№ 240
гр. Асеновград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100602 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК.
Г.. М. Р., със адрес ***, чрез адвокат А.-М., моли да се постанови решение, с което
да бъде прекратен сключеният на 31.05.2002 г. брак между нея и ЮЗ. ДЖ. Р., като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 31.05.2002 г. в село Воден, общ. Първомай, от
брака нямат родени непълнолетни деца (имат син Г. Ю.Р. – роден на 24.08.2002 г., навършил
пълнолетие). След сключване на брака съпрузите са живяли в мир и разбирателство, но от
около години започнали разногласията между тях, от когато ответника напуснал семейното
жилище и въпреки че били семейство страните живеели разделени. Бракът съществува
формално, изпразнен е от социалното си съдържание и не може да бъде заздравен. Като
причини за разстройството на брака сочи дълбоките и непреодолими несходства в
характерите на страните. Ищцата твърди, че са били правени опити да бъде заздравен
бракът, но неуспешни. Представя писмени доказателства, не претендира за разноски.
В срока по чл.131 ГПК не постъпил отговор от ответника ЮЗ. ДЖ. Р.. Същия не се
явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения иск.
Съдът, след преценка - поотделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 31.05.2002 г. в село Воден, общ.
Първомай, обл. Пловдивска, с акт за граждански брак № 1 от същата дата, фамилното име
на съпругата преди брака е било С. (което е видно от представеното у-ние за граждански
1
брак). Съпрузите имат родено от брака си едно дете: Г. Ю.Р., ЕГН ********** – които е
навършил пълнолетие. Семейното жилище на страните, ищцата е напуснала след
фактическата радяла.
От показанията на разпитаните по делото свидетели: Ф.М.Е. и Г.Г.Р. (съответно
брат и племенница на ищцата), които съдът прецени във връзка с всички доказателства по
делото и като безпротиворечиви и правдиви кредитира, се установява, че съпрузите живеят
разделени от около 2 години: Ю. в село Воден - Първомайско, а Г.ен при брат си в село
Стоево. От фактическата раздялата двамата не са се виждали, не са се чували дори по
телефона, въобще не поддържат връзка помежду си. Според свидетелите този брак не може
да бъде заздравен, същия съществува само формално – тъй като всеки от съпрузите живее
самостоятелно, устроил е живота си отделно от другия.
По делото е безспорно установено, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения и той съществува само формално. Ето защо
брачният иск е доказан по основание. Предвид продължителната фактическа раздяла –
около 2 години, и с оглед установената по делото липса на контакт между съпрузите, както
и липсата на желание съпружеските отношения да бъдат възстановени, съдът намира, че
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. При
липса на изрично заявено искане, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка
съставлява хипотезата на чл. 49 от СК и е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, между страните без възможност за преодоляване, поради което бракът им следва да се
прекрати, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
По въпроса за фамилното име на съпругата след развода: Нормата на чл. 53 СК
постановява, че след развода съпругът може да запази фамилното си име от този брак или
възстанови предбрачното си фамилно име. От ищцата има изрично искане за
възстановяване на пребрачното фамилно име, поради което следва да бъде постановено
ищцата да възстанови предбрачното фамилно име С..
Следва да бъде определена окончателна ДТ по допускане на развода в размер на 45
лева. Ето защо, предвид изхода на делото и като взе предвид доказателствата за внесена от
ищеца ДТ при образуване на делото в размер на 25 лева, съдът намира че следва да бъде
осъдена ищцата да заплати ДТ по допускане на развода в размер на 10 лева, а ответника -
ДТ по допускане на развода в размер на 35 лева.
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските по делото, на осн.чл.78
ГПК, тъй като в производството по брачни дела и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, когато
няма вина или недобросъвестност, или когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Мотивиран горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между: Г.. М. Р., ЕГН ********** от *** и ЮЗ.
ДЖ. Р., ЕГН ********** от ***, сключен на 31.05.2002 г. в село Воден, общ. Първомай,
обл. Пловдивска, с акт за граждански брак № 1 от 31.05.2002 г., ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Г.. М. Р., ЕГН **********
от ***, да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА Г.. М. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград държавна такса по допускане на развода в размер на 10 лева (десет).
ОСЪЖДА ЮЗ. ДЖ. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Районен
съд - Асеновград държавна такса по допускане на развода в размер на 35 лева (тридесет и
пет).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3