за установяване
съдържанието на алкохол в кръвта на водачите, са неоснователни. В мотивите си
първоинстанционният съд е провел анализ на всички доказателства и е дал отговор на
всички, наведени от страните въпроси, очертаващи премета на делото. Извършената
съпоставка между фактическите действия на ответника и правилата на Наредба №30/2001г.,
действала към момента на застрахователното събитие, не е довела до отклонение от
предмета на делото, доколкото по този начин съдът е дал обоснован отговор на всички
доводи и възражения на страните по делото.
Изводите на районния съд в обжалваното решение са в същата насока, поради
което изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.
6
По въпроса за погасителната давност:
В действителност, прилагането на правилата за погасителната давност не се
извършва служебно от съда, а само когато същият е сезиран с изрично искане от страните в
тази насока. В случая пред районният съд не е релевирано такова възражение от страна на
ответника, поради което неговите изводи относно погасяването на регресното право по
давност са извън предмета на спора, очертан от страните. Излагането на мотиви в тази
насока за пълнота на изложението обаче не е само по себе си основание за отмяна на
първоинстанционното решение. Следва да бъде посочено, че по въпроса за погасителната
давност е налице произнасяне с Решение №192/14.08.2012г. по т.д. №768/2010г. на ВКС,
съгласно което регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени
в закона- умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента
на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с
осъществяването му. Плащането на обезщетението на третото увредено лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Т.е. давностният срок по чл.110
ЗЗД за предявяване на регресния иск спрямо делинквента започва да тече от момента на
плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице. От този момент възниква
правото на регрес и от същия момент тече и погасителната давност за упражняване на
регресните права. В случая е без значение момента, в който двете застрахователни
дружества са уредили насрещните си вземания, тъй като в това правоотношение между тях
делинквентът не е страна. Приемането на по-късен момент за течение на давността по
отношение на причинителя на щетата би удължило необосновано давностния срок и би го
поставило в зависимост от волята на застрахователите да уредят взаимоотношенията
помежду си.
В производството по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК, ако кредиторът спази
едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е процесният случай, искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Именно тогава настъпват както материалноправните, така и процесуалноправните
последици от предявяването на иска, т.е. с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, в случая- на 21.04.2021г., течението на давността по чл.116 б.„б” ЗЗД се
прекъсва.
По въпроса за разноските:
Във въззивната жалба са наведени и доводи относно прекомерност на
присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5
ГПК. Това възражение обаче, за да е своевременно, следва да бъде направено до
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. В настоящия случай
в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът не е взел
участие и не е бил представляван от упълномощен представител. В изразеното от ищеца
писмено становище по хода на делото и по съществото на спора не е формулирано
възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Следователно,
7
релевирането му с въззивната жалба се явява преклудирано и недопустимо.
По изложените по-горе съображения решението на районния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК, на въззиваемия Х.Г.
следва да се присъди сумата от 600 лева, представляващи сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция, отразени като заплатени в
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2022г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/24.03.2022г., постановено по гр.д.
№1300/2021г. по описа на РС - Димитровград.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на Х. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8